Чл. 6

Член 6 Условия за влагане на витамини и минерали

1. Когато в храните се влага витамин или минерал, общото количество от този витамин или минерал, което се съдържа, независимо с каква цел, в храните, които се продават, не трябва да надвишава максималните количества, които се установяват в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2. За тази цел Комисията може да направи предложения за максималните количества до 19 януари 2009 г. За концентрираните и дехидратираните продукти определените максимални количества ще бъдат като тези, които се съдържат в храните, приготвени за консумация в съответствие с указанията на производителя.

1. Условията, които ограничават или забраняват влагането на конкретен витамин или минерал в храна или категория храни, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

1. Максималните количества, посочени в параграф 1, както и условията, посочени в параграф 2, се определят, като се имат предвид:

а) по-високите нива на безопасност за витамини и минерали, установени посредством научна оценка на риска, въз основа на общоприети научни данни, които отчитат, при необходимост, променливите степени на чувствителност на различните групи потребители; и б) приемът на витамини и минерали от други източници на хранене.

1. Когато максималните количества, посочени в параграф 1, и условията, посочени в параграф 2, са определени, под внимание трябва да се вземе и референтната за населението доза витамини и минерали.

1. Когато максималните количества, посочени в параграф 1, и условията, посочени в параграф 2, са определени за витамините и минералите, чиито референтни дози за населението са близо до по-високите нива на безопасност, при необходимост трябва да се вземе под внимание следната информация:

а) делът, който всеки един от продуктите има към общия хранителен режим на населението като цяло или на подгрупи от населението; б) хранителният профил на продукта, установен в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1924/2006.

1. Влагането на витамин или минерал в храна трябва да доведе до наличието на този витамин или минерал в храната поне до значителното количество, определено в съответствие с приложението към Директива 90/496/ЕИО. Минималните количества, включително количествата, които по изключение могат да бъдат по-малки от посочените по-горе значителни количества, за конкретни храни или категории храни се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.