Чл. 22

Директива 2006/73/ЕО на Комисията от 10 август 2006 година за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директиваТекст от значение за ЕИП.

Директива

Член 22

(член 13, параграф 3 и член 18, параграф 1 от Директива 2004/39/ЕО)

Политика по отношение на конфликта на интереси

  1. Държавите-членки изискват от инвестиционните посредници да установят, прилагат и поддържат ефективна политика по отношение на конфликта на интереси, изложена в писмен вид в съответствие с големината и организационната структура на инвестиционния посредник, както и за естеството, мащаба и комплексността на неговата дейност.

Когато инвестиционното дружество е член на група, политиката също така трябва да отчита всички обстоятелства, с които инвестиционният посредник е или следва да бъде запознат, които могат да породят конфликт на интереси в резултат на структурата на групата и дейността на другите членове на групата.

  1. Политиката по отношение на конфликта на интереси, установена в съответствие с параграф 1, включва следното съдържание:

а) тя трябва да определя по отношение на конкретните инвестиционни услуги и дейности и допълнителни услуги, извършвани от инвестиционен посредник или от негово име, обстоятелствата, които представляват или могат да породят конфликт на интереси, водещи до значителен риск от увреждане на интересите на един или повече клиенти; б) тя трябва да определя процедури, които да се следват, и мерки, които трябва да бъдат приети, с цел управление на такъв конфликт на интереси.

  1. Държавите-членки следят процедурите и мерките по параграф 2, буква б) да имат за цел да осигурят извършването от страна на съответните лица, участващи в различни дейности, свързани с конфликт на интереси от вида, посочен в параграф 2, буква а) да осъществяват тези дейности при степен на независимост, която съответства на големината и дейностите на инвестиционния посредник и на групата, към която той спада, както и на значимостта на риска от увреждане на интересите на клиентите.

За целите на параграф 2, буква б) процедурите, които трябва да се следват, и мерките, които трябва да бъдат приети, включват следните елементи, доколкото са необходими и подходящи за инвестиционния посредник с цел осигуряване на изискуемата степен на независимост: а) ефективни процедури за предотвратяване или контрол на обмена на информация между съответните лица, участващи в дейности, свързани с риск от конфликт на интереси, когато такъв обмен на информация може да увреди интересите на един или повече клиенти; б) обособен надзор на съответните лица, чиито основни функции са свързани с извършване на дейности от името на клиенти или с предоставяне на услуги на клиенти, чиито интереси могат да противоречат, или които представляват по друг начин различни интереси, които могат да противоречат, включително тези на инвестиционния посредник; в) премахване на всяка пряка връзка между възнаграждението на съответните лица, които извършват основно една дейност, и възнаграждението на различни съответни лица, които основно извършват друга дейност, или приходите, създадени от тях, когато може да се породи конфликт на интереси относно тези дейности; г) мерки за предотвратяване или ограничаване на упражняването от което и да е лице на непозволено влияние върху начина, по който съответно лице извършва инвестиционни или допълнителни услуги или дейности; д) мерки за предотвратяване или контрол на едновременно или последователно участие на съответно лице в отделни инвестиционни или допълнителни услуги или дейности, когато такова участие може да увреди правилното управление на конфликта на интереси. Ако приемането или действието на една или повече мерки и процедури не осигурява необходимата степен на независимост, държавите-членки изискват от инвестиционните посредници да приемат такива алтернативни или допълнителни мерки и процедури, каквито са необходими и подходящи за тези цели.

  1. Държавите-членки осигуряват оповестяването на източници на конфликти на интереси на клиенти съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/39/ЕО, да се извършва на хартиен носител или чрез електронни средства и да включва достатъчно подробна информация, като се отчете естеството на клиента, с цел клиентът да може да вземе информирано решение по отношение на инвестиционната или допълнителната услуга, в контекста на което се поражда конфликт на интереси.

Практика по чл. 22

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.