Чл. 11

Чл. 11.За осигуряване на обществен достъп:

1. националната програма за контрол на замърсяването на въздуха и всички нейни актуализации се публикуват наинтернет страницатана МОСВ и наПортала за обществени консултациина Министерския съвет;
2. националните инвентаризации на емисиите (включително, когато е приложимо, коригираните национални инвентаризации на емисиите) и информационните доклади за инвентаризацията се публикуват настраницатана ИАОС;
3. националните прогнози за емисиите, допълнителните доклади и информацията по т. 1 и 2, предоставени на ЕК, се публикуват настраницатана МОСВ.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на наредбата:

1. "Азотни оксиди", или "NОх", са азотен оксид и азотен диоксид, изразени като азотен диоксид.
2. "Антропогенни емисии" са емисиите в атмосферата на замърсители, свързани с човешка дейност.
3. "Емисия" е отделянето на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата.
4. "Законодателство на ЕС за контрол на замърсяването на въздуха при източника" е законодателството на ЕС, което има за цел намаляване на емисиите от замърсители на въздуха, обхванати от наредбата, чрез предприемане на мерки за намаляването им при източника.
5. "Зона за контрол на замърсяването" е морска зона, простираща се до не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва широчината на териториалното море, установена от дадена държава членка за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването от кораби в съответствие с приложимите международни норми и стандарти.
6. "Международно морско корабоплаване" са пътувания в морето и в крайбрежни води на плавателни съдове, плаващи под всякакво знаме, освен риболовните кораби, които заминават от територията на една държава и пристигат на територията на друга държава.
7. "Национално задължение за намаляване на емисиите" е задължението на държавите членки за намаляване на общото количество на емисиите на дадено вещество; то определя минималното намаление на емисиите, което трябва да се постигне през целевата календарна година като процент от общото количество на емисиите, изпуснати през базовата 2005 г.
8. "Неметанови летливи органични съединения", или "НМЛОС", са всички органични съединения, различни от метана, които са в състояние да произвеждат фотохимични оксиданти чрез реакция с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина.
9. "Прекурсори на озона" са азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан и въглероден оксид.
10. "Сажди" са въглеродни прахови частици, които поглъщат светлината.
11. "Серен диоксид", или "SO2", са всички серни съединения, изразени като серен диоксид, включително серен триоксид (SO3), сярна киселина (H2SO4) и редуцирани серни съединения, като сероводород (H2S), меркаптани и диметилсулфиди.
12. "Фини прахови частици", или "ФПЧ2.5", са частици с аеродинамичен диаметър, равен на или по-малък от 2,5 микрометра (µm).
13. "Цели за качеството на въздуха" са пределно допустимите стойности, целевите стойности и задълженията във връзка с концентрациите на експозицията за качеството на атмосферния въздух, установени вНаредба № 12 от 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздухиНаредба № 11 от 2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух(обн., ДВ, бр. 42 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2017 г.).
14. "Цикъл на излитане и кацане" е цикъл, включващ рулиране, излитане, набиране на височина, снижаване, кацане и всички други действия на въздухоплавателно средство, които протичат на височина под 3000 фута (ft)/914,4 метра (m).

§ 2. Наредбата въвежда разпоредбите начл. 1 - 4,чл. 6,чл. 9, § 1 и 2,чл. 10, § 1 и 4,чл. 14, § 1,приложение II,приложение IIIиприложение V от Директива (ЕС) 2016/2284на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ, L 344/1 от 17.12.2016 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби § 3. Министерството на околната среда и водите докладва до ЕАОС и ЕК информацията почл. 7:

1. до 1 юли 2018 г. и на всеки 4 години след това - местоположението на станциите за мониторинг и съответните показатели, използвани за мониторинг на въздействията на замърсяването на атмосферния въздух, и
2. до 1 юли 2019 г. и на всеки 4 години след това - данните от мониторинга почл. 7.

§ 4. (1) Актуализираната НПКЗВ съгласночл. 5, ал. 5се представя от МОСВ на ЕК в срок два месеца от актуализирането и. (2) Първата актуализирана НПКЗВ почл. 5, ал. 5се представя от МОСВ на ЕК в срок до 1 април 2023 г.

§ 5. Министърът на околната среда и водите осъществява координация и контрол по изпълнението на наредбата.

§ 6. Наредбата се приема на основаниечл. 9е от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

§ 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 2 Национални задължения за намаляване на емисиите Таблица "А" Национални задължения за намаляване на емисиите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива* Таблица "Б" Национални задължения за намаляване на емисиите на амоняк (NH3) и фини прахови частици (ФПЧ2.5). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива*

• При условие че Република България има възможност да използва общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива, като основа за преценка на спазването на изискванията съгласноКТЗВДР, може да запази тази възможност с цел осигуряване на съгласуваност между международното право и правото на ЕС.

Приложение № 2 къмчл. 5, ал. 2 и 4 Съдържание на Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха ЧАСТ 1 Минимални изисквания относно съдържанието на НПКЗВ

1. Първоначално изготвената НПКЗВ трябва да обхваща най-малко следното:

а) рамката за националната политика относно качеството на атмосферния въздух и замърсяването, в чийто контекст е разработена програмата, включително: аа) приоритетите на политиката и връзката им с приоритетите, набелязани в други относими области на политиката, включително изменението на климата, и когато е приложимо - селското стопанство, промишлеността и транспорта; бб) отговорностите, възложени на национални, регионални и местни органи; вв) напредъка, постигнат по сегашните политики и мерки за намаляване на емисиите и за подобряване на качеството на атмосферния въздух, както и степента на спазване на националните задължения и задълженията в рамките на ЕС; гг) прогнозираното последващо развитие, когато се приеме, че няма да има изменения във вече приетите политики и мерки; б) разгледаните варианти на политика за спазване на задълженията за намаляване на емисиите за периода от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък, както и на междинните нива на емисии, определени за 2025 г., и за принос за по-нататъшно подобряване качеството на атмосферния въздух със съответния анализ, включително метода за анализ; когато е налично - самостоятелното или комбинираното въздействие на политиките и мерките върху намаляването на емисиите, качеството на атмосферния въздух и околната среда, както и свързаните с тях неопределености; в) мерките и политиките, избрани за приемане, включително график за тяхното приемане, изпълнение и преглед, както и отговарящите за тях компетентни органи; г) пояснение на причините, поради които индикативните нива на емисии за 2025 г. не могат да бъдат постигнати без мерки, водещи до несъразмерни разходи, когато е приложимо; д) описание на използването на възможностите за гъвкавост, почл. 14бот наредбата почл. 3, ал. 4, когато е приложимо; е) оценка на това как избраните политики и мерки осигуряват съгласуваност с планове и програми, установени в други относими области на политиката.

1. Актуализациите на НПКЗВ трябва да съдържат най-малко следното:

а) оценка на постигнатия напредък по изпълнението на НПКЗВ и намаляването на емисиите и концентрациите; б) всички съществени промени в политическия контекст, оценките, програмата или графика за изпълнението и. ЧАСТ 2 Мерки за намаляване на емисиите Вземат се предвид съответното Ръководство на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници (Решение 2012/11, ECE/EB.AIR/113/Add. 1.) и се използват най-добрите налични техники в съответствие с разпоредбите наЗакона за опазване на околната среда. А. Мерки за ограничаване на емисиите на амоняк:

1. Предвид Рамковия кодекс на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк от 2014 г., се установяват национални препоръчителни правила за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк във въздуха, отделени от селскостопански източници, с цел контролиране на емисиите на амоняк, които обхващат най-малко следните въпроси:

а) управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл; б) стратегии за хранене на добитъка; в) нискоемисионни техники за разпръскване на оборски тор; г) нискоемисионни системи за съхранение на оборски тор; д) нискоемисионни системи за обори за животни; е) възможности за ограничаване на емисиите на амоняк от използването на минерални торове.

1. Може да се установи национален азотен бюджет за наблюдение на измененията в общите загуби на химически активния азот от селското стопанство, включително амоняк, двуазотен оксид, амониев катион, нитрати и нитрити, въз основа на принципите, залегнали в ръководството на ИКЕ на ООН за азотните бюджети (Решение 2012/10, ECE/EB.AIR/113/Add 1.).
2. Забранява се използването на амониево-карбонатни торове. Намаляването на емисиите на амоняк от неорганични торове може да стане, като се използват следните подходи:

а) замяна на карбамидните торове с амониево-нитратни; б) когато прилагането на карбамидни торове продължи, се използват методи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 30 на сто в сравнение с референтния метод, посочен в Ръководството ИКЕ на ООН за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници; в) насърчаване на замяната на неорганичните с органични торове, а когато продължават да се прилагат неорганични торове, разпръскването им следва да бъде в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид и наличното съдържание на хранителни вещества в почвата, както и хранителните вещества от други изкуствени торове.

1. Емисиите на амоняк от оборски тор могат да се намалят, като се използват следните подходи:

а) намаляване на емисиите от разпръскването на торова течност и твърд оборски тор върху обработваема земя и пасища, като се използват методи, водещи до намаляване на емисиите най-малко с 30 на сто в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството ИКЕ НА ООН за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници, и при спазване на следните условия: аа) разпръскване на твърди оборски торове и торови течности само в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид и наличното съдържание на хранителни вещества в почвата, както и хранителните вещества от други изкуствени торове; бб) неразпръскване на твърди оборски торове и торови течности, когато подлежащата на торене земя е напоена с вода, наводнена, замръзнала или покрита със сняг; вв) разпръскване на торови течности върху пасища чрез влачещ се по земята маркуч или ботуш или чрез плитко или дълбоко впръскване; гг) разпръскване на твърди оборски торове и торови течности върху обработваема земя, които се поемат от почвата в срок 4 часа след разпръскването; б) намаляване на емисиите от съхранението на оборски тор извън оборите за животните, като се използват следните подходи: аа) за хранилища за торова течност, построени след 1 януари 2022 г. - използване на нискоемисионни системи или техники за съхранение, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 60 на сто в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството ИКЕ на ООН за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници, а за съществуващи хранилища за торова течност - най-малко с 40 на сто; бб) покриване на хранилищата за твърд оборски тор; вв) гарантиране, че селските стопанства разполагат с достатъчен капацитет за съхранение на оборски тор, за да разпръскват тора само през подходящите периоди за растежа на културите; в) намаляване на емисиите от оборите за животни, като се използват системи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 20 на сто в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството ИКЕ на ООН за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници; г) намаляване на емисиите от оборския тор, като се използват стратегии за нископротеиново хранене, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 10 на сто в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството ИКЕ на ООН за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници. Б. Мерки за намаляване на емисиите на ФПЧ2.5и сажди

1. Извън случаите поПриложение II относно кръстосаното съответствие към Регламент (ЕС) № 1306/2013на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347, 20.12.2013 г., стр. 549) може да се забрани изгарянето на открито на остатъци и отпадъци от селскостопанската реколта, както и на горски остатъци.

Следи се за спазването на всяка забрана, въведена в съответствие с т. 1, и се осигурява прилагането и. Изключенията от такава забрана се ограничават до превантивни програми за избягване на безконтролното разпространение на опустошителни пожари, за борба с вредителите или за опазване на биологичното разнообразие.

1. Министърът на земеделието, храните и горите може да утвърди национални правила за добра земеделска практика за правилното управление на остатъците от реколтата въз основа на следните подходи:

а) подобряване на структурата на почвата чрез внасяне в нея на остатъците от реколтата; б) подобрени техники за внасяне на остатъците от реколтата; в) алтернативно използване на остатъците от реколтата; г) повишаване на съдържанието на хранителни вещества и подобряване на структурата на почвата чрез внасяне на тор съобразно потребностите за оптимален растеж на растенията, като по този начин се избягва прегарянето на тора (оборски тор, дебела постелка от слама). В. Предотвратяване на въздействието върху малки стопанства При предприемането на мерки, изложени в раздели А и Б, се взема предвид въздействието върху малките стопанства и микростопанствата. Малките стопанства и микростопанства могат да се освободят от тези мерки, когато това е възможно и подходящо съобразно приложимите задължения за намаляване на емисиите поприложение № 1.

Приложение № 3 къмчл. 7, ал. 3 и 4 Показатели за мониторинг на въздействията на замърсяването на въздуха върху екосистемите

1. Показатели за оценка на въздействието на атмосферното замърсяване върху сладководни екосистеми (реки и езера):

Забележка. Честота на вземане на пробите: от ежегодно (за езера - по време на есенното вертикално размесване на водните пластове) до ежемесечно (за течащи води).

1. Сухоземни екосистеми: оценка на киселинността на почвата, загубите на хранителни вещества в почвата, азотното съдържание и баланс, както и загубата на биологично разнообразие:

2.1. Вкисляване и еутрофикация на твърдата почвена фаза Забележки:

1. Ключов показател киселинност на почвата: обменни фракции на основни катиони (наситеност с бази) и обменен алуминий в почвата с честота на вземане на пробите: на всеки 10 години.
2. Помощни показатели: pH, сулфати, нитрати, основни катиони, концентрации на алуминий в почвения разтвор с честота на вземане на пробите: всяка година (когато е подходящо).

2.2. Вкисляване и еутрофикация на течната почвена фаза Забележки:

1. Ключов показател просмукване на нитрати в почвата (NO3leach) с честота на вземане на пробите: всяка година.
2. Ключов показател съотношение въглерод/азот (C/N) и помощният показател общо съдържание на азот в почвата (Ntot): с честота на вземане на пробите: на всеки десет години.

2.3. Растителна биомаса (иглолиста, листа от всички типове растителност): Забележка. Ключов показател хранителен баланс в листата (N/P, N/K, N/Mg) с честота на вземане на пробите: на всеки 4 години. 2.4. Оценка на уврежданията от озон по отношение на растежа на растителността и биологичното разнообразие 2.4.1. ключов показател - растеж на растителността и увреждания на листата, и помощен показател - поглъщане на въглерод (Cflux), с честота на вземане на пробите всяка година; 2.4.2. ключов показател - превишение на критичните нива, с честота на вземане на пробите всяка година през вегетационния период. *задължителни показатели за мониторинг