Чл. 4

Директива 93/11/ЕИО на Комисията от 15 март 1993 година за изпускане на N-нитрозамини и N-нитрозиращи вещества от биберони и залъгалки, произведени от еластомер или каучук

Директива

Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставена в Брюксел на 15 март 1993 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 38.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ КОЛИЧЕСТВОТО ПРЕМИНАЛИ N-НИТРОЗАМИНИ И N-НИТРОЗИРАЩИ ВЕЩЕСТВА

  1. Течност за изпитване на преминаването (разтвор за изпитване на слюнката)

За да се получи течност за изпитване на преминаването, разтворете 4,2 g натриев бикарбонат (NaHCO3), 0,5 g натриев хлорид (NaCl), 0,2 g калиев карбонат (K2 CO3) и 30,0 mg натриев нитрит (NaNO2) в един литър дестилирана вода или вода с еквивалентно качество. Разтворът трябва да има стойност на pH 9.

  1. Изпитвателни условия

Пробите от материал, получен от подходящ брой биберони или залъгалки, се потапят в течността за изпитване на преминаването за 24 часа при температура от 40 ± 2 °C.

ПРИЛОЖЕНИЕ II КРИТЕРИИ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ МЕТОДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ КОЛИЧЕСТВОТО ПРЕМИНАЛИ N-НИТРОЗАМИНИ И N-НИТРОЗИРАЩИ ВЕЩЕСТВА

  1. Количеството преминали N-нитрозамини се определя с една аликвотна част на всеки разтвор, получен в съответствие с приложение I. N-нитрозамините се екстрахират от аликвотната част с дихлорметан (DCM = ДХМ), свободен от нитрозамини (хроматографски чист) и количеството им се определя с газова хроматография.
  2. Количеството преминали N-нитрозиращи вещества се определя в друга аликвотна част на всеки разтвор, получен в съответствие с приложение I. N-нитрозиращите вещества се преобразуват в нитрозамини посредством подкиселяване на аликвотната част със солна киселина. След това нитрозамините се екстрахират от разтвора чрез ДХМ и количеството им се определя с газова хроматография.

Практика по чл. 4

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.