Чл. 10

Чл. 10.(1) (В сила от 31.03.2010 г.) Посадъчният материал и овощните растения се предлагат на пазара с означение за сорта, към който принадлежат. (2) (В сила от 30.09.2012 г.) Сортовете в съответствие с ал. 1 трябва да са:

1. или защитени съгласноЗакона за защита на новите сортове растения и породи животни; или
2. вписани в Официалната сортова листа на Република България (ОСЛ), в съответствие с изискванията на ал. 10; или
3. общоизвестни.

(3) (В сила от 30.09.2012 г.) Един сорт се счита за общоизвестен:

1. ако е бил официално регистриран в друга държава членка;
2. ако е предмет на заявление за официална регистрация в страната или в друга държава членка или на заявление за право върху сортовете в съответствие с ал. 2, т. 1 (или на заявление за право върху сортовете по законодателството на съответната държава - членка на ЕС); или
3. ако е предлаган на пазара преди 30 септември 2012 г. на територията на страната или на друга държава членка, при условие че има официално признато сортоописание.

(4) (В сила от 30.09.2012 г.) Допуска се производство и търговия на територията на страната на овощен посадъчен материал и овощни растения от сортове, които нямат висока икономическа стойност, при условие че сортът има официално описание, а посадъчният материал и овощните растения се предлагат на пазара като САС (стандартен) материал. Върху етикета и/или придружаващия материала документ се поставят съответните обозначения за разрешаване търговията на овощен материал от определения сорт (посочват се номера на настоящия член и алинея като основание за търговия на овощен материал от такъв сорт). (5) (В сила от 30.09.2012 г.) Сортът трябва да носи едно и също наименование както на територията на страната, така и на територията на другите държави - членки на ЕС, в съответствие с конкретни правила, приети с акт на ЕК, или ако няма такива, в съответствие с общоприети международни правила. (6) (В сила от 30.09.2012 г.) Сортовете на овощните видове могат да бъдат официално вписани (регистрирани) в официалната сортова листа на Република България, ако за тях е установено чрез официално сортоизпитване, че изпълняват определени условия съгласно методики на ИАСАС и имат официално сортоописание. (7) (В сила от 30.09.2012 г.) Сортовете по ал. 6 могат също така да бъдат официално вписани, ако посадъчен материал и/или овощни растения от тези сортове са били предлагани на пазара преди 30 септември 2012 г. на територията на страната, при условие че имат официално сортоописание. (8) (В сила от 30.09.2012 г.) Генетично модифицираните сортове могат да бъдат официално вписани (регистрирани) само ако генетично модифицираните организми са разрешени съгласноДиректива 2001/18/ЕОили съгласно изискванията наРегламент (ЕО) № 1829/2003, съответно съгласно изискванията наЗакона за генетично модифицираните организми. (9) (В сила от 30.09.2012 г.) Когато продукти, получени от овощни растения или овощен посадъчен материал, са предназначени да бъдат използвани като храна или в храна - генетично модифицирани в съответствие счл. 3 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, или като фураж или във фураж - генетично модифицирани в съответствие счл. 15 на същия регламент, съответният сорт се вписва (регистрира) официално само ако храната или фуражът, получени от овощния материал от този сорт, са разрешени в съответствие сРегламент (ЕО) № 1829/2003, съответно съсЗакона за генетично модифицираните организми. (10) Изискванията за официална регистрация на сортовете в официалната сортова листа на Република България съгласно ал. 6 и 7 включват:

1. условия за официално сортоизпитване за различимост, хомогенност и стабилност (РХС), които могат да бъдат допълвани или актуализирани, в съответствие с актове на ЕК;
2. минимален брой характеристики, които се наблюдават при различните видове по време на изпитванията;
3. минимални изисквания за извършване на изпитванията;
4. срок за валидност на официално приетия сорт.

(11) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Регистрацията на даден сорт, за който не е било подадено писмено заявление, може да се поднови, ако подновяването има за цел да запази генетичното разнообразие, устойчивото производство или друг общ интерес.