Чл. 3

Чл. 3.(1) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява чрез упълномощен от лицето агент, който действа от името и за сметка на лицето и представя пред компетентния орган по приходите следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец:

а) с попълнена част I от образеца за лицето почл. 2а, ал. 1; б) (В сила от 01.01.2025 г.) с попълнена част II от образеца за лицето почл. 2б, ал. 1;

1. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2024 г., в сила от 28.05.2024 г.) декларация, че са изпълнени условията по:

а)чл. 1,2и2а- за лице почл. 2а, ал. 1; б) (В сила от 01.01.2025 г.)чл. 1,2и2б- за лице почл. 2б, ал. 1;

1. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г.) оригинално удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на страната, където лицето е установено, доказващо, че лицето извършва стопанска дейност съгласночлен 18, параграф 3, буква "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане наДиректива 2006/112/ЕОотносно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77 от 23 март 2011 г.); удостоверението може да бъде електронно, когато същото може да бъде проверено по електронен път на официалната интернет страница на компетентния данъчен орган; удостоверението следва да бъде придружено с точен превод на български език, извършен от заклет преводач; когато компетентният орган по приходите разполага с удостоверение за статута на лицето, издадено и представено във връзка с подадено вече искане по т. 1 преди не повече от дванадесет месеца преди датата на последващо искане, лицето не е длъжно да представя отново такова удостоверение;
2. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 17.01.2023 г.) заверени от лицето копия на данъчните документи за получените доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;
3. писмено пълномощно почл. 5.

(2) Лицето може да упражни правото си на възстановяване на данък върху добавената стойност по тази наредба най-късно до 30 юни на годината, следваща календарната година, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. (3) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се погасява, когато искането по ал. 1 не е представено пред компетентния орган по приходите в срока по ал. 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Искането за възстановяване може да се отнася за период по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца. В този случай възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 800 лв. (5) Независимо от ал. 4, искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период по-малък от три месеца само тогава, когато този период е остатък от календарната година. (6) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато искането за възстановяване се отнася за период от една календарна година или за остатъка от същата, възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 100 лв.