Чл. 2

Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „акт за обезпечаване“ означава решение, издадено или потвърдено от издаващ орган, с което се цели предотвратяване на унищожаването, преобразуването, преместването, прехвърлянето или разпореждането с имущество с оглед на неговата конфискация; 2) „акт за конфискация“ означава влязло в сила наказание или мярка, наложена от съд вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, които водят до окончателно отнемане на имущество на физическо или юридическо лице; 3) „имущество“ означава всякаква форма на имущество, материална или нематериална, движима или недвижима, както и правни документи или инструменти, доказващи право върху такова имущество или интерес от такова имущество, за което издаващият орган счита, че: а) представлява облага от престъпна дейност или е равностойно на пълната стойност или само на част от стойността на такава облага, б) представлява средство на престъпление или неговата равностойност, в) подлежи на конфискация посредством прилагането в издаващата държава на някое от правомощията за конфискация, предвидени в Директива 2014/42/ЕС, или г) подлежи на конфискация по силата на някоя от разпоредбите относно правомощията за конфискация, включително конфискация без окончателна присъда съгласно правото на издаващата държава вследствие на производство, свързано с извършено престъпление; 4) „облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено в резултат на престъпление, състояща се от всякакъв вид имущество, включително последващото влагане или преобразуване на пряко придобитото, както и всяка оценима полза; 5) „средство на престъпление“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или отчасти, за извършване на престъпление; 6) „издаваща държава“ означава държавата членка, в която е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация; 7) „изпълняваща държава“ означава държавата членка, на която се изпраща акт за обезпечаване или акт за конфискация с цел признаване и изпълнение; 8) „издаващ орган“ означава: а) по отношение на акт за обезпечаване: i) съдия, съд или прокурор, компетентен по разглежданото дело; или ii) друг компетентен орган, посочен от издаващата държава и който е компетентен да налага обезпечаване на имущество или да изпълнява акт за обезпечаване по наказателни дела в съответствие с националното право. Освен това, преди да бъде изпратен на изпълняващия орган, актът за обезпечаване се потвърждава от съдия, съд или прокурор в издаващата държава след проверка за съответствието му с условията за издаване на такъв акт съгласно настоящия регламент. Ако актът е потвърден от съдия, съд или прокурор, този друг компетентен орган може също да бъде разглеждан като издаващ орган за целите на изпращането на акта; б) по отношение на акт за конфискация — орган, определен като такъв от издаващата държава и който е компетентен по наказателноправни въпроси да изпълни акт за конфискация, издаден от съд в съответствие с националното право; 9) „изпълняващ орган“ означава орган, който е компетентен да признае акт за обезпечаване или акт за конфискация и да осигури неговото изпълнение в съответствие с настоящия регламент и с процедурите, приложими съгласно националното право за обезпечаване и конфискация на имущество; когато тези процедури изискват вписване на акта от съда и разрешаване на неговото изпълнение, изпълняващият орган включва органът, който е компетентен да изиска такова вписване и такова разрешаване; 10) „засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, или физическото или юридическото лице, което е собственик на имуществото, предмет на такъв акт, както и всяко трето лице, чиито права, свързани с това имущество, са пряко засегнати от акта съгласно правото на изпълняващата държава.