Чл. 5

Регламент (ЕИО) № 120/89 на Комисията от 19 януари 1989 година относно определяне на общи подробни правила за прилагането на експортни данъци и такси върху земеделските продукти

Регламент

Член 5

  1. Експортният данък се събира от държавата-членка, на която принадлежи митническата служба, която приема експортната декларация.
  1. Когато експортният данък варира според местоназначението:

а) данъкът, който е в сила за местоназначението, посочено в експортната декларация, упомената в член 4, параграф 1, се начислява, а всяка разлика между стойността на този данък и тази на най-високия данък, който е в сила на датата на приемане на експортната декларация, се покрива от гаранция; б) когато се предоставя такава гаранция, износителят трябва, освен в случаите на непреодолима сила, да предостави доказателство в рамките на 12 месеца от дата на приемане, че продуктът е бил внесен; такова доказателство се предоставя по начина, предвиден в член 18 от Регламент (ЕИО) № 3665/87; в) когато доказателството, посочено в буква б), не е предоставено в рамките на предписания период, продуктите се смятат, освен в случаите на непреодолима сила, за пристигнали до местоназначението, по отношение на което се начислява най-високата данъчна ставка, а гаранцията се задържа и разглежда като експортен данък; г) когато доказателството, посочено в буква б), се предостави в рамките на предписания период, гаранцията се освобождава според местоназначението, на което продуктът е пристигнал и пропорционално на количествата, по отношение на които е предоставено такова доказателство; всяка сума от гаранцията, която не е освободена, се задържа и разглежда като експортен данък; д) когато износителят предостави доказателство в рамките на уточнения в буква б) период,че продуктът е пристигнал до местоназначението, по отношение на което данъкът е по-нисък от този, който се начислява, дължимата сума се коригира, а дадената гаранция се освобождава; е) гаранцията се състои или от депозит в брой или от гаранция, издадена от институция, която отговаря на критериите, определени от държавата-членка, в която е приета експортната декларация.

  1. Когато периодът, посочен в параграф 2, букви б), в) и д), не е бил спазен, въпреки че износителят е положил усилия да получи доказателството навреме, този период може, по искане на износителя, да бъде продължен за такъв срок, какъвто компетентният орган на държавата-членка износител смята за необходим с оглед на обстоятелствата.

Практика по чл. 5

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.