Чл. 2

Чл. 2.(1) Дейностите по здравно консултиране включват консултиране:

1. по въпросите на поведенческия здравен риск;
2. по въпросите на психичното здраве и личностното развитие;
3. по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве;
4. по въпросите на денталното здраве;
5. за повишаване на културата по отношение на здравната система и поведението при заболявания.

(2) Здравното консултиране по въпросите на поведенческия здравен риск се отнасят до:

1. принципите за водене на здравословен начин на живот и възможностите за целенасочено и активно влияние на фактори, действащи благоприятно върху здравето;
2. режима на учене/труд и почивка;
3. личната хигиена;
4. рационалното хранене;
5. тютюнопушенето;
6. консумацията на алкохол;
7. употребата на наркотични вещества;
8. двигателната активност и спорта;
9. превенцията на злополуки, травми, отравяния и изгаряния;
10. оказването на първа долекарска помощ.

(3) Здравното консултиране по въпросите на психичното здраве и личностното развитие се отнасят до:

1. емоционално здраве и справяне със стрес;
2. превенция на депресивност, тревожност и суициден риск;
3. себевъзприемане и самооценка;
4. интелектуално развитие;
5. въпроси, свързани с човешките взаимоотношения.

(4) Здравното консултиране по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве се отнасят до:

1. физическото развитие и половото съзряване в юношеството;
2. семейното планиране;
3. нежеланата бременност и възможностите за контрацепция;
4. сексуално предаваните инфекции и ХИВ/СПИН;
5. личната хигиена.

(5) Здравното консултиране по въпросите на денталното здраве се отнасят до:

1. оралната хигиена;
2. поведенческите фактори с влияние върху денталното здраве;
3. денталната естетика.

(6) Здравното консултиране за повишаване на културата по отношение на здравната система и поведението при заболявания се отнася до:

1. запознаването с правата и задълженията на пациента;
2. запознаването със структурата, организацията и работния график на лечебното заведение и квалификацията на медицинските специалисти;
3. инфекциозните заболявания и паразитози, както и ваксинопрофилактиката;
4. хроничните неинфекциозни заболявания;
5. използването на медицинска информация в интернет пространството.