Чл. 26

Член 26 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2015 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA

(1) ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 170.

(2) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 5 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3) Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63).

(4) Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).

(5) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).

(6) Решение 2012/504/ЕС на Комисията от 17 септември 2012 г. относно Евростат (ОВ L 251, 18.9.2012 г., стр. 49).

(7) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(8) Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).

(9) Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 132).

(10) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(11) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(12) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).

(14) Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Методи за мониторинг емисиите на СО2

А. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НАЕМИСИИТЕ НА CO2 (ЧЛЕН 9) За целите на изчисляването на емисиите на СО2 дружествата прилагат следната формула: Количество консумирано гориво × емисионен фактор Количеството консумирано гориво включва горивото, консумирано от основните двигатели, спомагателните двигатели, газовите турбини, котлите и генераторите на инертен газ. Количеството консумирано гориво на котвена стоянка в пристанищата се изчислява отделно. По принцип се използват възприетите стойности за емисионните фактори на горивата, освен ако дружеството не реши да използва данни за качествените характеристики на горивата, посочени в разписките за доставено гориво, които се използват за доказване на съответствие с приложимите нормативни разпоредби за емисиите на серни оксиди. Възприетите стойности за емисионните фактори се основават на последните публикувани стойности от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC). Тези стойности могат да се получат от приложение VI към Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (1). Подходящи емисионни фактори се използват и за биогоривата и алтернативните неизкопаеми горива. Б. МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2

В мониторинговия план дружеството посочва кой метод за мониторинг се използва за изчисляване на количеството консумирано гориво за всеки кораб, за който отговаря, като гарантира последователно прилагане на съответния метод, след като той вече е избран. Използва се реалното количество консумирано гориво при всяко плаване, което се изчислява по един от следните методи: а) въз основа на разписките за доставено гориво и периодични проверки на запасите в резервоарите; б) въз основа на мониторинг на резервоарите за корабно гориво на борда; в) чрез разходомери за съответните горивни процеси; г) чрез преки измервания на емисиите на CO2. Може да се използва всяка преминала оценката на проверяващия орган комбинация от тези методи, ако подобрява точността на измерването като цяло.

1. Метод А: Въз основа на разписките за доставено гориво и периодични проверки на запасите в резервоарите

Този метод се основава на количеството и вида на горивото, посочени в разписките за доставено гориво, в съчетание с периодични проверки на запасите от гориво в резервоарите въз основа на данни за запълването на резервоарите. Горивото в началото на периода плюс доставките, минус горивото в края на периода и разтоварените от резервоарите количества гориво между началото и края на периода дават като резултат колко е количеството консумирано гориво през съответния период. Периодът представлява времето между две посещения в пристанища или времето, прекарано в дадено пристанище. В данните за количеството консумирано гориво за даден период трябва да са посочени видът на горивото и съдържанието на сяра. Този метод не се използва, ако на борда няма разписки за доставено гориво, особено в случаите, когато товарът се използва като гориво, например при използване на вторично изпаряващи се количества втечнен природен газ (LNG). Съгласно действащите правила от приложение VI към MARPOL разписките за доставено гориво задължително се съхраняват на борда в продължение на три години след доставката на гориво и трябва да са винаги на разположение. Периодичните проверки на запасите гориво в резервоарите се основават на показания на уреди, измерващи количеството гориво в резервоарите. За целта се използват таблици за всеки отделен резервоар, в които се нанасят показанията за количеството гориво в момента на проверката. В мониторинговия план се отбелязва неопределеността във връзка с използваните разписки за доставено гориво. Отчитането на показанията за количеството гориво в резервоарите се извършва с подходящи методи, например автоматични системи, измерване със сонди и нивомерни ролетки с потопяема лента. Методът за измерване на дълбочината със сонда и съответната неопределеност се посочват в мониторинговия план. Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени като литри, дружеството преизчислява това количество от обем в маса, като използва действителните стойности за плътността. Дружеството определя действителната плътност, като използва някое от следните: а) бордови измервателни системи; б) измерената от доставчика на горивото плътност при зареждането му, която е отбелязана във фактурата или разписката за доставено гориво. Действителната плътност се изразява в kg/l и се определя за приложимата температура по време на конкретното измерване. В случаите, за които липсват данни за действителната стойност на плътността, след оценка от страна на проверяващия орган се използва стандартен коефициент за плътност за съответния вид гориво.

1. Метод Б: Мониторинг на резервоарите за корабно гориво на борда

Този метод се основава на показания на уредите, измерващи количеството гориво във всички резервоари за корабно гориво на борда. Отчитането на показанията за количеството гориво става ежедневно, когато корабът е в морето, и всеки път, когато корабът зарежда или разтоварва гориво. Акумулираните изменения на количеството гориво в резервоарите между всеки две отчитания представлява количеството консумирано гориво през съответния период. Периодът представлява времето между две посещения в пристанища или времето, прекарано в дадено пристанище. В данните за консумираното гориво за даден период трябва да са посочени видът на горивото и съдържанието на сяра. Отчитането на показанията за количеството гориво в резервоарите се извършва с подходящи методи, като използване на автоматични системи, измерване със сонди и нивомерни ролетки с потопяема лента. Методът за измерване на дълбочината със сонда и съответната неопределеност се посочват в мониторинговия план. Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени като литри, дружеството преизчислява това количество от обем в маса, като използва действителните стойности на плътността. Дружеството определя действителната плътност, като използва някое от следните: а) бордови измервателни системи; б) измерената от доставчика на горивото плътност при зареждането му, която е отбелязана във фактурата или разписката за доставено гориво; в) плътността, измерена при изпитване, проведено в акредитирана лаборатория за изпитване на горива, когато такива данни са налични. Действителната плътност се изразява в kg/l и се определя за приложимата температура по време на конкретното измерване. В случаите, за които липсват данни за действителната стойност на плътността, след оценка от страна на проверяващия орган се използва стандартен коефициент за плътност за съответния вид гориво.

1. Метод В: Чрез разходомери за съответните горивни процеси

Този метод се основава на измерване на дебитите на горивото на борда. За да се определи количеството консумирано гориво за конкретен период, се комбинират данните от всички разходомери, свързани със съответните източници на емисии на СО2. Периодът представлява времето между две посещения в пристанища или времето, прекарано в дадено пристанище. За използваното гориво през периода трябва да се извършва мониторинг на вида на горивото и съдържанието на сяра. Използваните методи за калибриране и съответната неопределеност на разходомерите се посочват в мониторинговия план. Ако количеството консумирано гориво се определя в обемни единици, изразени като литри, дружеството преизчислява това количество от обем в маса, като използва действителните стойности на плътността. Дружеството определя действителната плътност, като използва някое от следните: а) бордови измервателни системи; б) измерената от доставчика на горивото плътност при зареждането му, която е отбелязана във фактурата или разписката за доставено гориво. Действителната плътност се изразява в kg/l и се определя за приложимата температура по време на конкретното измерване. В случаите, за които липсват данни за действителната стойност на плътността, след оценка от страна на проверяващия орган се използва стандартен коефициент за плътност за съответния вид гориво.

1. Метод Г: Преки измервания на емисиите на CO2

Преките измервания на емисиите на СО2 могат да се използват за плаванията, както и за емисиите на СО2 при престоите в пристанища под юрисдикцията на държава членка. Емисиите на СО2 включват отделения СО2 от основните двигатели, спомагателните двигатели, газовите турбини, котлите и генераторите на инертен газ. За корабите, при които докладването се основава на този метод, количеството консумирано гориво се изчислява, като се използват измерените емисии на СО2 и приложимият емисионен фактор за съответните горива. Този метод се основава на определяне на дебита на СО2 в комините (димоходите) чрез умножаване на концентрацията на СО2 в димните газове по дебита на димните газове. Използваните методи за калибриране и съответната неопределеност на измервателните уреди се посочват в мониторинговия план.

(1) Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Мониторинг на друга информация от значение

А. МОНИТОРИНГ НА БАЗА ЕДИНИЧНО ПЛАВАНЕ (ЧЛЕН 9) 1. а) датата и часът на отплаване и пристигане се отчитат по средно гринуичко време (GMT). Прекараното в морето време се изчислява въз основа на данните за отплаването от дадено пристанище и пристигането в друго, като се изключва престоят на котва; б) изминатото разстояние може да бъде разстоянието, изминато по най-прекия път между пристанището на отплаване и пристанището на пристигане, или реалното изминато разстояние. В случай че се използва разстоянието, изминато по най-прекия път между пристанището на отплаване и пристанището на пристигане, то трябва да се коригира с консервативен корекционен коефициент, така че да се гарантира, че изминатото разстояние няма да бъде значително недооценено. В мониторинговия план се уточнява кой метод за изчисляване на разстоянието е използван и, ако е необходимо, използваният корекционен коефициент. Изминатото разстояние се изразява в морски мили; в) транспортната работа се определя чрез умножаване на изминатото разстояние по количеството на превозвания товар; г) при пътническите кораби превозваният товар се изразява чрез броя на пътниците. За всички категории кораби количеството на превозвания товар се изразява в метрични тонове или в стандартни кубични метри товар, в зависимост от случая; д) за ро-ро кораби превозваният товар се определя като брой на товарните единици (камиони, автомобили и др.) или като линейни метри, умножени по възприети стойности за масата им. Когато товар, превозван на ро-ро кораби, е определен въз основа на приложение Б към Стандарт CEN ЕN 16258 (2012), който се отнася до „Методика за изчисляване и деклариране на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове от транспортни услуги (товарни и пътнически)“, така направеното определение се счита за съответстващо на настоящия регламент. За целите на настоящия регламент „ро-ро кораб“ означава кораб, предназначен за превоз на ро-ро товарни транспортни единици или с ро-ро товарни помещения; е) за контейнеровози превозваният товар се определя като общата маса в метрични тонове на товара или, ако това е невъзможно, като броя 20-футови еквивалентни единици (TEU), умножен по възприети стойности за масата им. Когато товарът, превозван от контейнеровоз, се определя в съответствие с приложимите насоки на ИМО или инструменти съгласно Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), така направеното определяне се счита за съответстващо на настоящия регламент. За целите на настоящия регламент „контейнеровоз“ означава кораб, предназначен изключително за превоз на контейнери в трюмовете и на палубата; ж) определянето на превозвания товар за категориите кораби, различни от пътнически кораби, ро-ро кораби и контейнеровози, позволява да се вземат предвид, когато е приложимо, масата и обемът на превозвания товар и броят на превозваните пътници. Тези категории следва да включват, наред с другото, танкери, кораби за насипни товари, кораби за превоз на общи товари, кораби за хладилен товар, автомобилни превозвачи и кораби за комбинирани превози. 2. Тези актове за изпълнение се приемат не по-късно от 31 декември 2016 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. Комисията може чрез актове за изпълнение да преразглежда, когато е целесъобразно, приложимите параметри, посочени в параграф 1, буква ж). Когато е приложимо, Комисията преразглежда тези параметри и за да се вземат предвид измененията на настоящото приложение съгласно член 5, параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. 3. Б. МОНИТОРИНГ НА ГОДИШНА БАЗА (ЧЛЕН 10) За целите на мониторинга на друга информация от значение на годишна база дружествата спазват следните правила: Подлежащите на мониторинг стойности съгласно член 10 се определят чрез обобщаване на съответните данни за всяко плаване. Мониторингът на средната енергийна ефективност се извършва, като се използват поне четири показателя — количеството консумирано гориво за единица изминато разстояние, количеството консумирано гориво за единица транспортна работа, емисиите на СО2 за единица изминато разстояние и емисиите на СО2 за единица транспортна работа, които се изчисляват, както следва:

Количеството консумирано гориво за единица изминато разстояние = общото годишно количество консумирано гориво/общото изминато разстояние

Количеството консумирано гориво за единица транспортна работа = общото годишно количество консумирано гориво/общата транспортна работа

Емисиите на СО2 за единица изминато разстояние = общите годишни емисии на СО2/общото изминато разстояние

Емисиите на СО2 за единица транспортна работа = общите годишни емисии на СО2/общата транспортна работа. При спазването на тези правила дружествата могат да решат да включат и конкретна информация, отнасяща се до ледовия клас на кораба и плаването през заледени води, както и друга информация, свързана с консумацията на гориво и емисиите на СО2, разбити въз основа на други критерии, определени в мониторинговия план.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Елементи, които се вземат предвид при делегираните актове, предвидени в членове 15 и 16

А. ПРОЦЕДУРИ НА ПРОВЕРКА — компетентност на проверяващите органи, — документи, които трябва да бъдат предоставени на проверяващите органи от дружествата, — оценка на риска, която трябва да бъде извършена от проверяващите органи, — оценка на съответствието на мониторинговия план, — проверка на доклада за емисиите, — праг на същественост, — разумна степен на увереност на проверяващите органи, — неточности и несъответствия, — съдържание на доклада от проверката, — препоръки за подобрения, — комуникация между дружествата, проверяващите органи и Комисията. Б. АКРЕДИТИРАНЕ НА ПРОВЕРЯВАЩИТЕ ОРГАНИ — как може да бъде поискана акредитация за корабоплавателни дейности, — как проверяващите органи ще бъдат оценени от националните органи по акредитация с цел издаване на сертификат за акредитация, — как националните органи по акредитация ще упражняват надзора, необходим за потвърждаване на продължаването на акредитацията, — изисквания към националните органи по акредитация с оглед на тяхната компетентност да акредитират проверяващи органи за корабоплавателни дейности, включително препратка към хармонизирани стандарти.