Чл. 5

Член 5 Стандарт за инфраструктура

1. Всяка държава членка или — когато държавата членка предвижда това — компетентният ѝ орган гарантират вземането на необходимите мерки, така че в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура техническият капацитет на останалата инфраструктура, определен по формулата N – 1, както е посочено в точка 2 от приложение II, да е в състояние, без да се засяга параграф 2 от настоящия член, да доставя необходимите количества газ за задоволяване на общото търсене на газ в района на изчислението за един ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години. Това се прави въз основа на тенденциите в потреблението на газ, дългосрочното въздействие на мерките за енергийна ефективност и равнищата на използване на съществуващата инфраструктура.

Посоченото в първата алинея от настоящия параграф задължение не засяга отговорността на системните оператори да направят съответните инвестиции и задълженията на операторите на газопреносни системи, предвидени в Регламент (ЕО) № 715/2009 и в Директива 2009/73/ЕО.

1. Задължението да се гарантира, че останалата инфраструктура има технически капацитет да задоволи общото търсене на газ, посочено в параграф 1 от настоящия член, се счита за изпълнено и когато компетентният орган докаже в превантивния план за действие, че едно прекъсване на доставките на газ може да бъде навреме и в достатъчна степен компенсирано от подходящи пазарни мерки от страна на търсенето. За тази цел формулата N – 1 се изчислява, както е посочено в приложение II, точка 4.

1. Когато е целесъобразно в съответствие с оценките на риска, посочени в член 7, компетентните органи на съседни държави членки могат да се договорят да изпълняват съвместно задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член. В такъв случай компетентните органи представят изчислението на формулата N – 1 в оценката на риска, както и обяснение, в регионалните раздели на превантивните планове за действие, за начина, по който това задължение се изпълнява чрез постигнатите договорености. Прилага се точка 5 от приложение II.

1. Операторите на газопреносни системи позволяват постоянен физически капацитет за пренос на газ в двете посоки („двупосочен капацитет“) по всички междусистемни връзки между държавите членки, освен:

а) в случай на връзки с производствени съоръжения, съоръжения за ВПГ и газоразпределителни мрежи; или б) когато е предоставено освобождаване от посоченото задължение, след извършване на подробна оценка и консултации с други държави членки и Комисията в съответствие с приложение III. По отношение на процедурата за осигуряване или повишаване на двупосочния капацитет по дадена междусистемна връзка или за освобождаване или удължаване на срока на освобождаването от посоченото задължение се прилага приложение III. Комисията оповестява и актуализира списъка на освобождаванията.

1. Предложение за осигуряване или повишаване на двупосочния капацитет или искане за освобождаване или удължаване на срока на освобождаването включват анализ на разходите и ползите, изготвен въз основа на методологията съгласно член 11 от Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14) и се основават на следните елементи:

а) оценка на пазарното търсене; б) прогнози за търсенето и предлагането; в) евентуалното икономическо въздействие върху съществуващата инфраструктура; г) проучване за осъществимост; д) разходите за двупосочен капацитет, включително необходимото укрепване на газопреносната система; и е) ползите за сигурността на доставките на газ при отчитане на евентуалния принос на двупосочния капацитет за спазване на стандарта за инфраструктура, посочен в настоящия член.

1. Националните регулаторни органи отчитат ефективно извършените разходи за изпълнение на задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и разходите за осигуряване на двупосочен капацитет, така че да предоставят подходящи стимули, когато определят или одобряват по прозрачен и подробен начин тарифите или методологиите в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009 и член 41, параграф 8 от Директива 2009/73/ЕО.

1. Доколкото дадена инвестиция за осигуряване или повишаване на двупосочен капацитет не се налага от пазара, но се смята за необходима за целите на сигурността на доставките на газ и когато тази инвестиция води до разходи в повече от една държава членка или в една държава членка в полза на друга държава членка, националните регулаторни органи на всички засегнати държави членки вземат съгласувано решение за разпределението на разходите, преди да се вземе инвестиционно решение. При разпределението на разходите се вземат предвид принципите и елементите, посочени в член 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013, и по-специално съотношението на ползите от инфраструктурните инвестиции за увеличаване на сигурността на доставките на газ на засегнатите държави членки, както и вече направените инвестиции във въпросната инфраструктура. Разпределението на разходите не води до ненужно нарушаване на конкуренцията и на ефективното функциониране на вътрешния пазар и не причинява неблагоприятно въздействие върху пазара.

1. Компетентният орган гарантира, че всяка нова газопреносна инфраструктура допринася за сигурността на доставките на газ чрез разработването на добре свързана мрежа, включително, по целесъобразност, чрез достатъчен брой трансгранични входни и изходни точки във връзка с търсенето на пазара и установените рискове.

В оценката на риска компетентният орган извършва оценка с интегрирана перспектива относно газовите и електроенергийните системи дали съществуват вътрешни ограничаващи фактори и дали националният капацитет и инфраструктура за приемане на газ, по-специално преносните мрежи, са в състояние да адаптират националните и трансграничните потоци газ към сценария на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура на национално равнище и най-голямата единична газова инфраструктура от общ интерес за рисковата група, посочена в оценката на риска.

(9) Като изключение от параграф 1 от настоящия член и при спазване на установените в настоящия параграф условия Люксембург, Словения и Швеция не са обвързани със задължението, установено в посочения параграф, но се стремят да го изпълнят, като същевременно гарантират доставките на газ за защитените клиенти в съответствие с член 6. Изключението се прилага за Люксембург, при условие че Люксембург: а) има най-малко два междусистемни газопровода с други държави членки; б) има най-малко два различни източника на доставки на газ; и в) няма съоръжения за съхранение на територията си. Изключението се прилага за Словения, при условие че Словения: а) има най-малко два междусистемни газопровода с други държави членки; б) има най-малко два различни източника на доставки на газ; и в) няма съоръжения за съхранение или съоръжение за ВПГ на територията си. Изключението се прилага за Швеция, при условие че Швеция: а) не осъществява транзит на газ за други държави членки през територията си; б) има годишно брутно вътрешно потребление на газ, по-малко от 2 млн. тона нефтен еквивалент; и в) има по-малко от 5 % от общото първично потребление на енергия от газ. Люксембург, Словения и Швеция информират Комисията за всяка промяна, засягаща условията, установени в настоящия параграф. Предвиденото в настоящия параграф изключение престава да се прилага, ако дори едно от посочените условия вече не е изпълнено. Като част от националната оценка на риска, която се извършва в съответствие с член 7, параграф 3, Люксембург, Словения и Швеция описват състоянието по отношение на съответните условия, установени в настоящия параграф, и перспективите да изпълнят задължението по параграф 1 от настоящия член, като вземат предвид икономическия ефект от спазването на стандарта за инфраструктура, развитието на пазара на газ и проектите за газова инфраструктура в рисковата група. Въз основа на предоставената в националната оценка на риска информация и ако съответните условия, установени в настоящия параграф, са все още изпълнени, Комисията може да реши, че изключението може да продължи да се прилага за още четири години. В случай на положително решение установената в настоящата алинея процедура се повтаря след четири години.

(1) ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 70.

(2) Позиция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 9 октомври 2017 г.

(3) Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55).

(4) Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).

(5) Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15).

(7) Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36).

(8) Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 1).

(9) Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).

(10) Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 година относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 22).

(11) Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75).

(12) Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26 март 2014 г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи (ОВ L 91, 27.3.2014 г., стр. 15).

(13) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(14) Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).