Чл. 75

Член 75 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 14 декември 2019 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 15 март 2019 година. За Комисията Председател Jean-Claude JUNCKER

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/89 ОБРАЗЕЦ НА ДОКУМЕНТ ЗА СЪОБЩАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА НА СТОПАНСТВОТО НА ПРОИЗХОД В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 39, ПАРАГРАФ 5 ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. Идентификационни данни

1.1. Стопанство на произход (например собственик или управител) Име/номер Пълен адрес Телефонен номер Електронен адрес, ако е наличен 1.2. Идентификационни номера на . . . . . [моля, уточнете] или приложете списък Общ брой животни (по видове) Проблеми при идентификацията (ако има такива) 1.3. Идентификационен номер на стадото/стадото домашни птици/клетката (ако е приложимо) 1.4. Видове животни 1.5. Референтен номер на здравния сертификат (ако е приложимо)

1. Констатации при предкланичния преглед

2.1. Хуманно отношение към животните Брой на засегнатите животни Вид/клас/възраст Бележки 2.2. Животни са доставени мръсни 2.3. Клинични констатации за болест Брой на засегнатите животни Вид/клас/възраст Бележки Дата на прегледа 2.4. Резултати от лабораторните изследвания (1) (1) Микробиологични, химични, серологични и т.н. (приложете резултатите).

L 131/90 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г.

1. Констатации при следкланичния преглед

3.1. Макроскопски находки Брой на засегнатите животни Вид/клас/възраст Засегнат орган или част на животното(ите) Дата на клане 3.2. Болест (могат да бъдат използвани кодове (2)) Брой на засегнатите животни Вид/клас/възраст Засегнат орган или част на животното(ите) Частично или изцяло отхвърлен кланичен труп (посочете причина) Дата на клане 3.3. Резултати от лабораторните изследвания (3) 3.4. Други резултати 3.5. Констатации във връзка с хуманното отношение към животните

1. Допълнителна информация
2. Данни за връзка с кланицата (номер на одобрението)

Наименование Пълен адрес Телефонен номер Електронен адрес, ако е наличен

1. Официален ветеринарен лекар (въведете името с

печатни букви) Подпис и печат

1. Дата

8. Брой страници, приложени към настоящия формуляр: (2) Компетентните органи могат да въведат следните кодове: код А за болести, включени в списък на OIE; кодове В100 и В200 за въпроси, свързани с хуманното отношение към животните, и C100 — C290 за решения относно месото. Ако е необходимо, системата за кодифициране може да включва и други подразделения (напр. C141 за слабо генерализирана болест, C142 за по-сериозна болест и т.н.). Ако се използват кодове, те трябва да бъдат на разположение на стопанския субект в областта на храните с подходящото обяснение за тяхното значение.

(3) Микробиологични, химични, серологични и т.н. (приложете резултатите).

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/91 ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРАКТИЧЕСКИ УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВНАТА МАРКИРОВКА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 48

1. Здравната маркировка трябва да има овална форма и да бъде поне със 6,5 cm ширина на 4,5 cm дължина и с ясно

четливи знаци да указва: а) името на държавата, в която се намира предприятието, което може да бъде изписано изцяло с главни букви или като двубуквен код съгласно съответния код по ISO. За държавите членки обаче тези кодове са, както следва: BE, BG, CZ, DK, DE, EE, IE, GR, ES, FR, HR, IT, CY, LV, LT, LU, HU, MT, NL, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, SE и UK; б) номера на одобрението на кланицата; както и в) (когато маркировката е поставена в предприятие, разположено в Съюза) съкращението CE, EC, EF, EG, EK, EO, EY, ES, EÜ, EB, EZ, KE или WE. Посочените съкращения не трябва да са включени в маркировки, полагани върху месо, внесено в Съюза от кланици извън Съюза.

1. Буквите трябва да са с височина най-малко 0,8 cm, а цифрите — най-малко 1 cm. Размерите на знаците и на

маркировката могат да са по-малки за здравните маркировки на агнета, ярета и прасенца.

1. Мастилото, използвано за здравната маркировка, трябва да бъде разрешено в съответствие с правилата на Съюза

относно използването на оцветители в хранителните продукти.

1. Здравната маркировка може също да съдържа идентификация на официалния ветеринарен лекар, който е направил

здравната инспекция на месото.

L 131/92 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА СУРОВО МЛЯКО И НА ТОПЛИННО ОБРАБОТЕНО КРАВЕ МЛЯКО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 50 ПРИЛОЖЕНИЕ III ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩИЯ БРОЙ МИКРООРГАНИЗМИ И НА БРОЯ СОМАТИЧНИ КЛЕТКИ ГЛАВА I A. Когато се проверява съответствието с критериите, определени в раздел IX, глава I, част III от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004, като референтни методи се прилагат следните стандарти:

1. EN/ISO 4833-1 за общ брой микроорганизми при 30 °C;
2. EN ISO 13366-1 за общия брой на соматичните клетки.

Б. Допуска се прилагането на алтернативни аналитични методи:

1. За общия брой микроорганизми при 30 °C, когато методите са валидирани спрямо референтния метод, посочен в част А, точка 1, в съответствие с протокола, посочен в стандарт EN ISO 16140-2, допълнен от стандарт EN ISO 16297 за конкретния случай с общия брой микроорганизми в сурово мляко.

В частност връзката за превръщане между даден алтернативен метод и референтния метод по част А, точка 1 е установена съгласно стандарт ISO 21187.

1. За брой соматични клетки, когато методите са валидирани по отношение на референтния метод, посочен в част А, точка 2, в съответствие с протокола, посочен в стандарт ISO 8196-3, и когато се работи съгласно стандарт EN ISO 13366-2 или други подобни международно приети протоколи.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АКТИВНОСТТА НА АЛКАЛНАТА ФОСФАТАЗА В КРАВЕ МЛЯКО ГЛАВА II A. За определянето на активността на алкалната фосфатаза в пастьоризирано краве мляко като референтен метод трябва да се прилага стандарт EN ISO 11816-1. Б. Активността на алкалната фосфатаза в пастьоризираното краве мляко се изразява като милиединици ензимна активност за литър (mU/l). Една единица активност на алкалната фосфатазна представлява количеството ензим алкална фосфатаза, което катализира преобразуването на 1 микромол субстрат за минута. В. Приема се, че дадено изследване за активността на алкалната фосфатаза дава отрицателен резултат, ако измерената активност в кравето мляко не надвишава 350 mU/l. Г. Употребата на алтернативни аналитични методи е приемлива, когато те са валидирани спрямо референтните методи, посочени в част А, в съответствие с международно приети протоколи и правила за добри лабораторни практики.

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/93 ПРИЛОЖЕНИЕ IV РЕФЕРЕНТНИ МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА E. COLI В ЖИВИ ДВУЧЕРУПЧЕСТИ МЕКОТЕЛИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА КЛАСИФИЦИРАНЕТО НА РАЙОНИТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И ЗА ПОВТОРНО ПОЛАГАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 52, ПАРАГРАФ 2 Референтният метод за анализ за E. coli в живи двучерупчести мекотели е откриването и техниката на т. нар. „най- вероятен брой“ съгласно стандарт ISO 16649-3. Могат да бъдат използвани алтернативни методи, ако са валидирани по отношение на този референтен метод в съответствие с критериите в ISO 16140.

L 131/94 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. ПРИЗНАТИ МЕТОДИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА МОРСКИ БИОТОКСИНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 60 ПРИЛОЖЕНИЕ V МЕТОД ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПАРАЛИТИЧНА ОТРОВА В ЧЕРУПЧЕСТИ МЕКОТЕЛИ ГЛАВА I A. Съдържанието на токсините за паралитична отрова в черупчести мекотели в цялото тяло или в отделни ядивни части на двучерупчестите мекотели се определя с помощта на официалния метод OMA 2005.06 на асоциацията AOAC, публикуван в изданието AOAC International Journal 88(6), 1714-1732 (метод на Lawrence), биоизследване с мишки или друг международно признат валидиран метод. Б. Ако резултатите се поставят под съмнение, референтният метод е официалният метод OMA 2005.06 на асоциацията AOAC, посочен в част А. МЕТОД ЗА ОТКРИВАНЕ НА АМНЕЗИЕН ТОКСИН В ЧЕРУПЧЕСТИ МЕКОТЕЛИ ГЛАВА II A. Съдържанието на амнезиените токсини (ASP) в цялото тяло или в отделни ядивни части на двучерупчестите мекотели се определя с помощта на метода високоефективна течна хроматография с ултравиолетова детекция (HPLC/UV) или друг международно признат валидиран метод.

Б. За целите на скрининга обаче може да се използва официалният метод 2006.02 на асоциацията AOAC, публикуван в изданието AOAC International Journal 90, 1011-1027 (метод ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за ASP, или друг международно признат валидиран метод. В. Ако резултатите се поставят под съмнение, референтният метод е методът HPLC/UV. ГЛАВА III МЕТОД ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЛИПОФИЛНИ ТОСКИНИ A. Референтният метод за откриване на морски токсини, посочен в раздел VII, глава V, точка 2, букви в), г) и д) от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004, е методът на референтната лаборатория на ЕС — течна хромато­ графия с масспектрометрия/масспектрометрия (EURL LC-MS/MS). С този метод се определят най-малко следните съединения: а) токсини от групата на окадаичната киселина: OA, DTX1 и DTX2, включително естерите им (DTX3); б) токсини от групата на пектенотоксините: PTX1 и PTX2; в) токсини от групата на йесотоксините: YTX, 45 OH YTX, хомо YTX и 45 OH хомо YTX; г) токсини от групата на азаспировата киселина: AZA 1, AZA 2 и AZA 3.

Ако се появят нови аналози на горепосочените токсини, за които е установен фактор за токсична еквивалентност (TEF), те се включват в анализа. Общата токсична еквивалентност се изчислява с помощта на TEF, както се препоръчва от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в бюлетина (2008) 589, стр. 1—62 или в актуализирани становища на ЕОБХ. Б. Методите, различни от посочените в част А, като например методът LC-MS, HPLC със съответното откриване, имуноанализ и функционални образци, като например фосфатен инхибиращ образец, могат да се използват като алтернатива на метода LC-MS/MS на референтната лаборатория на Европейския съюз (EURL) или заедно с него, при условие че: а) самостоятелно или комбинирано те могат да открият най-малко аналозите, отбелязани в част А; при необходимост се определят по-подходящи критерии;

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/95 б) отговарят на критериите за ефективност на метода, определени по метода LC-MS/MS на EURL. Такива методи трябва да са валидирани на вътрешнолабораторно ниво и да са успешно изпитани в условията на призната схема за изпитване за пригодност. Европейската референтна лаборатория за морски биотоксини подкрепя дейности за междулабораторно валидиране на техниката, за да се позволи формално стандартизиране; в) тяхното изпълнение осигурява еквивалентно равнище на опазване на общественото здраве. ГЛАВА IV ОТКРИВАНЕ НА НОВИ ИЛИ НОВОПОЯВЯВАЩИ СЕ МОРСКИ ТОКСИНИ По време на периодичното наблюдение на районите за производство и за повторно полагане за откриване на нови или новопоявяващи се морски токсини въз основата на националните програми за контрол, разработени от държавите членки, могат да се използват химични методи, алтернативни методи със съответното откриване или биоизследването с мишки.

L 131/96 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. ПРАКТИЧЕСКИ УСЛОВИЯ ЗА ОФИЦИАЛНИЯ КОНТРОЛ НА РИБНИ ПРОДУКТИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 70 ПРИЛОЖЕНИЕ VI ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ A. Органолептични проверки Органолептичните проверки на случаен принцип се извършват на всички етапи на производството, преработката и разпро­ странението. Една от техните цели е да се провери съответствието с критериите за свежест, установени в съответствие с настоящия регламент. По-специално тук се включва проверка на всички етапи на производството, преработката и разпро­ странението дали рибните продукти отговарят най-малко на базовите стойности на критериите за свежест, установени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2406/96 на Съвета (1). Б. Показатели за пресни продукти Когато органолептичната проверка дава основания за съмнения относно това дали рибните продукти са пресни, могат да се вземат проби и те да се подложат на лабораторни изследвания, за да се определят равнищата на общ летлив основен азот (TVB-N) и триметиламин азот (TMA-N) в съответствие с техническите условия в глава II.

Компетентните органи използват критериите, определени в настоящия регламент. Когато органолептичната проверка дава основания за съмнения относно наличието на други условия, които могат да окажат въздействие върху здравето на хората, се вземат необходимите проби за проверка. В. Хистамин Изследването на случаен принцип за наличие на хистамин се извършва с цел проверка на съответствието с допустимите стойности, определени в Регламент (ЕО) № 2073/2005. Г. Остатъци и замърсители Установяват се мерки за наблюдение в съответствие с Директива 96/23/ЕО и Решение 97/747/ЕО с цел контрол на съответствието със законодателството на ЕС в областта на: — максимално допустимите стойности на остатъчните количества от фармакологично активни вещества в съответствие с регламенти (ЕС) № 37/2010 и (ЕС) 2018/470; — забранени и неразрешени вещества в съответствие с Регламент (ЕС) № 37/2010, Директива 96/22/ЕО и Решение 2005/34/ЕО; — замърсители в съответствие с Регламенти (ЕО) № 1881/2006 за определяне на максимално допустимите количества на

някои замърсители в храните; както и — остатъци от пестициди в съответствие с Регламент (ЕО) № 396/2005. Д. Микробиологични проверки При необходимост се извършват микробиологични проверки съгласно съответните правила и критерии, определени в Регламент (ЕО) № 2073/2005. Ж. Паразити Извършва се основано на анализ на риска изследване, за да се провери съответствието с раздел VIII, глава III, част Г от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 и раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 2074/2005. (1) Регламент (ЕО) № 2406/96 на Съвета от 26 ноември 1996 г. относно определяне на общите стандарти за търговия с някои рибни продукти. ОВ L 334, 23.12.1996 г., стр. 1.

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/97 З. Отровни рибни продукти Осъществява се контрол, за да се гарантира, че:

1. на пазара не се пускат рибни продукти, произведени от отровна риба от следните семейства: Tetraodontidae, Molidae,

Diodontidae и Canthigasteridae;

1. пресни, приготвени, замразени и преработени рибни продукти, принадлежащи към семейството Gempylidae, по- специално Ruvettus pretiosus и Lepidocybium flavobrunneum, могат да бъдат пускани на пазара само в опакован/пакетиран вид и са подходящо етикетирани, за да бъде информиран потребителят за методите на приготвяне/готвене и за рисковете, свързани с наличието на вещества, имащи неблагоприятно въздействие върху стомашно-чревния тракт. Върху етикета се посочват научните наименования на рибните продукти, както и общоизвестните им имена;
2. на пазара не се пускат рибни продукти, съдържащи биотоксини като Ciguatera или други токсини, опасни за здравето на хората. Рибни продукти, получени от живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги, могат обаче да бъдат пускани на пазара, ако са произведени в съответствие с изискванията на раздел VII от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 и съответстват на стандартите, предвидени в глава V, точка 2 от посочения раздел.

ГЛАВА II КОНТРОЛ ВЪРХУ ОБЩИЯ ЛЕТЛИВ ОСНОВЕН АЗОТ (TVB-N) A. Допустими граници за TVB-N за определени категории рибни продукти и методи за анализ, които да бъдат използвани

1. Непреработени рибни продукти се считат за негодни за консумация от човека, когато органолептичната оценка е дала основания за съмнения по отношение на това дали са пресни, а химическите проверки показват, че са надвишени следните допустими граници за TVB-N:

а) 25 mg азот/100 g месо за видовете, посочени в част Б, точка 1 от настоящата глава; б) 30 mg азот/100 g месо за видовете, посочени в част Б, точка 2 от настоящата глава; в) 35 mg азот/100 g месо за видовете, посочени в част Б, точка 3 от настоящата глава; г) 60 mg азот/100 g от целия рибен продукт, използван директно за приготвяне на рибно масло за консумация от човека, както е посочено в раздел VIII, глава IV, буква В, точка 1, втора алинея от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004; когато обаче суровината е в съответствие с букви а), б) и в) от първа алинея от посочената точка, държавите членки могат да определят по-високи допустими граници за определени видове до установяването на специално законодателство на Съюза.

Референтният метод, който трябва да се използва за проверка на допустимите граници за TVB-N, включва дестилиране на екстракт, депротеинизиран чрез перхлорна киселина, както е установено в част В по-долу.

1. Дестилирането, посочено в точка 1, се извършва с апарат, който съответства на диаграмата в част Г по-долу.
2. Рутинните методи, които могат да бъдат използвани за проверка на допустимите граници за TVB-N, са следните:

а) микродифузионен метод, описан от Конуей и Бърн (1933 г.); б) директен дестилационен метод, описан от Антонакопулос (1968 г.); в) дестилиране на екстракт, депротеинизиран чрез перхлорна киселина (Комитет по Codex alimenatrius за риба и рибни продукти (1968 г.).

1. Пробата се състои от около 100 g месо, взето от най-малко три различни точки и размесено чрез смилане.

Държавите членки препоръчват официалните лаборатории да използват като рутинна практика методите, посочени по- горе. Когато резултатите не са категорични или при спор относно резултатите от направения по някой от рутинните методи анализ, само референтният метод може да бъде използван за проверка на резултатите.

L 131/98 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. Б. Категории видове, за които са определени допустими граници за TVB-N Допустимите граници за TVB-N са определени за следните категории видове:

1. Sebastes spp., Helicolenus dactylopterus, Sebastichthys capensis;
2. видове, принадлежащи към семейство Pleuronectidae (с изключение на писия: Hippoglossus spp.);
3. Salmo salar, видове, принадлежащи към семейство Merlucciidae, видове, принадлежащи към семейство Gadidae.

В. Референтна процедура за определяне на концентрацията на TVB-N в риба и рибни продукти

1. Цел и област на приложение

Този метод описва референтна процедура за идентифициране на азотната концентрация на TVB-N в риба и рибни продукти. Процедурата е приложима при концентрация на TVB-N от 5 mg/100 g до най-малко 100 mg/100 g.

1. Определения

„Концентрация на TVB-N“ означава съдържанието на азот от летливи азотни бази, както е определено от описаната референтна процедура. „Разтвор“ означава воден разтвор, както следва:

а) разтвор на перхлорна киселина = 6 g/100 ml; б) разтвор на натриев хидроксид = 20 g/100 ml; в) стандартен разтвор на солна киселина 0,05 mol/l (0,05 N). Когато се използва автоматичен дестилационен апарат, трябва да се направи титруване със стандартен разтвор на солна киселина от 0,01 mol/l (0,01 N); г) разтвор на борна киселина = 3 g/100 ml; д) силиконов антиразпенващ агент; е) разтвор на фенолфталеин = 1 g/100 ml 95 % етанол; ж) индикаторен разтвор (смесен индикатор Tashiro) = 2 g метилово червено и 1 g метиленово синьо, разтворени в 1 000 ml 95 % етанол.

1. Кратко описание

Летливите азотни бази се извличат от проба, като се използва разтвор от 0,6 mol/l перхлорна киселина. След алкали­ низация екстрактът се подлага на парна дестилация и летливите базови компоненти се абсорбират от киселинен приемник. Концентрацията на TVB-N се определя чрез титруване на абсорбираните бази. Концентрацията се изразява в mg/100 g.

1. Химически вещества

Освен ако не е посочено друго, се използват реактивен клас химикали. Използваната вода е или дестилирана, или деминерализирана и най-малко със същата чистота.

1. Използват се следните инструменти и аксесоари:

а) месомелачка за производство на достатъчно хомогенна рибна кайма; б) високоскоростен смесител със скорост между 8 000 и 45 000 оборота/минута; в) нагънат филтър, диаметър 150 mm, бързо филтриращ; г) бюрета, 5 ml, градуирана до 0,01 ml; д) апарат за парно дестилиране. Апаратът трябва да може до регулира различни количества пара и да произвежда постоянно количество пара за даден период от време. Той трябва да гарантира, че по време на добавяне на алкали­ зиращите вещества, получаваните свободни бази не могат да бъдат изпуснати.

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/99

1. Изпълнение на референтната процедура

Когато се работи с перхлорна киселина, която е силно корозираща, се работи с повишено внимание и се вземат необходимите предпазни мерки. Пробите се приготвят колкото е възможно по-скоро след тяхното пристигане в съответствие със следните инструкции: а) подготвяне на пробата: пробата за анализ се смиля внимателно, като се използва месомелачка, както е описано в точка 5, буква а). Част от смляната проба с тегло 10 g ± 0,1 g се претегля в подходящ съд. Смесва се с 90,0 ml разтвор на перхлорна киселина, хомогенизира се в продължение на две минути със смесител, както е описано в точка 5, буква б), и след това се филтрира. Така полученият екстракт може да се съхранява най-малко 7 дни при температура между приблизително 2 °C и 6 ° C; б) парна дестилация: 50,0 ml от получения в съответствие с буква а) екстракт се поставя в апарат за парна дестилация, както е описано в точка 5, буква д). За по-късна проверка на алкализирането на екстракта се добавят няколко капки разтвор на фенолфталеин. След добавяне на няколко капки силиконов антиразпенващ агент, към екстракта се добавят 6,5 ml разтвор на натриев хидроксид и парната дестилация започва незабавно.

Парната дестилация се регулира така, че около 100 ml дестилат се прави за 10 минути. Дестилационната отвеждаща епруветка е потопена в приемник със 100 ml разтвор на борна киселина, към който се добавят от 3 до 5 капки от индикаторния разтвор. Точно след 10 минути дестилацията е завършена. Изходящата дестилационна тръба се отстранява от приемника и се измива с вода. Летливите бази, съдържащи се в разтвора в приемника, се отчитат чрез титруване със стандартен разтвор на солна киселина. Стойността на pH на крайната точка трябва да бъде 5,0 ± 0,1; в) титруване: изискват се дублиращи анализи. Прилаганият метод е правилен, ако разликата между дубликатите е не по-голяма от 2 mg/100 g; г) празна проба: извършва се изследване с празна проба, както е описано в буква б). Вместо екстракта се използва 50,0 ml разтвор на перхлорна киселина.

1. Изчисляване на концентрацията на TVB-N

Чрез титруване на разтвора в приемника със стандартен разтвор на солна киселина концентрацията на TVB-N се изчислява, като се използва следната формула:

TVB-N ðизразен в mg=100 g пробаÞ ¼ ðV1 − V0Þ � 0,14 � 2 � 100 M където: V1 = обем от 0,01 mol стандартен разтвор на солна киселина в ml за пробата; V0 = обем от 0,01 mol стандартен разтвор на солна киселина в ml за празната проба; М = маса на пробата в g. Освен това се изисква следното: а) повторен анализ. Прилаганият метод е правилен, ако разликата между дубликатите е не по-голяма от 2 mg/100 g; б) проверка на оборудването. Оборудването се проверява посредством дестилиращи разтвори на NH4Cl, равни на 50 mg TVB-N/100 g; в) стандартни отклонения. Изчисляват се стандартното отклонение за повторяемостта Sr = 1,20 mg/100 g и стандартното отклонение на възпроизводимостта SR = 2,50 mg/100 g.

L 131/100 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. Г. Апрат за парна дестилация на TVB-N