Чл. 105

Съставните части в пакета на болтовото съединение при ненапрегнати съединения се избират така, че свързващите плочи и свързваните елементи да са в плътен контакт. Допуска се разликата в дебелината на свързваните елементи (D) да е най-много 2 mm (фигура 2). Фигура 2 - Разлика в дебелината между свързвани елементи в общия пакет

Допуска се използване на три броя пълнежни (хастарни) плочи с дебелина на всяка една най-малко 1 mm. Пълнежните плочи са от стомани с еднакви якостно-деформационни характеристики и идентично поведение при корозия с основния метал с оглед недопускане на галванична корозия при контакта между различните метали.

При болтови съединения с използване на "еквивалентни Т профили" (фланцеви съединения) свързваните елементи трябва плътно да опират един в друг. Могат да се използват подложни (клиновидни) плочи, за да се улесни постигането на плътно опиране. За съставени елементи, с t >= 4 mm за плочи от листов материал и t >= 8 mm за профили, се допускат хлабини с широчина до 4 mm в краищата на съединението, при условие че е осигурен плътен контакт в централната част на съединението и натисковата зона. Това е допустимо само когато в проекта не е предписан плътен контакт за цялото съединение и при положение че съединението не е в среда, предполагаща по-интензивно развитие на корозия.

Хлабините (луфтовете) в съединението на болтовете се елиминират чрез натягане, като се избягва пренатягането, особено при къси болтове и болтове M12. Процесът на натягане започва от най-коравата част на съединението и постепенно се достига до тази с най-малка коравина.