Чл. 24

Чл. 24.(1) Стоманените детайли и елементи се маркират от изпълнителя с подходяща система за означение по такъв начин, че да са лесноидентифицирани и проследими в етапите на производствения процес, като не се допуска дълбоко набраздяване. При маркирането може да се извърши групиране на производствените елементи в партиди, когато са идентични по отношение на тяхната форма, размер, предназначение, вид и функции. Маркировката трябва да е дълготрайна, лесноразличима и поставена по начин, който да не уврежда съответния елемент, и на местоположение, което няма да попречи за нормалното изпълнение на функциите му. (2) При маркиране чрез дълбоко щамповане, перфориране или пробиване на детайл или елемент се спазват следните изисквания:

1. допустими са за стомана до S500 влючително;
2. не са допустими за използване при неръждаема стомана;
3. тези методи за маркиране трябва да се използват в предварително определени зони (съгласувано с проектанта), така че да не се получи намаляване на носещата способност и/или издръжливостта на умора.

(3) В случаите и за елементите, за които не е разрешено маркиране с дълбоко щамповане, перфориране или пробиване, в проектната документация ясно се посочват елементите, попадащи под това ограничение, и същите задължително се маркират чрез щадящ метод, одобрен от проектанта, като допълнително се съставя схема, еднозначно указваща тяхното местоположение. (4) При производствени елементи от неръждаема стомана за маркиране може да се използва повърхностно щамповане на символи, освен ако в проектната документация не е посочено друго. (5) Видът на маркировката и зоните (елементи и детайли), в които не се допуска маркировка, предварително се определят от проектанта и се специфицират (невидими зони след приключване на монтажа, зони с повишена концентрация на напрежения).