Чл. 76

Член 76 Съвет за сигурност на доставките в областта на отбраната

1. Създава се Съвет за сигурност на доставките в областта на отбраната (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“).

1. Общата задача на Съвета за сигурност е да подпомага и предоставя препоръки на Комисията съгласно настоящата глава.

1. Комисията редовно предоставя на Съвета за сигурност информация за всички планирани мерки и за мерки, предприети вследствие на задействането на положения на криза с доставките съгласно член 60 или 64. Комисията предоставя необходимата информация чрез сигурна информационно-технологична система.

1. За целите на подготовката за и справянето с положението на криза с доставките, посочено в член 60 или 64 Съветът за сигурност подпомага Комисията при:

а) извършване на анализ на имаща отношение към кризата информация, събрана от държавите членки или от Комисията; б) извършване на оценка на възможните мерки за постигане на готовност; в) извършване на оценка на това дали са изпълнени критериите за задействане или отмяна на положения на криза с доставките, посочени в член 60 или 64; г) улесняване на координирането на действия с държавите членки; д) предоставяне на насоки относно изпълнението на избраните мерки в отговор на кризите с доставките на равнището на Съюза, посочени в член 60 или 64, включително относно задействането на мерките, посочени в членове 62 и 63, и членове 65 — 71; е) определяне на конкретни ответни мерки за държавите членки за гарантиране на своевременната наличност и доставка на продукти от особено значение при криза; ж) улесняване на обмена и споделянето на информация, включително с други органи на равнището на Съюза от значение при криза, както и по целесъобразност с трети държави, международни организации и представители на промишлеността, гражданското общество и академичните среди; з) определяне на съответните области за провеждането на стрес тестове; и) разработването на рамка и методика за определяне на продуктите от особено значение при криза и списъка на показателите за ранно предупреждение; й) извършване на картографиране по отношение на продукти от особено значение при криза и показатели за ранно предупреждение; к) извършване на оценка на необходимостта и пропорционалността на удължаването на срока на положението на криза с доставките и на целесъобразността на прекратяването му; л) извършване на оценка на резултатите от наблюдението и определяне, когато е целесъобразно, на потенциални решения на въпросите от общ интерес; и м) определяне на подходяща честота за провеждането на стрес тестове.

1. Съветът за сигурност се състои от представители от всички държави членки, Комисията, върховния представител и EDA. Той се председателства съвместно от представител на Комисията и на държавата членка, която изпълнява ротационното председателство на Съвета. Секретариатът на Съвета за сигурност се осигурява от Комисията. Само държавите членки имат право на глас.

1. Съпредседателите канят представители на Европейския парламент да присъстват като наблюдатели на заседанията на Съвета за сигурност.

1. Асоциираните държави имат право да станат членове без право на глас на Съвета за сигурност в съответствие с условията, определени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

1. Съветът за сигурност заседава винаги когато ситуацията го налага, по искане на Комисията, на държава членка или на асоциирана държава, която е станала член на Съвета за сигурност. Той приема свой процедурен правилник въз основа на представено от Комисията предложение. Този процедурен правилник осигурява механизми за гарантиране на доброто функциониране на Съвета за сигурност при изпълнението на неговите задачи, включително чрез предвиждане на процедури за уреждане на спорове, свързани с потенциални спорове между съпредседателите.

1. Съветът за сигурност може да издава препоръки по искане на Комисията или по своя собствена инициатива. Съветът за сигурност се стреми да намери решения, които да се ползват с възможно най-широка подкрепа.

1. Съветът за сигурност кани поне веднъж годишно представители на националните сдружения в отбранителната промишленост и избрани представители на промишлеността да участват като наблюдатели в неговата работа, като взема предвид необходимостта да се гарантира балансирано географско представителство. Когато е задействано положение на криза с доставките, посочено в член 60 или 64, Съветът за сигурност кани, когато е целесъобразно, високопоставени представители на промишлеността да участват като наблюдатели в неговата работа на заседания в специален състав, за да обсъдят въпроси, свързани с продукти от особено значение при криза, или, когато е задействано положение на криза с доставките съгласно член 64, съответните отбранителни продукти.

1. Съветът за сигурност кани представители на други органи на равнището на Съюза от значение при криза като наблюдатели на съответните негови заседания.

1. Съветът за сигурност кани представител от Украйна да присъства на заседанията като наблюдател, когато е целесъобразно, в съответствие със своя процедурен правилник и при надлежно зачитане на интересите на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността и отбраната.

1. Комисията гарантира приобщаващо третиране и предоставя на членовете на Съвета за сигурност равен достъп до информация, за да се гарантира, че процесът на вземане на решения на Съвета за сигурност отразява ситуацията и нуждите на всички държави членки. Съветът за сигурност предприема необходимите мерки, за да гарантира безопасната работа и обработване на класифицирана и чувствителна информация в съответствие с членове 79 и 80.

1. Комисията може по своя собствена инициатива или по предложение на Съвета за сигурност да създава ad hoc работни групи, които да подпомагат Съвета за сигурност в неговата работа с цел разглеждане на конкретни въпроси въз основа на посочените в параграф 1 задачи. Държавите членки определят експерти за тези работни групи. EDA може да бъде поканена на заседанията на такива работни групи.

1. Комисията създава работна група по смисъла на параграф 14 по правните, регулаторните и административните пречки. Целите на тази работна група са:

а) установяване на съществуващите или потенциалните правни, регулаторни и административни пречки на международно равнище, на равнището на Съюза и на национално равнище за постигането на посочените в член 1, параграф 2, точка 6 цели; б) определяне на потенциални решения и смекчаващи мерки за установените пречки.

УПРАВЛЕНИЕ, ОЦЕНКА И КОНТРОЛ