Чл. 17

Член 17 Дерогации

1. При надлежно съблюдаване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, държавите-членки могат да дерогират разпоредбите на членове 3 — 6, 8 и 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници, и по-специално в случай на:

а) ръководни кадри или други лица с правомощия за самостоятелно вземане на решения; б) семейни работници; или в) работници, които извършват религиозни обреди в църкви и религиозни общности.

1. Дерогациите, предвидени в параграфи 3, 4 и 5, могат да се приемат със законови, подзаконови или административни разпоредби или с колективни трудови договори, или със споразумения между социалните партньори при условие, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка, или че в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно съответните рабтници да бъдат компенсирани с такива равностойни периоди за почивка, на тях се осигурява подходяща защита.
2. В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:

а) в случай на дейности, при които местоработата на работника е отдалечена от мястото му на пребиваване, включително при офшорна работа, или при отдалеченост между различните местоработи на работника; б) в случай на дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица, особено охранители и болногледачи или охранителни фирми; в) в случай на дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство, по-конкретно: i) услуги, свързани с приемането, лечението и/или грижи, които се предоставят от болници или сходни заведения, включително дейността на обучаващите се лекари, на институциите за настаняване и затворите; ii) докери или летищни работници; iii) услуги, свързани с пресата, радиото, телевизията, кинематографското производство, пощенски и далекосъобщителни услуги, бърза помощ, пожарна служба и гражданска защита; iv) производство, пренос и разпределение на газ, вода и електроенергия, събиране на битови отпадъци и инсталации за изгаряне; v) промишлености, при които работният процес е непрекъсваем по технически причини; vi) изследователска и развойна дейност; vii) селско стопанство; viii) работници, които отговарят за превоза на пътници по редовни градски транспортни линии. г) при наличие на предвидимо нарастване на дейността, по-конкретно: i) селско стопанство; ii) туризъм; iii) пощенски услуги; д) в случай на лица, които работят в железопътния транспорт: i) чиято дейност е с непрекъснат характер; ii) които прекарват работното си време във влакове; или iii) чиято дейност е свързана с транспортни разписания и осигуряване на непрекъснатост и редовност на движението; е) при обстоятелствата, описани в член 5, параграф 4 от Директива 89/391/ЕИО; ж) при злополука или непосредствен риск от злополука.

1. В съответствие с параграф 2 на настоящия член, дерогиране на разпоредбите на членове 3 и 5 се допуска:

а) при работа на смени, всеки път, когато работникът променя смяната и не може да вземе междудневни и/или междуседмични почивки между края на една смяна и началото на следващата; б) при дейности, които включват разкъсани периоди на работа през деня, особено дейността на персонал, който отговаря за почистването.

1. В съответствие с параграф 2 на настоящия член, дерогиране на разпоредбите на член 6 и член 16, буква б) се допуска в случай на обучаващи се лекари в съответствие с разпоредбите на от втора до седма алинеи на настоящия параграф.

По отношение на разпоредбите на член 6, посочени в първа алинея, дерогирането се допуска за преходен период от пет години, считано от 1 август 2004 г. При необходимост, държавите-членки могат да увеличат този период с не повече от две години с оглед отчитане на трудностите при спазването на разпоредбите за работното време във връзка с отговорностите им за организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Най-малко шест месеца преди края на преходния период съответната държава-членка мотивирано информира Комисията, за да може Комисията, след подходящи консултации, да даде становище в срок от три месеца след получаването на такава информация. Ако държавата-членка не следва становището на Комисията, тя следва да обоснове своето решение. Уведомлението и обосновката на държавата-членка и становището на Комисията се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и се изпращат на Европейския парламент. При необходимост, държавите-членки могат да ползват допълнителен период до една година с оглед отчитане на трудностите при спазването на отговорностите, посочени в трета алинея. Те следват процедурата, определена в същата алинея. Държавите-членки гарантират, че средната продължителност на седмичното работно време при никакви обстоятелства не надвишава 58 часа през първите три години на преходния период, 56 часа за следващите две години и 52 часа за всеки оставащ период. Работодателят своевременно провежда консултации с представителите на работниците с оглед постигане на споразумение, когато това е възможно, относно мерките, които да се прилагат за преходния период. В границите, определени в пета алинея, такова споразумение може да включва: а) средната продължителност на седмичното време през преходния период; и б) мерките, които ще се прилагат за намаляване на средната продължителност на седмичното време до 48 часа в края на преходния период. По отношение на член 16, буква б), дерогирането, посочено в първа алинея се допуска при условие, че референтните периоди не надвишават 12 месеца през първата част на преходния период, определен в пета алинея, и шест месеца след това.