Чл. 33

Член 33 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставена в Люксембург на 13 октомври 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

G. ALEMANNO

(1) ОВ С 75, 26.3.2002 г., стр. 33.

(2) ОВ С 221, 17.9.2002 г., стр. 27.

(3) ОВ С 192, 12.8.2002 г., стр. 59.

(4) Становище на Европейския парламент от 10 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (ОВ С 125 Е, 27.5.2003 г., стр. 72), Решение на Европейския парламент от 2 юли 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 22 юли 2003 г.

(5) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(6) ОВ L 33, 7.2.1994 г., стр. 11.

(7) ОВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1.

(8) ОВ L 167, 9.7.1993 г., стр. 31. Решение, изменено с Решение 1999/296/ЕО (ОВ L 117, 5.5.1999 г., стр. 35).

(9) ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(10) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48.

(11) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26.

(12) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(13) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.“

ПРИЛОЖЕНИЕ I КАТЕГОРИИ ДЕЙНОСТИ, УПОМЕНАТИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕНОВЕ 3, 4, ЧЛЕН 14, ПАРАГРАФ 1 И ЧЛЕНОВЕ 28 И 30

1. Инсталациите или частите от инсталации, които се използват за проучване, разработка и изпитание на нови продукти и процеси, не влизат в приложното поле на настоящата директива.
2. Праговите стойности, дадени по-долу, по принцип се отнасят до производствени мощности или продукция. Когато един оператор извършва няколко дейности, попадащи в една и съща категория на една и съща инсталация или на един и същ обект, капацитетът на тези дейности се сумира.

Дейности Парникови газове Енергийни дейности Горивни инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW (с изключение на инсталациите за опасни или твърди битови отпадъци) Въглероден двуоксид Петролни рафинерии Въглероден двуоксид Коксови пещи Въглероден двуоксид Производство и преработка на черни метали Инсталации за пържене или агломерация на метална руда (включително сулфидна руда) Въглероден двуоксид Инсталации за производство на чугун или стомана (първично или вторично стапяне), включително непрекъснато леене с капацитет, превишаващ 2,5 тона за час Въглероден двуоксид Минералопреработвателна промишленост Инсталации за производство на циментов клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 тона дневно или варовик в ротационни пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно или в други пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно Въглероден двуоксид Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с капацитет на топене над 20 тона дневно Въглероден двуоксид Инсталации за производство на керамични продукти чрез изпичане, в частност керемиди за покриви, тухли, огнеупорни тухли, плочки, каменинови и порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 тона дневно и/или в пещ с капацитет над 4 m3 и с плътност на пещ над 300 kg/m3

Въглероден двуоксид Други дейности Промишлени предприятия за производство на а) целулозен пулп от дървесина или сходни влакнести материали Въглероден двуоксид б) хартия и картон с производствен капацитет над 20 тона дневно Въглероден двуоксид

ПРИЛОЖЕНИЕ II ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, УПОМЕНАТИ В ЧЛЕНОВЕ 3 И 30 Въглероден двуоксид (СО2) Метан (СН4) Диазотен оксид(N2O) Флуоровъглеводороди (HFCs) Перфлуоровъглероди (PFCs) Серен хексафлуорид (SF6)

ПРИЛОЖЕНИЕ III КРИТЕРИИ ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ПЛАНОВЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 9, 22 И 30 1. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния период, трябва да съответства на задължението на държавата-членка за ограничаване на нейните емисии съгласно Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото, като се вземе предвид, от една страна, делът на общото количество емисии, които тези квоти представляват, в сравнение с емисиите от източници, които не влизат в приложното поле на настоящата директива и, от друга страна, националните енергийни политики, и трябва да е в съответствие с националната програма във връзка с изменението на климата. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят, не бива да превишава количеството, което вероятно ще е необходимо за стриктното прилагане на критериите от настоящото приложение. Преди 2008 г. количеството следва да съответства на етапа от пътя към изпълнението или преизпълнението на плановия показател за всяка държава-членка съгласно Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото. 2. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят, трябва да съответства на оценките на действителния и прогнозен напредък към осъществяване на приноса на държавите-членки към ангажиментите на Общността, поети съгласно Решение 93/389/ЕИО. 3. Количествата на квотите, които следва да се разпределят, трябва да съответстват на потенциала, включително технологичния потенциал на дейностите, обхванати от настоящата схема за намаляване на емисиите. Държавите-членки могат да извършат разпределението на своите квоти въз основа на средното количество емисии на парникови газове на един продукт от всяка дейност и на постижимия напредък във всяка дейност. 4. Планът трябва да съответства на други законодателни и политически актове на Общността. Необходимо е да се отчита неизбежното увеличение на емисиите, произтичащи от нови законови изисквания. 5. В плана не бива да съществува дискриминация между дружества или сектори по такъв начин, че неоправдано да се облагодетелстват определени предприятия или дейности в съответствие с изискванията на Договора, и по-конкретно на членове 87 и 88 от него. 6. Планът трябва да съдържа информация за начина, по който новите участници ще бъдат включени в схемата на Общността в съответната държава-членка. 7. В плана могат да се предвидят действия на ранен етап, като той трябва да съдържа информация за начина, по който се отчитат действията на ранен етап. Параметри, извлечени от справочни документи, относно най-добрите налични технологии, могат да се прилагат от държавите-членки при изготвянето на техните национални разпределителни планове, като в тези параметри може да се съдържа елемент за отчитане на действията на ранен етап. 8. Планът трябва да съдържа информация за начина, по който се взимат предвид чистите технологии, включително технологиите с висока енергийна ефективност. 9. Планът трябва да съдържа клаузи за представяне на коментари от страна на обществеността и да съдържа информация за процедурата, посредством която тези коментари ще се отчитат надлежно преди да се вземе решение за разпределението на квотите. 10. Планът трябва да съдържа списък с инсталациите, влизащи в обхвата на настоящата директива, заедно с количествата квоти, които се планира да бъдат определени за всяка от тях. 11. Планът може да съдържа информация за начина, по който се отчита наличието на конкуренция от страни или субекти извън Съюза.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ПРИНЦИПИ НА МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ, УПОМЕНАТИ В ЧЛЕН 14, ПАРАГРАФ 1 Мониторинг на емисиите от въглероден двуоксид Емисиите се следят или чрез изчисления или въз основа на измервания. Изчисления Емисиите се изчисляват по следната формула:

Данни за дейността × емисионен фактор × фактор на окисляване Данните за дейността (използвано гориво, производителност и др.) се следят въз основа на данни от доставките или измерванията. Използват се възприети емисионни фактори. За всички горива са приемливи емисионни фактори, специфични за дейността. Фактори по подразбиране са приемливи за всички горива, с изключение на тези, които не са предмет на търговия (отпадъчни горива като автомобилни гуми и газове от промишлени процеси). Допълнително ще бъдат разработени специфични стойности по подразбиране за въглища в зависимост от жилката, и специфични за ЕС или страната-производител стойности по подразбиране за природен газ. За продукти на рафинерии са приемливи стойности по подразбиране на Международния съвет по изменение на климата (IPCC). Емисионният фактор за биомаса е нула. Ако в емисионния фактор не се отчита фактът, че част от въглерода не се окислява, се използва допълнителен фактор на окисляване. Ако вече са изчислени специфични за дейността емисионни фактори и вече се отчита окисляването, не е необходимо да се прилага фактор на окисляване. Използват се фактори на окисляване по подразбиране, разработени съгласно Директива 96/61/ЕО, освен ако операторът може да покаже, че факторите, специфични за дейността, са по-точни. Извършва се отделно изчисление за всяка дейност, инсталация и за всяко гориво. Измерване При измерването на емисиите се използват стандартизирани или възприети методи, като те се съпътстват от подкрепящо изчисление на емисиите. Мониторинг на емисии на други парникови газове Използват се стандартизирани или възприети методи, разработени от Комисията в сътрудничество с всички подходящи заинтересовани страни и приети по процедурата, упомената в член 23, параграф 2. Докладване на емисиите Всеки оператор включва следната информация в доклада за дадена инсталация: А. Данни за идентифициране на инсталацията, включващи: — Название на инсталацията; — Нейния адрес, включително пощенски код и страна; — Вида и номера на дейността, извършвана в инсталацията съгласно приложение I; — Пощенски адрес, телефонен номер, номер на факса и адрес на електронна поща на лицето за връзка; и — Име на собственика на инсталацията и евентуално на дружеството майка. Б. За всяка дейност от приложение I, осъществявана на обекта, за която се изчисляват емисии: — Данни за дейността; — Емисионни фактори; — Фактори на окисляване; — Общо количество на емисиите; и — Несигурност. В. За всяка дейност от приложение I, осъществявана на обекта, за която се изчисляват емисии: — Общо количество на емисиите; — Информация за надеждността на методите на измерване; и — Несигурност. Г. За емисии от горивни процеси в доклада се включва и факторът на окисляване, освен ако окисляването вече не е било отчетено при разработката на емисионен фактор, специфичен за дейността. Държавите-членки трябва да предприемат мерки за координиране на изискванията за докладване с вече съществуващите изисквания за докладване, за да се сведе до минимум тежестта на докладването за фирмите.

ПРИЛОЖЕНИЕ V КРИТЕРИИ ЗА ПРОВЕРКА, УПОМЕНАТИ В ЧЛЕН 15 Общи принципи 1. Емисиите от всяка дейност, изброена в приложение I, подлежат на проверка. 2. Процесът на проверка включва разглеждане на доклада по член 14, параграф 3 и на мониторинга през предходната година. Той обръща внимание на надеждността, достоверността и точността на системите за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с емисиите, по-конкретно: а) докладваните данни за дейността и свързаните с тях измервания и изчисления; б) избора и прилагането на емисионни фактори; в) изчисленията, водещи до определяне на общите емисии; и г) ако се използват измервания, удачността на избора и прилагането на методи на измерване. 3. Докладваните емисии могат да бъдат утвърдени само ако надеждни и достоверни данни и информация позволяват определянето на емисиите с висока степен на сигурност. За висока степен на сигурност се изисква операторът да демонстрира, че: а) в докладваните данни липсват несъответствия; б) събирането на данните е извършено в съответствие с приложимите научни стандарти; и в) съответните записи за инсталацията са пълни и логични. 4. На верифициращия орган се предоставя достъп до всички обекти и до цялата информация във връзка с предмета на проверка. 5. Проверяващият орган отчита дали инсталацията е регистрирана към схемата на Общността за управление и одитиране по околната среда (EMAS). Методика Стратегически анализ 6. Проверката се основава на стратегически анализ на всички дейности, осъществявани в инсталацията. Това изисква проверяващият орган да има общ поглед върху всички дейности и тяхното значение за емисиите. Анализ на процеса 7. Проверката на представената информация се извършва на обекта, на който се намира инсталацията, ако това е удачно. Проверяващият орган извършва внезапни проверки за установяване на надеждността на докладваните данни и информация. Анализ на риска 8. Проверяващият орган подлага на оценка всички източници на емисии в инсталацията по отношение на надеждността на данните за всеки източник, допринасящ за общото количество емисии от инсталацията. 9. Въз основа на този анализ проверяващият орган изрично определя онези източници с висока степен на риск от грешка и други аспекти от процедурата за мониторинг и докладване, за които има вероятност да спомогнат за допускане на грешки при определянето на общото количество емисии. Това се отнася особено за избора на емисионни фактори и за изчисленията, необходими за определяне на равнището на емисиите от индивидуални източници. Особено внимание следва да се обърне на тези източници с висока степен на риск от грешка и на гореспоменатите аспекти от процедурата за мониторинг. 10. Проверяващият орган отчита всички методи за ефективен контрол на риска, прилагани от оператора с оглед свеждане до минимум на степента на несигурност. Доклад 11. Проверяващият орган изготвя доклад за процеса на утвърждаване като дава становище дали докладът по член 14, параграф 3 е удовлетворителен. В този доклад се посочват всички проблеми, свързани с извършваната работа. Може да се даде становище, че докладът по член 14, параграф 3 е удовлетворителен, ако, по мнение на верифициращия орган, липсва съществено разминаване между реалното и докладваното общо количество на емисиите. Минимални изисквания за компетентност на верифициращия орган 12. Проверяващият орган е независим от оператора; той осъществява дейността си благонадеждно, обективно и професионално и разбира: а) разпоредбите на настоящата директива, както и съответните стандарти и указания, приети от Комисията съгласно член 14, параграф 1; б) законодателните, нормативните и административните изисквания, свързани с дейностите, които се верифицират; и в) генерирането на цялата информация, свързана с всеки източник на емисии в инсталацията, отнасящо се по-конкретно до събирането, измерването, изчисляването и докладването на данните.