Чл. 10

Чл. 10.(1) Ваксинация се извършва само като допълнение към предприетите мерки за ограничаване и ликвидиране на възникнала болест в съответствие със следните изисквания:

1. решението за извършване или провеждане на ваксинация да е взето от ЕК и държавите членки след обосновано искане от БАБХ;
2. решението по т. 1 да се основава на следните критерии:

а) концентрация на животните от възприемчивите видове в заразената зона; б) характеристика и състав на всяка използвана ваксина; в) процедури за контролиране на разпространението, съхранението и използването на ваксините; г) видове и възраст на животните, които може или трябва да бъдат ваксинирани; д) териториите или зоните, където ваксинацията може или трябва да бъде извършена; е) продължителността на периода, през който ще се извърши ваксинацията. (2) В случаите по ал. 1 се забранява:

1. ваксинацията или реваксинацията на животни от възприемчивите видове в животновъдните обекти почл. 3;
2. инжектирането на хиперимунен серум.

(3) В случай на извършване на ваксинация се спазват следните изисквания:

1. всички ваксинирани животни се идентифицират с ясен и четлив знак съгласно одобрен от ЕК метод;
2. всички ваксинирани животни се оставят в зоната на ваксинацията, освен ако не бъдат изпратени в кланица за неотложно клане, определена от БАБХ;
3. в случаите по т. 2 движението на животните се разрешава само след като официалният ветеринарен лекар е извършил преглед на всички възприемчиви животни от животновъдния обект и е потвърдил, че за нито едно животно няма съмнение за заразяване.

(4) След приключване на ваксинацията движението на животни от възприемчивите видове извън зоната на ваксинация се разрешава от ЕК. (5) Българската агенция по безопасност на храните уведомява редовно ЕК за развитието на процеса по ваксиниране на животните.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Епидемиологична единица" е група животни с определена епидемиологична връзка помежду им, за които има информация, че са изложени на приблизително еднаква вероятност от експозиция на определен патоген. Може да бъде и група животни, принадлежащи на жители на дадено населено място, или животни, които споделят общи условия за отглеждане.
2. "Животновъден обект" е обект по смисъла на§ 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
3. "Животно" е всяко домашно животно от вид, който може да бъде пряко засегнат от болест по тази наредба, или всяко диво гръбначно животно, което може да участва в епизоотичния процес като преносител или съхранител на заразата.
4. "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар по смисъла начл. 9, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
5. "Самостоятелна производствена единица" е част от животновъден обект, за която е изпълнено условието, че структурно е обособена независимо от останалите единици в животновъдния обект. Операциите, които се извършват в нея, са напълно отделни от останалите по отношение на помещения, отглеждани животни, обслужващ персонал и съоръжения за поене и хранене на животните.
6. "Съмнение за заразяване" е наличие на клинични признаци, следсмъртни изменения или резултати от лабораторни изследвания при едно или повече животни от възприемчивите видове, даващи основание да се подозира наличие на една от болестите почл. 1, т. 1.

Заключителни разпоредби § 2. Тази наредба се издава на основаниечл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на БАБХ.