Чл. 15

Член 15 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 19 март 1987 година.

За Съвета

Председател

M. SMET

(1) ОВ С 349, 31.12.1985 г., стр. 27.

(2) Становище от 9 март 1987 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ С 207, 18.8.1986 г., стр. 21.

(4) ОВ С 112, 20.12.1973 г., стр. 1, ОВ С 139, 13.6.1977 г., стр. 1 и ОВ С 46, 17.2.1983 г., стр. 1.

(5) ОВ L 263, 24.9.1983 г., стр. 33.

(6) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 201.

(7) ОВ L 269, 11.10.1985 г., стр. 56.

(8) ОВ L 263, 24.9.1983 г., стр. 25.

(9) ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 20.

(10) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 47.

(11) ОВ L 84, 31.3.1978 г., стр. 43.

(1) Виж приложение III към Директива 82/883/ЕИО (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 1).

(2) Тези термини са дефинирани в член 2 от Директива 79/869/ЕИО (ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44), изменена с Директива 81/855/ЕИО (ОВ L 319, 7.11.1981 г., стр. 16).

ПРИЛОЖЕНИЕ МЕТОДИ НА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И АНАЛИЗ А. ОТДЕЛЯНЕ НА ОТПАДНИ ВОДИ Референтният метод на анализ за определяне на общото разтворено вещество (поддаващо се на филтрация вещество от неутаената проба), изразено в мг/л, е филтриране през 0,45 μм филтърна мембрана, сушене при 105 °С и претегляне (1). Пробите следва да се вземат по такъв начин, че да са представителни за отделените води за 24-часов период. Това определяне следва да се провежда с прецизност (2) от ± 5 % и точност (2) от ± 10 %. Б. СПЕЦИФИКАЦИИ, СПАЗВАНИ ПРИ ИЗБОР НА МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ВЪВ ВЪЗДУХА I. Гравиметричен метод

1. Избраният метод е гравиметричен метод, чрез който е възможно измерването на общото количество прах, отделен през изпускателните тръби.

Под внимание се взема концентрацията на азбест в праха. Когато са необходими измервания на концентрациите, концентрацията на азбест в праха се измерва или изчислява. Контролните органи определят периодичността на подобни измервания според характеристиките на завода и неговата продукция, но в началото това трябва да става най-малко на всеки шест месеца. Ако дадена държава-членка установи, че концентрацията не показва значителни колебания, честотата на измерванията може да бъде намалена. Когато не се правят периодични измервания, крайните стойности, определени в член 4 от директивата, се прилагат към общата емисия на прах. Вземането на проби става преди каквото и да било разреждане на измервания поток.

1. Вземането на проби се провежда с прецизност от ± 40 % и точност от ± 20 % на крайната стойност. Границата на откриване трябва да е 20 %. Вземат се минимум две измервания при еднакви условия, с цел да се провери дали съответстват на крайната стойност.
2. Работа на инсталацията

Измерванията са валидни, само ако вземането на проби става по време на нормален режим на работа на инсталацията.

1. Избор на място за вземане на проби

Вземането на проби става на място, където има ламинарен въздушен поток. Доколкото е възможно, трябва да се внимава да се избягва турбуленцията, както и препятствия, които биха нарушили въздушния поток.

1. Изискуеми изменения за вземане на проби

В тръбите, където се вземат пробите, се правят подходящи отвори и се осигуряват подходящи платформи.

1. Необходими измервания преди вземане на проби

Преди да се започне с вземането на проби, е необходимо да се измерят температурата и налягането на въздуха и скоростта на потока в тръбата. Температурата и налягането на въздуха обикновено се измерват покрай линията на вземане на проби при нормална скорост на потока. При изключителни условия трябва да се измерва и концентрацията на водни пари, така че резултатите да бъдат съответно коригирани.

1. Общи изисквания за процедурата на вземане на проби

Процедурата изисква въздушна проба от тръба, по която минават емисиите от азбестов прах, да бъде прекарана през филтър и азбестовото съдържание в праха да се задържи във филтъра, за да бъде измерено. 7.1. Първо се проверява дали линията на вземане на проби не пропуска въздух и дали няма изтичания, които могат да доведат до грешки в измерването. Главата на уреда за вземане на проби внимателно се изолира и се включва помпата му. Стойностите на изтичане не бива да надхвърлят 1 % от нормалния поток, където се вземат пробите. 7.2. Обикновено вземането на проби се осъществява при изокинетични условия. 7.3. Продължителността на вземането на проби зависи от типа наблюдаван процес и използваната линия, като времето на вземане на проби следва да е достатъчно за събирането на достатъчно количество материал за претегляне. То е представително за целия наблюдаван процес. 7.4. Когато филтърът на уреда за вземане на проби не е в непосредствена близост до главата, изключително важно е да се съберат и веществата, отложени по сондата. 7.5. Главата на уреда за вземане на проби и броят на местата, от които се вземат проби, се определят в съответствие с приетия национален стандарт.

1. Естество на филтъра на уреда за вземане на проби

8.1. Избира се филтър, подходящ за техниката на анализ. За гравиметричния метод са препоръчителни филтри от фибростъкло. 8.2. Изисква се минимална ефикасност на филтъра 99 %, както е определено по отношение на DOP-теста с използване на аерозол с частици с диаметър 0,3 мкм.

1. Претегляне

9.1. Използва се подходяща везна с висока степен на точност. 9.2. С цел постигане на точността, необходима за претеглянето, е изключително важно филтрите да се настроят преди и след вземането на пробите.

1. Изразяване на резултатите

В допълнение на данните от измерванията, в резултатите фигурират и данните за температурата, налягането и потока, както и всякаква подходяща информация като например диаграма на разположението на точките, където са взети пробите, размерите на тръбите, обемите на пробите и изчислителния метод, чрез който са получени резултатите. Тези резултати се дават за нормални температура (273 K) и налягане (101,3 kPa). II. Метод на броимите влакна Когато се използват процедури за броене на влакната с цел проверка и съгласуване с граничните стойности, предвидени в член 4 от директивата, при спазване на член 6, параграф 3 от директивата може да се използва следният конверсионен фактор: две влакна/мл за 0,1 мг/м3 азбестов прах. За целите на директивата влакно е който и да е обект с дължина по-голяма от 5 мкм, широчина по-малка от 3 мкм и с отношение дължина/широчина по-голямо от 3/1, който е броим посредством фазово контрастна оптична микроскопия при използване на европейския референтен метод, описан в приложение I към Директива 83/477/ЕИО. Методът на броимите влакна отговаря на следните изисквания: 1. Чрез метода трябва да е възможно измерването на концентрацията на броимите влакна в емитираните газове. Контролните органи определят периодичността на подобни измервания според характеристиките на завода и неговата продукция, но това трябва да става най-малко на всеки шест месеца. Когато не се правят периодични измервания, крайните стойности, определени в член 4 от директивата, се прилагат към общата емисия на прах. Вземането на проби става преди каквото и да било разреждане на измервания поток. 2.

Работа на инсталацията

Измерванията са валидни, само ако вземането на проби става по време на нормален режим на работа на инсталацията. 3.

Избор на място за вземане на проби

Вземането на проби става на място, където има ламинарен въздушен поток. Доколкото е възможно, трябва да се внимава да се избягва турбуленцията, както и препятствия, които биха могли да нарушат въздушния поток. 4.

Изискуеми изменения за вземане на проби

В тръбите, където се вземат пробите, се правят подходящи отвори и се осигуряват подходящи платформи. 5.

Необходими измервания преди вземане на проби

Преди да се започне с вземането на проби, е необходимо да се измерят температурата и налягането на въздуха и скоростта на потока в тръбата. Температурата и налягането на въздуха обикновено се измерват покрай линията на вземане на проби при нормална скорост на потока. При изключителни условия трябва да се измерва и концентрацията на водни пари, така че резултатите да бъдат поправени съответно. 6.

Общи изисквания за процедурата на вземане на проби

Процедурата изисква въздушна проба от тръба, по която минават емисиите от азбестов прах, да бъде прекарана през филтър и броимите азбестови влакна в праха да се задържат във филтъра, за да бъдат измерени. 6.1. Първо се проверява дали линията на вземане на проби не пропуска въздух и дали няма изтичания, които да доведат до грешки в измерването. Главата на уреда за вземане на проби внимателно се изолира и се включва помпата му. Стойностите на изтичане не бива да надхвърлят 1 % от нормалния поток, където се вземат пробите. 6.2. Пробите се вземат вътре в тръбата при изокинетични условия. 6.3. Продължителността на вземането на проби зависи от типа наблюдаван процес и размера на дюзата на уреда. Времето на вземане на проби трябва да е достатъчно за събирането на достатъчно количество материал — между 100-600 броими азбестови влакна/мм2. Това е представително за целия наблюдаван процес. 6.4. Главата на уреда за вземане на проби и броят на местата, от които се вземат проби се определят в съответствие с приетия национален стандарт. 7.

Естество на филтъра на уреда за вземане на проби

7.1. Избира се филтър, подходящ за техниката на измерване. За метода на броимите влакна са препоръчителни мембранни филтри (смесени целулозни или целулознонитратни естери) с номинален размер на порите 5 мкм, с отпечатани квадратчета и диаметър 25 мм. 7.2. Изисква се минимална ефикасност на филтъра 99 % по отношение на броимите азбестови влакна. 8.

Преброяване на влакната

Методът за преброяване на влакната съответства на европейския референтен метод, описан в приложение I към Директива 83/477/ЕИО. 9.

Изразяване на резултатите

В допълнение към данните от измерванията, в резултатите фигурират и данните за температурата, налягането и потока, както и всякаква подходяща допълнителна информация, като например диаграма на разположението на точките, където са взети пробите, размерите на тръбите, обемите на пробите и изчислителния метод, чрез който са получени резултатите. Тези резултати се дават за нормални температура (273 K) и налягане (101,3 kPa).