Чл. 17

Чл. 17.(1) Собствениците на кланици не допускат приемането на животни в кланицата, освен когато са изискали и получили от животновъдния обект на произход информация за хранителната верига, която съдържа най-малко:

1. статус на животновъдния обект на произход или здравния статус на животните в региона;
2. здравния статус на животните, пристигащи за клане;
3. дали животните са инжектирани с ветеринарномедицински продукти (ВМП), или е прилагано друго лечение - дата на прилагане и карентен срок;
4. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) наличие на болести, които могат да повлияят върху безопасността на месото;
5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) резултати от изследвания, проведени върху животните, или други проби за диагностика на болести, които могат да повлияят върху безопасността на месото, както и проби, взети съгласно мониторингови програми, националната мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО) и/или от програма за епизоотичен надзор, които са одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);
6. записи от извършен предкланичен и следкланичен преглед на заклани животни от животновъдния обект на произход, както и доклади от официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта;
7. данни от отглеждането на животните, когато те доказват наличие на болест;
8. име и адрес на лекаря, упражняващ ветеринарномедицинска практика, отговорен за животновъдния обект по произход.

(2) Собственикът на кланицата може да не изисква информацията по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 8, когато вече разполага с тази информация. (3) Собственикът на кланицата може да не изисква информацията по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7, когато доставчикът предостави декларация, че няма съответната информация. (4) Информацията от животновъдния обект на произход може да бъде в писмен или електронен вид.