Чл. 29

Чл. 29.(1) Всяко животно, предназначено за клане, или група животни, когато е достатъчно за точността на информацията и контрола върху тях, носи идентификационен знак, който позволява проследяване на произхода му. (2) Животните се поддържат чисти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) С цел гарантиране, че предкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия, собственикът на кланицата изпълнява указанията, дадени от ветеринарния лекар, определен от компетентните органи в съответствие сНаредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход(ДВ, бр. 35 от 2006 г.). (4) Животните се колят възможно най-бързо след доставянето им в кланичната зала. (5) Зашеметяването, обезкръвяването, дрането, изкормването и тоалетът на трупа се извършват възможно най-бързо след клането и по начин, който предпазва месото от замърсяване. (6) Трахеята и хранопроводът се оставят незасегнати при обезкръвяването, освен при клане по религиозни причини. (7) По време на отстраняването на кожата не се допуска контакт между:

1. външната страна на кожата и трупа на животното;
2. работещите на кланичната линия и оборудването, влизащи в контакт с външната повърхност на кожата и месото.

(8) Изкормването се извършва възможно най-бързо след зашеметяването. Собственикът на кланицата осигурява недопускане на разпиляване на съдържание от стомашно-чревния тракт по време и след изкормването на животното. (9) При отстраняване на вимето не се допуска замърсяване на трупа с мляко или коластра.