Чл. 9

Чл. 9.(1) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността или продължаването на срока му в случаите, когато:

1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията почл. 7, ал. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) правата, произтичащи от издадения лиценз на същия търговец или свързано с него лице, са били прекратени през последните две години на основаниечл. 11, ал. 1, т. 1, букви "а", "в" и "г";
3. (нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) са налице условията почл. 4;
4. (нова - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) превозвачът вече има издаден лиценз за същия вид превози.

(2) (Предишен текст на ал. 1 - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността се мотивира. (3) (Предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.