Чл. 19

Член 19 Разрешение за износ

1. За извеждането на изброените в списъците стоки от митническата територия на Съюза е необходимо разрешение за износ.

1. Всеки износител, на който е позволено съгласно Директива (ЕС) 2021/555 да произвежда, придобива, притежава или търгува с изброени в списъците стоки, има право да подаде заявление за разрешение за износ. Разрешението за износ се издава от компетентния орган на държавата членка, в която е установен износителят.

1. Разрешението за износ съдържа информацията, посочена в приложение III, и се издава чрез електронната система за лицензиране в една от следните форми:

а) еднократно разрешение или лиценз, предоставен на един конкретен износител за една пратка на една или повече изброени в списъците стоки, предназначени за един определен краен получател или получател на пратка в трета държава; б) многократно разрешение или лиценз, предоставен на един конкретен износител за многократни доставки на една или повече изброени в списъците стоки, предназначени за един или няколко определени крайни получатели или получатели на пратка в една или няколко трети държави; в) национално генерално разрешение за износ, с което пряко се разрешава износът на изброени в списъците стоки към износители, установени на територията на държавата членка, която издава националното генерално разрешение за износ, ако те отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент, и спазват реда и условията, определени в националното генерално разрешение за износ; или г) генерално разрешение на Съюза, което се предоставя само на одобрени икономически оператори за сигурност и безопасност съгласно член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за износа на изброени в списъците стоки от категория B или C към определени държави на местоназначение.

1. Ако изброените в списъците стоки се намират в една или повече държави членки, различни от държавата членка, в която е било подадено заявлението за разрешение за износ, този факт се посочва в заявлението. Компетентният орган на държавата членка, до който е било подадено заявлението за разрешение за износ, се консултира с компетентния орган или органи на другата заинтересована държава членка или държави членки, като предоставя съответната информация относно заявлението за разрешение за износ. Запитаната държава членка или държави членки съобщават в срок от 10 работни дни от деня, в който са били запитани чрез електронната система за лицензиране, всички свои възражения срещу издаването на такова разрешение, които са обвързващи за държавата членка, в която е било подадено заявлението.

1. Когато дадено лице няма право да поиска разрешение за износ съгласно параграф 2, компетентният орган не приема заявлението.

1. Държавите членки могат да приемат национални генерални разрешения за износ, в които се установяват национални изисквания за износа на изброени в списъците стоки. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията и другите държави членки за всяко национално генерално разрешение за износ, прието съгласно параграф 3, буква в), като посочват причините за това. Те информират Комисията и другите държави членки за описанието на контролираните стоки, за държавите на местоназначение и за условията и изискванията за употреба. Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки незабавно и за всяко изменение на така приетите национални генерални разрешения. Комисията публикува такива уведомления в Официален вестник на Европейския съюз.