Чл. 20

Член 20 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 21 май 1991 година.

За Съвета

Председател

R. STEICHEN

(1) ОВ С 1, 4.1.1990 г., стр. 20, и

ОВ С 287, 15.11.1990 г., стр. 11.

(2) ОВ С 260, 15.10.1990 г., стр. 185.

(3) ОВ С 168, 10.7.1990 г., стр. 36.

(4) ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(5) ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

(1) Предвид факта, че практически е невъзможно да бъдат изградени канализационни системи и пречиствателни станции, позволяващи обработката на всички отпадъчни води при ситуации като изключително силни валежи, държавите-членки взимат решения за мерките по ограничаване на замърсяването в резултат на прекомерно количество органични вещества от поройни дъждове. Тези мерки могат да се основават на степента на разреждане или на капацитета спрямо дебита през сухи периоди или да посочват приемлив брой прекомерно количество органични вещества за всяка година.

(2) Редукция спрямо стойностите на входа.

(3) Този параметър може да бъде заменен от друг: общ органичен въглерод (ООВ) или обща потребност от кислород (ОПК), в случай че може да бъде установена зависимост между БПК5 и ползвания параметър.

(4) Това изискване е избирателно.

(5) Редукция спрямо стойностите на входа.

(6) Общо азот означава общата стойност на азота, получен по метода на Кжелдал (органичен азот + NH3), азота, съдържащ се в нитратите (NО3), и азота, съдържащ се в нитритите (NО2).

(7) Друга възможност: средната дневна стойност не трябва да надхвърля 20 mg/l N. Това изискване се отнася за температура на водата най-малко 12 °C по време на функционирането на биологическия реактор на пречиствателната станция. Условието за температурата може да бъде заменено от ограничаване на времето на функциониране, като се държи сметка за регионалните климатични условия. Тази възможност се предлага само при условие че може да се докаже, че условията, посочени в точка Г, параграф 1 от настоящето приложение, са изпълнени.

(1) ОВ L 194, 25.7.1975, стр. 26. Директива, изменена с Директива 79/869/ЕИО (ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44).

ПРИЛОЖЕНИЕ I ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ А. Канализационни системи (1)

Канализационните системи съблюдават изискванията относно пречистване на отпадъчните води. Проектирането, изграждането и поддръжката на канализационните системи се извършват на базата на най-напредналите технически знания, без да водят до прекомерни разходи, по-специално що се отнася до: — обема и характеристиките на градските отпадъчни води, — предотвратяване на течовете, — ограничаване на замърсяването на водите в приемниците вследствие на прекомерното количество органични вещества от поройни дъждове. Б. Зауствания, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, във водите в приемниците (1)

1. Пречиствателните станции за отпадъчни води са проектирани и изменени така, че да позволяват вземането на представителни проби от постъпващите отпадъчни води и от изпусканите пречистени води преди заустването им във водите в приемниците. 2. Изливаните от пречиствателните станции градски отпадъчни води, пречистени съгласно членове 4 и 5 от настоящата директива, отговарят на изискванията в таблица 1. 3. Градските отпадъчни води, изливани от пречиствателните станции в чувствителни зони, подложени на еутрофизация, като идентифицираните в приложение II, точка А, буква а), отговарят, освен това, на изискванията в таблица 2 от настоящето приложение. 4. По-строги изисквания от посочените в таблици 1 и/или 2 при нужда се прилагат, за да се гарантира, че водите в приемниците отговарят на всяка друга директива в тази област. 5. Пунктовете на изливане на градските отпадъчни води се избират по възможност така, че да се сведе до минимум въздействието върху водите в приемниците. В. Промишлени отпадъчни води Промишлените отпадъчни води, които попадат в канализационните системи и пречиствателните станции на градските отпадъчни води, се подлагат на предварителна обработка, необходима за: — опазване здравето на персонала, работещ по канализационните системи и в пречиствателните станции, — подсигуряване на канализационните системи, пречиствателните станции и свързаните с тях оборудвания срещу повреди, — да се гарантира безпрепятственото функциониране на пречиствателната станция за отпадъчни води и обработката на утайките, — да се съблюдава изливаните от пречиствателните станции води да не увреждат околната среда и да не водят до нарушаване на други директиви на общността по отношение на водите в приемниците, — осигуряване отвеждането на утайките при пълна безопасност и по начин, приемлив за околната среда. Г. Референтни методи за контрол и оценка на резултатите

1. Държавите-членки следят за прилагането на методи на наблюдение, съответстващи най-малко на описаните по-долу изисквания.

Методи, различни от предвидените в точки 2, 3 и 4, могат да бъдат използвани, при условие че може да се докаже, че те позволяват да се получат равностойни резултати. Държавите-членки представят на Комисията всички релевантни информации, отнасящи се до прилаганите методи. В случай че Комисията счете, че изложените в точки 2, 3 и 4 условия не са изпълнени, тя предлага на Съвета подходящо предложение.

1. Пробите се вземат на период от 24 часа, пропорционално на дебита или на равни интервали от време, на определен пункт при изхода и, в случай на нужда, при входа на пречиствателната станция, за да се провери дали са спазени изискванията на настоящата директива относно заустването на отпадъчни води.

Прилагат се международно признати лабораторни практики за предотвратяване на промяната в състоянието на пробите между момента на вземането и момента на анализа.

1. Минималният брой проби за вземане на редовни интервали през цялата година се определя в зависимост от размерите на пречиствателната станция:

ЕЖ между 2 000 и 9 999: 12 проби през първата година. 4 проби през следващите години, ако може да се докаже, че водите отговарят на разпоредбите на настоящата директива през първата година; в случай че една от 4 те проби не отговаря на нормите, следващата година се вземат 12 проби. ЕЖ между 10 000 и 49 999: 12 проби. ЕЖ 50 000 или повече: 24 проби.

1. Приема се, че пречистените отпадъчни води спазват определените за различните параметри стойности, ако проби показват спазването на стойностите за всеки отделен параметър, съобразно следните разпоредби:

а) за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и в член 2, точка 7, максималният брой проби, които може да не съответстват на стойностите концентрация и/или процентите редукция, посочени в таблица 1 и в член 2, точка 7, е уточнен в таблица 3; б) за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и изразени в стойности концентрация, максималният брой проби, взети при условия на нормална експлоатация, не трябва да се отклонява с повече от 100 % от параметричните стойности. За стойностите в концентрация, отнасящи се до общото съдържание на твърда материя в суспензия, отклонението може да достигне до 150 %; в) за параметрите, фигуриращи в таблица 2, средната годишна стойност на пробите трябва за всеки отделен параметър да отговаря на съответните стойности.

1. При оценка на качеството на съответната вода екстремните стойности не се взимат предвид, в случай че се дължат на изключителни обстоятелства като силни валежи.

Таблица 1: Изисквания относно заустването от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, предмет на разпоредбите на членове 4 и 5 от настоящата директива. Прилага се стойността на концентрацията или процента на редукция. Параметри Концентрация Минимален процент на снижение (2)

Референтен метод на измерване Биохимична потребност от кислород (БПК5 при 20 °C) без нитрификация (3)

25 mg/l O2

70 — 90 40 съгласно член 4, параграф 2 Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Установяване на разтворения кислород преди и след 5-дневна инкубация при 20 °C ± 1 °C, при пълна тъмнина. Добавя се инхибитор на нитрификация. Химична потребност от кислород (ХПК) 125 mg/l O2

75 Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Калиев бихромат. Общо твърди вещества в суспензия 35 mg/l (4)

35 съгласно член 4, параграф 2 (над 10 000 ЕЖ) 60 съгласно член 4, параграф 2 (от 2 000 до 10 000 ЕЖ) 90 (4)

90 съгласно член 4, параграф 2 (над 10 000 ЕЖ) 70 съгласно член 4, параграф 2 (от 2 000 до 10 000 ЕЖ) — Филтриране на представителна проба с мембрана 0,45 µm, изсушаване при 105 °C и претегляне — Центрофугиране на представителна проба (най-малко 5 минути при средно ускорение от 2 800 до 3 200 g), изсушаване при 105 °C и претегляне. Изследванията на изхвърлени води, произлизащи от лагуниране, трябва да се извършват върху филтрирани проби; въпреки това концентрацията на общото количество твърди вещества в суспензия в нефилтрирани проби не трябва да превишава 150 mg/l. Таблица 2: Изисквания относно градските отпадъчни води, изхвърляни от пречиствателни станции в чувствителни зони, податливи на еутрофизация, идентифицирани според приложение II, точка А, буква а). В зависимост от местните условия се прилагат двата или единият от двата параметъра. Прилага се стойността на концентрацията или процентът на редукция. Параметри Концентрация Минимален процент на редукция (5)

Референтен метод на измерване Общо фосфор 2 mg/l Р (ЕЖ между 10 000 и 100 000) 1 mg/l Р (ЕЖ над 100 000) 80 Спектрофотометрия чрез молекулярна абсорбция Общо азот (6)

2 mg/l N (ЕЖ между 10 000 и 100 000) 1 mg/l N (ЕЖ над 100 000) (7)

70—80 Спектрофотометрия чрез молекулярна абсорбция Таблица 3 Брой проби, взети през определена година Максимален брой проби, показващи отклонение 4—7 1 8—16 2 17—28 3 29—40 4 41—53 5 54—67 6 68—81 7 82—95 8 96—110 9 111—125 10 126—140 11 141—155 12 156—171 13 172—187 14 188—203 15 204—219 16 220—235 17 236—251 18 252—268 19 269—284 20 285—300 21 301—317 22 318—334 23 335—350 24 351—365 25

ПРИЛОЖЕНИЕ II КРИТЕРИИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ И НА ПО-СЛАБО ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ А. Чувствителни зони Маса вода трябва да бъде идентифицирана като чувствителна, в случай че принадлежи към една от следните групи: а) Естествени сладководни езера, други сладководни басейни, устия на реки и крайбрежни води, за които е установено, че са еутрофни или биха се превърнали в еутрофни в кратки срокове, ако не се вземат защитни мерки. При оценка на неоходимостта от редуциране на допълнителни елементи чрез допълнителна обработка може да се имат предвид следните аспекти: i) езера и потоци, заустващи в езера (язовири), затворени заливи, за които е установено, че обменът на вода е слаб, което може да породи феномен на акумулация. В тези зони следва да се предвиди елиминиране на фосфор, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофизация. Следва също да се предвиди елиминиране на азота, в случай че изхвърляните води произлизат от големи агломерации; ii) устия на реки и други крайбрежни води, за които е установено, че обменът на вода е слаб или че получават големи количества допълнителни елементи. Изливаната вода от малки агломерации обикновено е от слабо значение за тези зони, но що се отнася до изхвърляните води от големи агломерации, трябва да се предвиди елиминирането на фосфора и/или азота, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофизация. б) Повърхностни сладки води, предназначени за каптиране на питейна вода, които, в случай че не бъдат взети мерки, биха могли да съдържат концентрация на нитрати, превишаваща предвидената в съответните разпоредби на Директива 75/440/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите-членки (1). в) Зони, за които е необходима допълнителна обработка към обработката, предвидена в член 4 от настоящата директива, за задоволяване изискванията на директивите на Съвета. Б. По-малко чувствителни зони Дадена маса или зона морска вода може да се идентифицира като по-малко чувствителна зона, в случай че заустването на отпадъчни води не уврежда околната среда, поради морфологията, хидрологията или специфичните хидроложки условия на съответната зона. При идентифициране на по-малко чувствителните зони държавите-членки държат сметка за факта, че изливаните в тях количества органични вещества могат да бъдат прехвърлени към съседни зони, където биха увредили околната среда. Държавите-членки признават присъствието на чувствителни зони извън националната си юрисдикция. По време на идентифицирането на по-слабо чувствителни зони се държи сметка за следните елементи: отворени заливи, устия на реки и други крайбрежни води с добър обмен на вода и без риск от еутрофизация или загуба на кислорода или за които се смята малко вероятно да станат еутрофни или да понесат загуби на кислород вследствие изливане на градски отпадъчни води.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ПРОМИШЛЕНИ ОТРАСЛИ 1. Преработка на мляко. 2. Производство на продукция на базата на плодове и зеленчуци. 3. Производство и бутилиране на безалкохолни напитки. 4. Преработка на картофи. 5. Месна промишленост. 6. Производство на бира. 7. Производство на алкохол и алкохолни напитки. 8. Производство на животински храни на базата на растителни продукти. 9. Производство на желатин и лепило на базата на кожи и кости. 10. Производство на малц. 11. Рибна промишленост.