Чл. 2

Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: а) „смърт“ означава трайната и необратима липса на всички признаци на живот, настъпила по всяко време след раждането на живо дете (спиране на жизнените функции след раждане без възможност за ресусцитация). Мъртвородените деца не попадат в обхвата на настоящото определение; б) „мъртвородено дете“ означава, че е настъпила фетална смърт, т.е. смъртта е настъпила преди пълното изгонване на заченатия плод или изваждането му от тялото на майката, независимо от продължителността на бременността. Показател за настъпването на смъртта е обстоятелството, че след отделянето от тялото на майката плодът не диша, нито показва други признаци на живот, като сърдечна дейност, пулсиране на пъпната връв или несъмнено движение на волевите мускули; в) „гестационна възраст“ означава продължителността на бременността, считано от първия ден на последната редовна менструация. Гестационната възраст се отчита в навършени дни или навършени седмици; г) „смъртни случаи сред новородени деца“ означава смъртни случаи сред живородени деца, настъпили преди навършването на 28-ия ден от живота (ден 0—27); д) „брой раждания“ означава броят на предишните живородени или мъртвородени деца (0, 1, 2, 3 или повече предишни живородени или мъртвородени деца); е) „други смъртни случаи“ означава смъртните случаи, настъпили след периода на настъпване на смъртни случаи сред новородените деца от навършването на 28-ия ден нататък; ж) „основна причина за смъртта“ означава заболяването или нараняването, което е предизвикало поредицата от патологични събития, довели пряко до смърт, или обстоятелствата на злополуката или акта на насилие, които са предизвикали фаталното нараняване; з) „жител“ означава „обичайно живеещ“ на мястото, където лицето обичайно прекарва частта от денонощието, предназначена за почивка, независимо от временното отсъствие с цел развлечение, отпуск, посещение на приятели и роднини, работа, лечение или религиозно поклонничество. Счита се, че само следните лица са обичайно живеещи на съответната географска територия: i) лицата, които в продължение на най-малко 12 месеца преди референтната дата са живели непрекъснато по обичайното си местоживеене; или ii) лицата, които са пристигнали по обичайното си местоживеене по време на 12-те месеца преди референтната дата с намерението да пребивават там най-малко една година. Когато обстоятелствата по подточка i) или ii) не могат да бъдат установени, „обичайно местоживеене“ означава законоустановеното или регистрираното местоживеене.