Чл. 45

Член 45 Допълнителни критерии за видовете екологично насочени площи За определянето на видовете площи, изброени в член 46, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС)

1. № 1307/2013, като екологично насочени площи, се прилагат параграфи 2—11 от настоящия член.

1. Върху земята, оставена под угар, не се произвежда земеделска продукция. Чрез дерогация от член 4, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 земята, оставена под угар за повече от пет години с оглед на екологично насочените площи, продължава да бъде обработваема земя.

Тераси са терасите, защитени съгласно ДЗЕС 7, посочен в приложение II към Регламент (ЕС) № 1306/2013, 3. както и други тераси. Държавите членки могат да решат за екологично насочени площи да се считат само тера­ сите, защитени съгласно ДЗЕС 7. Държавите членки, които вземат решение за екологично насочени площи да се считат и други тераси, определят критерии за тези други тераси (включително минимална височина), въз основа на националната или регионалната специфика. Особеностите на ландшафта са на разположение на земеделския стопанин и представляват особеностите, 4. защитени съгласно посочените в приложение II към Регламент (ЕС) № 1306/2013 ДЗЕС 7, ЗИУ 2 или ЗИУ 3, както и следните особености: а) живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 m;

б) отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 m; в) дървета в редица, с корона с диаметър, не по-малък от 4 m. Разстоянието между короните не надхвърля 5 m; г) дървета в група, като същите са свързани от застъпващи се корони, и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 ha; д) синори с широчина между 1 и 20 m, върху които не се произвежда земеделска продукция; е) езерца с размер до 0,1 ha. Резервоарите от бетон или пластмаса не се считат за екологично насочени площи; ж) канавки с максимална широчина 6 m, включително открити водни басейни за целите на напояването или отводняването. Каналите с бетонни стени не се считат за екологично насочени площи; з) традиционни каменни стени. Държавите членки могат да решат да ограничат списъка от особености на ландшафта до особеностите съгласно посочените в приложение II към Регламент (ЕС) № 1306/2013 ДЗЕС 7, ЗИУ 2 или ЗИУ 3 и/или до една или няколко особености от изброените в първа алинея, букви а)—з), когато това е надлежно обосновано.

За целите на букви б) и в) от първа алинея държавите членки могат да включват дървета с диаметър на коро­ ната до 4 m, ако са признати от тях за ценни особености на ландшафта. За целите на буква д) от първа алинея държавите членки могат да определят по-малка максимална широчина.

L 181/32 BG Официален вестник на Европейския съюз 20.6.2014 За целите на буква е) от първа алинея държавите членки могат да определят минимален размер за езерцата и да решат да включат в размера на езерцата разположена по протежението на водата ивица с крайречна растителност с широчина до 10 m. Те могат да определят критерии, с които да гарантират, че езерцата имат природна стой­ ност, като отчитат тяхната роля по отношение на опазването на местообитанията и видовете. За целите на буква з) от първа алинея държавите членки определят минимални критерии въз основа на нацио­ налната или регионалната специфика, включително граници по отношение на височината и широчината. Буферните ивици включват буферни ивици по протежението на водни потоци, изисквани съгласно посоче­ 5. ните в приложение II към Регламент (ЕС) № 1306/2013 ДЗЕС 1, ЗИУ 1 или ЗИУ 10, както и други буферни ивици. Минималната широчина на другите буферни ивици се определя от държавите членки, но не може да бъде по-малка от 1 m. Те трябва да бъдат разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по такъв начин, че по-дългата им страна да бъде успоредна на водния поток или на водоема. По протежението на водно течение те могат да включват ивици от крайречна растителност с широчина до 10 m. Върху буферните зони не се произвежда земеделска продукция. Чрез дерогация от това изискване държавите членки могат да разрешат пашата или коситбата, при условие че буферната ивица продължава да бъде различима от съседната ѝ земеделска земя.

1. Агролесовъдните хектари са обработваема земя, която отговаря на условията за подпомагане по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ, посочени в дял III, глава 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по отношение на която са изпълнени условията, за които е било предоставено или се предос­ тавя подпомагане съгласно член 44 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

(ЕО) № 1698/2005 или член 23 от Регламент

1. Що се отнася до отговарящите на условията за подпомагане ивици хектари по краищата на гори, държавите членки могат да решат да позволят върху тях да има земеделска продукция, да въведат изискване върху тях да няма земеделска продукция или да предоставят на земеделските стопани и двете възможности. Когато държавите членки решат да не позволяват земеделска продукция, чрез дерогация от изискването върху посочените ивици да няма земеделска продукция, те могат да разрешат паша или коситба, при условие че съответната ивица продъл­ жава да бъде различима от съседната ѝ земеделска земя. Минималната широчина на такива ивици се определя от държавите членки и не може да бъде по-малка от 1 m. Максималната широчина е 10 m.

1. За площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация без използване на минерални торове и/или продукти за растителна защита държавите членки определят списък на дървесните видове, които могат да бъдат използвани за тази цел, като избират от списъка, съставен съгласно член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, видовете, които са най-подходящи от екологична гледна точка, и изключват видовете, за които е известно, че не са местни. Държавите членки определят също така изискванията по отношение на използването на минерални торове и продукти за растителна защита, като отчитат по-специално целта на еколо­ гично насочените площи за съхраняване и подобряване на биологичното разнообразие.
2. Площите с междинни култури или зелена покривка включват такива площи, създадени съгласно изисква­ нията на посоченото в приложение II към Регламент (ЕС) № 1306/2013 ЗИУ 1, както и други площи с междинни култури или зелена покривка, при условие че същите са създадени чрез засяване на смес от видове култури или чрез подсяване на трева в основната култура. Държавите членки определят списъка на смесите от видове култури, които трябва да се използват, и периода за засяване на междинните култури или зелената покривка, като могат да въведат допълнителни условия предимно с оглед на методите на производство. Периодът, който се определя от държавите членки, не може да продължава след 1 октомври.

Площите с междинни култури или зелена покривка не включват площи, засети със зимни култури, които се засяват обикновено през есента с цел получаване на реколта или използване като паша. Те не включват също така площите, върху които се прилагат еквивалентни практики, посочени в раздел I, точки 3 и 4 от приложение IX към Регламент (ЕС) № 1307/2013 и изпълнявани в съответствие с ангажиментите, посочени в член 43, параграф 3, буква а) от същия регламент.

1. Върху площите с култури, които обогатяват почвата с азот, земеделските стопани отглеждат само такива култури, които обогатяват почвата с азот, които са включени в списък, определен от държавата членка. Този списък обхваща културите, които обогатяват почвата с азот, за които държавата членка счита, че спомагат за подобряване на биологичното разнообразие. Тези култури са налице през вегетационния период. Държавите членки определят правила относно местата, на които могат да се отглеждат култури, които обогатяват почвата с азот, и които отговарят на критериите за екологично насочени площи. Тези правила отчитат необходимостта да бъдат изпълнени целите на Директива 91/676/ЕИО и Директива 2000/60/ЕО, като се има предвид потенциалната способност на културите, които обогатяват почвата с азот, да увеличават риска от излужване на азот през есента. Държавите членки могат да въведат допълнителни условия предимно с оглед на методите на производство.

20.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз L 181/33 Площите с култури, които обогатяват почвата с азот, не могат да включват също така площите, върху които се прилагат еквивалентни практики, посочени в раздел I, точки 3 и 4 от приложение IX към Регламент (ЕС) № 1307/2013 и изпълнявани посредством ангажиментите, посочени в член 43, параграф 3, буква а) от същия регламент. Един земеделски стопанин може да декларира една площ или особеност на ландшафта само веднъж за една

1. референтна година за целите на изпълняването на изискването за екологично насочени площи.