Чл. 16

Член 16 Оповестяване в регистъра

1. Във всяка държава членка се образува дело в централен, търговски или дружествен регистър („регистърът“) за всяко дружество, регистрирано там.

Държавите членки гарантират, че дружествата имат единен идентификационен код, който дава възможност за недвусмисленото им идентифициране при обмена на съобщения между регистрите, извършван чрез системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри, установена в съответствие с член 22, параграф 2 („система за взаимно свързване на регистрите“). Този единен идентификационен код се състои най-малкото от елементи, които позволяват да се установи държавата членка на регистъра, първоначалният национален регистър и номерът на дружеството в този регистър, и доколкото е целесъобразно, други характеристики, с цел избягване на грешките при идентифицирането.

1. За целите на настоящия член „по електронен път“ означава, че информацията е била изпратена от мястото на изпращане и получена на местоназначението посредством електронно средство за обработване (включително дигитално компресиране) и съхранение на данни, и е изцяло изпратена, предадена и получена по жичен, безжичен, оптически или друг електромагнитен път при определени от държавата членка условия.
2. Всички актове и данни, които подлежат на оповестяване в съответствие с член 14, се включват в делото или се вписват в регистъра; предметът на вписванията в регистъра във всички случаи се съдържа в делото.

Държавите членки осигуряват възможност за представяне по електронен път на всички подлежащи на оповестяване актове и данни, посочени в член 14, от страна на дружествата или от други лица или органи, от които се изисква да ги представят или да участват при представянето им. Освен това държавите членки може да задължат всички дружества или някои категории дружества да представят всички или част от въпросните актове и данни по електронен път. Всички актове и данни, посочени в член 14, независимо от това дали са представени на хартиен носител или по електронен път, се прилагат към делото или се вписват в регистъра в електронна форма. За тази цел държавите членки следят регистърът да конвертира в електронна форма всички актове и данни, които са представени на хартиен носител. Не се изисква конвертирането в електронна форма от страна на регистъра на актовете и данните, посочени в член 14, които са представени на хартиен носител до 31 декември 2006 г. Независимо от това държавите членки следят за конвертирането им при получаването на молба за оповестяване по електронен път, подадена в съответствие с мерките, приети с цел въвеждането на параграф 4 от настоящия член.

1. При подаване на молба следва да може да бъде получен пълен или частичен препис от всеки акт или всякакви данни, посочени в член 14. Молбата може да се подаде до регистъра на хартиен носител или по електронен път, по избор на заявителя.

Преписите, посочени в първа алинея, следва да могат да бъдат получени от регистъра на хартиен носител или по електронен път, по избор на заявителя. Това се прилага за всички актове и данни, които вече са представени. Въпреки това държавите членки може да решат, че всички или някои категории актове и данни, подадени на хартиен носител до 31 декември 2006 г., няма да могат да бъдат получени от регистъра по електронен път, ако от датата на представяне на актовете или данните до датата на подаване на молбата е изтекъл определен срок. Този срок не може да бъде по-кратък от десет години. Цената на получаване на препис от всички или част от актовете или данните, посочени в член 14, независимо от това дали на хартиен носител или по електронен път, не може да надхвърля размера на административните разноски. Предоставените на заявителя преписи на хартиен носител се заверяват с „вярно с оригинала“, освен ако заявителят се откаже от тази заверка. Предоставените електронни преписи не се заверяват с „вярно с оригинала“, освен ако заявителят не поиска изрично такава заверка. Държавите членки предприемат нужните мерки, за да гарантират, че заверяването на електронните копия гарантира автентичния им произход и целостта на съдържанието, най-малко посредством усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29).

1. Оповестяването на актовете и данните, посочени в параграф 3, се извършва чрез публикуване в държавния вестник, определен за тази цел от държавата членка, на пълния текст или извлечение от него, или чрез бележка относно представянето на акта по делото или вписването му в регистъра. Държавният вестник, определен за тази цел от държавата членка, може да се издава в електронна форма.

Държавите членки могат да решат да заменят публикуването в държавния вестник с друго равностойно средство, което включва най-малко използването на система за справка с публикуваната информация, подредена в хронологичен ред, чрез централна електронна платформа.

1. Дружеството може да противопостави актовете и данните на трети лица само след оповестяването им по реда на параграф 5, освен ако докаже, че те са били известни на третите лица.

Въпреки това, по отношение на операции, извършени преди шестнадесетия ден след оповестяването, актовете и данните не могат да бъдат противопоставени на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да узнаят за тях.

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да избягнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото.

Въпреки това в случай на различия текстът, оповестен в съответствие с параграф 5, не може да се противопостави на трети лица; последните обаче могат да се позовават на него, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати с текста, представен по делото или вписан в регистъра. Освен това третите лица винаги могат да се позовават на всички актове и данни, по отношение на които все още не са извършени формалностите по оповестяването, освен ако липсата на оповестяване възпрепятства тяхното действие.