Чл. 4

Чл. 4.(1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 14.08.2012 г.) Ако в животновъден обект, в който се отглеждат преживни животни, не са наложени ограничителни мерки съгласно изискванията по тази наредба и има едно или повече животни, за които има съмнение, че са заразени от син език, официалният ветеринарен лекар от БАБХ, който контролира обекта, е длъжен:

1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 14.08.2012 г.) незабавно да уведоми директора на областната дирекция по безопасност на храните, който от своя страна уведомява изпълнителния директор на БАБХ;
2. незабавно чрез утвърдените методи за изследване да потвърди или отхвърли наличието на болестта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 14.08.2012 г.) Незабавно след обявяването на съмнението за наличие на болестта син език официалния ветеринарен лекар от БАБХ, който контролира обекта:

1. поставя животновъдния обект, за който се отнася съмнението, под официален ветеринарен контрол;
2. съставя списък, който съдържа:

а) животните от възприемчивите видове; б) умрелите и заразените животни; в) животните, за които има съмнение, че са заразени; г) родените и умрелите животни през времето, за което има съмнение за наличие на болестта;

1. проучва и проверява данните от списъка по т. 2 при всяко посещение в животновъдния обект;
2. проверява и съставя списък на всички места, в които има благоприятни условия за обитаване и размножаване на вектора на болестта;
3. извършва епизоотично проучване съгласно изискванията почл. 7;
4. редовно посещава животновъдния обект(и) и извършва клинични прегледи на животни, за които има съмнение, че са заразени, аутопсии на умрели животни, взема и изпраща проби за лабораторно потвърждение на болестта;
5. възбранява придвижването на животни в или от заразения животновъден обект;
6. при възможност разпорежда животните да се държат на места, защитени от проникване на вектора на болестта, в случаите, когато той е активен;
7. редовно третира с инсектицидни средства животните, сградите, в които те се отглеждат, и особено местата около обекта, обитавани от популациите на куликуидите;
8. предприема мерки за предотвратяване на масовото разпространение на вектора с помощта на инсектицидни препарати, като степента на третиране се определя съобразно репелентното действие на ветеринарномедицинския продукт и климатичните условия;
9. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 14.08.2012 г.) следи труповете на животните, умрели в животновъдния обект, да бъдат обезвреждани съгласно изискванията наРегламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002(Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, бр. L 300 от 14.11.2009 г.).

(3) Собственикът или управителят на животновъдния обект до прилагането на мерките по ал. 2 предприема мерките по ал. 2, т. 7 и 8 за всички съмнително болни или заразени животни. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 14.08.2012 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да предприеме мерките, посочени в ал. 2, и за други животновъдни обекти, които е вероятно да бъдат заразени поради тяхното местонахождение, географско разположение или контакти със заразения животновъден обект или с обект, за който има съмнение за наличие на болестта. (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 14.08.2012 г.) За резерватите и другите места в природата, където животните живеят свободно, БАБХ освен мерките по ал. 2 прилага и други специфични мерки, одобрени от Европейската комисия. (6) Мерките по ал. 2 не могат да бъдат отменени, докато съмнението за наличие на болестта син език не бъде отхвърлено.

Раздел IV.Мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта