Чл. 4

Член 4

1. Държавите-членки премахват ограниченията, които по-специално:

а) възпрепятстват бенефициерите да се установяват в приемащите държави-членки или да извършват услуги при същите условия и със същите права както и местните граждани; б) произтичат от административната практика, вследствие на която към бенефициерите се прилага дискриминационно отношение, за разлика от прилаганото към гражданите.

1. Сред ограниченията, които трябва да се премахнат, фигурират по-специално тези, които произтичат от разпоредби, с които се забранява или се ограничава установяването на бенефициери или предоставянето на услуги от тях по следния начин:

а)

в Белгия:

чрез задължението за притежаване на carte professionnelle (професионална карта) (член 1 от Закона от 19 февруари 1965 г.); б)

във Франция:

— чрез задължението за притежаване на carte d'identité d'étranger commerçant (карта за самоличност на чужденец търговец) (Наредба закон от 12 ноември 1938 г., Декрет от 2 февруари 1939 г., Закон от 8 октомври 1940 г., Закон от 10 април 1954 г. Декрет № 59—852 от 9 юли 1959 г.); — чрез изключване на правото за подновяване на търговските наеми (член 38 от Декрета от 30 септември 1953 г.); в)

в Люксембург:

чрез ограничения срок на валидност на издаваните разрешителни за чужденци (член 21 от Закона от 2 юни 1962 г.).