Чл. 7

Член 7

1. Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да започнат една от дейностите, посочени в член 2, доказателство за добра репутация и доказателство, че не са били обявявани в несъстоятелност, или само едно от тези доказателства, тази държава приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите от другите държави-членки представянето на свидетелство за съдимост или в отсъствие на такова, равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган от държавата-членка по произход или от държавата-членка, от която чужденецът идва, от които е видно, че тези изисквания са изпълнени.
2. Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да започнат една от дейностите, посочени в член 2, изпълнението на дадени условия като доказателство за добра репутация или като доказателство за необявяване в несъстоятелност, които не могат да бъдат доказани с документа, посочен в параграф 1, тази държава приема като достатъчно доказателство за гражданите от други държави-членки представянето на атестация, издадена от компетентен съдебен или административен орган на страната по произход или страната, от която чужденецът идва, с която се удостоверява, че тези условия са изпълнени. Тази атестация се основава на конкретни факти, които са релевантни в приемащата страна.
3. Когато документът, посочен в параграф 1, или атестацията, посочена в параграф 2, не са били издадени от страната по произход или от страната, от която чужденецът идва, било по отношение на добрата репутация, било за необявяване в несъстоятелност, те могат да бъдат заменени от клетвена декларация — или, в държавите, където тя не съществува, от официална декларация — направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, при необходимост, пред нотариус на страната по произход или на страната, от която идва; този орган или нотариус издава такава атестация относно верността на клетвената декларация или на официалната декларация. Декларацията за необявяване в несъстоятелност може да бъде направена и пред компетентен професионален или търговски орган от същата страна.
4. Документите, издадени съгласно параграфи 1 и 2, не може да се представят повече от три месеца от датата им на издаване.
5. Държавите-членки определят в срока, предвиден в член 8, компетентните органи и организации за издаване на документите, посочени в параграфи 1 и 2, и незабавно информират за това останалите държави-членки и Комисията з.
6. Когато в дадена приемаща държава се изисква доказателство за финансова стабилност, тази държава признава издадените атестации от банките на държавата-членка по произход или на страната, от която чужденецът идва, като равностойни на тези, които се издават на собствената ѝ територия.