Чл. 5

Член 5 Идентификация на земеделските парцели

1. Системата за идентификация на земеделските парцели, посочена в член 70 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, действа на равнище референтен парцел. Референтният парцел обхваща поземлена единица, която представлява земе­ делска площ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Когато това е целесъобразно, той включва също така площи по член 32, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 и земеделска земя по член 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

Държавите членки определят границите на референтния парцел по начин, който гарантира, че референтният парцел е измерим, дава възможност за уникално и еднозначно установяване на местоположението на всеки ежегодно деклариран земеделски парцел и по принцип е стабилен във времето.

1. Държавите членки също така гарантират надеждното идентифициране на декларираните земеделски парцели. По-конкретно, те изискват заявленията за подпомагане и исканията за плащане да съдържат определена инфор­ мация или да се придружават от определени от компетентните органи документи, даващи възможност да се уста­ новят местоположението и размерите на всеки земеделски парцел. За всеки референтен парцел държавите членки:

а) определят максимално допустимата площ за целите на схемите за подпомагане, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1307/2013; б) определят максимално допустимата площ за целите на мерките за площ, посочени в членове 28—31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; в) установяват местоположението и размерите на екологично насочените площи, изброени в член 46, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, за които съответната държава членка е решила, че се считат за екологично насочени площи. За тази цел при необходимост държавите членки прилагат коефициентите за преобразуване и/или тегловните коефициенти, посочени в приложение X към Регламент (ЕС) № 1307/2013; г) определят дали се прилагат разпоредбите относно планинските райони, районите със значителни природни (ЕС) ограничения и другите райони със специфични ограничения, посочени в член 32 от Регламент № 1305/2013, районите, включени в мрежата „Натура 2000“, районите, обхванати от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), земеделските земи, върху които в съответствие с член 57 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 е разрешено да се отглежда памук, площите, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, посочени в член 4, параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, районите, предназначени от държавите членки за регионално и/или колективно прилагане на екологично насочени площи в съответствие с член 46. параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, площите, за които Комисията е уведомена съгласно член 20 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, районите с екологично чувствителни постоянно затревени площи в зони, обхванати от Директива 92/43/ЕИО (2) или Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), и другите чувствителни зони, посочени в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и/или районите, определени от държавите членки в съответствие с член 48 от същия регламент.

Държавите членки гарантират, че максимално допустимата площ на референтен парцел, посочена 3. в параграф 2, буква а), е определена вярно в рамките на максимално допустимо отклонение от 2 %, като са отчетени контурът и състоянието на референтния парцел. (1) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1). (2) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). (3) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

L 181/58 BG Официален вестник на Европейския съюз 20.6.2014 (ЕС) За мерките, посочени в член 21, параграф 1, буква а) и членове 30 и 34 от Регламент 4. № 1305/2013, държавите членки могат да въведат подходящи алтернативни системи за уникална идентификация на земите, за които може да се получава подпомагане, когато тези земи са покрити с гора. ГИС функционира на основата на национална референтна координатна система, както е определена 5. в Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), която позволява стандартизирано измерване и уникална идентификация на земеделските парцели във всички съответни държави членки. Когато се използват различни координатни системи, те взаимно се изключват и всяка от тях гарантира съгласуваност между информа­ ционните елементи, отнасящи се до едно и също местоположение.