Чл. 6

Чл. 6.(1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Националната здравноосигурителна каса изготвя лекарствена листа-спецификация по образец съгласноприложение № 1въз основа на позитивния лекарствен списък и наредбата почл. 45, ал. 3от Закона за здравното осигуряване. (2) Лекарствената листа-спецификация съдържа:

1. международни непатентни наименования;
2. лекарствени форми;
3. категория;
4. максимално ниво на заплащане;
5. процент, който се прилага за определяне на максималната стойност;
6. максимална стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма.

(3) Максималното ниво на заплащане от Националната здравноосигурителна каса за съответното международно непатентно наименование се определя в проценти в зависимост от категорията лекарства, както следва:

1. до 100% за категория I - лекарства за домашно лечение на заболявания с ниска болестност и заболеваемост, но водещи до тежки нарушения на здравния статус и инвалидизация на лицата, отпускани почл. 78, т. 2от Закона за здравното осигуряване;
2. до 100% за категория II - лекарства за домашно лечение на заболявания с висока степен на разпространение и изискващи продължително, непрекъсваемо лечение, включително на сърдечно-съдови, психиатрични, неврологични, бронхо-обструктивни и обменни заболявания;
3. до 75% за категория III - лекарства, предназначени за домашно лечение на всички останали заболявания, включени в наредбата почл. 45, ал. 3от Закона за здравното осигуряване.

(4) Максималната стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма, която Националната здравноосигурителна каса заплаща, се определя в левове, както следва:

1. взема се по-ниската стойност между стойността за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма от предходното договаряне и средноаритметичната стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма, покривана от обществените здравноосигурителни фондове на страните почл. 4, т. 2;
2. получената стойност по т. 1 се умножава по процент не по-малък от 25% и не по-голям от максималното ниво за заплащане по ал. 3, определен в зависимост от социалната значимост на заболяването, за чието лечение е предназначено лекарството, от предназначението на лекарството за основно или съпътстващо лечение или за симптоматично повлияване на заболяването и от нивото на заплащане при последното предхождащо договаряне.