Чл. 15

Член 15 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 19 октомври 1992 година.

За Съвета

Председател

D. CURRY

(1) ОВ С 281, 9.11.1990 г., стр. 3, ОВ С 25, 1.2.1991 г., стр. 9.

(2) ОВ С 19, 28.1.1991 г., стр. 177, ОВ С 150, 15.6.1992 г., стр. 99.

(3) ОВ С 41, 18.2.1991 г., стр. 29.

(4) ОВ L 185, 9.7.1974 г., стр. 15.

(5) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(1) Виж Директива 80/836/Евратом (ОВ L 246, 17.9.1980 г., стр. 1).

(2) ОВ L 374, 31.12.1990 г., стр. 1.

(3) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/517/ЕИО (ОВ L 287, 19.10.1990 г., стр. 37).

(4) ОВ L 196, 26.7.1990 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НЕИЗЧЕРПАТЕЛЕН СПИСЪК НА АГЕНТИТЕ, ПРОЦЕСИТЕ И УСЛОВИЯТА НА ТРУД

посочени в член 4, параграф 1 А. Агенти 1.

Физически агенти, за които се счита, че причиняват ембрионални увреждания и/или за които е вероятно да причинят отделяне на плацентата и по-специално: а) шок, вибрация или движение; б) обработка на товари, водеща до рискове, в частност от заднолумбален характер; в) шум; г) йонизиращо лъчение (1); д) нейонизиращо лъчение; е) екстремални стойности на студ или горещина; ж) движения или положения на тялото, движение — вътре или извън предприятието — умствена или физическа умора и друго физическо обременяване, свързано с дейността на работничката, по смисъла на член 2, от директивата. 2.

Биологически агенти

Биологически фактори от рискови групи 2, 3 и 4, по смисъла на член 2, буква г), номера 2, 3 и 4 от Директива 90/679/ЕИО (2), доколкото е известно, че тези агенти или терапевтичните мерки, изисквани от такива агенти, застрашават здравето на бременните жени и на плода, и доколкото не са включени в приложение II. 3.

Химически агенти

Следните химически агенти, доколкото е известно, че те застрашават здравето на бременните жени или на плода и доколкото не са включени в приложение II: а) вещества с означения R 40, R 45, R 46 и R 47 съгласно Директива 67/548/ЕИО (3), и доколкото не фигурират в приложение II; б) химически реактиви в приложение I към Директива 90/394/ЕИО (4); в) живак и живачни съединения; г) антимитотични препарати; д) въглероден окис; е) известни химически реактиви с позната и опасна перкутанна абсорбция. Б. Процеси Промишлени процеси, изброени в приложение I към Директива 90/394/ЕИО. В. Условия на труд Подземни минни работи.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

НЕИЗЧЕРПАТЕЛЕН СПИСЪК НА АГЕНТИТЕ И УСЛОВИЯТА НА ТРУД

посочени в член 6 А. Бременни работнички, по смисъла на член 2, буква а) 1.

Агенти

а)

Физически фактори

Работа в хипербарна атмосфера, т.е. пространства под налягане и подводно гмуркане. б)

Биологични фактори

Следните биологични фактори: — токсоплазма, — вирус на рубеола, освен когато е доказано, че бременните работнички са съответно защитени срещу такива агенти чрез имунизация. в)

Химически агенти

Олово и оловни деривати, доколкото тези агенти могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм. 2.

Условия на труд

Подземни минни работи. Б. Работнички, които кърмят, по смисъла на член 2, буква в) 1.

Агенти

а)

Химически реактиви

Олово и оловни деривати, доколкото тези реактиви могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм. 2.

Условия на труд

Подземни минни работи. Становище на Съвета и на Комисията относно член 11, параграф 3 от Директива 92/85/ЕИО, вписано в протокола на хиляда шестстотин и осмото заседание на Съвета, проведено в Люксембург на 19 октомври 1992 година СЪВЕТЪТ И КОМИСИЯТА заявиха, че: „При определяне размера на обезщетението, посочено в член 11, параграф 2, буква б) и параграф 3, по чисто технически причини се изготвя препоръка към обезщетението, което работничката би получавала в случай на прекъсване на работа по причини, свързани със здравословното ѝ състояние. Тази препоръка в никакъв случай не е предвидено да предполага изравняване на бременност, раждане и болест. Националното законодателство за социалното осигуряване на всички държави-членки предвижда да се изплаща обезщетение за болест по време на отсъствие от работа. Връзката между това обезщетение в дадената формулировка е само предназначена да послужи като конкретна, фиксирана, препоръчителна сума за минимално обезщетение по време на майчинство във всички държави-членки. Ако сумата на обезщетенията, платими в отделните държави-членки надвишава предвиденото в директивата, тя разбира се се запазва. Това е конкретизирано в член 1, параграф 3 от директивата.“