Чл. 296

Аварийната вентилация (пожарна и непожарна) използва максимално вентилационната система за нормален режим на експлоатация. При авария режимът на вентилационната система отчита влиянието както на естествената, така и на пожарната тяга (т. 5 наприложение № 10).

В случай на пожар концепцията за аварийната вентилация зависи основно от дължината на тунела.

В късите пътни тунели до 500 m, които се проветряват под влияние на естествената тяга, вентилацията в случай на пожар (табл. 12 и 14) зависи от влиянието на топлинната тяга.

При по-дълги пътни тунели димните газове се изсмукват от отвори в тавана от ограничен надлъжен участък или се отвеждат едностранно от мястото на пожара.

Надлъжната вентилация може да се използва за въздействие върху скоростта на въздушния поток. През периода на евакуация (етап 1) надлъжната скорост не трябва да превишава 11 m/s за безопасното движение на хората.

Вентилаторите трябва да са реверсивни, така че при противоположна посока на потока спрямо димните газове димът да се изтегля към най-близкия изход.

При едностранно отвеждане на дима в по-дълги пътни тунели разпространението на дима в зоната на движение на пътните превозни средства трябва да се ограничи чрез точково (локално) изсмукване.