Чл. 411

В инцидентни рискови условия пътят в главния тунел става пешеходен път за бягащите пешеходци към аварийните изходи.

Когато видимостта е влошена, като допълнение към нормалното осветление или аварийното и евакуационното осветление са необходими евакуационни светлинни пътни знаци, за да се използват правилно възможностите за пешеходно евакуиране на тунела към аварийните изходи.

Евакуационният път трябва да бъде ясно и недвусмислено маркиран със светлинни пътни знаци на разстояние не по-голямо от 25 m и не по-високо от 1,5 m над пътното ниво. Знаците се разполагат и вграждат в едната страна (стена) на тунела, където се намират аварийните изходи.

Когато пътят се състои от 3 или повече транспортни ленти, евакуационните пътни светлинни знаци се поставят на двете страни на тунела, като ясно е обозначена посоката към аварийните изходи.

Евакуационните пътни светлинни знаци трябва да бъдат включени през цялото време или да бъдат непрекъснато осветени при пожари и други извънредни ситуации. Когато знаците са непрекъснато осветени, интензитетът на светлината се ограничава в критичните посоки. Интензитетът на светлината на всеки знак не трябва да надвишава 40 cd при нормални условия в границите на конус 2x15°, чиято ос съвпада с посоката на наблюдение на водача на ППС (фиг. 22). При евакуационни условия интензитетът на светлината на маркера се увеличава. Фиг. 22. Ограничение на интензитетите на светлина срещу посоката на движение на ППС (скица на конусите на ограничените интензитети и маркери); 1 - маркери (светлинни знаци); 2 - авариен изход

Спасителните знаци трябва да бъдат видими, когато пред знаците стоят ППС, както от намиращите се вътре в ППС, така и от бягащите пешеходци.