Чл. 17

Чл. 17.(1) При лабораторно потвърждаване на болестта бяс при животните органите на НВМС предприемат следните мерки:

1. обявяват заболяването съгласночл. 27ЗВД;
2. съвместно с ХЕИ провеждат епизоотологично и епидемиологично проучване за изясняване:

а) произхода на инфекцията; б) наличие на ухапани, одраскани или контактни животни; в) наличие на ухапани, одраскани или олигавени хора;

1. разпореждат убиване на заболелите животни;
2. вземат материали за лабораторно изследване по чл. 14;
3. разпореждат унищожаване заедно с кожите на труповете на убити или умрели от бяс животни в екарисаж или чрез заравяне на дълбочина най-малко 1 м;
4. разпореждат изолиране на съмнителните за заразяване от болестта бяс домашни животни, тяхното ваксиниране против бяс (ако не са ваксинирани) и наблюдeние в продължение на 30 дни, а ако това не е възможно - животните се убиват;
5. разпореждат извършване на задължителна ваксинация срещу бяс в засегнатото населено място или в част от него на всички кучета, котки и домашни животни, излизащи на паша;
6. забраняват придвижването на животните по т. 7 в други населени места;
7. забраняват клането и дрането на болни или съмнително болни от бяс животни;
8. разрешават клането на животни, ваксинирани срещу бяс с инактивирана ваксина, най-рано 30 дни след ваксинацията;
9. забраняват консумацията на мляко от болни или съмнително болни от бяс животни;
10. съвместно с ХЕИ уведомяват чрез средствата за масово осведомяване населението за възникнали случаи на болестта бяс.

(2) Ограничителните мерки по ал. 1, т. 6, 8, 9, 10 и 11 се прекратяват 30 дни след последния случай на бяс.