Чл. 320

Подземни или полуподземни съоръжения на водоснабдителната система, независимо от размерите им и почвените условия, се изграждат след предварително уплътняване на почвата, създаване на защитна подложка или заздравяване на пропадъчната почва под съоръженията до проектната дълбочина на дъното на изкопа.

Почвата под съоръженията се уплътнява, покрива със защитна подложка (екран) от уплътнена местна почва или се заздравява върху площ, по-голяма от площта на съоръжението, най-малко с по 1,5 m извън очертанията му.

Уплътняване на пропадъчни почви под съоръженията се извършва при пропадъчни почви с обемна плътност на почвите (rn< 1,6 g/cm3и степен на водонасищане Sr < 0,7 и се извършва с тежка трамбовка или валяк, с допълнително навлажняване при необходимост.

Заместване на пропадъчната почва под съоръженията и създаване на защитна подложка (екран) от уплътнена местна почва (или льос) се използва при степен на водонасищане на почвата - Sr > 0,7.

Дебелината на защитната подложка (екран) от уплътнена местна почва трябва да е не по-малка от 60 cm под проектната кота на дъното на изкопа за съоръжението, като се полага и уплътнява на пластове не по-дебели от 30 cm.

Уплътняването на почвата или на защитната подложка в основата на водопроводите и съоръженията се контролира чрез определяне на обемната плътност на скелета на почвата в очертанията на всеки уплътняван пласт с не по-малко от 4 проби.

Не по-малко от 90 % от пробите уплътнена почва или от всеки пласт на защитната подложка трябва да са с обемна плътност на скелета не по-ниска от 98 % от стандартната плътност, определена лабораторно.

Заздравяване на основата чрез циментольосова подложка се изпълнява съгласно изискванията наНаредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране.