Чл. 324

Чл. 324.След изграждане и изпитване на съоръжения в земна основа от ІІ тип по пропадъчност празнините, които се образуват между стената на изкопа и съоръжението, се засипват с глинеста почва на пластове не по-дебели от 40 cm, като се уплътняват до проектната обемна плътност на скелета на почвата, но не по-малко от 95 % от стандартната плътност, определена лабораторно.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Водовземно съоръжение" е съоръжение, предназначено да улавя вода и да я подава при запазване на природните и качества към водоснабдителната система.
2. "Черпателно съоръжение" е съоръжение, разположено преди помпената станция за изравняване на притока на вода и препомпваното водно количество съобразно възприетия режим на работа на помпите.
3. "Помпена станция" е помпено съоръжение за осигуряване на съответното налягане и водно количество във водоснабдителната система.
4. "Пречиствателна станция" е комплекс от съоръжения за обработка на суровата природна вода с оглед осигуряване на нормативните изисквания към качеството на водата преди нейното подаване във водопроводите.
5. "Напорно-регулиращо съоръжение" е съоръжение за изравняване на относително постоянния приток и променливото потребление на вода в отделни часове на денонощието (напорни резервоари, водонапорни кули и хидрофори).
6. "Външен (довеждащ) водопровод" е водопровод, който транспортира водата от водоизточника до регулиращите водонапорни съоръжения, пречиствателната станция за природни води и водопроводната мрежа във водоснабдяваната територия.
7. "Водопроводна мрежа" е мрежа от водопроводи във водоснабдяваната територия за доставяне на необходимите водни количества до имотите на потребителите.
8. "Главен водопроводен клон от водопроводна мрежа" е водопровод с разпределителни функции във водоснабдяваната територия, обикновено без преки връзки с потребителите.
9. "Второстепенен водопроводен клон от водопроводна мрежа" е водопровод, свързващ един или повече главни водопроводни клонове със сградните водопроводни отклонения.
10. "Сградно водопроводно отклонение" е водопровод, свързващ главен или второстепенен водопроводен клон от водопроводната мрежа с имота на потребителите.
11. "Технически загуби на вода по водоснабдителните системи" са сума от неизбежните реални (физически) загуби на вода и загубите на вода вследствие на изпразване на водопроводната мрежа при изграждане на нови трасета и участъци, при промиване, дезинфекциране и отстраняване на аварии във водоснабдителната система, без да са включени "технологичните нужди на ПСПВ".
12. "Максимално допустимо работно налягане (РMA)" е налягане, което даден тръбопровод или негов елемент може да издържи при работа на системата, проявяващо се краткотрайно, както и при хидравличен удар.
13. "Допустимо работно налягане (PFA)" е налягане, което даден тръбопроводен елемент може да издържи при продължителна работа на системата.
14. "Допустимо налягане при изпитване (PEA)" е налягане, което новоинсталиран тръбопроводен елемент може да издържи за сравнително кратък период от време за осигуряване на целостта и водоплътността на тръбопровода.
15. "Оразмерително налягане (DP)" е налягане във водоснабдителната система, без да се отчита хидравличният удар.
16. "Максимално оразмерително налягане (MDP)" е налягане във водоснабдителната система, като се отчита хидравличният удар.
17. "Работно налягане (ОР)" е вътрешно налягане, което се появява в определено време и място във водоснабдителната система.
18. "Налягане за изпитване (пробно налягане) (STP)" е хидростатично налягане за изпитване на нови водопроводи, за проверка на тяхната цялост и водонепропускливост.
19. "Пречиствателна станция за питейни води" е комплекс от съоръжения за обработка на вода от природни или други водоизточници с оглед постигане на качествените показатели за питейно-битови нужди, установени вНаредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
20. "Техническа възможност за бъдещо разширение на пречиствателните станции за питейни води" включва като минимални изисквания осигуряване на достатъчен напор и пространство за включване на нови съоръжения.
21. "Технологични нужди на ПСПВ" включват вода за нормалната експлоатация на пречиствателните процеси и вода за приготвяне на реагентни разтвори.
22. "Регулатор на налягане" е арматура, която понижава налягането на водата до определена стойност.
23. "Граничен спирателен кран" е спирателен кран, който служи за обособяване на зона от мрежата и е затворен при нормална работа на системата.
24. "Вливна тръба" е тръбата, чрез която водното количество постъпва в резервоара.
25. "Хранителна тръба" е тръбата, чрез която водата се подава от резервоара към водопроводната мрежа.
26. "Естествено залята центробежна помпа" е помпа, при която котата на водното ниво в черпателния резервоар се намира над котата на най-високо разположената част на работното колело на помпата. При захранване от напорен водопровод това изискване е към котата на напорната линия на този водопровод.
27. "Помпени станции в отворена система" са тези, които подават водата в резервоар със свободно водно ниво, т.е. напорът се прекъсва. Пример за такава схема е помпа с преходен напорен резервоар.
28. "Помпени станции в затворена система" са тези, които подават водата в мрежа или друга помпена станция, при което няма свободно водно ниво, т.е. напорът не се прекъсва. Пример за такава схема е помпа, която подава вода директно във водопроводната мрежа.
29. "Помпени станции в смесена система" са тези, които подават вода както директно в мрежа, така и в резервоар със свободно водно ниво. Пример за такава схема е помпа с контранапорен резервоар.
30. "Водосъдържащо съоръжение" е водоплътно съоръжение за безнапорно съхранение на вода. Такива са водните камери, черпателни, напорни резервоари и др.
31. "Икономически обоснован експлоатационен срок" е съгласно§ 5, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.
32. "Проектен експлоатационен срок" е равен на броя на годините след въвеждането в експлоатация, за които се определя необходимият хидравличен капацитет при проектирането на водоснабдителната система;
33. "Обратен поток" е движение на флуида срещу посоката на течение в сградната инсталация и/или площадковото водоснабдяване в присъединените имоти.
34. "Неизбежни реални (физически) загуби на вода" са най-малките технически постижими реални (физически) загуби на вода при добре поддържана и управлявана водоснабдителна система.
35. "Устройство срещу обратен поток" е устройство, което предотвратява обратен поток и съответства на БДС EN 1717 "Защита срещу замърсяване на питейната вода във водоснабдителните инсталации и общи изисквания към устройства за предотвратяване на замърсяване при обратен поток".
36. "Радиоактивно вещество" е вещество по смисъла на§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
37. "Опасни химични вещества и смеси" е понятие съгласно§ 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
38. "Биологични агенти" е понятие по смисъла на§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, във връзка сДиректива 2000/54/ЕОот 2000 г.
39. "Инцидент" е понятие по смисъла на§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия.
40. "Кондукторна тръба" е защитна стоманена тръба с херметизиращ фланец, монтирана външно около обсадната тръба в горната част на сондажа и закотвена към стоманобетоновото дъно на техническата шахта.
41. "Реагенти" са химикали, вкл. биоциди, използвани в процесите на обработка (пречистване и дезинфекция) на питейната вода.
42. "Биоцид" е съгласночл. 3, т. 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 528/2012на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди.

§ 2. За нарушения на наредбата се прилагат административнонаказателните разпоредби наЗУТи наЗакона за административните нарушения и наказания, освен ако по реда на друг закон не се предвижда по-тежко наказание.

Преходни и Заключителни разпоредби § 3. Наредбата се издава на основание§ 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТвъв връзка счл. 169, ал. 1, 3 и 4 от ЗУТи отменяНаредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи(обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2010 г. и бр. 45 от 2016 г.).

§ 4. За цитираните в наредбата стандарти се прилагат действащите версии, с изключение на хармонизираните стандарти по смисъла наРегламент (ЕС) № 305/2011на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета, за които се прилага публикуваната в Официален вестник на Европейския съюз версия.

§ 5. Наредбата е преминалапроцедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда наПостановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване и функциониране на звено за контакт относно продуктите(ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведенаДиректива 98/34/ЕС, актуализирана сДиректива 2015/1535.

§ 6. (1) Започнатите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред. (2) Производство по ал. 1 се счита за започнато от датата на подаване на писмено заявление за одобряване на инвестиционния проект от компетентния орган.

§ 7. (1) Започнатите производства по изграждане на водоснабдителни системи или на части от водоснабдителни системи се довършват по досегашния ред. (2) За започнато производство по ал. 1 се счита датата на издаване на разрешението за строеж за водоснабдителна система или част от водоснабдителна система.

§ 8. (1) Започнатите производства по въвеждане в експлоатация се довършват по досегашния ред. (2) Производство по ал. 1 се счита за започнато със съставянето на констативния акт почл. 176, ал. 1 от ЗУТза предаване от строителя на възложителя на изградения и завършен строеж.

§ 9. Наредбата влиза в сила четири месеца след обнародването и в "Държавен вестник", с изключение наприложение № 13 към чл. 157, ал. 2, което влиза в сила от 1.07.2025 г.

Приложение № 1 къмчл. 1, ал. 4ичл. 14, ал. 1 Минимални изисквания към обхвата на прединвестиционни проучвания и инвестиционни проекти за водоснабдителни мрежи и съоръжения I. Фазите на изработване на инвестиционните проекти за водоснабдителната система и елементите към нея се определят от възложителя при съобразяване с нормативните изисквания и договорните условия за изграждане. II. Минималният обем на прединвестиционните проучвания включва:

1. данни за съществуващото положение и проектните изисквания за устройството на територията, обхваната от водоснабдителната система (устройствени, кадастрални, парцеларни и/или нивелетни планове);
2. данни за възможните водоизточници - съгласно изискванията на действащите нормативни и административни актове;
3. геоложки и хидрогеоложки данни на територията, обхваната от водоснабдителната система;
4. демографски данни за населените места, включени във водоснабдителната система към момента на проектиране, и прогнозни данни към края на проектния експлоатационен срок;
5. данни за промишлените, комунално-битовите и селскостопанските предприятия на територията на водоснабдителната система към момента на проектиране и прогнозни данни към края на проектния експлоатационен срок;
6. данни за потенциала на териториите с особена и превантивна устройствена защита (ако има такива) във връзка с режимите за опазване на териториите за природозащита и на обектите на културно-историческото наследство;
7. други данни (обстоятелства), налагащи се от вида и спецификата на местните условия;
8. предвиждания на генералните планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи;
9. данни за съществуващата водоснабдителна система;
10. данни за съществуващата канализационна система (канализационна мрежа и ПСОВ);
11. необходимост от реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или ново строителство на водоснабдителната система и нейните елементи;
12. анализ на резултатите от изготвена оценка на водосбора/зоната за подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване съгласно изискванията наНаредба № 9 от 2001 г.

III. Изясняването на инвестиционното намерение включва:

1. изясняване на териториалния обхват на инвестиционното намерение;
2. разглеждане на възможни алтернативни решения за водоснабдителната система;
3. изясняване на необходимостта от изготвяне/изменение на подробен устройствен план;
4. определяне на индикативна стойност на алтернативните решения;
5. определяне на отговорностите на участниците в инвестиционния процес;
6. оценка на риска за реализация на инвестиционното намерение;
7. обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на инвестиционната инициатива, в т.ч. подобряване на благоустройствените, хигиенните и екологичните условия, откриване на работни места и осигуряване на обществени услуги;
8. чертежи: парцеларен план в подходящ мащаб с обозначаване на териториалния обхват на инвестиционното намерение и основните елементи на алтернативните решения за водоснабдителната система.

IV. Минималният обем на идейния проект за водоснабдителната система и елементите към нея включва:

1. обяснителна записка, която съдържа информацията (данни от прединвестиционните проучвания); обяснителната записка пояснява предлаганите проектни решения и съответствието им с изискванията начл. 169 от ЗУТ; в технологичните решения се разглеждат най-малко два съпоставими варианта на водоснабдителната система, при обосновка проектът се разработва в един вариант;
2. хидравлични изчисления на водоснабдителната система и елементите към нея съгласно изискванията на заданието за проектиране; при оразмеряване на сключена водопроводна мрежа, в случай че местоположенията на пожарните хидранти не са уточнени, се допуска разходите на вода за един пожар в зоната да се задават като концентриран разход в една точка;
3. етапност на строителството, в случай че се изисква от заданието за проектиране;
4. количествено-стойностни сметки по уедрени показатели и обобщени стойностни сметки по варианти с отразена етапност на строителството;
5. технико-икономическо сравнение на вариантите и предложение за избор на вариант за следващата фаза на проектиране;
6. чертежи:

• ситуационен план на водоснабдителната система в подходящ мащаб с обозначено местоположение на територията, обхваната от проекта;
• ситуация в М 1:2000(1000) - план с идейно решение;
• ситуация в М 1:2000(1000) - план с оразмерителни данни;
• ситуация в подходящ мащаб с обозначаване на етапите на изпълнение;
• надлъжни профили в М 1:2000 на главните клонове;
• хоризонтален и вертикален разрез на съоръженията в подходящ мащаб;
• напречни профили на водопроводите в характерни точки с нанесена съществуваща и проектна подземна инфраструктура.

V. Минималният обем на техническия проект за водоснабдителната система и елементите към нея включва:

1. част водоснабдяване на техническия проект се изработва в самостоятелни раздели за водоснабдителните и/или за сградните инсталации;
2. при промишлените обекти част водоснабдяване се изработва в разделите за мрежи и инсталации по т. 1, като в зависимост от конкретните нужди се изработват допълнително:

• баланс на водите, видове водооборотни цикли, мрежи и съоръжения; • проектни решения на пречиствателни съоръжения; • проекти на водохващанията, на корекции на реки, на брегоукрепителни съоръжения и на другите хидротехнически съоръжения, необходими за експлоатацията на обекта;

1. чертежите на външните, включително площадковите водопроводни мрежи, включват:

• парцеларен план в подходящ мащаб с характерни данни от вертикалната планировка, на който са нанесени трасетата на съществуващите и проектираните водопроводни мрежи с означени дължини, наклони, коти на тръбите, местоположение на съоръженията, водни количества и напори; • надлъжни профили в М 1:500 за дължините и в М 1:50 за височините на външните водопроводни клонове с означени оразмерителни данни, местата на арматурните шахти, на всички отклонения с номер на наклона и диаметър на тръбата, местата на пресичанията с други подземни комуникации, нивото на съществуващия терен и категорията на земните работи; • хоризонтални и вертикални разрези с нанесени тръбни мрежи и коти на съществуващия терен; • монтажен план за външните водопроводни мрежи с нанесени номера на основните кръстовища, монтажни схеми на възлите с означения на връзките и арматурите по вид и брой, номера на клоновете с дължини, вид, разположение, диаметър на тръбите, условно работно налягане и др.; • детайли на съоръжения по преценка на проектанта и детайли на нестандартните елементи;

1. в чертежите за външните водопроводни мрежи се включват данни за оразмерителните водни количества и скорости, наклони, напори, коти на изкопа, дъно тръба, съществуващ и проектен терен, разстояния между чупки, подробни точки от терена, съоръжения и арматури, хоризонтални и вертикални разстояния до пресечните точки с други подземни проводи и съоръжения, дължините на участъците и вида на тръбите и арматурите;
2. обяснителната записка на част водоснабдяване на техническия проект съдържа:

• изходни данни и общите изисквания на заданието за проектиране; • данни за водоснабдяването, геоложката и хидроложката характеристика на района (ако са необходими), вкл. специфичните изисквания към инсталациите във връзка с особеностите на обекта (льосови почви, замръзвания, земетръс, свлачищни явления и др.);

1. изчисленията към част водоснабдяване на техническия проект включват:

• хидравлични изчисления, вкл. за хидравличен удар, и оразмерителни таблици за водоснабдителните мрежи и съоръжения; • разчетни таблици и графики; • изчисления на конструкциите на строителните съоръжения към водопроводните мрежи, когато такива не се прилагат към част конструктивна на техническия проект; • спецификации на всички съоръжения, свързани с проектните решения на мрежите, с данни за техните технически параметри и спецификация на необходимите основни материали и изделия, когато не са отразени в чертежите; • количествени сметки по подобекти за водоснабдителните мрежи и съоръжения;

1. когато се изисква със заданието за проектиране (договора за проектиране), към част водоснабдяване на техническия проект се прилага стойностна сметка на СМР.

VI. Минималният обем на работния проект за водоснабдителната система и елементите към нея включва:

1. при изработен технически проект с част водоснабдяване на работния проект се конкретизират и детайлизират проектните решения на частта от техническия проект;
2. когато не е изработен технически проект като предходна фаза на проектиране, част водоснабдяване на работния проект се изработва със съдържанието на част водоснабдяване на техническия проект, допълнена и конкретизирана със съдържанието съгласно изискванията на това приложение;
3. чертежите на част водоснабдяване на работния проект за външните, вкл. площадковите водоснабдителни мрежи, допълват чертежите на част водоснабдяване на техническия проект със:

• детайли на нестандартни елементи от мрежите и на местата, в които те се пресичат с други мрежи; • допълнително изработване на детайли за монтаж, като се отразяват и евентуално настъпилите промени в мрежите в сравнение с техническия проект; • машинно-конструктивни чертежи за сложни възли и елементи на съоръженията (на пречиствателни станции, помпени станции, хидрофорни уредби и др.) - при необходимост; • детайли на съоръжения към водоснабдителните мрежи или на техните нестандартни елементи - по преценка на проектанта;

1. обяснителната записка се изработва със съдържанието на обяснителната записка на частта за техническия проект, като допълнително се включва описанието на най-съществените проблеми, които се доизясняват и решават във фазата на работното проектиране и имат значение за изпълнението на СМР по отношение на:

• свързването с водоизточника; • монтажа на съоръженията към мрежите; • техническите данни за мрежата; • специфичните технологични изисквания при полагането, свързването и изпитването на мрежите или на отделни техни съоръжения и елементи;

1. изчисленията към част водоснабдяване на работния проект са със съдържанието на част водоснабдяване на техническия проект;
2. инструкция за монтаж и експлоатация на водоснабдителни системи и техните елементи се изработва след възлагане на работен проект.

Приложение № 2 къмчл. 1, ал. 4ичл. 14, ал. 1 Минимални изисквания към обема и съдържанието на прединвестиционните проучвания на част "Пречиствателна станция за питейни води" и към обема и съдържанието на част "Технологична" на инвестиционния проект за пречиствателната станция за питейни води I. Минимален обхват и съдържание на прединвестиционните проучвания в частта прочувания за пречиствателни станции за питейни води

1. Анализ на качеството на водата при водоизточника

1.1. Анализ на съществуващите водоизточници, които се използват за питейно-битово водоснабдяване За всички водоизточници се извършва следното:

• анализират се разрешените за водочерпане водни обеми и реално иззетите обеми за питейно-битови нужди за минимален период от 5 години;
• събира се информация за наличието на санитарно-охранителни зони и състоянието на огражденията и информативните надписи;
• анализ на резултатите от изготвена оценка на водосбора/зоната за подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване съгласно изискванията наНаредба № 9 от 2001 г.

Алтернативни водоизточници се анализират аналогично по количествени и качествени показатели, ако се предвижда тяхното използване за проектния експлоатационен срок на прединвестиционното проучване. 1.2. Събирането на базата данни за анализ на водоизточника е съгласночл. 26, ал. 2от тази наредба. Събраната база данни се анализира.

1. При наличие на съществуващи пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ) се извършва анализ на проектния и настоящ капацитет на пречиствателната станция, както и на настоящото експлоатационно състояние.

2.1. Анализ на проектния капацитет на ПСПВ Изисква се обобщена информация, която да включва: а) проектен дебит и качествени параметри, които налагат пречистване на водата; проектни данни за основните пречиствателни съоръжения; б) технологична схема по проекта, по който е изградена ПСПВ; в) информация за модернизиране на технологичната схема с нови процеси и реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на отделни съоръжения през годините; г) информация относно технологичните отпадъчни води и утайки. 2.2. Анализ на настоящия капацитет на ПСПВ и на настоящото експлоатационно състояние Необходимо е да се анализира експлоатационна база данни за период от минимум 5 години, която да съдържа: а) данни за количеството на постъпващите водни количества на вход ПСПВ; базата данни трябва да позволява оценка на динамиката на изменение на водните количества на вход; б) данни за качеството на суровата вода на вход ПСПВ и за качеството на пречистената вода на изход ПСПВ; базата данни трябва да позволява оценка на пречиствателния ефект в контекста на изискванията наНаредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; в) данни за конструктивното състояние и машинното оборудване на отделните технологични съоръжения; оценка на ефективността на отделни технологични процеси; г) данни за използваните реагенти - вид и годишни количества, специфичен разход за кубик пречистена вода; д) данни за годишния разход на електроенергия и специфичен разход за кубик пречистена вода; разход на електроенергия за специфични процеси (напр. за промивка на филтрите); е) разход на технологична вода - на годишна база, включително процент спрямо постъпващото водно количество; специфичен разход за промивка на един филтър; ж) странични процеси - технологични води и третиране на утайки; степен на пречистване на технологичните отпадъчни води и приемник на пречистените води; годишен обем утайки и начини за оползотворяване; з) информация относно управлението на процеса на пречистване на водата - вид, места и честота на мониторинг на технологичните процеси, автоматизация, SCADA.

1. Анализ на дезинфекцията на водата по разпределителната водопроводна мрежа

Анализът включва: а) брой, местоположение и вид на съоръженията за дезинфекция на водата; б) експлоатационно състояние на съоръженията за дезинфекция на водата; в) информация относно управлението на процеса на дезинфекция на водата по мрежата - например автоматизация на процеса, SCADA.

1. Анализ на качеството на питейната вода при крайния потребител

Изисква се анализ на базата данни за минимален период от 5 години от мониторинга за качеството на питейната вода на съответната за региона регионална здравна инспекция, извършван по смисъла наНаредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. При анализа се идентифицират показателите с отклонение от изискванията за качество на питейната вода, степента и честотата на отклонение. Регистрират се местата/зоните, в които има чести отклонения по даден показател.

1. Заключения от анализа на съществуващото положение

5.1. Анализът на водоизточниците трябва да води до ясни заключения относно: а) тенденциите за изменение на наличните водни обеми и достатъчност на водните обеми за целите на питейно-битовото водоснабдяване към момента на анализа, както и в рамките на проектния експлоатационен срок на прединвестиционното проучване; б) качествените показатели, които не са в съответствие с изискванията наНаредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, включително техни характерни стойности и тенденции на изменение; в) за всички водоизточници се прави оценка на влиянието на климатичните промени, ако такава не е включена в оценката на риска. Влиянието на климатичните промени се основава на проучвания, включително климатични модели за изменението на климата в дадения регион; г) степента на изграденост и състоянието на санитарно-охранителните зони около водоизточниците. 5.2. Анализът на качеството на питейната вода при крайния потребител трябва да води до ясни заключения относно: а) степен на съответствие на качеството на питейната вода при крайния потребител с изискванията наНаредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; б) необходимостта от пречистване на водата по определени показатели; в) необходимостта от подмяна на определени участъци по водоснабдителната мрежа, където вследствие на амортизирали тръби се наблюдават чести отклонения по характерни показатели (напр. вследствие на корозирали тръби - превишени концентрации на желязо, цветност). 5.3. Анализът на съществуващите пречиствателни станции за питейни води трябва да води до ясни заключения относно: а) настоящият хидравличен капацитет и необходимият хидравличен капацитет за проектния експлоатационен срок на прединвестиционното проучване. Последният се установява в рамките на анализите на водоснабдителната система (приложение № 1); б) ефективността на технологична схема понастоящем и дали тя ще може да удовлетвори бъдещите изисквания за качество на питейната вода във връзка с направените заключения относно качеството на водоизточника в т. 1 и актуалните нормативни изисквания за качество на питейната вода; в) ефективността на използване на реагенти, технологични води и разход на електроенергия. Заключенията трябва да дават възможност за съпоставка на резултатите. Препоръчително е да бъдат изведени числени параметри, напр. разход на единица пречистена вода за единица време; г) необходимостта от въвеждане на нови съоръжения/технологични процеси и/или реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи съоръжения, за да може да се постигне съответствие с нормативните изисквания за качество на питейната вода; д) необходимостта от повишаване на контрола/мониторинга върху пречиствателния процес с уточняване на местата и параметрите за мониторинг.

1. Дефиниране на целите на инвестиционното намерение

Инвестиционните цели се дефинират въз основа на заключенията от анализа на съществуващото положение. Целите обикновено са свързани с постигане на съответствие с нормативните изисквания за качество на питейната вода в дадена водоснабдителна система или в конкретно населено място. Инвестиционната цел може да е насочена и към повишаване на ефективността на определен пречиствателен процес, включително енергийната ефективност. Инвестиционната цел винаги трябва да е в съответствие с изискванията и допустимите мерки за финансиране на съответната финансираща организация.

1. Анализ на възможните стратегически и технологични решения за постигане на инвестиционното намерение

Анализът включва: 7.1. Анализ на различни стратегически решения Анализът на различните стратегически решения обикновено следва да се разработи на ниво водоснабдителна система. Стратегическите решения за повишаване на качеството на питейната вода или ефективността на пречиствателните процеси са интегрална част от стратегическите анализи на ниво водоснабдителна система. Анализът на различните стратегически решения може да включва, без да се ограничават до разглеждане на следните варианти: изграждане на самостоятелна ПСПВ за едно или няколко населени места или учредяване на алтернативен водоизточник, или свързване на дадено населено място към друга водоснабдителната система с подходящо качество на водата. В случаите, когато инвестиционната цел е свързана с реконструкция на конкретно съоръжение и/или например изграждане на съоръжение за дезинфекция на водата по мрежата, не е необходим анализ на различните стратегически решения. Изборът на най-подходящото стратегическо решение се прави въз основа на мултикритериален анализ, включващ окрупнени технически, икономически, социални и екологични критерии. 7.2. Детайлен (технологичен) анализ В рамките на избраното стратегическо решение се разработват няколко технологични вариантни решения. Когато въз основа на стратегическия опционен анализ като най-подходящо решение е избрано изграждането на пречиствателна станция за питейни води, детайлният опционен анализ може да включва, без да се ограничава до: избор на площадка за пречиствателната станция за питейни води, сравнение на различни технологични варианти (схеми) за пречистване на водата, включително с оглед намаляване на енергийните разходи, разходите за реагенти или технологичните загуби на вода. Когато въз основа на стратегическия опционен анализ като най-подходящо решение е избран алтернативен водоизточник, детайлният опционен анализ може да включва, без да се ограничава до: избор на най-подходящо място за водовземане, избор на тип водовземно съоръжение, конфигурация на водовземните кладенци при подземни водоизточници. Когато въз основа на стратегическия опционен анализ като най-подходящо решение е избрано свързването на дадено населено място към друга водоснабдителна система, детайлният опционен анализ може да включва, без да се ограничава до: избор на трасе на свързващия магистрален тръбопровод, промяна на конфигурацията на водоснабдителната система, избор на материал на тръбите. Степента на детайлност на разглежданите детайлни вариантни решения трябва да позволи реалистична оценка на инвестиционните и експлоатационните разходи по окрупнени показатели. Във връзка с това, когато се разглеждат варианти на пречиствателна станция за питейни води, минималните изисквания включват, без да се ограничават до: Текстова част:Подробно описание на технологичната схема, оразмеряване на основните съоръжения и прилежащото оборудване, необходимостта от промяна на статута на терени (например за площадка за пречиствателна станция) и допълваща инженерна инфраструктура (например пътища, канализация, електроснабдяване) и свързаните с това инвестиционни разходи. Графична част:Технологична схема, генерален план и хидравличен профил по пътя на водата Изборът на най-подходящо технологично решение се основава на сравнение на настоящата стойност на инвестиционните и експлоатационните разходи. Когато се реконструират отделни съоръжения от пречиствателна станция за питейни води, експлоатационните разходи не се ограничават само до тези на реконструираните съоръжения, а обхващат експлоатационните разходи на цялата пречиствателна станция за питейни води.

1. Представяне на инвестиционното намерение

Избраният вариант се представя подробно. Дава се информация за допълнителните проектни работи, които трябва да се извършат. II. Минимални изисквания към обема и съдържанието на инвестиционните проекти за ПСПВ, част "Технологична"

1. Идеен проект, част "Технологична"

Част "Технологична" на идейния проект за ПСПВ съдържа следните компоненти: а) обяснителна записка с описание на качеството на водоизточника, изискванията към качеството на питейната вода, разглежданите технологии и процеси (вкл. и за третиране на технологичните отпадъчни води), както и реагентите, които ще се използват; б) технологично и хидравлично оразмеряване на основните съоръжения и технологично оразмеряване на сградите; в) спецификация на основното машинно-технологично оборудване; г) спецификация на уредите за мониторинг на водните количества и качеството на водата в рамките на отделните технологични процеси и на изход на ПСПВ; д) спецификация на лабораторното оборудване; е) прогнозни данни за разхода на реагенти, разходи на ел. енергия на дневна и годишна база, както и специфичен разход на реагенти и ел. енергия на единица обем пречистена вода; ж) прогнозни данни за разхода на технологични води и място на заустване; з) количествено-стойностни изчисления по уедрени показатели; и) прогнозни стойности за експлоатационните разходи и цената на 1 m3пречистена вода; к) чертежи в подходящ мащаб: ? технологична схема; ? план за застрояване за територията на ПСПВ и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура; ? надлъжен профил по пътя на водата; ? чертежи на основни съоръжения; л) задания за проектиране по всички проектни части с включени минимални технологични изисквания към тях (в случай че не е изготвяна предходна фаза).

1. Работен проект, част "Технологична"

Минималният обем на част "Технологична" на работния проект съдържа следните компоненти: а) обяснителна записка с подробно описание на разглежданите технологии и процеси; б) технологични изчисления и оразмеряване, които конкретизират и детайлизират тези от идейния проект; в) спецификация на реагентите, които ще се използват в технологията на пречистване; г) спецификация на основното машинно-технологично оборудване с подробни данни за техническите му параметри, с приложени паспортни данни; д) спецификация на необходимите основни материали и продукти; е) спецификация на основните консуматори на електрическа енергия с изчислени работни часове и очакван общ годишен разход на електрическа енергия; енергиен баланс; ж) спецификация на основните измервателни прибори и апаратура; з) спецификация на основните тръбни връзки с описание по дължина, диаметър и материал; и) инструкция за въвеждане в експлоатация и техническа експлоатация на отделните технологични стъпала, съоръжения и технически проводи; к) основни чертежи в подходящ мащаб: ? подробна технологична схема с нанасяне на всички контролно-измервателни прибори и отразяване на специфичните особености; ? план за застрояване за територията на ПСПВ и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура с нанесени всички съоръжения и връзки между тях, включително точка на заустване на технологичните отпадъчни води във водоприемника, пътища, сгради, зелени площи и др.; ? хидравличен профил по пътя на водата; ? хидравличен профил по пътя на технологичните отпадъчни води; ? планове, хоризонтални и вертикални разрези на всички сгради и съоръжения с нанасяне на тръбни мрежи и фитинги, със съответните коти, както и коти на съществуващия терен; ? детайли на съоръжения и детайли на нестандартните елементи; ? други чертежи и схеми - в подходящ мащаб, когато са необходими в зависимост от спецификата на технологията; ? напречни профили в характерни точки с нанесена подземна инфраструктура; ? за сгради и съоръжения - подробни разпределения, разрези, фасади - в М 1:100 или М 1:200.

Приложение № 3 къмчл. 14, ал. 3,чл. 62,чл. 72, ал. 1ичл. 198, ал. 1, т. 3 Списък на приложимите български стандарти при проектирането, изграждането и експлоатацията на водоснабдителни системи

1. БДС EN 805 "Водоснабдяване. Изисквания към системите и елементите извън сгради".
2. БДС EN 1508 "Водоснабдяване. Изисквания към системите и съставните части на резервоарите за вода".
3. БДС EN 545 "Tръби, фасонни части и принадлежности от сферографитен чугун и съединенията им за водопроводи. Изисквания и методи за изпитвания".
4. БДС EN 10220 "Безшевни и заварени стоманени тръби. Размери и маси на единица дължина".
5. БДС EN 1074-1 "Арматура за водоснабдяване. Изисквания за пригодност за използване по предназначение и подходящи изпитвания за проверка. Част 1: Общи изисквания".
6. БДС EN 1074-2 "Арматура за водоснабдяване. Изисквания за пригодност по предназначение и съответни изпитвания за потвърждаване. Част 2: Спирателна арматура".
7. БДС EN 1074-3 "Арматура за водоснабдяване. Изисквания за пригодност за използване по предназначение и подходящи изпитвания за проверка. Част 3: Възвратна арматура".
8. БДС EN 1074-4 "Арматура за водоснабдяване. Изисквания за пригодност за използване по предназначение и подходящи изпитвания за проверка. Част 4: Обезвъздушителни вентили с поплавък".
9. БДС EN 1074-5 "Арматура за водоснабдяване. Изисквания за пригодност за използване по предназначение и подходящи изпитвания за проверка. Част 5: Арматура със задвижване".
10. БДС EN 1074-6 "Арматура за водоснабдяване. Изисквания за пригодност за използване по предназначение и подходящи изпитвания за проверка. Част 6: Хидранти".
11. БДС EN 12201-1 "Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване, отводняване и напорна канализация. Полиетилен (РЕ). Част 1: Общи положения. Национално приложение (NA)".
12. БДС EN 12201-2 "Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване, отводняване и напорна канализация. Полиетилен (РЕ). Част 2: Тръби. Национално приложение (NA)".
13. БДС EN 12201-3 "Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване, отводняване и напорна канализация. Полиетилен (РЕ). Част 3: Свързващи части. Национално приложение (NA)".
14. БДС EN 12201-4 "Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване, отводняване и напорна канализация. Полиетилен (PE). Част 4: Вентили".
15. БДС EN 12201-5 "Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване, отводняване и напорна канализация. Полиетилен (РЕ). Част 5: Пригодност за използване по предназначение на системата".
16. БДС EN 12729 "Устройства за предотвратяване замърсяването на питейна вода при обратен поток. Контролируемо предотвратяване на обратния поток чрез зони за редуциране на налягането. Група В. Вид А".
17. БДС EN 13076 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Свободно изтичане без ограничение. Група А, вид А".
18. БДС EN 13077 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Свободно изтичане с нециркулиращо преминаване (без ограничение). Група А. Вид В".
19. БДС EN 13078 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Свободно изтичане с потопено захранване, включително вкарване на въздух плюс преминаване. Група А. Вид С";
20. БДС EN 13079 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Свободно изтичане с инжектор. Група А. Вид D".
21. БДС EN 13959 "Обратни клапи срещу замърсяване - DN 6 до DN 250, включително група Е, вид А, В, С и D".
22. БДС EN 14451 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Линейно монтирани противовакуумни вентили по тръбопроводите от DN 8 до DN 80. Група D. Вид A".
23. БДС EN 14452 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Тръбен прекъсвач с въздушен отвор и подвижен елемент от DN 10 до DN 20. Група D. Вид В".
24. БДС EN 14453 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Тръбен прекъсвач с постоянен въздушен отвор от DN 10 до DN 20. Група D. Вид С".
25. БДС EN 14454 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Гъвкав съединителен предпазител за обратен поток от DN 15 до DN 32. Група H. Вид A".
26. БДС EN 14455 "Устройства за защита на питейната вода от замърсяване от обратен поток. Напорни арматури с въздушен отвор от DN 15 до DN 50. Група L, вид A и вид В".
27. БДС EN 12889 "Безтраншейно изграждане и изпитване на тръбопроводи и канали за отпадъчни води".
28. БДС EN 1295-1 "Статическо оразмеряване на подземни тръбопроводи при различни условия на натоварване. Част 1: Общи изисквания".
29. БДС EN 1514-1 "Фланци и техните съединения. Размери на уплътнители за фланци, означени с PN. Част 1: Неметални, плоски уплътнители със или без допълнителен елемент".
30. БДС EN 736-1 "Арматура. Терминология. Част 1: Определения на видовете арматура".
31. БДС EN 736-2 "Арматура. Терминология. Част 2: Определения на компонентите на арматурата".
32. БДС EN 736-3 "Тръбна арматура. Терминология. Част 3: Определения на термините".
33. БДС EN 12904 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Пясък и дребен чакъл".
34. БДС EN 12911 "Продукти, използвани за пречистване на вода за питейни нужди. Манганов зелен пясък".
35. БДС EN 16421 "Влияние на материалите върху водата за човешко потребление. Повишаване на микробния растеж".
36. БДС EN 12873-1 "Влияние на веществата в питейната вода. Влияние на миграцията. Част 1: Метод за изпитване на заводски произведени продукти, изработени от или включващи органични или стъкловидни (порцеланов/стъклен емайл) материали".
37. БДС EN 12873-2 "Влияние на веществата в питейната вода. Влияние на миграцията. Част 2: Метод за изпитване на продукти, произведени на строителната площадка, несъдържащи метал и цимент".
38. БДС EN 12873-3 "Влияние на веществата в питейната вода. Влияние на миграцията. Част 3: Метод за изпитване на йонообменни и абсорбиращи смоли".
39. БДС EN 12873-4 "Влияние на веществата в питейната вода. Влияние на миграцията. Част 4: Метод за изпитване на мембрани за пречистване на водата".
40. БДС EN 13052-1 "Влияние на веществата в питейната вода. Органични вещества. Определяне на цвят и мътност на водата в тръбопроводите. Част 1: Метод за изпитване".
41. БДС EN 13101 "Стъпала за входовете на подземни шахти. Изисквания, маркировка, изпитване и оценяване на съответствието".
42. БДС EN 1420 "Влияние на органичните материали върху водата, предназначена за човешко потребление. Определяне на мирис и вкус на вода в тръбопроводни системи".
43. БДС EN 15975-1 "Безопасност при доставяне на питейна вода. Указания за управление на риск и кризи. Част 1: Управление при кризи".
44. БДС EN 15975-2 "Безопасност при доставяне на питейна вода. Указания за управление на риск и кризи. Част 2: Управление на риска".
45. БДС EN ISO 17769-1 "Помпи за течности и инсталация. Общи термини, определения, величини, буквени означения и единици. Част 1: Помпи за течности".
46. БДС EN ISO 17769-2 "Помпи за течности и инсталация. Общи термини, определения, величини, буквени означения и единици. Част 2: Помпени системи".
47. БДС EN 14396 "Неподвижни стълби за шахти".
48. БДС EN 14718 "Влияние на органични материали върху вода, предназначена за човешко потребление. Определяне на нуждата от хлор. Метод за изпитване".
49. БДС EN 14944-1 "Влияние на свързващите вещества върху питейната вода. Методи за изпитване. Част 1: Влияние на промишлено произведените свързващи вещества върху органолептичните параметри".
50. БДС EN 14944-3 "Влияние на свързващите вещества върху питейната вода. Методи за изпитване. Част 3: Просмукване на субстанции от промишлени свързващи продукти".
51. БДС EN 15664-1 "Влияние на металните материали върху питейната вода. Динамично изпитване с апаратура за оценяване отделянето на метали. Част 1: Устройство и работа".
52. БДС EN 15664-2 "Влияние на металните материали върху питейната вода. Динамично изпитване с апаратура за оценяване отделянето на метали. Част 2: Води за изпитване".
53. БДС EN 16056 "Влияние на метални материали върху питейната вода. Метод за оценяване на пасивното поведение на корозионноустойчиви стомани".
54. БДС EN 16057 "Влияние на метални материали върху питейната вода. Определяне на остатъчното олово по повърхността (Pb). Метод за екстракция".
55. БДС EN 16058 "Влияние на метални материали върху питейната вода. Динамично стендово изпитване за оценяване на покритията на повърхността със слой никел. Продължителен метод за изпитване".
56. БДС EN 16421 "Влияние на материалите върху водата за човешко потребление. Повишаване на микробния растеж".
57. БДС EN ISO 8795 "Пластмасови тръбопроводни системи за транспортиране на питейна вода. Оценяване на миграция. Определяне миграционни стойности на пластмасови тръби, свързващи части и техните съединения (ISO 8795:2001)".
58. БДС ISO 4064-1 "Измерване на разход на вода в затворени тръбопроводи. Водомери за студена питейна вода. Част 1: Технически изисквания".
59. БДС EN 1017 "Химикали, използвани за пречистване на води, предназначени за консумация от човека. Полуизпечен доломит".
60. БДС EN 12902 "Химични продукти, използвани за пречистване на води за питейни нужди. Неорганични материали за филтриране и за поддържане. Методи за изпитване".
61. БДС EN 12904 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Пясък и дребен чакъл".
62. БДС EN 12905 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Порьозен алуминиев силикат".
63. БДС EN 12907 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Пиролизиран въглищен материал".
64. БДС EN 12915-1 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Гранулиран активен въглен. Част 1: Чист гранулиран активен въглен".
65. БДС EN 12915-2 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Гранулиран активен въглен. Част 2: Рециклиран гранулиран активен въглен".
66. БДС EN 13753 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Гранулиран активен алуминий".
67. БДС EN 13754 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Бентонит".
68. БДС EN 14456 "Химични продукти, използвани за пречистване на води за питейни нужди. Костен въглен".
69. БДС EN 1017 "Химикали, използвани за пречистване на води, предназначени за консумация от човека. Полуизпечен доломит".
70. БДС EN 12902 "Химични продукти, използвани за пречистване на води за питейни нужди. Неорганични материали за филтриране и за поддържане. Методи за изпитване".
71. БДС EN 12906 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Пемза".
72. БДС EN 12910 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Гранат".
73. БДС EN 12912 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Барит".
74. БДС EN 12913 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Прахообразен диатомит".
75. БДС EN 12914 "Продукти, използвани при пречистване на води за питейни нужди. Прахообразен перлит".
76. БДС EN 15795 "Химични продукти за пречистване на питейни води. Природен ненабъбващ алуминосиликат".

Забележки:

1. Този списък има информационен характер. Той е създаден с цел подпомагане на участниците в инвестиционното проектиране и строителството за действащите и приложими стандарти за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи.
2. Цитираните в това приложение стандарти могат да бъдат обект на преработка. Затова се препоръчва да се използват последните им издания, с изключение на хармонизираните стандарти по смисъла наРегламент (ЕС) № 305/2011на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета, за които се прилага публикуваната в Официален вестник на Европейския съюз версия.
3. Списъкът на стандартите е изготвен към датата на утвърждаване на наредбата и трябва да се счита за неокончателен, особено по отношение на продуктите и устройствата, предвиждани за влагане във водоснабдителните системи.

Приложение № 4 къмчл. 21 Определяне на оразмерителното водно количество за определен участък от водопроводната мрежа

1. Оразмерителното водно количество Q (l/s) за определен участък от водопроводната мрежа се определя по формулата:

където: Qте транзитното водно количество през оразмерявания участък, l/s; Qп- пътният разход за оразмерявания участък, l/s; ? - коефициент, който се определя в зависимост от отношението: ; приема се ? = 0,5; ?Qk- сумарното максимално часово водно количество за удовлетворяване нуждите на концентрираните потребители, l/s.

1. Транзитното водно количество Qтсе определя по формулата:

където: qое специфичното водно количество, l/s; ?LR- редуцираната дължина на оразмерявания участък, m.

1. Пътният разход Qпсе определя по формулата:

където LRе редуцираната дължина на оразмерявания участък, m.

1. Специфичното водно количество qoсе определя по формулата:

където Qмакс че максималният часов разход на населеното място, намален с максималния часов разход на концентрираните потребители.

1. Редуцираната дължина LR(m) на водопроводната мрежа се определя по формулата:

където: К е коефициент, който се приема:

• при двустранно застроени улици - 1,0;
• при едностранно застроени улици - 0,5;
• при транзитни участъци - 0;
• при зони с гъстота на населението, по-голяма от средната за населеното място - от 1,0 до 2,0;

L - действителната дължина на водопроводната мрежа, m.

Приложение № 5 къмчл. 40, ал. 2 Определяне на брутната площ на водоприемните отвори Брутната площ на водоприемните отвори Fбр(m2) се определя по формулата: където: V е скоростта на водата във водоприемните отвори, отнесена към светлото сечение, m/s; Qор- оразмерителното водно количество на една секция, m/s; 1,25 - коефициент, отчитащ затлачването на отворите; k - коефициент, отчитащ стеснението на отворите на прътовите решетки или мрежите, който се приема, както следва:

• за решетки -

;

• за мрежи -

, където: а е светлото разстояние между прътите, cm; б - дебелината на прътите, cm.

Приложение № 6 къмчл. 70,чл. 73, ал. 1ичл. 75, т. 1 и 2 Определяне площта на филтъра и еквивалентния диаметър на зърната

1. Площта на филтрите Fф(m2) се определя по формулата:

където: Q е оразмерителната производителност на станцията, m3/h; Vф- скоростта на филтрация, m/h.

1. Ефективен диаметър на зърната

където: Dефе диаметърът на отворите на ситото, през които преминава 10 % по маса от изследваната проба при ситовия анализ на филтърния пълнеж.

1. Коефициентът на разнозърненост К на филтърния пълнеж се определя по формулата:

където: D60и D10са диаметрите на отворите на ситата, през които преминават съответно 60 % и 10 % (по маса) от изследваната проба при ситовия анализ на пълнежа.

1. Проверка за числото на Рейнолдс (Re) и числото на Фрудс (Fr) при оразмеряване на хоризонтални утаители

където: Re - число на Рейнолдс, бездименсионна величина; Vh - средна скорост на движение на водата в коридорите на утаителя, m/s; R - хидравличен радиус на един коридор на утаителя, m; AVh- площта на напречното сечение на един коридор на утаителя, m2; P - намокреният периметър на напречното сечение на един коридор на утаителя, m; ? - кинематичен вискозитет на водата, m2/s; Fr - число на Фруд, бездименсионна величина; g - земно ускорение, 9,81 m/s2

Приложение № 7 къмчл. 103, ал. 1 Хидравличен удар в напорни водопроводи

1. Хидравличенударможе да настъпи при внезапна промяна на скоростта на водата в гравитационни или тласкателни напорни водопроводи. Той се получава при затваряне и отваряне на спирателни арматури, пускане и спиране на помпи или при спиране на електрозахранването. Изменението на налягането в дадена точка от тръбопровода при настъпване на хидравличен удар е показано на фиг. 1.
2. Характеристиките на ударната вълна при хидравличен удар са показани на фиг. 2.

Фиг. 1. Хидравличен удар в типичен напорен водопровод: 1 - повишено налягане при хидравличен удар; 2 - линия на хидростатичното налягане; 3 - надлъжен профил на тръбопроводи; 4 - пиезометрична линия; 5 - спирателна арматура Фиг. 2. Характеристики на ударната вълна при хидравличен удар: 1 - налягане; 2 -максимално оразмерително наляганеMDP; 3 - начално работно налягане ОР; 4 - атмосферно налягане; 5 - налягане при наситени пари; 6 - ново работно налягане ОР; 7 - време

Приложение № 8 къмчл. 124, ал. 4, т. 1 и 2 Стойност на хидравличната грапавина k

1. При определяне на проектната стойност на грапавинатаk1напорните загуби, които се появяват във фасонните части и арматурите, се отчитат по два начина:

1.1. при първия начин се използват експериментални резултати, които показват, че напорните загуби са приблизително пропорционални на квадрата на скоростта на водата, т.е. съществуват различни видове коефициенти на местни съпротивления за различните фасонни части и арматури; 1.2. при втория начин се използва "еквивалентна дължина", т.е. прав участък от тръбопровод със същите напорни загуби както във фасонните части и арматурите.

1. Оразмерителната стойност на хидравличната грапавинаk2е в границите от 0,1 x 10-3mи 0,4x10-3m- завъншните водопроводи, до 0,4 x 10-3m- заглавнитеводопроводни клонове, и 1,0 x 10-3m- за второстепенните водопроводни клонове. Конкретната стойност на оразмерителната хидравлична грапавинаk2се определя в зависимост от вида и вътрешното покритие на тръбите и хидравличните условия, които могат да окажат влияние на качеството на водата, както и от вида и броя на арматурите, фасонните части и връзките съгласно фигурата.

Зависимост между оразмерителната стойност на грапавинатаk2и загубите на налягане при различни вътрешни диаметриD(при дължина на участък от водопровода 100m, скорост на водата 1,5m/sи температура на водата 10 °С): 1 - загуби на налягане,kPa; 2 - грапавина,mx10-3; 3.D= 100mm; 4 -D= 150mm; 5 -D= 200mm; 6 -D= 300mm; 7 -D= 800mm

Приложение № 9 къмчл. 133, ал. 3 Примери за зониране на водопроводните мрежи Дадените схеми в това приложение са примерни, като посоченият вид на захранващото съоръжение е произволно избран (напорен резервоар или помпена станция). Фиг. 1.Водопроводна мрежа, която е разделена на зони чрез гранични спирателни кранове (зони А, Б и В са с едно захранване, а зона Г е с две захранвания) Фиг. 2.Водоснабдителна система, разделена на две зони, всяка от които е със самостоятелно захранване Фиг. 3.Зониране на водопроводната мрежа на населено място с отделно обособена урбанизирана територия (напр. отдалечен жилищен комплекс) Означения на схемите:

Приложение № 10 къмчл. 141, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 Фиг. 1.Примерно разположение на различни видове въздушници при тласкателен водопровод след помпа Фиг. 2.Примерна схема с две високи точки Легенда:

1. водно ниво;
2. линия на хидростатичния напор (хидростатична линия);
3. линия на хидродинамичния напор (хидродинамична линия);

aиb -високи точки, съответноапо отношение на надморската височина иbспрямо хидродинамичната линия; а1иb1-хидростатичен напор; а2иb2-хидродинамичен напор.

Приложение № 11 къмчл. 154, ал. 1, т. 2ичл. 262, ал. 1 Обратно засипване на траншеи за водопроводи

1. Конструкция и елементи на траншеята

Примерна конструкция и елементи на траншея за водопроводи е показана на следната фигура. Примерна конструкция и елементи на траншея

1. Материали за обратна засипка за зоната около тръбата

Материалите, които се използват за обратната засипка, трябва да бъдат определени с проекта. Може да се ползват материали от групите, посочени в т. 3, 4 и 6.

1. Повторно използване на почва от изкопа

Повторното използване на почвата от изкопа за обратна засипка може да се извърши, когато това е предвидено с проекта. Почвата от изкопа не трябва да съдържа материали, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху тръбата (например твърде големи частици, корени на дървета, отпадъци, органични материали, замръзнали материали, сняг и лед) и глинени буци с размер, по-голям от 75 mm.

1. Доставени материали

Доставените материали са посочени в букви "а", "б" и "в". Те могат да включват рециклирани материали, като при използването им трябва да бъдат отчитани последствията за околната среда. а) Зърнести материали Зърнестите материали могат да са:

• фракциониран (едноразмерен) зърнест материал;
• нефракциониран зърнест материал (материал с различен зърнометричен състав);
• пясък;
• всякакви добавъчни материали;
• трошени материали.

б) Материали със свързващи вещества Материалите със свързващи вещества могат да включват:

• почва с цимент;
• стабилизирана почва (например с цимент, калциев карбонат);
• лек бетон;
• бетон с намалено съдържание на цимент и/или пясък и без съдържание на едър добавъчен материал (за настилки или бетонна основа);
• неармиран бетон;
• армиран бетон;
• самоуплътняващи се материали за засипка.

в) Други материали Материали, които могат да бъдат уплътнявани, различни от описаните в букви "а" и "б", могат да се използват за зоната около тръбата, когато не се очаква да въздействат отрицателно върху тръбата. В проекта трябва да е отчетено въздействието на тези материали върху околната среда.

1. Максимални размери на частиците в зоната около тръбата

В таблицата са дадени максималните размери на частиците в зоната около тръбата за някои видове тръби. При повторно използване на почва от изкопа не се допускат почвени буци с размер, който е по-голям от два пъти посочения в таблицата към това приложение. Не се допускат използването на замръзнал материал, както и на остатъци (например асфалтобетонни парчета, бутилки и дървен материал). За тръби със структура на стената и от материали, които не са посочени в таблицата, например многослойни полиетиленови тръби и тръби от полиетилен PE 100 RC, да се спазват изискванията на продуктовите стандарти или, когато няма такива, техническите спецификации на производителя.

1. Материали за основна обратна засипка

Материалите, използвани за основна обратна засипка, трябва да съответстват на изискванията на проекта. Повечето материали, определени в т. 2, могат да се използват за основна обратна засипка. Някои материали, например фракциониран кръгъл зърнест материал, може да не са подходящи за всякакви условия. Максималният размер на скалния материал от изкопаната почва (или материалите по т. 4), който се използва за основна обратна засипка, трябва да бъде 75 mm или равен на дебелината на първоначалната обратна засипка, или на половината от дебелината от уплътнения пласт, като меродавна е най-малката стойност. Максималният размер може да бъде допълнително ограничен в зависимост от областта на приложение (например пътища), почвените условия, наличието на подземни води и материала на тръбата. За скални зони могат да бъдат определени специални условия.

Приложение № 12 къмчл. 157, ал. 2 Изпитване на водопроводите съгласно БДС EN 805:2004 "Водоснабдяване. Изисквания към системите и елементите извън сгради" (БДС EN 805:2004)

1. Общи положения

Целта на това приложение е да подпомогне участниците в инвестиционното проектиране и строителството, като поясни някои от изискванията на БДС EN 805:2004 относно изпитването на налягане на водопроводите. За пълното спазване на изискванията за изпитване на налягане на водопроводите следва да се ползва БДС EN 805:2004. Изпитването на налягане на водопроводите в общия случай преминава през подготвителни дейности и три етапа (фиг. 1), както следва: • предварително изпитване; • изпитване на спад на налягането за определяне на останалото количество въздух във водопровода; • основно изпитване. Фиг. 1.Етапи на изпитване при метод на загуби на налягане

1. Подготвителни дейности

Необходимите подготвителни дейности за целите на извършване на изпитването се определят от проектанта. Те зависят от местните условия, температурата, вида на материала и диаметъра на тръбите, дължината, надлъжния профил на водопровода и други фактори. Преди изпитванията на налягане, там където е необходимо, тръбите (със или без връзките) може да бъдат покрити с материала за обратно засипване, като по този начин се предотвратяват изменения в леглото, които биха довели до теч. Необходимостта от обратно засипване на тръбите, както и на връзките, се посочва в проекта.

1. Предварително изпитване

Продължителността и налягането при предварителното изпитване се определят в проекта в зависимост от материала на тръбите в съответствие със съответния продуктов стандарт и/или указанията на производителя. Ако се забележат недопустими промени в състоянието на траншеята, на която и да е част от водопровода и/или течове, налягането трябва да бъде понижено до атмосферното и дефектите да бъдат отстранени.

1. Изпитване на спад на налягане за определяне на останалото количество въздух във водопровода

Наличието на въздух в изпитвания участък от водопровода води до грешни резултати при основното изпитване, като създава впечатление за наличие на фиктивни течове, както и условия на прикриване на течове. Изпитването на спад на налягане за определяне на останалото количество въздух във водопровода е по преценка на проектанта и зависи от местните условия (дължината, диаметъра, надлъжния профил на водопровода и др.). Проверката за наличие на въздух в изпитвания водопровод се извършва в следната последователност: а) след завършване на предварителното изпитване се изпуска и измерва обем вода до достигане на спад на налягането ?pсъс стойност съгласно т. 5.2; б) изпуснатият обем вода ?V, който съответства на спада на налягането ?p, се сравнява с допустимите загуби на вода ?Vmax; за изчисляване на максимално допустимите загуби на вода ?Vmaxсе използва формула 1; където: ?Vmaxса допустимите загуби на вода, l; V- обем на изпитвания участък, l; ?p -измерените загуби на налягане съгласно т. 5.2, kPa; Еw- модул на еластичност на водата, kPa; D- вътрешен диаметър на тръбата, m; e -дебелина на стената на тръбата, m; ЕR-модул на еластичност на стената на тръбата в посока към периферията, kPa; 1,5 - коефициент за допустимото съдържание на въздух преди основното изпитване на налягане; в) когато е изпълнено неравенството ?V <?Vmaxследва, че количеството на задържания въздух няма да попречи на точността на изпитването и може да се премине към следващия етап; ако това условие не е изпълнено, се извършва обезвъздушаване, включително и чрез използване на механични методи, и изпитването се повтаря дотогава, докато се изпълни.

1. Основно изпитване

Основното изпитване не трябва да започва, докато не се проведат предварителното изпитване и изпитването на спад на налягането (проверката за наличие на въздух), когато са предписани в проекта. При извършване на основното изпитване трябва да се обърне особено внимание по време на изпитването да не са налични условия за големи температурни промени. Прилагат се два основни метода на изпитване:

• метод на загуби на вода;
• метод на загуби на налягане.

За тръби с високоеластично поведение може да се предпише алтернативен метод на изпитване съгласно БДС EN 805. 5.1. Основно изпитване по метода на загуби на вода За измерване на загубите на вода могат да се използват два равностойни метода: измерване на източения обем вода или измерване на припомпания обем (т. 5.1.1 и т. 5.1.2). Изборът на метод се определя в проекта. Измерените загуби на вода ?Vв края на основното изпитване по методите от т. 5.1.1 или т. 5.1.2 не трябва да надвишават стойността, изчислена по следната формула (формула 2): където: ?Vmaxса допустимите загуби на вода, l; V- обем на изпитвания участък, l; ?p- измерените загуби на налягане съгл. т. 5.2, kPa; Еw- модул на еластичност на водата, kPa; D- вътрешен диаметър на тръбата, m; e- дебелина на стената на тръбата, m; ЕR- модул на еластичност на стената на тръбата в посока към периферията, kPa; 1,2 - коефициент на допустимо отклонение (например за съдържание на въздух) по време на основното изпитване на налягане. 5.1.1. Измерване на източения обем вода Определянето на загубите на вода чрез източения обем се извършва в следната последователност: • налягането се повишава постепенно до достигане на налягането за изпитване (STP); • поддържа се STP, ако е необходимо чрез припомпване, в продължение на времеt1не по-малко от един час (фиг. 2); • помпата се изключва, за да се предотврати по-нататъшно навлизане на вода в изпитвания участък, в продължение на времеt2равно на един час или на по-дълъг период, ако е определено от проектанта (фиг. 2); • в края на времето за изпитване се измерват загубите на налягане ?p, след което отново се възстановява STP чрез припомпване; • чрез източване се определя обемът вода ?V, чрез който се достига отново до получената в края на основното изпитване стойност на загубите на налягане ?p. Фиг. 2.Процес на изпитване по метода на загуби на вода чрез измерване на източения обем 5.1.2. Измерване на припомпания обем вода Определянето на загубите на вода чрез припомпания обем се извършва в следната последователност: • налягането трябва да се повиши постепенно до достигане на налягането за изпитване STP; • поддържа се налягане STP чрез припомпване в продължение на времеt1не по-малко от един час или на по-дълъг период, ако е определено от проектанта (фиг. 3); • с подходящо средство за измерване се измерва водният обем ?V, който е припомпан, за да се поддържа STP. Фиг. 3.Схема на процеса на изпитване по метода на загуби на вода чрез измерване на припомпания обем вода 5.2. Основно изпитване по метода на загуби на налягане Основното изпитване по метода на определяне на загубите на налягане се извършва в следната последователност (фиг. 1): • налягането в изпитвания водопроводен участък се повишава постепенно до налягането на изпитване (STP); • след период от време 1 час или повече, ако е определено в проекта, се отчитат загубите на налягане; • прави се анализ на изменението на загубите на налягане ?p, коитотрябва да показват намаляваща тенденция и в края на първия час не трябва да надвишават следните стойности:

• 20 kPa за чугунени тръби със или без циментова замазка, стоманени тръби със или без циментова замазка, стоманобетонови цилиндрични тръби, пластмасови тръби;
• 40 kPa за фиброциментови тръби и нецилиндрични бетонови тръби. За фиброциментовите тръби, когато в проекта е определено, че има условия за излишна абсорбция, допустимите загуби на налягане може да се увеличат от 40 на 60 kPa.

Приложение № 13 къмчл. 157, ал. 2 (В сила от 01.07.2025 г.) Изпитване на водопроводите Описаните в настоящото приложение процедури за изпитване се прилагат, когато са залегнали в проекта. I. Общи изисквания Всеки изграден тръбопровод трябва да бъде подложен на изпитване на налягане с вода, за да се гарантира целостта на тръбите, съединенията, фасонните части и други елементи (като опорни блокове). Процедурата за изпитване и критериите за преминаване/неуспех се посочват в проекта. В случаите, когато се ползва това приложение,процедурата се избира в съответствие с т. II (за невискоеластични материали като метал, бетон или подсилена със стъкло пластмаса) или т. III (за вискоеластични материали като PE и PVC) от приложението. Преди избора напроцедурав съответствие с т. II или т. III проектантът трябва да провери дали трябва да се вземат под внимание някакви нетипични аспекти или особености, които не са обхванати от т. II или т. III. При изпитването на водопроводи не се допуска да се използва среда за изпитване, различна от питейна вода (плюс дезинфектанти, когато е необходимо). Причините са, както следва:

• газообразна среда за изпитване под налягане (въздух, азот и др.) води до сериозни опасности за безопасността на хора и предмети в близост до изпитваните участъци;
• помпите, използвани за създаване на налягане, могат да причинят отлагания в изпитвания участък, които да повлияят неблагоприятно на качеството на водата след въвеждане в експлоатация.

I.1. Безопасност а) Предпазно облекло и оборудване Преди започване на дейностите по изпитване се извършва проверка дали се използва подходящо оборудване за безопасност и дали персоналът има необходимото защитно облекло. б) Изкопни работи Всички изкопи трябва да останат подходящо укрепени за времето на монтажа на водопровода до завършване на възстановяването на терена. По време на изпитването под налягане в траншеите на водопроводите не се разрешават дейности, които не са свързани с изпитването под налягане. I.2. Пълнене и изпитване За целите на изпитването тръбопроводите трябва да се пълнят от най-ниската възможна точка бавно с питейна вода, докато всички средства за изпускане на въздуха са отворени и тръбопроводите са подходящо вентилирани, за да се избегне наличието на въздух под налягане и икономия на енергия. Когато е необходимо, се добавя биоцид (дезинфектант). Преди изпитването на налягане се извършва проверка, за да се гарантира, че оборудването за изпитване е калибрирано, в добро работно състояние и правилно монтирано към тръбопровода. Изпитванията под налягане се извършват при затворено положение на всички средства за вентилиране и отворени междинни спирателни кранове. На всички етапи от изпитването и при планиране на цикъла на изпитване се вземат предвид условията на замръзване през нощта или прекомерното нагряване през деня и всяка промяна на дейностите трябва да се контролира, за да се избегне опасност за персонала. Целият персонал трябва да бъде ясно информиран за интензивността на натоварването върху временните фасонни части и опори и за последствията, ако възникне повреда. I.3. Изпитване на налягане I.3.1. Подготовка а) Обратно засипване и укрепване Преди изпитването на налягане тръбите трябва, когато е подходящо, да бъдат покрити (например с материал за обратно засипване), така че да се избегнат промени в почвените условия, които могат да бъдат критични за целостта на тръбопровода, както и да се сведе до минимум влиянието на температурните промени. На местата, където връзките остават непокрити, може да се извърши проверка за тяхната плътност и цялост. Въпреки това може да възникне твърде голяма разлика в температурите, поради което може да се приложи съответно обратно засипване и на връзките. Постоянните опори или укрепвания трябва да бъдат конструирани така, че да издържат на натиска при налягането при изпитване. Бетонните опорни блокове трябва да са набрали подходящата якост преди започване на изпитването. Преди изпитването се осигурява, че тапите или други временни глухи фланци са подходящо укрепени и натоварването се разпределя според здравината на опорната основа. Докато налягането в тръбопровода не се понижи до атмосферното, не трябва да се отстраняват никакви временни опори или укрепвания в краищата на изпитвания участък. б) Избор на участъка за изпитване и напълването му за изпитване Тръбопроводът се изпитва като цяло или, когато е необходимо, се разделя на няколко изпитвани участъка. Изпитваните участъци не трябва да надвишават 3 km или да имат твърде големи обеми, тъй като това може да създаде неуправляеми проблеми по време на изпитването (напр. установяване на течове, осигуряване на необходимото количество вода за изпитване и нейното отвеждане). Изпитваните участъци се избират така, че:

• налягането за изпитване на системата (STP) да се постигне и да не се превиши в най-ниската точка на всеки изпитван участък, както е показано на фиг. 1;
• в най-високата точка на всеки изпитван участък се достига налягане, най-малко равно на максималното оразмерително налягане (MDP), съгласно фиг. 1, освен ако в проекта не е посочено друго;
• необходимото количество вода за изпитване може да бъде осигурено и отведено без затруднения;
• да се сведат до минимум влиянията от разликите в температурата, където тръбата и връзките са разкрити.

1 - хидростатична линия на изпитвания участък; 2 - тръбопровод; 3 - изпитван участък. Фиг. 1.Максимална разлика между MDP и STP Преди напълването и изпитването от вътрешността на тръбопровода се отстраняват всички замърсявания и чужди вещества. Изпитваният участък се напълва с вода. За изпитване на налягане на водопроводите трябва да се използва питейна вода, освен ако не е посочено друго в проекта. Въздухът трябва възможно най-пълно да бъде премахнат от тръбопровода. Пълненето се извършва бавно и при възможност от най-ниската точка на тръбопровода така, че да се предотврати създаване на вакуум и въздухът да може да излиза през подходящо оразмерени средства за вентилиране. I.3.2. Налягане за изпитване За всички тръбопроводи налягането за изпитване на системата (STP) се изчислява в зависимост от максималното проектно налягане (MDP) съгласно следните формули.

• при изчисляване на хидравличен удар:

STP = MDPc + 100 kPa

• без изчисляване на хидравличен удар:

където MDP се обозначава като MDPa, когато има фиксирана допустима стойност за хидравличен удар; MDP се обозначава като MDPc, когато хидравличният удар е изчислен. За всички тръбопроводи изпитването трябва да се проведе при налягане за изпитване на системата (STP) в съответствие с изискванията в таблица 1, като се гарантира, че максималното налягане за изпитване не надвишава 1,5 ґ PFA в нито един от най-ниско разположените елементи по тръбопровода или в изпитвания участък. Таблица 1 Установената допустима стойност за налягането при хидравличен удар, включена в MDPa, трябва да бъде не по-малка от 200 kPa. Изчисляването на хидравличен удар се извършва чрез подходящи методи и с помощта на съответните общи формули в съответствие с конкретните условия на проектиране и въз основа на най-неблагоприятните работни условия. I.3.3. Място за монтаж на оборудването за изпитване При нормални обстоятелства мястото за монтаж на оборудването за изпитване трябва да бъде най-ниската точка на участъка за изпитване. Ако не е възможно оборудването за изпитване да се монтира в най-ниската точка на изпитвания участък, налягането за изпитването на налягане трябва да бъде налягането за изпитване на системата, изчислено за най-ниската точка на изпитвания участък, намалено с разликата във височината. I.3.4. Изпитване при работно налягане с визуална проверка В специални случаи, със съгласието на съответния ВиК оператор (напр. тръбопроводи с малки дължини, сградни водопроводни отклонения или участъци, изпълнени от тръби на ролки без връзки между двата края на участъка), за подлежащите на изпитване водопроводи може да бъде извършена визуална проверка и налягането на изпитване на системата да бъде работното налягане на тръбопровода. Да се има предвид и т. I.4.7 за случаи на изключения. I.4. Процедура на изпитване I.4.1. Общи изисквания За всички видове тръби и материали могат да се приложат различни приложими процедури за изпитване. Процедурата за изпитване се определя с проекта и се извършва на три етапа:

1. предварително изпитване;
2. изпитване на спад на налягането (в I.4.3 са посочени алтернативи);
3. основно изпитване на налягане.

I.4.2. Предварително изпитване Предварителното изпитване има за цел да се:

• стабилизира частта от тръбопровода, която ще се изпитва, като позволява по-голямата част от преместванията, които зависят от времето;
• постигне подходящо насищане с вода, когато се използват водопоглъщащи материали;
• позволи зависимото от налягането увеличение на обема при гъвкавите тръби да се случи преди основното изпитване.

Тръбопроводът се разделя подходящо на участъци за изпитване, изцяло напълнени с вода и обезвъздушени. Налягането се повишава в най-високата точка най-малко до максималното оразмерително налягане (MDP), освен ако не е посочено друго в проекта, и до STP в най-ниската точка (т. I.3.1, буква "б"). Поддържаното чрез припомпване налягане на входа на тръбопровода не трябва да превишава STP. В случай че се появят неприемливи промени в положението на която и да е част от тръбопровода и/или течове, налягането в тръбопровода трябва да се понижи до атмосферното и неизправностите да се отстранят. Продължителността и налягането на предварителното изпитване зависят от материалите на тръбопровода и се определят в проекта, като се вземат предвид съответните продуктови стандарти. I.4.3. Изпитване на спад на налягане Въздух в изпитвания участък на тръбопровода може погрешно да покаже теч или в някои случаи да прикрие малък теч, следователно наличието на въздух ще намали точността на основното изпитване на налягане. Прекомерното количество въздух в тръбопровода може също така да представлява риск за безопасността по време на изпитването под налягане. Следователно трябва да се проведе изпитване на спад на налягане, за да се определи дали има твърде много съдържание на въздух. Изпитването на спад на налягане позволява да се направи оценка на оставащия обем въздух в изпитвания участък. Прокарване на тапа, избутваща въздуха, може да бъде средство за подпомагане на отстраняването на въздуха преди изпитването на налягане. Критериите за успешно/неуспешно провеждане на изпитването за спад на налягане се определят в проекта. В проекта може да не се определи провеждане на изпитването за спад на налягане, когато необходимото отстраняване на въздуха може да се извърши по друг начин, например когато изпитваният участък има: • достатъчни наклони (>= 2 mm/m); • въздушници във всички високи точки; • няма елементи, които могат да бъдат причина за задържане на въздушни възглавници. I.4.4. Основно изпитване на налягане а) Общи изисквания Основното изпитване на налягане не трябва да започва, докато предварителното изпитване и изпитването на спад на налягане не са приключили успешно. Необходимо е да се вземе предвид влиянието на температурните разлики по време на изпитването на налягане. Има два основни метода за изпитване:

• метод на загуби на налягане;
• метод на загуби на вода.

б) Метод на загуби на налягане Загубите на налягане ?pи тяхното нарастване е показател за течове и водонепропускливост. Продължителността на изпитването за загуби на налягане трябва да бъде 1 час или повече, освен ако не е посочено друго в проекта. По време на основното изпитване на налягане загубите на налягане ?pтрябва да показват намаляваща тенденция и не трябва да надвишават следните стойности в края на първия час:

• 20 kPa за тръби от сферографитен чугун със или без покритие от циментов разтвор, стоманени тръби със или без покритие от циментов разтвор, стоманени цилиндрични бетонни тръби, пластмасови тръби;
• 40 kPa за нецилиндрични бетонови тръби.

в) Метод на загуби на вода Могат да се използват два еквивалентни метода за измерване на загубите на вода:

• измерване на обема на източената вода;
• измерване на обема на припомпената вода.

Проектантът трябва да посочи кой метод да се използва. I.4.5. Понижаване на налягането Налягането в тръбопроводите трябва да се понижава бавно, като при изпразването им всички средства за вентилация трябва да бъдат отворени, за да се избегне създаване на вакуум и разрушаване на тръбопровода. I.4.6. Оценка на изпитването В случай че загубите на налягане или загубите на вода надхвърлят определените граници, или в случай че се установят неизправности, тръбопроводът трябва да бъде проверен и/или поправен. Изпитването трябва да се повтори, докато загубите съответстват на посочените граници. I.4.7. Крайно изпитване на системата Когато дължината на тръбопровода е разделена на два или повече участъка за изпитване на налягане и всички участъци са изпитани успешно, цялата система трябва да се подложи на работното налягане в продължение на най-малко 2 часа. Всеки допълнителен елемент, който е включен след изпитването на налягане на съседните участъци, трябва да бъде визуално проверен за течове и промени в трасето и котите на тръбопровода (да се има предвид и т. I.3.4). I.4.8. Записване на резултатите от изпитването Изготвя се и се съхранява пълен запис на детайлите от изпитването. II. Изпитване на невискоеластични тръбопроводи (тръбопроводи от твърд материал) (метални, бетонни, стъклопласт (GRP) II.1. Общи положения При тръбопроводи от метал (от чугун или стомана) с всякакъв вид вътрешно покритие (напр. покритие от циментов разтвор) следва да се отчита, че изпълнените по тръбопровода съединения с муфи, съединения със затегнати муфи, фланшови съединения и заварени съединения имат различно поведение по време напроцедурата за изпитване на налягане (напр. преместване и закотвяне). Да се има предвид, че различията във вътрешното покритие, съединенията или други характеристики трябва да се вземат предвид и за други невискоеластични (например бетонни или подсилени със стъклопласт (GRP) тръбопроводи). Фигура 2 представя блок-схема напроцедурата за изпитване на налягане. Фиг. 2.Блок-схема на процедурата за изпитване на налягане II.2. Безопасност а) По отношение на персонала се взема предвид следното:

• на всички етапи от изпитването планираната процедура и всяка възможна нейна промяна се извършват така, че да се избегне опасност за персонала;
• целият персонал трябва да е ясно информиран за интензивността на натоварването върху временните съоръжения и за последствията в случай на повреда;
• когато се използват биоциди (дезинфектанти), целият персонал трябва да е ясно информиран за подходящото боравене с тях;
• преди започване на каквато и да е процедура за изпитване на налягане се извършва проверка за наличието на подходяща защитна екипировка и дали персоналът разполага с правилното защитно облекло.

б) Във връзка с изграждането на тръбопроводи и всички свързани с тях дейности се взема предвид следното:

• постоянните опори или укрепвания са конструирани така, че да издържат на натиска на налягането при изпитване;
• бетонните опорни блокове се оставят да наберат подходяща якост, преди да започне изпитването;
• тапи или други временни глухи фланци да са подходящо закрепени, като натоварването се разпредели според якостта на опорната основа. Не се допуска шибъри, пожарни хидранти, устройства за защита от хидравличен удар или предпазни клапани да се използват като глухи фланци;
• всякакви временни опори или укрепвания в краищата на участъка за изпитване не се отстраняват, докато налягането в участъка за изпитване не бъде понижено до атмосферното;
• след завършване на строителството и до засипването всички изкопи да останат подходящо охранявани. Всяка дейност, която не е свързана с изпитванията на налягане, не се извършва в тръбни траншеи по време на такива изпитвания;
• по време на прилагане на налягане траншеята и пространството около нея се защитават чрез осигуряване на безопасно разстояние. В защитената зона може да влиза само компетентен персонал, когато е необходимо да изпълнява определени задължения;
• преди извършване на изпитване на налягане се извършва проверка на оборудването за изпитване, с цел да се установи дали е калибрирано, дали е в добро работно състояние и правилно монтирано към изпитвания участък.

в) По време на изпитването се взема предвид следното:

• въздухът от изпитвания участък се изпуска възможно в най-голяма степен. Пълненето се извършва бавно и при възможност от най-ниската точка на изпитвания участък по такъв начин, че да се предотврати обратно засмукване и така че въздухът да излиза през подходящо оразмерени въздушници;
• изпитваният участък се пълни бавно с вода, докато всички въздушници са отворени и изпитваният участък е подходящо вентилиран;
• водата, използвана за изпитване, се изпуска подходящо, без да наводнява или да оказва неблагоприятно въздействие на строителната площадка.

II.3. Подготовка на участъка за изпитване II.3.1. Общи положения Дължината на изпитваните участъци се определя при вземане предвид на следното:

• местните условия (например по отношение на достъпа);
• наличие на подходяща вода за изпитването;
• брой на фасонни части и принадлежности (напр. клапани, хидранти и др.);
• разликата във височина между различните части на изпитвания участък;
• наличието на заключващи се връзки.

Изпитваните участъци се избират така, че:

• обичайно дължината на изпитвания участък да не надвишава 1500 m;
• налягането за изпитване на системата STP да може да бъде създадено за определеното време;
• налягането за изпитване на системата STP да се постига в най-ниската точка на всеки изпитван участък;
• в най-високата точка (по надморска височина) на всеки изпитван участък се постига налягане най-малко максималното оразмерително налягане (MDP) (фиг. 1 за пример на профила на налягането);
• необходимото количество вода за изпитването може да бъде осигурено и отстранено без затруднения;
• влиянието на промените в температурата е сведено до минимум особено когато тръбата и връзките са изложени на метеорологични условия, които могат да са причина за замръзване или прекомерно нагряване.

В случай на частично заключване на фасонни части с тръби за осигуряване на самоукрепване заключените участъци могат да бъдат изпитвани заедно с незаключените участъци. В случай на напълно заключен участък се предвижда възможност за надлъжна деформация на тръбопровода под налягане. Краищата на тези участъци не се затапват. Преди изпитването всички наноси и чужди материали се отстраняват от изпитвания участък. II.3.2. Укрепване (фиксиране) и затапване Отделянето на участъците за изпитване се постига чрез използване на глухи фланци или еквивалентни начини за затапване. Оценяват се хидравличните натоварвания, упражнявани върху краищата на изпитвания участък. Укрепванията се поставят, където е необходимо, така че да поемат натоварванията в напречно поставените на изкопа дървени греди или в шпунтовото укрепване. Преди изпитването всички връзки за промяна на посоката и/или напречното сечение в изпитвания участък, като колена, тройници, конуси (редуктори) и глухи фланци, се затягат (или укрепват) подходящо с помощта на опорни блокове или затягащи (самозакрепващи) връзки. Вместо глухи фланци да не се използват други елементи като шибъри, пожарни хидранти, устройства за защита от хидравличен удар или предпазни клапани. В случай че по практически причини като затварящи елементи се използват спирателни вентили, тяхното номинално налягане (PN или PFA) не трябва да бъде по-ниско от налягането за изпитване на системата STP. Силата на натиск върху затапването на тръбопровод (като глухи фланци) нараства с квадрата на диаметъра. В таблица 2 са дадени примери за сили на натиск, генерирани от налягане от 1 bar при затапен тръбопровод (изчисляване на следващите стойности чрез пример: за DN 150 и 10 bar силата на натиск ще бъде 2270 daN; F = P.p.D2, където P е налягането, а D е външният диаметър). Таблица 2 Могат да се използват винтови крикове, за да се компенсира възможното слягане (фиг. 3). 1 - винтов крик; 2 - натисната опора; 3 - сила на натиск. Фиг. 3.Пример за укрепване с крик II.3.3. Частично обратно засипване Изпитваните участъци обикновено са частично обратно засипани, оставяйки тръбните връзки достъпни за проверка. Само ако може да възникне твърде голямо температурно отклонение, се предвижда обратно засипване на връзките или друго покриване. Полага се достатъчно материал за запълване, за да се предотврати преместване на изпитвания участък (фиг. 4). В частност преди изпитването се засипват частите от изпитвания участък със заключващи връзки, които получават своята стабилност от взаимодействието си с почвата. 1 - обратно засипване; L - стандартизирана дължина на тръба. Фиг. 4.Частично обратно засипване преди изпитване II.3.4. Пълнене с вода и обезвъздушаване Изпитваният участък е изцяло напълнен с вода и е обезвъздушен. Налягането се повишава до работното налягане OP, без да надвишава налягането за изпитване на системата STP. Краищата на изпитвания участък са затапени, обикновено с глухи фланци, снабдени с вентилационни клапани. Изпомпваната вода може да съдържа въздух, който след период от време ще се отдели. Ако се вентилира, обемът, зает преди това от въздуха, може да бъде заменен с вода и по този начин налягането може да намалее. Кинетиката на разтваряне на въздух във вода е функция на много параметри и в частност на:

• началното ниво на насищане на изпомпваната вода;
• температурата на водата (количеството разтворен въздух намалява с повишаване на температурата);
• налягане на водата (количеството разтворен въздух намалява с намаляване на налягането);
• разположението на въздушните джобове;
• размерите на разделителната повърхност между въздух и вода.

Изпитваният участък се пълни бавно с отворени въздушници в най-ниската точка, така че да не се получи обратно засмукване и въздухът да може да излиза през въздушниците. Твърде бързото пълнене може да причини задържане на въздушни възглавници. Пълната проверка на въздушния клапан се извършва чрез проверка дали всеки автоматичен въздушен клапан и всеки ръчен въздушен клапан не изпуска повече въздух. В случай на променлив наклон без вентилация във всички високи точки, може да се приложи прокарване с тапа, избутваща въздуха, особено когато дори по-високите скорости на пълнене не могат достатъчно да отстранят въздуха. На фигура 5 са показани типичните водни количества при пълнене. X - DN на тръбата Y - водно количество при пълнене в литри/секунда Фиг. 5.Типични водни количества при пълнене Поглъщането на вода от вътрешното покритие от циментов разтвор отнема време в зависимост от влажността на въздуха преди запълването, температурата, дебелината на покритието и неговата структура. След напълването и преди да започне предварителното изпитване, в изпитвания участък се поддържа работно налягане OP толкова време, колкото е необходимо за стабилизиране по отношение на възможно движение на тръбопровода и поглъщане на вода (може да бъде 24 часа или дори повече). Всички открити съединения, фасонни части, укрепвания и затапвания се проверяват визуално. Всички открити в този момент дефекти се поправят, където е необходимо, след изпразване на изпитвания участък. II.4. Процедура за изпитване на налягане II.4.1. Общи изисквания Налягането при изпитване е налягането за изпитване на системата, изчислено за най-ниската точка на изпитвания участък. Ако е възможно, в най-ниската точка на изпитвания участък се монтира калибрирано средство за измерване на налягането с подходящи обхват и точност (фиг. 6). 1 - по-висок край; 2 - въздушник; 3 - помпа за изпитването и средство за измерване на налягането; 4 - приложено налягане (STP); 5 - по-долен край; 6 - разликата във височина между горния и долния край. Фиг. 6.Пълнене и приложимо налягане Типичните елементи за изпитване под налягане са показани на фиг. 7. 1 - помпа за изпитване; 2 - манометър; 3 - връзка към помпата; 4 - въздушник; 5 - обратна засипка; 6 - осова сила; 7 - укрепителна система. Фиг. 7.Елементи за изпитване на налягане След подготовката за изпитване, в съответствие с II.т. 3, изпитването се извършва в две или три допълнителни стъпки (вижте фиг. 8), както следва:

• предварително изпитване;
• изпитване на спад на налягане, ако не е прескочено от проектанта в съответствие с I.4.3:
• основно изпитване (изпитване на загуба на налягане или загуби на вода).

X - време (часове); Y - налягане (bar); 1 - подготовка (до 24 часа или повече); 2 - предварително изпитване (1 час или повече); 3 - основно изпитване (1 час или повече). Фиг. 8.Стъпки в процедурата за изпитване, включително подготовка, с алтернативна проверка вместо изпитване за спад на налягане II.4.2. Предварително изпитване Когато визуалната проверка, в съответствие с II.3.4, е успешна, за да се стабилизира допълнително изпитваният участък, налягането се повишава постепенно, докато се достигне налягането за изпитване на системата (STP). Продължителността на предварителното изпитване и необходимостта от повторно изпомпване за поддържане на налягането зависи най-вече от по-нататъшното поглъщане на вода, както в II.3.4. Налягането за изпитване на системата (STP) се изчислява от максималното проектно налягане (MDP), както следва:

• изчисляване на хидравличен удар:

STP=MDPc+100 kPa;

• без изчисляване на хидравличен удар се отчита по-малката от двете стойности:

STP = MDPa + 500 kPa STP = MDPax1,5, където: MDP се обозначава като MDPa, когато има определена приета стойност за хидравличен удар; MDP се обозначава като MDPc, когато хидравличният удар е изчислен. Налягането за изпитване не надвишава максималното налягане за изпитване (PEA), на който и да е елемент (тръби, фасонни части, фланци, клапани и други елементи), нито работното налягане на което и да е затварящо устройство. Налягането за изпитване в най-високата точка на изпитвания участък е не по-малко от максималното проектно налягане (MDP) в тази точка. Промени в температурата могат да повлияят на налягането вътре в изпитвания участък. Този ефект е сведен до минимум, като се гарантира, че началната и крайната температура на стената на тръбата на всяка стъпка от процедурата на изпитване са приблизително еднакви, което е най-важното за основното изпитване на налягане. Прави се изпитване на спад на налягане, за да се определи дали има твърде много въздух, освен ако не е пропуснато в проекта и е направена алтернативна проверка. II.4.3. Изпитване на спад на налягане След успешно завършване на предварителното изпитване всички въздушници на изпитвания участък се затварят и отсега нататък остават отворени всички спирателни кранове в изпитвания участък. Налягането в изпитвания участък се повишава до налягането за изпитване на системата STP, като се извършва обезвъздушаване на оборудването за изпитване. От изпитвания участък се отстранява и се измерва обем вода ?V. Измерва се и произтичащият от това спад на налягане ?p. Отстраненият обем вода ?Vсе сравнява с допустимите загуби на вода ?Vmax, съответстващи на измерения спад на налягането ?p. Изпитването на спад на налягане е успешно, когато ?V<= ?Vmax. Допустимите загуби на вода ?Vmaxсе изчисляват по формула 1: където ?Vmaxса допустимите загуби на вода, l; Vе обемът на изпитвания участък, изчислен с вътрешния диаметър на тръбата D, l; ?pе измереният спад на налягане, kPa; Ewе обемният модул на водата, kPa; Dе вътрешният диаметър на тръбата, без да се взема предвид вътрешното покритие от циментов разтвор,D=ID, m; eе дебелината на стената на тръбата, m; ERе модулът на еластичност на стената на тръбата в посока по периферията, kPa; 1,5 е коефициент за допустимото неизбежно съдържание на въздух. II.4.4. Основно изпитване на налягане II.4.4.1. Общи изисквания След успешно завършване на предварителното изпитване и изпитването на спад на налягане налягането се повишава постепенно, докато се достигне налягането за изпитване на системата (STP). Процесите на стабилизиране могат да продължат, причинявайки промени в налягането, без непременно да означава изтичане. Тези процеси могат да се дължат главно на:

• увеличаване на обема на изпитвания участък поради надлъжни или странични движения на връзките;
• наличие на неотстранен въздух в изпитвания участък;
• разтваряне във водата на въздуха, който все още присъства в изпитвания участък;
• температурни колебания.

Основното изпитване на налягане ще се извърши в съответствие с изискването на проекта (по метода за изпитване за загуби на налягане или метода за изпитване за загуби на вода съгласно тази точка). II.4.4.2. Изпитване за загуби на налягане След достигане на налягането за изпитване на системата (STP) продължителността на изпитването за загуби на налягане е 1 час. Загубите на налягане се отчитат директно. Загубите на налягане ?p следва да покажат намаляваща тенденция и да не надвишават 20 kPa след 1 час, докато тръбопроводът е под налягане. II.4.4.3. Изпитване за загуби на вода Прави се допълнителен избор в съответствие с решението на проектанта: а) Измерване на обема на източената вода: • След достигане на налягането за изпитване на системата (STP) STP се поддържа, ако е необходимо, чрез припомпване за период от не по-малко от един час. • Помпата се изключва и не се допуска за 1 час повече вода да навлиза в изпитвания участък. • След 1 час се измерва намаленото налягане, STP се възстановява чрез помпане и тогава се измерват загубите на вода чрез източване на вода, докато се достигне отново предишното достигнато след 1 час намалено налягане. б) Измерване на обема на изпомпваната вода: • След достигане на налягането за изпитване на системата (STP) STP се поддържа, ако е необходимо, чрез припомпване за период от 1 час. • Измерва се количеството вода, необходимо за припомпване, за да се поддържа STP. Ако изпитваният участък е водоплътен, измерените загуби на вода няма да надвишат стойността, изчислена с помощта на формула 2: ?Vmax= 1,2V. ?P[1/EW+D/e.ER) (2), където: ?Vmaxе допустимата загуба на вода в литри; Vе обемът на изпитвания участък в литри, изчислен с вътрешния диаметър на тръбатаD; ?Pса допустимите загуби на налягане в kPa, както следва: EWе обемният модул на водата в kPa; Dе вътрешният диаметър на тръбата в m, без да се взема предвид покритието от циментов разтвор,D=ID; eе дебелината на стената на тръбата в m; ERе модулът на еластичност на стената на тръбата в периферна посока в kPa; 1,2 е коефициент, който отчита допустимото неизбежно съдържание на въздух. II.5. Приключване на изпитването За понижаване на налягането до атмосферното в изпитваните участъци, както и оценка/записване на резултатите от изпитването и визуална проверка на връзките между изпитваните участъци секции и съществуващата захранваща система (виж I.4.5, I.4.6, I.4.7 и I.4.8). III. Изпитване на вискоеластични тръбопроводи (PE, PVC-U, PVC-O) III.1. Общи изисквания Всеки изграден тръбопровод се подлага на изпитване с вода под налягане, за да се гарантират целостта на тръбите, връзките, фасонните части и други елементи като опорни блокове. Не се използва течност за изпитване, различна от питейна (плюс биоциди (дезинфектанти), когато е необходимо). III.2. Безопасност а) По отношение на персонала се взема предвид следното:

• на всички етапи на изпитване планираната процедура и всяка възможна нейна промяна се извършват така, че да се предотврати опасност за персонала;
• целият персонал да е ясно информиран за интензивността на натоварването на временните съоръжения и укрепвания, както и за последствията при възникване на повреда;
• когато се използват биоциди (дезинфектанти), целият персонал да е ясно информиран за начина на работа с тях;
• преди започване на каквато и да е процедура за изпитване на налягане се извършва проверка за наличието на подходящи предпазни средства и дали персоналът разполага с подходящо защитно облекло.

б) Във връзка с изграждането на тръбопроводи и всички свързани с тях дейности се взема предвид следното:

• постоянните опори или укрепвания са конструирани така, че да издържат на натиска на налягането при изпитване;
• бетонните опорни блокове се оставят да развият подходяща якост, преди да започне изпитването;
• тапи или други временни затапващи фасонни части да са подходящо закрепени, като натоварването се разпредели според якостта на опорната основа; спирателни кранове, пожарни хидранти, устройства за защита от хидравличен удар или предпазни клапани не се използват като глухи фланци;
• всякакви временни опори или укрепвания в краищата на участъка за изпитване не се отстраняват, докато налягането в участъка за изпитване не бъде понижено до атмосферното;
• след завършване на строителството и до засипването всички изкопи да останат подходящо охранявани; всяка дейност, която не е свързана с изпитванията на налягане, не се извършва в траншеите за водопровода по време на такива изпитвания;
• по време на прилагане на налягане траншеята и пространството около нея се защитават чрез осигуряване на безопасно разстояние; в защитената зона може да влиза само компетентен персонал, когато е необходимо да изпълнява определени задължения;
• преди извършване на изпитване на налягане се извършва проверка на оборудването за изпитване по отношение на това дали е калибрирано и дали е в добро работно състояние и правилно монтирано към изпитвания участък.

в) По време на изпитването се вземат предвид следните въпроси:

• въздухът от изпитвания участък се изпуска възможно най-пълно; пълненето се извършва бавно и при възможност от най-ниската точка на изпитвания участък по такъв начин, че да се предотврати обратно засмукване и така че въздухът да излиза през подходящо оразмерени устройства за обезвъздушаване;
• изпитваният участък се пълни бавно с вода, докато всички въздушници са отворени и изпитваният участък е подходящо вентилиран;
• водата, използвана за изпитване, се изпуска подходящо, без да наводнява или да оказва неблагоприятно въздействие на строителната площадка.

III.3. Подготовка на участъка за изпитване III.3.1. Общи изисквания Дължината на изпитваните участъци се определя при взимане предвид на следното:

• местни условия (например по отношение на достъпа);
• наличие на подходяща вода;
• брой на фасонни части и елементи (напр. кранове, хидранти и др.);
• разлика във височините между различните части на изпитвания участък;
• наличие на укрепени (ограничени в движенията) връзки.

Изпитваните участъци се избират така, че:

• MDP и 0,7xPFA не са превишени в никоя точка на изпитвания участък по време на пълнене:
• когато MDP или 0,7xPFA са превишени по време на пълнене, това се счита за част от натрупването на налягане по време на предварителното изпитване в рамките на ограниченията за време съгласно II.4.2 и за налягане съгласно II.4.3;
• когато MDP е превишено по време на пълнене, това показва, че MDP може да бъде превишено и по време на по-късната фаза на експлоатация на тръбопровода; в този случай проектът следва да бъде преразгледан (по-специално поставянето на регулатори на налягане);
• обичайната дължина на изпитвания участък да не надвишава 1500 m;
• налягането за изпитване на системата STP да може да бъде създадено за определеното време;
• налягането за изпитване на системата STP да се постига в най-ниската точка на всеки изпитван участък;
• в най-високата точка (по надморска височина) на всеки изпитван участък се постига налягане най-малко максималното оразмерително налягане (MDP) (виж фиг. 1 за пример на профила на налягането);
• необходимата вода за изпитването може да бъде осигурена и отстранена без затруднения;
• влиянието на промените в температурата е сведено до минимум, особено когато тръбата и връзките са изложени на метеорологични условия, които са причина за замръзване или прекомерно нагряване.

Преди изпитването всички замърсявания и чужди материали се отстраняват от изпитвания участък. III.3.2. Укрепване (фиксиране) и затапване Отделянето на участъците за изпитване се постига чрез използване на глухи фланци или еквивалентни начини за затапване. Оценяват се хидравличните натоварвания, упражнявани върху краищата на изпитвания участък. Укрепванията се поставят, където е необходимо, така че да поемат натоварванията в напречно поставените на изкопа дървени греди или в шпунтовото укрепване. Преди изпитването всички връзки за промяна на посоката и/или напречното сечение в изпитвания участък, като колена, тройници, конуси (редуктори) и глухи фланци, се затягат (или укрепват) подходящо с помощта на опорни блокове или заключващи се (самозакрепващи) връзки. Вместо глухи фланци да не се използват други елементи като спирателни кранове, пожарни хидранти, устройства за защита от хидравличен удар или предпазни клапани. В случай че по практически причини като затварящи елементи се използват спирателни кранове, тяхното номинално налягане не трябва да бъде по-ниско от налягането за изпитване на системата STP. Когато се оценяват общите допустими течове за изпитвания участък, надлежно се вземат предвид допустима(ите) течове от този елемент. III.3.3. Частично обратно засипване Изпитваните участъци обикновено са частично обратно засипани, оставяйки тръбните връзки достъпни за проверка. Само ако може да възникне твърде голямо температурно отклонение, се предвижда обратно засипване на връзките или друго покриване. Полага се достатъчно материал за обратно засипване, за да се предотврати преместване на изпитвания участък. В частност преди изпитването се засипват частите от изпитвания участък със заключени връзки, които получават своята стабилност от взаимодействието си с почвата. III.3.4. Пълнене с вода и обезвъздушаване Изпитваният участък е изцяло напълнен с вода и е обезвъздушен. Налягането се повишава до работното налягане OP (да видят и ограниченията в III.3.1). Краищата на изпитвания участък са затапени, обикновено с глухи фланци, снабдени с въздушници. Изпомпваната вода може да съдържа въздух, който след период време ще се отдели. Ако се вентилира, обемът, зает преди това от въздуха, може да бъде заменен с вода и по този начин налягането може да намалее. Кинетиката на разтваряне на въздух във вода е функция на много параметри и в частност на:

• началното ниво на насищане на изпомпваната вода;
• температурата на водата (количеството разтворен въздух намалява с повишаване на температурата);
• налягане на водата (количеството разтворен въздух намалява с намаляване на налягането);
• разположението на въздушните джобове;
• размерите на разделителната повърхност между въздух и вода.

Изпитваният участък се пълни бавно, с отворени въздушници, от най-ниската точка, така че да не се получи обратно засмукване и въздухът да може да излиза през въздушниците. Твърде бързото пълнене може да причини задържане на въздушни възглавници. Пълната проверка на въздушника се извършва чрез проверка дали всеки автоматичен въздушник и всеки ръчен въздушник не изпуска повече въздух. В случай на променлив наклон без вентилация във всички високи точки, може да се приложи прокарване на тапа, избутваща въздуха, особено когато дори по-високите скорости на пълнене не могат достатъчно да отстранят въздуха. III.3.5. Намаляване на температурата и налягането По време на целия период на изпитване изпитваният участък се защитава от повишаване на температурата, за да се избегне температурата на външната стена на тръбата да надвиши 20 °C. Това може да се оцени чрез проверка на външната температура, като се има предвид температурата на флуида (охлаждащ или загряващ ефект). Ще изисква време, за да се балансира температурата в стената на тръбата. Когато не могат да бъдат предотвратени температури над 20 °C, се прилага коефициент на понижаване в съответствие с таблица 3. Таблица 3 III. 4. Процедури за изпитване под налягане III. 4.1. Общи изисквания Налягането за изпитване е налягането за изпитване на системата, изчислено за най-ниската точка на изпитвания участък. Ако е възможно, в най-ниската точка на изпитвания участък да се монтира калибрирано средство за измерване на налягане с подходящ обхват и точност. Изпитването се извършва в три стъпки:

• предварително изпитване;
• изпитване на спад на налягане (по принцип няма условия за пропускане на изпитването за спад на налягане);
• основно изпитване под налягане.

Следва се един от следните методи за изпитване.

• Методът на свиване е типичният метод за изпитване на PE и може алтернативно да се използва за PVC-U и PVC-O. Методът на свиване използва високоеластичното свойство на материала на тръбата и осигурява надеждни резултати за плътността за кратко време (III.5).
• Нормалният метод е типичният метод за изпитване за PVC-U и PVC-O и може алтернативно да се използва за PE (III.6).

III.4.2. Избор на метод за изпитване Фигура 9 дава преглед на процеса на избор. Фиг. 9.Избор на метод на изпитване Прилагането на метода на свиване се основава на предположението, че STP може да бъде постигнато в рамките на 10 минути след превишаване на MDP в най-ниската точка на изпитвания участък. III.4.3. Налягане за изпитване на вискоеластични тръби: Налягането за изпитване на системата (STP) се изчислява въз основа на максималното проектно налягане (MDP) в съответствие с I.3.2: STP = 1,5xMDP, или STP = MDP + 5 bar (отчита се по-малката от двете стойности). Поради поведението на високоеластичните материали, които абсорбират енергия от хидравличните удари, за вискоеластични тръби, отговарящи на европейските продуктови стандарти (EN 12201, EN 17176, EN ISO 1452), не се предвижда добавяне на стойност на налягане от поява на хидравличен удар. Следователно може да се приеме, че MDP е идентично на DP. За да започне ефектът на свиване на тръбата, трябва да се приложи минимално налягане на изпитване за метода на свиване, както следва: 0,7 x PFA (т.е. 0,7 x PN). Примерите са показани в таблица 4. Примерни изчисления за минимални налягания за изпитване са показани по-долу: В таблица 4 са дадени STP стойности за MDP за типични PN и SDR. Таблица 4 Стойности на STP въз основа на MDP III.5. Процедура на изпитване, използваща метода на свиване III.5.1. Общи изисквания Фигура 10 показва кривата на налягането и продължителността на различните етапи на изпитване:

• предварително изпитване;
• изпитване на спад на налягане;
• основно изпитване на налягане.

Предварително изпитване (III, т. 5.2): 1 - подготовка; 2 - повишаване на налягане; 3 - фаза на поддържане на налягането; 4 - фаза на покой (0,1 STP <= загуба на налягане <= 0,2 STP). Изпитване за спад на налягане (III, т. 5.3) 5 - спад на налягането (?pв bar; стойностите са показани в таблицата). Основно изпитване на налягане (III, т. 5.4): 6 - основно изпитване на налягане (сценарий А, ако е успешен след 30 минути; сценарий Б в случай на съмнение след 30 минути, сценарий Б продължава общо 90 минути). Фиг. 10.Схема на изпитване под налягане при използване на метода на свиване III.5.2. Предварително изпитване Предварителното изпитване е предназначено за следното:

• термично стабилизиране на изпитвания участък така, че температурата в стената на тръбата да не се променя по време на основното изпитване на налягане;
• повишаване на налягането до STP;
• проверка за въздух в изпитвания участък.

Освен това предварителното изпитване се използва, за да позволи зависимото от налягането увеличение на обема на гъвкави тръби да се случи преди основното изпитване и доколкото е възможно така да се елиминират изкривявания в резултата от изпитването. Когато е необходимо, се извършва продухване, за да се отстрани излишният въздух. Ако има неприемливи промени в положението на която и да е част от изпитвания участък и/или течове, налягането в изпитвания участък се понижава до атмосферното и неизправностите се отстраняват. III.5.2.1. Предварителното изпитване се извършва в следните четири стъпки (фиг. 10): а) Подготовка (отпускане): след напълване се отваря кранът в най-високата точка за 1 час. През това време в тръбопровода не влиза въздух. б) Създаване на налягане: кранът се затваря и налягането в най-високата точка се повишава поне до максималното проектно налягане (MDP), без да се превишава налягането за изпитване на системата (STP) в най-ниската точка. STP се достига в рамките на 10 минути. За достигане на STP за не повече от 10 минути максималният обем на тръбния участък обикновено е 30 m3. За по-големи обеми могат да се изберат по-големи помпи. в) Поддържане на налягането: налягането STP се поддържа чрез непрекъснато помпане за период от 30 минути. г) Покой за 1 час: спира се помпането и се измерват загубите на налягане в изпитвания участък. През това време изпитваният участък под налягане претърпява вискоеластична деформация. III.5.2.2. По време на фазата на покой:

• загуба на налягане над 20 % е признак за теч (освен ако изпитваният участък не е бил изложен на недопустимо повишаване на температурата);
• загуба на налягане под 10 % е признак за твърде много въздух в изпитвания участък.

И в двата случая се повтаря предварителното изпитване, включващо едночасовия период на отпускане, след като изпитваният участък се приведе към описаните по-горе условия на покой. III.5.3. Изпитване на спад на налягане Изпитването на спад на налягане е неразделна част от основното изпитване на налягане. Изпитването за спад на налягане се използва за определяне дали оставащото съдържание на въздух в изпитвания участък е твърде високо. Твърде високото съдържание на въздух може да повлияе неблагоприятно на резултатите от изпитването. Изпитването за спад на налягане се провежда непосредствено след успешното завършване на фазата на почивка от предварителното изпитване (без възстановяване на STP), както следва: -Отстранява се обем вода ?V, за да се постигне спад на налягане ?pв рамките на максимум 2 минути, и се измерва обемът ?V. Таблица A.6 дава целеви стойности за ?pза различни видове PE и PVC материали. Сравняват се ?Vс допустимите загуби на вода ?Vmax, изчислени съгласно формула 3 или формула 4.

• Допустимите загуби на вода се изчисляват, като използва следната формула 3:

където: ?Vmaxса допустимите загуби на вода, в l; Vе обемът на изпитвания участък, в l; ?p- действителният (измерен) спад на налягане, който може малко да се отклонява от целевата си стойност, както е посочено в таблица 5, в bar; Ew- обемният модул на водата, в kPa; ID- вътрешният диаметър на тръбата, в mm; ER- модулът на еластичност на стената на тръбата в периферна посока, в килопаскали; f- 1,05 за термопластични тръбопроводи, коефициентът на компенсация за неизбежни въздушни включвания; s- изчислената дебелина на стената на тръбата, като се има предвид средна стойност плюс толеранс, в mm; където s = sn+ (0,1xsn+ 0,2) ґ 0,5; L- дължината на изпитвания участък, в m. или ?Vmax=Vc. L, (4), където: ?Vmaxса допустимите загуба на вода, в l; L- дължината на изпитвания участък, в m; Vc- изчисленият воден обем, дължащ се на разширение на пластмасовата тръба съгласно таблица 6. За други размери на тръбатаVmaxсе изчислява с помощта на формула 3. Вентилирането на изпитвания участък е достатъчно, когато: ?V<= ?Vmax, където: ?Vmaxса допустимите загуби на вода, l; ?Vе обемът на източената вода, l. Таблица 5 Таблица 6 III.5.4. Основно изпитване на налягане Намаляването на налягането по време на изпитването на спад на налягане (стъпка 5, вижте фиг. 10) води до незабавно свиване на изпитвания участък с леко повишаване на налягането (стъпка 6). Както е показано на фигура 10, налягането се стабилизира след около 30 минути. Счита се, че изпитваният участък е под налягане, ако през времето на свиване линията на налягане показва нарастваща до постоянна тенденция (фиг. 10, сценарий A). В случай на съмнение продължителността на изпитването може да бъде удължена до 90 минути (фиг. 10, сценарий B). Основното изпитване на налягане е успешно, ако понижението на налягането не надвишава 0,25 bar, измерено от максималната стойност след повишаването по време на свиване. III.6. Процедура за изпитване при използване на стандартния метод III.6.1. Общи положения Фигура 11 и фигура 12 показват кривата на налягането и продължителността на стъпките при стандартния метод (със или без намаляване на налягането в съответствие с таблица 7). 1 - предварително изпитване; 2 - изпитване на спад на налягане (контрол на обезвъздушаването); 3 - основно изпитване на налягане. Фиг. 11.Схема на изпитване на налягане при използване на стандартния метод 1 - предварително изпитване; 2 - изпитване на спад на налягане (контрол на обезвъздушаването); 3 - основно изпитване на налягане. Фиг. 12.Схема на изпитване на налягане при използване на стандартния метод с намаляване на налягането III.6.2. Предварително изпитване Предварителното изпитване и изпитването на спад на налягане като неразделна част от предварителното изпитване имат за цел:

• термично стабилизиране на част от изпитвания участък, така че температурата на стената на тръбата да не се променя по време на основното изпитване на налягане;
• повишаване на налягането до налягането за изпитване на системата (STP) в най-ниската точка на изпитвания участък;
• проверка за въздух в изпитвания участък.

Когато е необходимо, се прилага прокарване на тапа, избутваща въздуха, за да се отстрани излишният въздух. В случай че се получат очевидни неприемливи промени в положението на която и да е част от изпитвания участък и/или течове, изпитваният участък се декомпресира и неизправностите се отстраняват. Изпълняват се следните четири стъпки:

• Създаване на налягане: кранът се затваря и възможно най-бързо налягането в най-високата точка се повишава поне до максималното проектно налягане (MDP), без да се превишава налягането за изпитване на системата (STP) в най-ниската точка.
• Поддържане на налягането: налягането STP се поддържа чрез непрекъснато припомпване за период от 1 час преди извършване на изпитването на спад на налягане.
• Изпитване на спад на налягане съгласно III.6.3.
• По-нататъшно поддържане на налягането (в съответствие с таблица 7 минус 1 час): налягането STP се поддържа чрез непрекъснато припомпване до началото на основното изпитване за налягане.

III.6.3. Изпитване на спад на налягане Изпитването на спад на налягане е неразделна част от предварителното изпитване, за да се определи дали съдържанието на въздух в изпитвания участък е твърде високо. Изпитването на спад на налягане, проведено 1 час след началото на предварителното изпитване, дава възможност за оценка на оставащия обем въздух в изпитвания участък, тъй като голямо количество въздух в изпитвания участък ще доведе до грешни данни. Прокарване на тапа, избутваща въздуха, може да бъде средство за подпомагане на отстраняването на въздуха преди изпитването на налягане. Изпитването за спад на налягане се извършва, както следва: Отстранява се вода с обем ?V, за да се постигне приблизително 1 bar спад на налягането, и се измерват обемът ?Vи действителният спад на налягането ?p1(което не е задължително да бъде точно 1 bar, но например 0,9 bar или 1,1 bar). Сравняват се ?Vс допустимите загуби на вода ?Vmax, изчислени съгласно формули 4 или 5. където: ?Vmaxса допустимите загуби на вода, в литри; Vе обемът на изпитвания участък, в литри; ?p1е действителният (измерен) спад на налягането, в bar; Ewе обемният модул на водата, в килопаскали; IDе вътрешният диаметър на тръбата, в mm; ERе модулът на еластичност на стената на тръбата в периферна посока, в килопаскали; fе коефициент на компенсация за неизбежни въздушни включвания;f= 1,05 за термопластични тръбопроводи; sе изчислената дебелина на стената на тръбата, като се има предвид средна стойност плюс толеранс, в mm; къдетоs=sn+ (0,1xsn+ 0,2) ґ 0,5; Lе дължината на изпитвания участък, в m. Обезвъздушаването на изпитвания участък е достатъчно, когато: ?V<= ?Vmax, където: ?Vmaxса допустимите загуби на вода, в l; ?Vе обемът на източената вода, в l. III.6.4. Основно изпитване на налягане След успешното провеждане на предварителното изпитване, включително изпитването на спад на налягане, поддържането на налягането се спира (виж фигура 11). Само за PE/PN 16 налягането се намалява с 2 бара (STP - 2 бара; виж фигура 12; в резултат на понижаване на налягането за изпитване с 2 бара се получава еластично свиване на пластмасовата тръба, но не толкова много като при метода на свиване). Основното изпитване на налягане е преминало успешно, когато след спиране на поддържането на налягане загубите на налягане ?p2(и намаляване на налягането с 2 бара за PE/PN 16) не надвишават максималните загуби на налягане ?pmax, съгласно таблица 7 след времето съгласно таблица 7. Таблица 7 III.7. Приключване на изпитването За понижаване на налягането в изпитваните участъци, оценка/записване на резултатите от изпитването и визуална проверка на съединенията между изпитваните участъци и съществуващата захранваща система се изпълняват изискванията в I.4.5, I.4.6 и I.4.8.

Приложение № 14 къмчл. 243, ал. 3,чл. 282, ал. 4,чл. 283, ал. 1,чл. 284, ал. 1ичл. 287, ал. 2 Дезинфекция и промиване на съоръженията и елементите на водоснабдителните системи

1. Общи положения

Съоръженията, елементи на водоснабдителната система, съоръжения на пречиствателните станции за питейни води, водовземни съоръжения, черпателни и напорни резервоари, помпени станции, водопроводните мрежи и др. се дезинфектират в следните случаи:

• преди въвеждане в експлоатация;
• след периодично промиване;
• в случаите на замърсяване, когато има условия за възникване на развитие на болестотворни микроорганизми, както и при създаване на епидемиологична обстановка.

Препоръчва се дезинфекцията на вътрешните повърхности (дъно и стени) на съоръжения и резервоари с големи обеми и проходими тръбопроводи (с големи диаметри) да се извършва чрез нанасяне на слой разтвор чрез пръскане. Дезинфекцията се извършва задължително след механично почистване и промиване. Съоръжения с по-малки обеми се дезинфекцират по традиционните обемни методи чрез напълването им с дезинфектиращ разтвор. Нови и реконструрани водопроводи, както и такива след основен ремонт или основно обновяване, е необходимо да бъдат промити и дезинфекцирани. Допустими са следните начини за дезинфекция: • статичен начин с използване на питейна вода с добавяне на биоцид (дезинфектант); • динамичен начин с питейна вода и добавяне на биоцид (дезинфектант). Водата, която се използва за промивка и дезинфекция, трябва да може да се подаде и изпусне с разрешение на ВиК оператора на водоснабдителната система и съответната басейнова дирекция, на територията на която се намира обектът при спазване на изискванията, свързани с опазването на околната среда.

1. Подготовка за дезинфекция

2.1. Избор на биоцид (дезинфектант) Видът на биоцида (дезинфектанта) и начинът на дезинфекция на водопроводната система се определят в проекта. В случаите, в които за дезинфекция се използват биоциди на хлорна основа: За определяне на необходимото количество биоцид се вземат предвид процентът на активния хлор в продукта, обемът на хлорирания участък от тръбопровода и приетата концентрация (доза) на активния хлор съгласно следната формула: където: T - необходимaта маса на търговския продукт, съдържащ хлор, като се вземат предвид 5 % за загуби, kg; D и l - съответно диаметърът и дължината на тръбопровода, m; K - приета концентрация (доза) на активен хлор, mg/l; А - процентът на активното вещество (хлор) в търговския продукт, %. Методът на дезинфекция, концентрацията и контактното време се определят в съответствие с условията на издаденото разрешение на съответния биоцид. При определяне на метода за дезинфекция се вземат също така предвид качествените показатели на водата, възможностите за механизация и автоматизация на процесите, условията за съхраняване на биоцидите, разходът на енергия и въздействието върху околната среда и човешкото здраве след съответна технико-икономическа обосновка. 2.2. Оборудване за дозиране на биоциди за дезинфекция За дезинфекция се използват съоръжения и устройства, подходящи за контакт с питейна вода и безопасна работа. Като дозиращи устройства на биоцидите за дезинфекция могат да се използват: • ежектори (фиг. 1); • дозаторни помпи (фиг. 2). Фиг. 1.Инсталация за дезинфекция с ежектор Фиг. 2.Инсталация за дезинфекция с дозаторна помпа 2.3. Изолиране на съоръжението и/или водопроводния участък, подлежащи на дезинфекция Дезинфекцираният водопровод и/или съоръжение задължително се изолира от действащите части на водопроводната система. Ако не е предписано друго от проектанта, се допуска в особени случаи тръбопроводите да не се отделят, като например в случаи на полагане на къси водопроводи и при сградни отклонения с DN < 80 mm и с дължина не по-голяма от 100 m. В тези случаи не трябва да се допуска проникване на вода от участъка, който се дезинфекцира, към действащата водоснабдителна система.

1. Предварително промиване преди дезинфекция

Предназначението на предварителното промиване преди дезинфекция е да се отстранят по-големи натрупвания (отпадъци от строителството, продукти на корозията и др.), които могат да бъдат източник на замърсяване. 3.1. Промиване с питейна вода При промиване на водопроводите скоростта и минималната продължителност на вливанията се съобразяват с проектните изисквания. Ако не е указано друго в проекта, промиването с питейна вода на водопроводи без добавка на биоциди (дезинфектанти) се осъществява, като се създаде минимална скорост на течението в тръбите от 2,0 до 3,0 m/s. Обемът вода, който трябва да се използва за промиване, е минимум 3 пъти по-голям от обема на тръбата. Наклонените тръби трябва да се промиват от горе надолу. От друга страна, пълненето с биоцид (дезинфектант) трябва да се извършва от долу нагоре. При изпразване на тръбопроводите в канализационната система се вземат мерки, за да се изключи възможността продуктите от предварителното промиване (мръсна вода и замърсявания) да бъдат засмукани обратно в тръбата. Изпразване на тръбопроводите в канализационната система се извършва при спазване на изискванията наНаредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените местаи разрешение от ВиК оператора. 3.2. Хидропневматично промиване За елементи от водоснабдителната система в експлоатация, както и на новоизградени по преценка на проектанта, може да се използват средства, които увеличават почистващия ефект чрез вкарване на въздух по време на промиване с питейна вода. При промиване с допълнително вкарване на въздух от компресор може да се използва инсталацията, показана на фиг. 3. Фиг. 3.Инсталация за хидропневматично промиване При хидропневматичното промиване количеството на подавания сгъстен въздух трябва да бъде най-малко 50 % от дебита на подаваната вода. Въздухът трябва да бъде въведен в тръбопровода под налягане, превишаващо вътрешното налягане в тръбопровода с 0,05 - 0,15 MPa. Препоръчителната скорост за водовъздушната смес в тръбопроводите е от 2,0 до 3,0 m/s.

1. Дезинфекция

Методът на дезинфекция, концентрацията и контактното време се определят в съответствие с условията на издаденото разрешение на съответния биоцид. Необходимостта от неутрализация на отпадъчния дезинфекционен разтвор се определя в проекта. Дезинфекцията на водопроводните мрежи и съоръжения се извършва в съответствие начл. 162. Пълненето с дезинфектант трябва да се извършва от долу нагоре. 4.1. Статичен метод на дезинфекция с използване на питейна вода и добавяне на биоцид (дезинфектант) При статичния метод дезинфектиращият разтвор изцяло запълва съоръжението или тръбния участък. За приготвянето му се използват биоциди с концентрация в съответствие с условията на издаденото разрешение на съответния биоцид и при вземане предвид на препоръчаната максимално допустима концентрация в БДС EN 805. За подаването на дезинфекциращия разтвор може да се използва технологичната схема, показана на фиг. 4. Фиг. 4.Инсталация за дезинфекция на тръбен участък с използване на водата и налягането на водопроводната мрежа Времето за контакт е в съответствие с условията на издаденото разрешение на съответния биоцид и зависи от концентрацията на дезинфекциращия разтвор, но при този метод не може да бъде по-кратко от 12 часа. 4.2. Динамичен метод на дезинфекция с използване на питейна вода и добавяне на биоцид (дезинфектант) - метод на охлюва Дезинфекцията се извършва, като дезинфекционният разтвор се подава в пълен с питейна вода водопровод. За целта се използва предназначено за контакт с питейна вода специализирано оборудване с разпръскващо дезинфекционен разтвор устройство, което се придвижва бавно по дължина на тръбния участък. Количеството, концентрацията и скоростта на придвижване на подаващото дезинфекционния разтвор устройство се определят в проекта при вземане предвид на условията на издаденото разрешение на съответния биоцид. 4.3. Дезинфекция при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на водопроводен участък При реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на водопроводен участък трябва да се влагат чисти или дезинфектирани строителни продукти. Не трябва да се допуска навлизането на вода от изкопа в тръбата. След завършване на строително-монтажните работи водопроводният участък се дезинфекцира при вземане предвид на условията на издаденото разрешение на съответния биоцид, като се препоръчва използването на биоциди (дезинфектанти) с максимално допустими концентрации, съгласно БДС EN 805 и време за контакт най-малко 1 час. 4.4. Дезинфекция на филтри, утаители, смесители и други съоръжения с малък обем Дезинфекцията на съоръженията на пречиствателните станции за питейни води се извършва в съответствие счл. 243, ал. 2. Ако не е указано друго в проекта, дезинфекцията на отделни филтри след зареждането им с филтърен пълнеж, утаители, смесители и резервоарите под налягане с малък обем може да се извърши, като същите се напълват с дезинфекционен разтвор с концентрация 75 - 100 mg/l активен хлор. След контакт в продължение на не по-малко от 5 - 6 часа хлорният разтвор се източва през изпразнителната система на съоръжението, след което се извършва цялостно промиване дотогава, докато се достигнат качествата на питейната вода с 0,3 - 0,4 mg/l остатъчен хлор. 4.5. Дезинфекция на резервоари и други съоръжения с голям обем Дезинфекция на пречиствателните станции за питейни води се извършва в съответствие счл. 243, ал. 2. Ако не е указано друго в проекта, за дезинфекцията на отделни съоръжения с голям обем се допуска използването на метод чрез пръскане на стените, които са в контакт с питейната вода с разтвор съдържащи хлорни биоциди с концентрация на активен хлор 200 - 250 mg/l. Препоръчителната доза на разтвора е от 0,3 до 0,5 литра на 1 m2от вътрешната повърхност на съоръжението. Препоръчителното време за контакт на слоя дезинфекционен разтвор върху стените на съоръжението е между 1 и 2 часа. След това дезинфекцираните повърхности трябва да се измият с чиста питейна вода, отстранявайки продуктите на дезинфекцията. Работата трябва да се извършва, като се използват специални дрехи, гумени ботуши и газови маски, преди да се влезе в съоръжението.

1. Промиване след дезинфекция

Промиването след дезинфекция се осъществява аналогично на това, дадено в т. 3.1.

1. Вземане на водни проби

Пробите за микробиологични анализи трябва да са представителни за съответния елемент на водоснабдителната система. В случай на тръбопроводи, след като промиването след дезинфекция е завършено, пробите трябва да се вземат, както следва: • в края на тръбния участък; • в случай на разклоняване на тръбопровода - в краищата на разклонените водопроводни участъци; • в случай на дълъг водопровод - в края и през определено разстояние на участъка. В случай на резервоари за питейна вода е препоръчително пробите да се вземат от дълбочина около 1 m. При вземане на проби се определя концентрацията на биоцида (дезинфектанта), която не трябва да надвишава нормативно определената за съответния елемент на водоснабдителната система.

1. Микробиологично изследване

Местата и интервалите от време, през които трябва да се вземат проби, се определят в проекта. Взетите проби се изследват с оглед изискванията за микробиологична сигурност. Ако резултатите от микробиологичните анализи на пробите отговарят на изискванията наНаредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, дезинфекцията се счита за успешна. Ако резултатите от анализа не отговарят на изискванията наНаредба № 9 от 2001 г., трябва да се извърши нова дезинфекция и/или промиване, докато се постигне микробиологичната безопасност. Когато резултатите от микробиологичните анализи отговарят на изискванията за качество на водата, участъкът от тръбопровода или съоръжението се свързва своевременно към водоснабдителната система за предотвратяване на вторичното му замърсяване.

1. Изпускане на продуктите от промиването и дезинфекцията

След завършване на дезинфекцията продуктите от промиването и дезинфекцията трябва се изпускат, без да нанася вреди на околната среда. В случай на необходимост трябва да се използва неутрализиращ реагент (вж. БДС EN 805). 8.1. Заустване на отработената вода от промиването и дезинфекцията Възможните начини за заустване на вода, съдържаща продукти от процеса на промиване или дезинфекция, са, както следва: • заустване в селищната канализационна мрежа; • директно заустване във водоприемник; • инфилтрация в почвата. Заустване в селищната канализационна мрежа е допустимо при спазване на изискванията наНаредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените местаи разрешение от ВиК оператора. Изпускането на вода, съдържаща продукти на промиването и дезинфекцията в повърхностни и подземни водни тела, чрез инфилтрация, може да се извърши в съответствие с разпоредбите на ЗВ. 8.2. Неутрализация на продуктите от промиването и дезинфекцията В случаите, когато не може да се допусне директно заустване съгласно т. 8.1, е необходимо използването на химическа неутрализация на отпадъчните продукти от промиването и дезинфекцията за превръщането им в безопасни за околната среда продукти. Препоръчаните неутрализиращи реагенти са дадени в БДС EN 805. За хлор съдържащи биоциди (дезинфектанти) се препоръчва използването на 10 % разтвор на натриев тиосулфат. За практическо приложение е необходимо добавяне приблизително 3,5 g технически (Na2S2O35H2O) или 2,2 g безводен натриев тиосулфат (Na2S2O3) на грам хлор. Натриевият тиосулфат е безвреден за водните организми. Трябва обаче да се вземе предвид потреблението на кислород във водата, причинено от излишък от натриев тиосулфат. Натриевият тиосулфат може да се използва и за обезвреждане на излишния калиев перманганат и водороден прекис. Необходимо е да се следи за неговото пълно смесване с водата, съдържаща отпадъчни от дезинфекцията продукти. В проекта може да бъдат посочени и други начини за неутрализация на продуктите от дезинфекцията. Дехлорирането може да се извърши и в специални камери за реакция, като резервоари, строителни ями, шахти и др., където да се осигури необходимият времепрестой за достигане до допустими за заустване концентрации на отработения дезинфекционен разтвор. Водородният прекис също е подходящ за дехлориране и процедурата е същата. Приблизително 1 g H2O2е необходим за намаляване на 1 g хлор. Използва се 5 до 10 % разтвор, който бързо се разгражда в приемащата вода. Обезвреждането на хлора може да се извърши и с активен въглен. В този случай се препоръчват преносими филтри с пълнежи от активен въглен между 1 и 2 m3. За отстраняване на задържаните продуктите е необходимо филтрите обратно да се промият.

1. Документиране на процеса на дезинфекция и промиване

Данните от провеждането на дезинфекцията и резултатите от изследването се документират и се прилагат към строителните книжа. За проведените промивки и дезинфекции на водопроводите се съставят констативни актове. За резултатите от микробиологичните анализи на водата се прилагат протоколи.

Приложение № 15 къмчл. 251, ал. 1 Определяне на широчината на траншеята при траншейно полагане на водопроводи Широчината на траншеята зависи от вида и диаметъра на тръбата, вида на материала за обратна засипка и метода на уплътняване. Определя се в инвестиционния проект така, че да се осигури необходимото работно пространство по време на строителството, като се отчетат конкретните условия при проектирането и спецификата на строежа (дълбочината на изкопа, геоложките условия и необходимостта от укрепване на изкопа и/или уплътняване на зоната около и над тръбата, механизацията за направа на изкопите и др.). Много тесните траншеи не осигуряват добри условия за монтаж, а широките траншеи оскъпяват строителството. При определяне на широчината на траншеята следва да се предвидят необходимите мерки за безопасност съгласно нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд. Широчината на траншеята се приема не по-малка от стойностите, определени съгласно таблица 1 и таблица 2. Таблица 1 Таблица 2