Чл. 21

Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ насочват здравноосигуреното лице към лечебни заведения почл. 19б, ал. 1ичл. 19вна територията на цялата страна, като попълват направление за хоспитализация или за лечение по амбулаторни процедури при спазване на изискванията и образците, въведени с нормативен акт. Направление за хоспитализация или за лечение по амбулаторни процедури се попълва при всички случаи на необходимост от хоспитализация независимо дали пациентът ползва медицинска помощ в рамките на здравното осигуряване или на друго основание.

Към направлението за хоспитализация се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента, с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Лекарят и лекарят по дентална медицина вписват в амбулаторния лист от прегледа на пациента и издаването на направлението за хоспитализация и диагнозата, с която пациентът се насочва за диагностика и лечение в болнични условия.

Отказът на пациента да бъде насочен към лечебно заведение по ал. 1 след информирането му от лекар за нуждата от това се документира писмено срещу подпис или друг инициализиращ знак на пациента и подпис на специалиста в амбулаторния лист.

Направление за хоспитализация се издава и в случаите на отказ на пациента по ал. 3.

По един екземпляр от направлението за хоспитализация и от амбулаторния лист за прегледа на пациента се съхраняват в изпращащото лечебно заведение.

При техническа възможност направлението за хоспитализация може да бъде издадено под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията наРегламент (ЕС) № 910/2014на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и наЗакона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Техническите и организационните условия за това се осигуряват от Министерството наздравеопазването и НЗОК.

В случаите по ал. 6 направлението се издава, въвежда, обработва и съхранява чрез специализиран медицински софтуер при спазване на изискванията, въведени с националните рамкови договори. Медицинското направление е достъпно в специализирания медицински софтуер на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, и не се изисква предоставянето му от здравноосигуреното лице при избор на лечебно заведение.