Чл. 56

Чл. 56.(1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти, съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите. (2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите почл. 7 от ЗТИП, или да се придружават от документи (сертификати, декларации, протоколи от изпитвания, продуктова информация и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда начл. 7 ЗТИП. (3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласночл. 169, ал. 1 ЗУТи отговарят на техническите спецификации по смисъла наНаредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, съответноРегламент (ЕС) № 305/2011на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L 88 от 4.4.2011 г.). (4) Продуктите, влагани в сградите, произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна поСпоразумението за Европейското икономическо пространство,могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването наоколната среда.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт", "основно обновяване" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби наЗУТ.
2. "Референтна стойност" е нормативна или изчислена стойност, с която се сравнява енергиен показател.
3. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Структура" са всички физически елементи, от които са изградени ограждащите и вътрешните стени, покривите, подовете, вратите и др. на сградата, без техническите и системи.
4. "Елемент на сграда" означава техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата.
5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Външен размер" е размер, измерен от външната страна на сграда.
6. "Нетна потребна енергия" е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от климатизиран обем.
7. "Брутна потребна енергия" за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. При използване на термопомпи като генератори на топлина/студ в системи за отопление/охлаждане в сграда брутната потребна енергия е сума от брутната потребна енергия, доставена до сградата за трансформирането и в топлина или студ за поддържане параметрите на микроклимата, и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи в сградата.
8. "Първична енергия" е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия се определя като "обща първична енергия" (EPtot, kWh) - представлява сумата на количеството първична енергия от невъзобновяеми източници и количеството първична енергия от възобновяеми източници. "Първична енергия от невъзобновяеми източници" (EPnren, kWh) е количеството първична енергия за сградата от невъзобновяеми източници. "Първична енергия от възобновяеми източници" (EPren, kWh) е количеството енергия, оползотворено от възобновяеми източници. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда се определя на база EPnren, kWh, а дeлът на възобновяемата енергия - на база EPtot.
9. "Обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи" е площта на външните ограждащи конструкции - стени, прозорци и врати, под и покрив, определена по външните им размери.
10. "Обща отопляема площ на сграда" е сумата от площите на всички отопляеми пространства в сградата, в т.ч. общата площ на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми помещения в сградата. Площите се определят по външните им размери.
11. "Охлаждан обем" е сумата от обемите на пространствата, от които се изнася топлина за поддържане на определена температура.
12. "Охлаждане" е процес на изнасяне на топлина от сграда или от част от сграда за поддържане на определена температура.
13. "Общ отопляем обем на сграда" е сумата от обемите на отопляемите пространства в сградата, в т.ч. обемите на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми пространства. Обемите се определят по външните им размери.
14. "Действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия (коефициент на енергопреминаване)" е показател, който отчита дела на преминалата слънчева енергия през остъклените ограждащи повърхности от пълната лъчиста слънчева енергия, попаднала върху тях.
15. "Вентилация" е процес на въздухообмен в сграда за осигуряване на пресен въздух за обитателите.
16. "Топлинен мост" е вертикален или хоризонтален стоманен или бетонен елемент от конструкцията на сграда, през който количеството преминала топлина в резултат на температурна разлика между вътрешната към външната среда е по-голямо, отколкото през останалата част на конструкцията.
17. "Кратност на въздухообмена" е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.
18. "Нова сграда" е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането и в експлоатация.
19. "Термопомпа" е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената окръжаваща среда (въздух, вода или почва) към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той преминава от по-ниска към по-висока температура. При термопомпи с обратимо действие топлината може да се пренася и от сградите към естествената окръжаваща среда.
20. "Обследване за енергийна ефективност на сгради" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сградите, и определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
21. "Производствени сгради" са сградите за: производство в строителната промишленост,енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи почл. 54, ал. 6 ЗУТза търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.
22. "Сграда" е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.
23. "Външни ограждащи елементи на сградата" е система от компоненти (конструкции и елементи - плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.
24. "Сграден компонент" е техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.
25. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Топлинно климатизирано (кондиционирано) пространство" е отопляем обем и/или охлаждан обем.

26 "Климатизирана площ" е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата.

1. "Категория на сграда/Категория на обособена част от сграда" е класификация на сгради и/или обособени части от сгради, свързани с тяхното основно предназначение и основна експлоатация, с цел разграничаване на изискванията към енергийните характеристики, както са определени вприложение I към Директива 2010/31/ЕС.
2. "Енергийна ефективност в сгради" е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите с минимални финансови разходи за енергия.
3. "Енергия от възобновяеми източници" е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна енергия, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух - аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва - геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води - хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.
4. "Топлинна зона" е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К.
5. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Сграда с близко до нулата потребление на енергия" е сграда съгласно определението в§ 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ.
6. "Публични органи" означава "договарящи органи" съгласно определението вДиректива 2004/18/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки, договори за обществени доставки и договори за обществени услуги.
7. "Вътрешна температура" е среднопретеглена стойност на температурата на въздуха и средната температура на излъчване в центъра на топлинната зона.
8. "EPB стандарти" са серии от стандарти, насочени към международното хармонизиране на методологията за оценяване на енергийните характеристики на сградите.
9. "Показател на енергийните характеристики" (EPB показател) е изчислена или измерена числова величина, която характеризира енергийно свойство на оценявания обект.
10. "Изискване към енергийните характеристики" е минимално ниво на частични и/или общи енергийни характеристики, което трябва да бъде постигнато за получаването на съответствие с нормативни изисквания, конкретни права или друго преимущество.
11. "Обект на оценка на енергийните характеристики (оценяван обект)" е сграда, част от сграда или група от сгради, които са обект на оценка на енергийните характеристики.
12. "Частични енергийни характеристики" са енергийни характеристики на един или комбинация от елементи или компоненти на сграда или други енергийни признаци на оценявания обект.
13. "Общи енергийни характеристики" е изчислено или измерено общо количество енергия, необходима за посрещане на енергийна потребност, свързана с типичното използване/предназначение на оценявания обект.
14. "Техническа и икономическа осъществимост" е налице тогава, когато нормативните изисквания към енергийните характеристики на сграда или на обособена част от сграда могат да се приложат с обоснована ефективност на разходите за всяко ниво от скалата на класовете на енергопотребление, за което са дефинирани.
15. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Техническа неосъществимост" в нови и съществуващи сгради за изпълнение на мярка за енергоспестяване или мярка за оползотворяване на възобновяема енергия е налице тогава, когато прилагането на нормативните изисквания за енергийни характеристики е възпрепятствано от специфика на сградата или спецификата на урегулирания поземлен имот, което прави невъзможно физическото изпълнение на дадена мярка, за която няма алтернатива или изпълнението и е възпрепятствано от технически или функционални пречки, като: невъзможност да се осигури достъп до елементи на конструкцията или на конкретна сградна инсталация, невъзможност да се осигурят изискванията за безопасност; недостатъчна площ или пространство.
16. "Техническа сградна система" е техническо оборудване за отопление, охлаждане, вентилация, овлажняване, изсушаване, битова гореща вода, осветление, сградна автоматизация и управление и генериране на енергия.
17. "Техническа сградна подсистема" е част от сградна техническа система, която изпълнява конкретна функция като генериране на топлина/студ, разпределение на топлина/студ, топло- или студоотдаване.
18. "Сградна автоматизация и контрол" са продукти, софтуер и инженерни системи за автоматичен контрол, мониторинг и оптимизиране, човешка намеса и управление за постигане на енергийна ефективност, икономичност и безопасна експлоатация на оборудването на системите на сградата.
19. (изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "На място" е поземленият имот, в който се намира(т) сградата(ите), както и самата сграда. Всички технически системи на сградата, които генерират енергия от възобновяеми източници и/или "зелен водород" и се намират в границите на урегулирани поземлени имоти при спазване на нормативите изисквания за разстояния, регламентирани вЗУТ, се приемат за разположени "на място".
20. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "В близост" (наблизо) е енергиен обект, който е изграден или допустим за изграждане в периметъра на територия съгласно действащ устройствен или парцеларен план за община, независимо от използваните в енергийния обект енергийни ресурси, включително енергийни ресурси от възобновяеми източници и "зелен водород", от който енергиен обект се доставя енергия под формата на топлина и/или електричество за крайно потребление. Електроенергията, произведена от енергиен обект в близост, но подавана към разпределителната електрическа мрежа, а не към краен клиент, не се счита за произведена наблизо.
21. "Отдалечен" от мястото на сградата означава извън мястото на сградата или извън периметъра, определен за източници на енергия в близост до сградата.
22. "Осветеност" в точка на повърхност е частното на светлинния поток, падащ върху елемент на повърхността, която съдържа точката, разделен на площта на този елемент. Осветеността се изразява в луксове, 1 lx = 1 lm/m2.
23. (нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Ефективни районни отоплителни и охладителни системи" са районни отоплителни или охладителни системи по смисъла на§ 1, т. 24в от Закона заенергетиката.

§ 2. С тази наредба се въвеждат разпоредби начл. 3,4и9иПриложение I от Директива 2010/31/ЕСна Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби § 3. Тази наредба се издава на основаниечл. 169, ал. 4във връзка счл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТичл. 31, ал. 4 от ЗЕЕи отменяНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник" с изключение на изискването почл. 21, ал. 1, т. 1, което влиза в сила от 1.01.2024 г. До тази дата новите сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба.

§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) (1) При прилагане на изискването почл. 21, ал. 1, т. 1се допуска до 31.12.2027 г. за новите сгради, за които със заданието за проектиране е предвидено проектиране и изграждане на сградна отоплителна и/или охладителна инсталация с присъединяване към централизирано топлоснабдяване от ефективна районна отоплителна и охладителна система или с присъединяване към газоразпределителна мрежа, енергията от възобновяеми източници за собствено потребление, генерирана на място или в близост до сградата, да има дял най-малко 15 % от доставената (потребна) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление в сградата. (2) При доказана техническа неосъществимост за изпълнение на изискването почл. 21, ал. 1, т. 1новите жилищни сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Техническа неосъществимост за нови жилищни сгради, за която на етапа на проектиране се установи, че възпрепятства изпълнението на нормативните изисквания за енергийни характеристики, се доказва в обяснителната записка на част енергийна ефективност на инвестиционния проект.

§ 5. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането и в сила. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от съответния орган, компетентен за неговото одобряване. (3) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

§ 6. Всички съществуващи сгради, които са заети от публични органи и не са сертифицирани до влизане в сила на наредбата или са сертифицирани в класове "G", "F", "E" и "D" по отмененатаНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 7. Сградите, които не са заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отмененатаНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(ДВ, бр. 5 от 2005 г.). След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В" по изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С".

§ 8. Сградите, заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отмененатаНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради. След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 9. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Обследванията за енергийна ефективност на сгради, изпълнени до влизане в сила на наредбата въз основа на методиката вприложение № 3 от отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се приемат за методологично съответстващи с допустимо отклонение от изискванията на методиката отприложение № 1от тази наредба, когато са извършени по договор, сключен след 21 ноември 2017 г., и класът на прогнозираното енергопотребление след изпълнение на енергоспестяващите мерки не се променя в по-нисък клас.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ (ОБН. - ДВ, БР. 3 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2023 Г.) § 16. Навсякъде в наредбата думите "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г.)" се заменят с "Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.)", съответно навсякъде в наредбата съкращението "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г." се заменя с "Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.".

§ 17. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Инвестиционни проекти за нови сгради, които са разработени в съответствие с отмененатаНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(обн., ДВ, бр. 5 от 2005 г.; отм., бр. 92 от 2022 г.), могат да бъдат внесени за съгласуване и одобряване от компетентния орган в тримесечен срок от влизане в сила на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.). (2) В производствата по съгласуване и одобряване на проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на отмененатаНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 18. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) не се прилага за инвестиционни проекти за съществуващи сгради, които са разработени в съответствие с отмененатаНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(ДВ, бр. 5 от 2005 г.) и са внесени за съгласуване със специализираните контролни органи почл. 144, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от ЗУТдо 18.11.2022 г. (2) В производствата по одобряване от компетентния орган съгласноЗУТна проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите наНаредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради(ДВ, бр. 5 от 2005 г.). (3) По желание на възложителя проектите по ал. 1 могат да бъдат преработени в съответствие с Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) и да бъдат внесени за одобряване от компетентния орган съгласноЗУТ.

§ 19.Наредбатавлиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник" с изключение на§ 17и§ 18, които влизат в сила от 18.11.2022 г.

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ Приложение № 1 къмчл. 5 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) НАЦИОНАЛНА МЕТОДИКАЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ (Отделена като самостоятелен акт)

Приложение № 2 къмчл. 17, ал. 5 Скала на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е, както следва:

1. Жилищни сгради

а) *многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове)

• Скалата за многофамилни жилищни сгради се прилага и за общежития.

б) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи)

1. Сгради за обществено обслужване:

а) административни сгради (офиси) б) сгради за образование и наука б.1) училища б.2) университети б.3) детски градини и детски ясли в) сгради в областта наздравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно) е) сгради за спорт ж) сгради в областта на културата и изкуствата

Приложение № 3 къмчл. 54, ал. 2, т. 1 Таблица 1 Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места Забележки:

1. При проектиране на нова сграда, в случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение.
2. Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишният разход на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място, определени по таблица 1 и денградусите от таблица 2 за климатичните данни за зоната, в която попада населеното място.

Таблица 2 Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони

Приложение № 4 къмчл. 25, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали) Таблица 1 Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали) Забележки: 1.(изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат само при изчисляване на енергийни характеристики на елементи на конструкцията, когато такива продукти са установени в съществуващи сгради. В тези случаи се отчитат изискванията на действащото европейско и национално законодателство за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа. 2.(отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) 3.(отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Таблица 2 Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали) Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)

Приложение № 5 къмчл. 25, ал. 3, т. 2 Преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност

1. Основни принципи за преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност

1.1. Общи положения. В случаите, когато условията на експлоатация се различават от тези, при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност (декларирани или измерени), е необходимо преизчисляване, което се извършва по следната зависимост: ?2=?l.FT.Fm.Fa(1), където: ?2е стойността на коефициента на топлопроводност при експлоатационни условия; ?1- стойността на декларирания/измерения коефициент на топлопроводност; FT- фактор за температура; Fm- фактор за влажност; Fа- фактор за стареене (когато не е включен в декларираната/измерената стойност). 1.2. Преобразуване за температура. Факторът FTза температура се определя, както следва: (2), където: fTe коефициентът на преобразуване за температура; T1- температурата при първата система от условия; Т2- температурата при втората система от условия. 1.3. Преобразуване за влага. Факторът за преобразуване за влага Fmсе определя, както следва: a) преобразуване за съдържанието на влага по маса: (3), където: fuе коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по маса; u1- съдържанието на влага по маса при първата система от условия; u2- съдържанието на влага по маса при втората система от условия; б) преобразуване на съдържанието на влага по обем: (4) където: f?е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по обем; ?1- съдържанието на влага по обем при първата система от условия; ?2- съдържанието на влага по обем при втората система от условия. 1.4. Преобразуване за стареене. Стареенето зависи от вида на материала, облицовките, структурата, набъбващите вещества, температурата и дебелината на материала. За даден материал ефектът на стареене може да бъде получен от теоретични модели, обосновани с екпериментални данни. Няма установени правила за връзка между стареенето във времето на даден материал. Не е необходимо преобразуване за стареене, когато ефектът от стареенето е отчетен при измерената стойност на топлопроводността.

1. Коефициенти на преобразуване за температура.

За стойностите на коефициентите на топлопроводност между тези, дадени в таблици от 2.1 до 2.15, се използва линейна интерполация. Когато не е предписано друго, коефициентите на преобразуване се прилагат както за произведени в заводски условия продукти, така и за материалите, от които са получени. Стойностите на коефициента на топлопроводност са дадени само за идентификация на параметрите и не са предназначени за други цели. Стойностите в таблици от 2.1 до 2.15 са валидни за средни температури между 0 °С и +30 °С.

1. Коефициенти на преобразуване за влага. Таблица 3.1.

Приложение № 6 къмчл. 25, ал. 5 Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален кондензационен пад) 1.Изчисляване на влажностен режим на елементите на конструкцията на сгради. Сградните ограждащи елементи на конструкцията на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха под 70 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад). Външните ограждащи елементи на конструкцията, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад. Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи елементи на конструкцията се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието: (1.1), където: е температурата на оросяване (°C); – изчислителна външна температура за съответната климатична зона (°C);

• коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.

Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите елементи на конструкцията не причиняват вреда на структурата на материала, когато:

1. общата влажност на материала (xuk'), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност (xmax):

(1.2), където: xr' е експлоатационната влажност, %;

• влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %;

1. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняванесе изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.

Стойностите на xr' и на xmaxза различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 наприложение № 4. Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и в зони с очакван кондензационен пад. Влажността на ограждащите елементи на конструкцията, в резултат на дифузионното навлажняванесе изчислява съгласно тази част от методиката. За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tkи продължителността на периода на изпарение tuна кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия: 1.== 18 °C; 2.== 65 %; къдетоиса съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух. За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране. Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:

1. при външна относителна влажност 90 %;
2. при температура на външния въздух:

а)= 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С; б)= - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С; в)= - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С. За нови сгради, данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране. Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:

1. изискванията за клас 1 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или
2. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или
3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.

Горепосочените изисквания по т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради. Горепосочените изисквания по т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради. Горепосочените изисквания по т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради. Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.

1. Изчисляване на съпротивлението на дифузно преминаване на водна пара на слой строителен материал.

Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m2hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10 ?С по формулата: (2.1), където: µ е числото на дифузионно съпротивление на водна пара; d – дебелината на слоя строителен материал, m. При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата: (2.2), където: d1, d2,…..dnса дебелините на отделните слоеве строителни материали, m; µ1, µ2, ....., µn- съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 наприложение № 4.

1. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/(m2h) без кондензационен пад се изчислява по формулата:

(2.3), където: е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра;

• парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра.

2.1. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 2.1 и 2.2. То се състои в следното: 2.1.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата, а върху ординатата - температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва: 2.1.2. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент () в ?С се определя по формулата: (2.4), където: е температурата на вътрешния въздух,°С;

• съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС EN ISO 6946;

q - плътността на топлинния поток (W/m2), който се определя по формулата: (2.5), където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m2К). 3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва: (2.6), къдетоса температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток – отвътре навън),°С. Фиг. 2.1. Схема на кривата на температурното разпределение Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара, което се отчита от табл. 2.1 в тази част от методиката в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява наляганетои наляганетоот двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент. Фиг. 2.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 2.2). Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи: а) двете линии се допират в една, две или повече точки (фиг. 2.3 и 2.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве); б) двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях – широчината на тази зона (фиг. 2.5). Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация?xdifв % се изчислява по формулата: (2.27) , където: Wkе количеството кондензирана влага, kg/m2; dz- широчината на зоната на кондензация, m; ?- плътността на материала в зоната на кондензация, kg/m3. Таблица 2.1 Таблица 2.2 Забележка.Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2.2 служат за определяне на парциалното налягане (р)в Ра по формулата: , къдетофе относителната влажност на въздуха, %.

Приложение № 7 къмчл. 42, ал. 6 Метод за изчисляване на количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди

1. Енергийният баланс на системата за загряване на вода чрез слънчева енергия за период от време един месец може да се запише в следния вид:

Qu-Qw+ E = 0, (7.1) където: Quе количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия в системата за загряване на вода, kWh; Qw- потребната енергия за загряване на водата, kWh; E - количеството енергия, получено от допълнителния източник, kWh.

1. Дялът от потребната енергия за загряване на водата, който се покрива от слънчевата енергия, се формулира като:

(7.2)

1. Дялът f от потребната енергия се изчислява като функция на параметрите на системата по зависимостта:

f = 1.029.Y - 0,065.X - 0,245.Y2+ 0,0018.X2+ 0,0215. Y3(7.3) при 0 < Y < 3 и 0 < Х < 18, в която: A е площта на слънчевите колектори, m2; FRе коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора; F'R- коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора, отчитащ и влиянието на междинния топлообменник в колекторния кръг; UL- коефициент на пълните топлинни загуби на колектора, W/m2K; ?? - брой на секундите в месеца; ?ref= 100 °С - базисната температура; ?e- средната месечна температура на външния въздух,оС;

• средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите;

(?a)n- средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите при перпендикулярно лъчение върху повърхността им;

• средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху наклонената повърхност на колекторите, J/m2;

N - броят на дните в месеца; Qw- месечният топлинен товар на системата, J.

1. В случаите, когато акумулиращият съд в системата има обем, различен от 75 l/(m2колекторна площ), безразмерният комплекс Х се коригира по зависимостта:

където Vsе обемът на акумулатора, m3.

1. Когато в системата няма междинен топлообменник в колекторния кръг, стойността на отношението F'R/ FR= 1, а когато има такъв, системата се изчислява по зависимостта:

(7.4) където: е топлинният капацитет на масовия дебит на флуида през контура на слънчевите колектори, W/K; ? - ефективността на междинния топлообменен апарат;

• по-малкият топлинен капацитет на масовия дебит на флуидите, циркулиращи през топлообменника, W/K.

1. В случаите, когато колекторът е ориентиран на юг и ъгълът на наклона на колектора е в границите:

(? - 12)???(? + 12) , където ? е географската ширина, с достатъчна точност може да се приеме, че:

• за колектори с еднослойно прозрачно покритие= 0,95;
• за колектори с двуслойно прозрачно покритие= 0,93 за зимата и= 0,90 за лятото.

1. Средната месечна дневна слънчева радиация върху наклонена повърхност се определя по зависимостта:

, (7.5) където: е проекционен коефициент;

• средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху хоризонтална повърхност, J/m2(ден); отчита се от таблица 1.

1. Проекционният коефициентсе определя по зависимостта:

(7.6) където: е средномесечната дневна дифузна радиация върху хоризонтална повърхност, J/m2;

• отношението на средномесечната директна слънчева радиация върху наклонената и хоризонтална повърхност;

? - ъгълът на наклона на разглежданата повърхност,o; ? - коефициент на отражение наоколната среда.

1. Отношениетосе изчислява по зависимостта:

, (7.7) където: е факторът на облачността; отчита се от таблица 1.

1. (Попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) Коефициентътсе изчислява по формулата:

, където: ? е ъгълът на наклона на разглежданата повърхност,o; ? - деклинацията на слънцето,o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта: ? = 23,45. sin [360. (284+n)/365], (7.9) n - пореден номер на деня в годината; vs- часовият ъгъл на залеза на слънцето върху хоризонтална повърхност,o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта: vs= arccos (-tg? tg?), (7.10) където: vs- часовият ъгъл на залеза на слънцето върху наклонената повърхност,o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта: v's= min[vs;arccos(-tg(?-?) tg?] (7.11) Таблица 1

Приложение № 8 къмчл. 18, ал. 6 Изчисляване на икономическата ефективност и ефикасност за жизнения цикъл на технически решения за съхранение на енергията в сгради

1. Оценката за икономическа ефективност и ефикасност на технически решения за съхранение на енергия в сгради представлява последователност от изчисляване на следните основни показатели:

1.1. Разходи за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл. 1.2. Приходи от експлоатацията на техническото решение. 1.3. Прост срок на откупуване на инвестициите. 1.4. Срок на изплащане на инвестициите. 1.5. Нетна настояща стойност. 1.6. Вътрешна норма на възвръщаемост. 1.7. Индекс на нетната настояща стойност.

1. Разходите за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл включват:

2.1. Разходи до началото на експлоатационния период (I0): а) разходи за проектиране; б) разходи за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект; в) разходи за издаване на разрешение за строеж; г) разходи за закупуване, доставка, монтаж/изграждане, пуск и настройка на оборудването; д) разходи за въвеждане в експлоатация. 2.2. Експлоатационни разходи: а) разходи за енергия; б) други експлоатационни разходи:

• за материали;
• за поддръжка.

1. Нетните приходи от експлоатацията на техническото решение се изчисляват по формулата:

(8.1), където: B са нетните годишни приходи, лв./годишно; Siе спестената енергия с i-тия енергоносител за една година, kWh/годишно; Еi- цената на i-тия eнергоносител, лв./kWh; ?O&M - промяната в разходите за експлоатация и поддръжка (+ или -) в резултат на въвеждането в експлоатация на техническото решение, лв./годишно.

1. Срок на откупуване (РВ)

При равни спестявания през годините на жизнения цикъл срокът на откупуване (РВ) се изчислява по формулата: (8.2), където: I0са разходите до началото на експлоатационния период, лв.; B – нетните годишни спестявания, лв./годишно.

1. Нетната настояща стойност (NPV) се изчислява по формулата:

(8.3), където: r е реалният лихвен процент, %; изчислява се по формулата: ; nr- номиналният лихвен процент,%; b - годишната инфлация,%; Biса нетните приходи за i-тата година от жизнения цикъл, лв./годишно; n – жизненият цикъл на техническото решение, години; I0– разходите до началото на експлоатационния период, лв. Проектът е рентабилен, ако NPV > 0. Ако нетните приходи са еднакви през годините на жизнения цикъл, т.е. ако B1= B2= B3= ... = Bn, ,горната формула се опростява до вида:

1. Коефициентът на нетна сегашна стойност (NPVQ) се изчислява по формулата :

.(8.4).

1. Срок на изплащане (РО) и вътрешна норма на възвръщаемост (IRR)

Срокът на изплащане представлява реалното време, което е необходимо за възвръщане на инвестицията, т.е. времето, което е необходимо нетната сегашна стойност да стане равна на 0 (NPV = 0), като се отчита реалният лихвен процент: Вътрешната норма на възвръщаемост IRR е онази стойност на реалния лихвен процент, при която NPV = 0.