Чл. 8

Член 8 Работно време

1. Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в член 4, параграф 2, буква б) или в), вземат необходимите мерки за ограничаване на работното време на децата:

а) до осем часа дневно и до четиридесет часа седмично за труд, полаган при смесена система на работа/обучение, или при производствена практика; б) до два часа в учебни дни и до дванадесет часа седмично за труд, полаган по време на учебния срок и извън часовете, определени за учебни занимания, доколкото това не е забранено от националното законодателство и/или практика; в никакъв случай дневното работно време не може да надвишава седем часа; тази граница може да се увеличи на осем часа за децата, които са навършили петнадесет години; в) до седем часа дневно и до тридесет и пет часа седмично за труд, полаган през период, когато училището не работи най-малко една седмица; тези граници могат да се увеличат на осем часа дневно и на четиридесет часа седмично за децата, които са навършили петнадесет години; г) до седем часа дневно и до тридесет и пет часа седмично за леки дейности, извършвани от деца, които вече не подлежат на задължителното редовно образование, изисквано от националното законодателство.

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за ограничаване на работното време на подрастващите до осем часа дневно и до четиридесет часа седмично.
2. Времето, посветено на обучение от младия човек, който работи по смесена теоретична и/или практическа система на работа/обучение или на производствена практика, се включва в работното време.
3. Когато млад човек е нает от повече от един работодател, работните дни и работното време се сумират.
4. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогации от разпоредбите на параграф 1, буква а) и параграф 2 или в краен случай, или когато са налице обективни причини за това.

Държавите-членки чрез законови или подзаконови разпоредби определят условията, границите и реда за прилагане на такива дерогации.