Чл. 3

Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставен в Брюксел на 28 февруари 2008 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42. Директива, последно изменена с Директива 2006/104/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 352).

(2) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ Функции, задължения и процедури на референтната лаборатория на Общността за болести по еднокопитните, различни от африканската чума по конете, по отношение на сътрудничеството с лаборатории, отговарящи за диагностицирането на инфекциозни болести по еднокопитните, в държавите-членки Без да се засягат основните функции и задължения на Референтните лаборатории на Общността в областта на здравето на животните съгласно член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004, Референтната лаборатория на Общността („РЛО“) за болести по еднокопитните, различни от африканската чума по конете, има следните задължения и функции: 1. РЛО осигурява, когато е необходимо, връзка между националните/централните лаборатории на държавите-членки за болести по еднокопитните или клоновете на лаборатории за диагностика, които се занимават с отделни патогени или групи от патогени, причиняващи болестите по еднокопитните, изброени в приложение А към Директива 90/426/ЕИО и посочени в приложение Г, глава II, буква А към Директива 92/65/ЕИО, с изключение на африканската чума по конете, по-конкретно като: а) застава начело на отрасъла на развъждане на коне, в тесен контакт със съответните структури за расови и състезателни коне, с цел да: i) гарантира ранно предупреждение, оценка и, когато е възможно, да предвижда риска, произтичащ от зараждащи се болести и специфични епидемиологични ситуации; ii) наблюдава положението на дадена болест като цяло и на регионално равнище, като редовно получава проби от терена, взети от държавите-членки и трети страни, географски или търговски свързани с Общността, по отношение на търговията с еднокопитни или продукти, получени от такива животни. б) извършва определяне на типа и антигенно и генно охарактеризиране на патогените, когато е от значение и е необходимо, например за епидемиологично проследяване или проверка на диагноза, от пробите, посочени в буква а), ii), и i) съобщава незабавно резултатите от подобни изследвания на Комисията, на държавите-членки и на съответната национална/централна лаборатория; ii) определя идентичността на болестотворните патогени, при необходимост в тясно сътрудничество с регионалните референтни лаборатории, определени от Световната организация за здравето на животните (Международното бюро по епизоотии (МБЕ). в) изгражда и поддържа актуализиран фонд от патогени и техните щамове и актуализиран фонд от специфични серуми против болестите по еднокопитните; г) отговаря за идентифициране на използваните понастоящем техники в различните лаборатории с цел да: i) предлага стандартни тестове и процедури за тестване или референтни серуми за извършване на вътрешен контрол на качеството; ii) разработва нови процедури за диагностициране, за да бъде вносът на коне по-сигурен, а износът — по-конкурентоспособен. д) съветва Комисията по всички въпроси, свързани с болестите по еднокопитните, изброени в приложение А към Директива 90/426/ЕИО или посочени в приложение Г, глава II, буква А към Директива 92/65/ЕИО, или обект на друго общностно законодателство в областта на здравето на животните; това задължение включва и консултиране относно евентуални ваксини, най-подходящите здравни тестове, необходими за търговията и вноса, или оценка на новоразработени ваксини, както и съвети относно въпроси, свързани с епидемиологията на различните болести по еднокопитните. 2. РЛО подпомага функциите на националните/централните лаборатории, по-конкретно посредством: а) съхраняване и предоставяне на националните лаборатории на реагенти и материали за използване при диагностициране на болести по еднокопитните, като например вируси или други патогени и/или неактивни антигени, стандартни серуми, клетъчни линии и други референтни реагенти; б) съхранение на експертни познания относно болестите по еднокопитните, включително относно зараждащи се болести за предоставяне на възможност за бърза диференциална диагностика; в) насърчаване на хармонизирането на диагностиката и осигуряване на професионална компетентност за тестване в рамките на Общността чрез организиране и извършване на периодични сравнителни опити и практически занятия по външно осигуряване на качеството за диагностициране на болести по еднокопитните на общностно равнище и периодичното изпращане на резултатите от тези опити до Комисията, държавите-членки и националните/централните лаборатории; г) постепенно въвеждане, последвано от редовно провеждане на междулабораторни тестове за професионална компетентност; д) извършване на научни изследвания с цел разработване на усъвършенствани методи за контрол на болестите в сътрудничество с националните/централните лаборатории и съгласно установеното в годишния работен план на референтната лаборатория на Общността, както и предоставяне на оптимални методи за диагностика и диференциална диагностика. 3. РЛО предоставя информация и провежда допълнително обучение, по-специално посредством: а) събиране на данни и информация относно методите за диагностика и диференциална диагностика, използвани в националните/централните лаборатории, и разпространяването на тази информация до Комисията и държавите-членки; б) планиране и прилагане на необходимите действия за допълнително обучение на експерти по лабораторна диагностика с цел хармонизиране на техниките за диагностициране; в) следене на постиженията в епидемиологията на болестите по еднокопитните; г) организиране на ежегодна среща, на която представители на националните/централните лаборатории могат да преразглеждат техниките за диагностика и напредъка по отношение на координацията. 4. РЛО също така: а) след допитване до Комисията извършва експерименти и опити на терена, насочени към подобряване на контрола на специфични болести по еднокопитните; б) преразглежда по време на ежегодната среща на националните/централните референтни лаборатории съответните изисквания относно тестването, определени в Наръчника за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на МБЕ; в) помага на Комисията при преразглеждане на препоръките на МБЕ (Здравния кодекс за сухоземните животни и Наръчника за стандарти за тестове и ваксини).