Чл. 30

Член 30 Разпоредби относно доказателствата, гаранцията, освобождаването на гаранцията и събирането на вносни мита Размерът на допълнителните вносни мита за всеки вид меласа, посочен в член 27, и за захарните продукти, посочени в

1. член 26, се определя въз основа на вносната цена CIF на съответната пратка съгласно член 33.

По отношение на меласата вносната цена CIF на съответната пратка се преобразува в цена на меласа със стандартно качество съгласно член 32. По отношение на бялата и суровата захар вносната цена CIF на съответната пратка се преобразува в еквивалентната цена на захар със стандартно качество, определено съгласно буква Б, точки II и III от приложение III към Регламент (ЕС) № 1308/2013, или, в зависимост от случая, в еквивалентната цена на продукта с код по КН 1702 90 95.

1. Когато вносната цена CIF за 100 килограма от дадена пратка е по-висока от приложимата представителна цена CIF, определена в съответствие с членове 24 и 25, вносителят представя на митническите органи на държавата членка на вноса най-малко следните доказателства:

а) договорa за покупка или всеки друг еквивалентен документ; б) застрахователния договор за пратката; в) фактурата; г) сертификатa за произход (когато е приложимо); д) договорa за превоз; е) в случай на превоз по море — коносаментa. За удостоверяване на вносната цена CIF на съответната пратка органите на държавата членка на вноса могат да изискат всякаква друга информация и документи, които сметнат за необходими.

1. В случая, посочен в параграф 2, вносителят предоставя гаранция (обезпечение) съгласно членове 89—100 от Регламент (ЕС) № 952/2013, равна на разликата между размера на допълнителното мито, изчислен въз основа на представителната цена CIF, която е приложима за съответния продукт, и размера на допълнителното вносно мито, изчислен въз основа на вносната цена CIF на съответната пратка.

Вносителят разполага с 2 месеца от датата на продажба на съответните продукти, в рамките на срок от 9 месеца от 4. датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че пратката е пласирана според условията, потвърждаващи верността на посочената в параграф 2 информация. Неспазването на някой от тези срокове води до загуба на предоставената гаранция. Периодът от 9 месеца обаче може да бъде удължен от митническите органи с най- много 3 месеца след надлежно обосновано искане от страна на вносителя. Ако продуктите са под режим специфична употреба, се прилага член 254 от Регламент (ЕС) № 952/2013. 18/51 ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2023/2834/oj

OB L, 21.12.2023 г. BG Предоставената в съответствие с параграф 3 гаранция се освобождава, доколкото митническите органи са удовлетворени от представеното доказателство за условията на пласиране. В противен случай гаранцията се задържа под формата на заплащане на допълнителни вносни мита.

1. Ако при проверка митническите органи установят, че изискванията на настоящия член не са спазени, те събират митото, дължимо съгласно член 105 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Размерът на митото, което трябва да бъде събрано или остава да бъде събрано, трябва да включва лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение до датата на събиране на дължимото мито. Прилаганият лихвен процент е този, който е в сила за операции по събиране на вземания съгласно националното законодателство.