Чл. 6

Член 6 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 май 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1.

(2) ОВ L 211, 1.8.2006 г., стр. 4.

(3) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31.

(4) The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2010 г., 8(1): 1496.

(5) The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2010 г., 8 (4):1546.

(6) The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2010 г.; 8(10):1826.

(7) ОВ L 61, 11.3.2010 г., стр. 1.

(8) ОВ L 155, 18.6.2009 г., стр. 30.

(9) ОВ L 309, 25.11.2010 г., стр. 18.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Схема за провеждане на изследванията, които са необходими за установяване на постигането на целта на Съюза за намаляване на Salmonella Еnteritidis и Salmonella Typhimurium в птичите стада от вида Gallus gallus, посочени в член 1, параграф 2

1. ОБХВАТ НА ПРОБИТЕ

Пробите следва да обхващат всички птичи стада с възрастни кокошки носачки Gallus gallus в рамката на националните програми за контрол, предвидени в член 5 от Регламент (ЕО) № 2160/2003.

1. МОНИТОРИНГ НА СТАДАТА С КОКОШКИ НОСАЧКИ

2.1. Честота на вземане и състояние на пробите

Проби от птичите стада следва да се вземат по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост и от компетентния орган. Вземане на проби по инициатива на оператора от хранителната промишленост се осъществява най-малко на всеки петнадесет седмици. Първото вземане на проби се провежда, когато кокошките в стадото достигнат възраст 24 ± 2 седмици. Вземане на проби от компетентния орган се осъществява най-малко: а) в едно птиче стадо за година за стопанство с най-малко 1 000 птици; б) на възраст 24 ± 2 седмици за птичи стада, отглеждани в сгради, където видът салмонела е бил открит при предишно птиче стадо; в) при всеки случай на подозрение за инфекция със салмонела при разследване на избухване на епидемия, причинена от храна, в съответствие с член 8 от Директива 2003/99/ЕО или при всички случаи, когато компетентният орган счита това за целесъобразно, като се използва протоколът за вземането на пробите, посочен в част Г, точка 4, буква б) от приложение II към Регламент (ЕО) № 2160/2003; г) във всички стада с кокошки носачки на стопанството в случай на откриване на Salmonella Еnteritidis или Salmonella Тyphimurium в едно стадо с кокошки носачки на стопанството; д) в случаи, когато компетентният орган счита това за подходящо. Вземането на проби, извършвано от компетентния орган, може да замести вземането на проби по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост. 2.2. Протокол за вземане на проби

За да се повиши до максимум чувствителността на вземането на проби и да се осигури правилно прилагане на протокола за вземане на проби, компетентният орган или стопанският субект в хранителната промишленост следва да осигурят вземането на проби от обучени лица. 2.2.1. Вземане на проби от стопански субект в хранителната промишленост

а) При отглеждане на птиците в кафези се вземат две проби по 150 g естествено събрани изпражнения от всички транспортни ленти или остъргващи лопати в сградата след пускане на системата за отстраняване на тора; при помещение със стъпаловидно разположени кафези без остъргващи лопати или транспортни ленти обаче трябва да бъдат събрани две проби по 150 g от смесени пресни изпражнения от 60 различни места под кафезите от местата за изпражненията. б) При отглеждане на птиците в обор или открити ферми се вземат два чифта обувни тампони или „чорапчета“. Обувните тампони трябва да имат достатъчна способност да попиват, за да задържат влагата. Повърхността на обувните тампони се навлажнява с подходящ разтворител. Пробите трябва да се взимат, като помещението се обхожда по маршрут, който осигурява представителни проби за всички части на помещението или съответния участък от него. Маршрутът включва зони, покрити със слама или с летви, при условие че е безопасно да се ходи по летвите. В пробата трябва да се включат всички отделни заградени участъци в рамките на едно помещение. Когато вземането на пробите в даден участък приключи, обувните тампони трябва да се свалят внимателно, за да не изпадне полепеният по тях материал. 2.2.2. Вземане на проби от компетентния орган

Поне една проба трябва да се събере, като се използва протоколът за вземане на проби в допълнение към пробите, посочени в точка 2.2.1. Допълнителни проби трябва да се вземат, за да се осигурят представителни проби, ако това се изисква поради разпределението или големината на стадото. В случай на проба, посочена в точка 2.1, букви б), в), г) и д), компетентните власти се задоволяват с провеждане, както това е подходящо, на по-нататъшни тестове, а именно чрез лабораторни тестове и/или проверки по документи, както е целесъобразно за осигуряване, че резултатите от проверките за салмонела по птиците не са повлияни от употребата на антимикробиални вещества в птичите ята. Когато не са открити Salmonella Еnteritidis и Salmonella Тyphimurium, но са открити антимикробиални вещества или инхибиторен ефект на бактериален растеж, птичето стадо се счита за инфектирано с оглед на целта на Съюза. Компетентният орган може да реши да разреши замяната на една проба от изпражнения или един чифт обувни тампони с прахова проба от 100 g, събрана от няколко места в помещението от повърхности с видимо присъствие на прах. Като алтернатива може да се използва проба, взета с помощта на един или повече навлажнени текстилни тампона с обща площ най-малко 900 cm2, вместо да се събира прах от няколко места в помещението, като се гарантира, че всеки тампон е добре покрит с прах от двете страни. Компетентният орган може да реши да увеличи минималния брой на пробите, за да осигури представителни проби по оценка във всеки отделен случай на епидемиологичните параметри, а именно условията за биосигурност, разпределението или големината на стадото или други условия от значение.

1. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБИТЕ

3.1. Транспортиране и подготовка на пробите

За предпочитане е пробите да бъдат изпращани по експресна поща или куриер до лабораториите, посочени в членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, в рамките на 24 часа след вземането им. Ако не бъдат изпратени в рамките на 24 часа, те се съхраняват в хладилник. Пробите могат да се транспортират и при нормална температура на околната среда, стига да се избягват прекалено високите температури (над 25 °C) или излагането на слънчева светлина. В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което трябва да се извърши в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на четири дни след вземането на пробите. Пробите от обувни тампони и праховите проби или текстилният тампон се подготвят отделно, когато се вземат от компетентния орган, а когато се вземат от стопански субекти в хранителната промишленост, отделните проби могат да бъдат съчетани в едно изследване. 3.1.1. Проби с обувни тампони и прахови проби

а) Двата чифта обувни проби (или „чорапчета“) или прахови проби се разопаковат внимателно, за да се избегне изпадането на полепналия фекален материал, издърпват се и се поставят в 225 ml буферирана пептонна вода (BPW), предварително затоплена до стайна температура, или 225 ml разтворител се добавя директно към двата чифта обувни проби в контейнера, който е получен в лабораторията. Обувните тампони/чорапчета или текстилният тампон се потапят изцяло в BPW, за да се осигури достатъчно количество течност около пробата, така че салмонелите да се отделят от нея, и затова при необходимост може да се добави още BPW. б) Пробата се центрофугира до пълното ѝ насищане и обработката продължава, като се прилага методът за откриване по точка 3.2. 3.1.2. Други проби с материал от изпражнения и прах

а) Пробите от изпражнения се издърпват внимателно и напълно се смесват, а количество от 25 g субпроби се взема за посявка. б) 25 g субпроба (или 50 ml суспензия, съдържаща 25 g от първоначалната проба) се добавя към 225 ml буферен разтвор в пептонова вода, която е била предварително затоплена до стайна температура. в) Посявката на пробата се провежда, като се прилага методът за изследване по точка 3.2. Ако са уточнени стандарти по ISO за подготовката на съответните проби за откриване на салмонела, то те се прилагат, като заместват разпоредбите за подготовка на пробите от точки 3.1.1 и 3.1.2. 3.2. Метод за откриване

Откриването на видовете салмонела се провежда съгласно поправка 1 към EN/ISO 6579-2002/Amd1:2007. „Микробиология на храните и храните за животни — хоризонтален метод за откриване на Salmonella spp. — поправка 1: приложение Г: Откриване на Salmonella spp. в животински изпражнения и в проби от околната среда от периода на първично производство“ на Международната организация по стандартизация. След инкубирането пробите в BPW не се разклащат, разбъркват или размесват по друг начин. 3.3. Определяне на серотипа

Серотипът на най-малко един изолат от всяка положителна проба, взета от компетентния орган, се определя по схемата на Kaufmann-White-LeMinor. При изолатите, взети от стопанските субекти в хранителната промишленост, се определя поне един серотип на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium. 3.4. Алтернативни методи

По отношение на пробите, взети по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, може да се използват алтернативни методи вместо методите за подготовка на проби, методите за откриване и методите за определяне на серотипа, посочени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 от настоящото приложение, ако са потвърдени в съответствие с най-новата версия на стандарт EN/ISO 16140. 3.5. Тестване за антимикробна резистентност

Изолатите се изследват за антимикробна резистентност в съответствие с член 2 от Решение 2007/407/ЕО на Комисията (1). 3.6. Съхраняване на щамове

Компетентният орган трябва да гарантира, че поне по един изолиран щам на значимите серотипове на Salmonella spp. от вземане на проби като част от официални проверки годишно и за всяко помещение се съхранява за бъдещо определяне на фаги или изследване за антимикробна възприемчивост, като се използват нормалните методи за събиране на посевки, които трябва да гарантират целостта на щамовете за минимален период от две години. По преценка на компетентния орган изолираните щамове от проби, взети от стопанските субекти в хранителната промишленост, също се съхраняват за тези цели.

1. РЕЗУЛТАТИ И ДОКЛАДВАНЕ

4.1. Дадено стадо от кокошки носачки се счита за положително за целите на доказването на постигането на целта на Съюза, когато:

а) е установено наличието на значимите серотипове на Salmonella (различни от ваксинни щамове) в една или повече от взетите от стадото проби, дори и ако значимите серотипове на Salmonella са открити само в прахова проба или тампон; или б) антимикробни препарати или инхибитори на растежа на бактериите са открити в стадото. Това правило не се прилага при изключителни случаи, описани в приложение II Г, точка 4 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, когато първоначалният положителен резултат за салмонела не е потвърден от съответния протокол за вземането на пробите. 4.2. Положителните птичи стада се отчитат само веднъж, независимо:

а) колко често са били открити значимите серотипове на салмонела в стадото по време на периода на производство; или б) дали вземането на проби е било извършено по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, или от компетентния орган. Ако обаче вземането на проби през периода на производство е извършено в рамките на две календарни години, резултатът за всяка година се съобщава отделно. 4.3. Докладът съдържа:

а) общия брой на стадата с възрастни кокошки носачки, които са били изследвани поне веднъж в годината, за която се отнася докладът; б) резултатите от изследванията, в това число: i) общия брой на стадата с кокошки носачки в държавата-членка с положителен резултат за салмонела; ii) броя на стадата с кокошки носачки с поне един положителен резултат за Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium; iii) броя на стадата с кокошки носачки с положителен резултат за всеки един от серотиповете на салмонела или за неопределен вид салмонела (изолирани щамове, чийто тип или серотип не може да бъде определен); в) тълкуване на резултатите, по-специално по отношение на изключителните случаи или при значителна промяна на броя на изследваните и/или положителните стада. Резултатите и всяка допълнителна информация, която е от значение, се съобщават като част от доклада за тенденциите и източниците, предвиден в член 9, параграф 1 от Директива 2003/99/ЕО.

(1) ОВ L 153, 14.6.2007 г., стр. 26.