Чл. 4

Член 4 Задължения на доверяващите се страни, когато процесът на сверяване на самоличността не е успешен Когато процесът на сверяване на самоличността се смята за неуспешен съгласно член 2, параграф 7, доверяващата се 1. страна или страната, действаща от нейно име, или централизираната система гарантират, че ползвателят на средства за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, или на портфейл, се уведомява, ако:

а) б) 2. а) б) в) предоставените данни не са довели до успешно и недвусмислено съвпадение на самоличността с някой съществуващ ползвател на доверяващата се страна или в регистър, на който се основава доверяващата се страна или страната, действаща от нейно име; ползвателят разполага с други възможности за сверяване на самоличността или други методи за получаване на достъп до услугата. Възможностите или другите методи по параграф 1, буква б) може да включват: различно средство за електронна идентификация, за което е извършено уведомяване, или различен портфейл; актуализация на информацията, която вече е регистрирана при доверяващата се страна, страната, действаща от нейно име, или в регистъра, на който доверяващата се страна се основава, или централизираната система за сверяване на самоличността; допълнителна информация, предоставена от доверяващата се страна или от страна, действаща от нейно име за сверяване на самоличността, или от централизираната система. Когато допълнителните методи водят до успешно и недвусмислено съвпадение или регистрация, резултатът следва

1. задълженията по член 3.
2. Когато доверяващата се страна или централизираната система определи първоначално или след неуспешно изпълнение на допълнителните процеси за сверяване на самоличността, че ползвателят не е бил регистриран преди това, доверяващата се страна или централизираната система могат да смятат този ползвател за нов ползвател и, където е приложимо, го регистрират в съответствие с националното право или административни практики.

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2025/846/oj 5/6

BG OB L, 7.5.2025 г.

1. Когато допълнителните методи не доведат до успешно и недвусмислено съвпадение, страната, извършваща сверяването на самоличността, може да провери дали ползвателят не е имал минало взаимодействие или взаимодействия с доверяващата се страна или с регистър, на който доверяващата се страна се основава, и съответно той да се приема като нов ползвател.

Когато е налице нов ползвател доверяващите се страни прилагат процедурата, посочена в член 3. Доверяващите се

1. страни могат да регистрират нови ползватели в съответствие с националното право или административни практики.