Чл. 6

Член 6 Общи правила за определяне на мястото на пребиваване

1. За приложението на настоящата директива „обичайно място на пребиваване“ означава мястото, където едно лице живее обикновено, т.е. през не по-малко от 185 дни през календарната година, поради своите лични и професионални връзки, или, в случай на отсъствие на професионални връзки, поради своите лични връзки, които разкриват тясна обвързаност между лицето и мястото, където живее.

Когато, обаче, професионалните връзки на едно лице са с място, различно от мястото, с което са личните му връзки, вследствие на което лицето живее последователно на различни места, разположени в две или повече държави-членки, счита се, че неговото обичайно място на пребиваване е мястото, с което то има лични връзки, при условие че лицето постоянно се връща там. Не е необходимо последното условие да бъде удовлетворено, ако лицето живее в една от държавите-членки с цел изпълнение на задача с определена продължителност. Посещаване на университет или училище не предполага смяна на обичайното място на пребиваване.

1. Физическите лица представят всички подходящи доказателства за обичайното си място на пребиваване, по-специално чрез карти за самоличност или всякакви други валидни документи.
2. Компетентните органи на държавата-членка по местоназначение могат да поискат да им бъдат предоставени всякакви сведения или допълнителни доказателства, когато имат съмнения относно достоверността на заявление по параграф 2 относно обичайното място на пребиваване или за целите на определен вид контрол.

ВЪВЕЖДАНЕ НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОМЯНА НА ОБИЧАЙНОТО СИ МЯСТО НА ПРЕБИВАВАНЕ