Чл. 28

Член 28 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той започва да се прилага 18 месеца след влизането му в сила. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 14 юни 2022 година. За Комисията Председател Ursula VON DER LEYEN

L 168/24 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДАВАТ ПО ЦЯЛАТА ВЕРИГА НА ДОСТАВКА, И ДАННИ ЗА СДЕЛКИТЕ ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. Данни, които трябва да се предават по цялата верига на доставка

а) наименование на доброволната или националната схема; б) номер на доказателството за устойчивост; в) характеристики за устойчивост и за намаление на емисиите на ПГ, включително: i) декларация дали суровината или горивото отговарят на критериите, посочени в член 29, параграфи 2—7 от Директива (ЕС) 2018/2001; ii) данни за емисиите на ПГ, изчислени в съответствие с методологията, посочена в приложения V и VI към Директива (ЕС) 2018/2001 или в Делегиран регламент (ЕС) 2019/807; iii) данни за това кога инсталацията е започнала работа (само за горивата); г) наименование на суровината или наименование на суровината, от която е произведено горивото; д) номер на разрешителното за отпадъци или странични животински продукти (ако е приложимо); е) вид гориво (само за горивата);

ж) държава на произход на суровината; з) държава на производство на горивото; и) декларация дали суровината или горивото отговарят на критериите, определени за биогоривата с нисък риск от непреки промени в земеползването; й) информация за това дали е предоставена подкрепа за производството на тази партида, и ако това е така, за вида на схемата за подкрепа.

1. Данни за сделката

а) наименование и адрес на дружеството доставчик; б) наименование и адрес на дружеството купувач; в) дата на (физическо) натоварване; г) място на (физическо) натоварване или логистично съоръжение или входна точка на инфраструктурата за разпределение; д) място на (физическа) доставка или логистично съоръжение или изходна точка на инфраструктурата за разпределение; е) обем: За горивата трябва да се включи също така количеството енергия на горивото. За изчисляване на количеството енергия трябва да се използват конверсионните коефициенти в приложение III към Директива (ЕС) 2018/2001.

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/25 ПРИЛОЖЕНИЕ II МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ОДИТНИТЕ ДОКЛАДИ, ОБОБЩЕНИ ОДИТНИ ДОКЛАДИ ИЛИ СЕРТИФИКАТИ A. Минимално съдържание на одитния доклад

1. По отношение на икономическия оператор:

а) данни за контакт на основния сертифициран субект (наименование и адрес на дружеството, данни за определеното лице за контакт); б) обхват на сертифицирането; в) координати на географската дължина и ширина (за земеделски стопанства и насаждения сертифицирани като отделни единици); г) област на сертифициране (за първата точка на събиране или индивидуално сертифицирани земеделски стопанства и насаждения); д) приблизително количество устойчив материал, който може да се добива годишно (за веригите за доставка в селското и горското стопанство); е) приблизително количество устойчиви материали, които могат да бъдат събирани годишно (за пунктовете за събиране на отпадъци и остатъци); ж) списък на обектите, попадащи в обхвата на сертификацията (име и адрес);

з) входящи/изходящи материали, (физически) обработвани в сертифицираните обекти — класификациите трябва да са в съответствие с изискванията, посочени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001; и) приблизително количество устойчиви входящи материали, използвани годишно (само за производителите на крайния продукт); й) приблизително количество устойчив краен продукт, който може да бъде произвеждан годишно (само за производителите на крайния продукт).

1. По отношение на сертифициращия орган:

а) данни за контакт (име и адрес) и лого; б) състав на одитния екип; в) акредитиращ орган и обхват и дата на акредитация.

1. По отношение на процеса на одит:

а) дата на одита; б) маршрут и продължителност на одита (разделени по продължителност на престоя на място и дистанционно — когато е уместно); в) одитирани/сертифицирани стандарти на схемата (включително номер на версията); г) одитирани обекти; д) одитен метод (оценка на риска и база за изготвяне на извадки, консултации със заинтересованите страни);

е) сертифициране на други доброволни схеми или стандарти; ж) вид на данните за ПГ (стойности по подразбиране, NUTS2 или действителни стойности — включително информация за прилагането на коефициенти за намаляване на емисиите на ПГ).

1. По отношение на одитните резултати:

а) място и дата на издаване; б) списък на установените несъответствия.

L 168/26 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Б. Минимално съдържание на обобщения одитен доклад или сертификат

1. По отношение на икономическия оператор:

а) данни за контакт на основния сертифициран субект (наименование и адрес на дружеството, данни за определеното лице за контакт); б) обхват на сертифицирането; в) координати на географската дължина и ширина (за земеделски стопанства и насаждения сертифицирани като отделни единици); г) по избор първата точка на събиране, началните точки, търговците със складове: списък на обектите, попадащи в обхвата на сертификацията (име и адрес); д) входящи/изходящи материали, (физически) обработвани в сертифицираните обекти — класификациите трябва да са в съответствие с изискванията, посочени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001;

1. По отношение на сертифициращия орган: данни за контакт (име и адрес) и лого
2. По отношение на процеса на одит:

а) дата на одита; б) одитирани/сертифицирани стандарти на схемата (включително номер на версията);

в) одитирани обекти; г) вид на данните за ПГ (стойности по подразбиране, NUTS2 или действителни стойности — включително информация за прилагането на коефициенти за намаляване на емисиите на ПГ).

1. По отношение на одитните резултати:

а) (уникалния) номер или код на сертификата; б) място и дата на издаване; в) списък на установените несъответствия; г) дати на валидност на сертификата от/до (и дата на сертифициране, ако е приложимо); д) печат и/или подпис на издаващата страна.

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/27 ПРИЛОЖЕНИЕ III СПИСЪК НА ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ДОБРОВОЛНИТЕ СХЕМИ ТРЯБВА ДА ДОКЛАДВАТ НА КОМИСИЯТА В ГОДИШНИТЕ СИ ДОКЛАДИ ЗА ДЕЙНОСТТА Доброволните схеми трябва да докладват на Комисията следната информация в годишните си доклади за дейността: а) правилата относно независимостта, метода и честотата на одитите, одобрени от Комисията при акредитирането на доброволната схема, и всички промени в тях с течение на времето, за да се отразят насоките на Комисията, променената регулаторна рамка, констатациите от вътрешния мониторинг на процеса на одитиране на сертифициращите органи и развиващите се най-добри практики в сектора; б) правилата и процедурите за установяване и справяне с неспазването на правилата от страна на икономическите оператори и членовете на схемата; в) доказателствата за изпълнение на правните изисквания за прозрачност и публикуване на информация в съответствие с член 6; г) участието на заинтересованите страни, по-специално относно консултациите с общностите на коренното население и местните общности преди да се вземе решение, по време на изготвянето на проекта за схемата и на нейното преразглеждане, както и при извършването на одити и при действията в отговор на техните препоръки;

д) преглед на дейностите, извършвани от доброволната схема в сътрудничество със сертифициращите органи с цел подобряване на цялостния процес на сертифициране и на квалификацията и независимостта на одиторите и съответните органи на схемата; е) пазарните актуализации на схемата, количеството на сертифицираните суровини, биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, рециклирани въглеродни горива и възобновяеми горива от небиологичен произход по страни на произход и видове, както и броя на участниците; ж) преглед на ефективността на системата за прилагане, въведена от управителния орган на доброволната схема с цел проследяване на доказателствата за съответствие с критериите за устойчивост, които схемата предоставя на своите членове. Това обхваща по-специално начина, по който системата ефективно предотвратява измамни дейности, като осигурява своевременно установяване, разглеждане и проследяване на предполагаемите случаи на измама и други нередности, и когато е целесъобразно, броя на установените случаи на измама или нередности;

з) критериите за признаване на сертифициращи органи; и) правилата за начина на прилагане на системата за вътрешен мониторинг и резултатите от нейния периодичен преглед, по-конкретно за надзора на работата на сертифициращите органи и техните одитори, както и за системата за разглеждане на жалби срещу икономически оператори и сертифициращи органи; й) възможностите за улесняване или подобряване на насърчаването на най-добри практики; к) доброволните схеми за сертифициране на горска биомаса трябва да включват информация за начина, по който е направена оценката на риска, изисквана в член 29, параграфи 6 и 7 от Директива (ЕС) 2018/2001.

L 168/28 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. ПРИЛОЖЕНИЕ IV НЕИЗЧЕРПАТЕЛЕН СПИСЪК НА ОТПАДЪЦИТЕ И ОСТАТЪЦИТЕ, ОБХВАНАТИ ПОНАСТОЯЩЕМ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ IX КЪМ ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 За веществата, изброени в настоящото приложение, се смята, че спадат към една от категориите суровини съгласно приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001, без да са изрично посочени. Списъкът не е изчерпателен и допълва съществуващия списък с материали в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001. Категория в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001 Подкатегория/примерни суровини Приложение IX, част А, буква г) Отпадъци от напитки Приложение IX, част А, буква г) Плодови/зеленчукови остатъци и отпадъци (само опашки, листа, стъбла и шушулки) Приложение IX, част А, буква г) Бобови шушулки, обвивка и прах: какао, кафе Приложение IX, част А, буква п) Черупки/шушулки и производни: соеви люспи Приложение IX, част А, буква г) Остатъци и отпадъци от производството на топли напитки: отработена утайка от кафе, отработени чаени листа

Приложение IX, част А, буква г) Отпадъци от млечни продукти Приложение IX, част А, буква г) Приложение IX, част А, буква г) Масло от хранителни отпадъци: масло, извлечено от хранителни отпадъци от промишлеността Неядливи остатъци от зърнени култури и отпадъци от смилане и преработка на зърно: пшеница, царевица, ечемик, ориз Приложение IX, част А, буква г) Остатъци и отпадъци от извличането на маслиново масло: костилки от маслини Приложение IX, част А, буква п) Остатъци от селскостопанската реколта Приложение IX, част А, буква р) Палмови листа, палмови стъбла Приложение IX, част А, буква р) Повредени дървета Приложение IX, част А, буква п) Неизползван фураж/фураж от ливада Приложение IX, част Б, буква б) Масло от рибни отпадъци, класифицирани в категории 1 и 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009. Приложение IX, част А, буква г) Други отпадъци от кланици (Животински отпадъци (без мазнини) от кат. 1) Приложение IX, част А, буква г) Промишлени отпадъчни води и производни Приложение IX, част А, буква ж)

Масло от палмови утайки (PSO) Приложение IX, част А, буква г) Отлагания от складирани промишлени продукти Приложение IX, част А, буква г) Биогенна фракция на излезли от употреба гуми Приложение IX, част А, буква р) Рециклирана/отпадна дървесина Приложение IX, част А, буква г) Хумуси Приложение IX, част А, буква г) Отпадъчна белилна пръст

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/29 ПРИЛОЖЕНИЕ V МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАМАЛЕНИЯТА НА ЕМИСИИТЕ В РЕЗУЛТАТ ОТ НАТРУПВАНЕТО НА ВЪГЛЕРОД В ПОЧВАТА ВСЛЕДСТВИЕ НА ПОДОБРЕНО УПРАВЛЕНИЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО Икономическите оператори, които желаят да заявят намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление в селското стопанство (esca) в g CO2eq/MJ, трябва да използват следната формула, за да изчислят действителните си стойности: Където: CSR CSA 3,664 n P ef е масата на запаса от въглерод в почвата на единица площ, свързана с референтната практика за управление на културите в Mg въглерод за ha. е масата на оценените въглеродни запаси в почвата на единица площ, свързани с прилаганите практики за управление на културите след най-малко 10 години прилагане, в Mg въглрод за ha. е коефициентът, получен чрез разделяне на молекулното тегло на CO2 (44,010g/mol) на молекулното тегло на въглерода (12,011 g/mol) в g CO2eq/g C.

е периодът (в години) на отглеждането на съответната култура. е производителността на културата (измерена като енергия в MJ на биогоривото или на горивото от биомаса за ha годишно). емисии от увеличеното количество торове или от използването на хербициди Подобрените практики за управление на селското стопанство, приети с цел постигане на намаление на емисиите от натрупване на въглерод в почвата, включват преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобряване на културите/редуването им, използване на покривни култури, включително управление на растителните остатъци, и използване на органични подобрители на почвата (например компост, естествен тор, ферментационен продукт, биовъглища и др.). Изчисляването на действителните стойности на CSR и CSA се основава наизмервания на въглеродните запаси в почвата. Измерването наCSR се извършва на ниво земеделско стопанство преди промяната на практиката на управление, за да се установи базовата линия, а след това CSA се измерва на редовни интервали от време, не дълги от 5 години.

Цялата площ, за която се изчисляват въглеродните запаси в почвата, трябва да има сходен климат и почвен тип, както и сходна история на управление по отношение на обработката на почвата и внасянето на въглерод в почвата. Ако подобрените управленски практики се прилагат само в част от земеделското стопанство, намаленията на емисиите на ПГ могат да бъдат заявени само за площта, обхваната от тях. Ако в едно земеделско стопанство се прилагат различни подобрени управленски практики, заявяваните спестени емисии на ПГ се изчисляват и заявяват поотделно за всяка практика по esca. За да се гарантират по-малки годишни колебания в измерените въглеродни запаси в почвата и да се намалят свързаните с тях грешки, може да се групират ниви, които имат еднакви почвени и климатични характеристики, сходна история на управление по отношение на обработката на почвата и внасянето на въглерод в почвата и които ще бъдат обект на една и съща подобрена управленска практика, включително ниви, принадлежащи на различни земеделски стопани.

След първото измерване на базовия показател увеличението на въглеродните запаси в почвата може да се пресметне въз основа на представителни опити или модели на почвата, преди да се направи второ измерване на увеличението на въглеродните запаси. От второто измерване нататък измерванията съставят крайната основа за определяне на действителните стойности на увеличението на въглеродните запаси в почвата. След второто измерване обаче моделирането, което позволява на икономическите оператори да оценяват годишното увеличение на въглеродните запаси в почвата, може да бъде разрешено до следващото измерване само ако използваните модели са калибрирани въз основа на реално измерените стойности. Икономическите оператори са задължени да използват само модели, които са били валидирани от доброволните схеми. Доброволните схеми са задължени да информират икономическите оператори и сертифициращите органи, които извършват одити от тяхно име, за моделите, които са валидирали за целите на такава употреба.

L 168/30 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. В използваните модели се взема предвид различната история на управление на почвата, климата и нивите, за да се симулира динамиката на въглерода в почвата. Доброволната схема е задължена да изготви подробен доклад, в който се представят валидираният метод за моделиране и залегналите в него основни допускания. Свързаните с това окончателни действителни стойности, установени въз основа на резултатите от измерванията на почвата, се използват за коригиране на годишните заявления за намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление в селското стопанство (esca), направени въз основа на моделирането. За да се заявят намаления на емисии от натрупването на въглерод в почвата чрез селскостопанско управление (esca), измерванията на въглеродните запаси в почвата се извършват от сертифицирани лаборатории и пробите се съхраняват за период от най-малко 5 години за целите на одита. Доброволните схеми изискват от земеделския стопанин или от икономическия оператор да поеме дългосрочен ангажимент да продължи да прилага подобрената управленска практика в продължение на минимум 10 години, за да бъдат отчетени намаленията на емисиите на ПГ. Този ангажимент може да бъде изпълнен като 5-годишен ангажимент с възможност за подновяване.

Неизпълнението на този критерий ще доведе до това, че всички стойности на esca за текущата година за земеделския стопанин или икономическия оператор ще бъдат добавени като емисии към общите емисии на ПГ от доставената енергийна култура, вместо да бъдат приспаднати като намаления на емисии на ПГ, и до забрана за включване на стойността на esca в изчисленията на ПГ за период от пет години, независимо от използваната схема за сертифициране. Ако даден ангажимент е бил подписан от името на икономически оператор от името на няколко земеделски стопани и един от тези земеделски стопани се оттегли предсрочно, гореспоменатите санкции се прилагат само за съответния земеделски стопанин, а не за всички ангажименти на икономическия оператор. Доброволната схема, която е издала сертификата, е задължена да приложи санкциите и да информира надлежно всички други доброволни схеми, както и да публикува тази информация на своя уебсайт и да я включи в годишните доклади за дейността си, които трябва да бъдат изпратени на Комисията.

Освен това се изисква непрекъснат минимален период от три години за прилагането на подобрената управленска практика, преди да може да се подаде заявление. Максималната възможна обща стойност на годишното заявление за намаление на емисиите от натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление на селското стопанство (esca) е ограничена до 45 g CO2eq/MJ за биогоривата или за течните горива от биомаса за целия период на прилагане на практиките по Esca, ако биовъгленът се използва като органичен подобрител на почвата самостоятелно или в комбинация с други допустими практики по esca. Във всички останали случаи горепосочената горна граница е 25 g CO2eq/MJ за биогоривата или за течните горива от биомаса за целия период на прилагане на практиките по esca. Първичните производители или икономическите оператори, които вече са ангажирани с допустими практики по esca и са подали съответни заявления за Esca преди влизането в сила на настоящия регламент за изпълнение, могат да прилагат ограничение от 45 g CO2eq/MJ за биогориво или за течно гориво от биомаса през преходния период до първото измерване на увеличението на въглеродните запаси на 5-та година. В такъв случай измереното увеличение на въглеродните запаси на 5-та година ще се превърне в горна граница за годишните заявления, които трябва да бъдат подадени през следващия период от 5 години. Ако първото измерване на увеличението на въглеродните запаси на 5-та година покаже по-голямо общо годишно увеличение на въглеродните запаси в сравнение с подадените годишни заявления, годишната разлика може да бъде поискана от първичните производители или от икономическите оператори през следващите години, за да се компенсира по-ниското увеличение на въглеродните запаси. Съответно, ако първото измерване на увеличението на въглеродните запаси на 5-та година покаже по-ниско общо годишно увеличение на въглеродните запаси в почвата в сравнение с подадените годишни заявления, земеделските стопани или икономическите оператори трябва да приспаднат съответно годишната разлика от заявленията си през следващите пет години.

Ако прилагането на допустими подобрени практики за управление в селското стопанство (esca) е започнало в миналото, но не са подавани предишни заявления по Esca, могат да се подават годишни заявления по Esca със задна дата, но за не повече от 3 години преди момента на сертифициране по esca. Икономическият оператор е длъжен да предостави подходящи доказателства за началото на прилагането на подобрените селскостопански практики. В такъв случай оценката на CSR стойността може да се основава на сравнително измерване на съседно или друго поле със сходни климатични и почвени условия, както и със сходна история на управление на полето. Ако няма налични данни от такова поле, CSRпрогнозната стойност може да се основава на моделиране. В този случай първото измерване се извършва незабавно, в момента на поемане на ангажимента. Следващото измерване на увеличението на въглеродните запаси ще трябва да се извърши 5 години по-късно. Вземат се предвид увеличените емисии в резултат от увеличеното количество торове или употребата на хербициди поради прилагането на подобрени селскостопански практики. За тази цел се предоставят подходящи доказателства за използването на торове или хербициди в минали периоди, за което се приема средната стойност за трите години, предхождащи прилагането на новите селскостопански практики. При изчисленията може да се вземе предвид приносът на азотфиксиращите култури, използвани за намаляване на нуждата от допълнителни торове.

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/31 При вземането на проби се прилагат следните правила:

1. Метод за вземане на представителни проби:

а) вземането на проби се извършва за всеки участък или поле; б) взема се поне една проба от 15 добре разпределени подпроби на всеки 5 хектара или на поле, в зависимост от това кое от двете е по-малко (като се взема предвид хетерогенността на съдържанието на въглерод в участъка); в) по-малки полета с еднакви климатични условия, тип почва, референтна земеделска практика и практика по esca може да се групират; г) вземането на проби се извършва или през пролетта, преди обработката на почвата и наторяването, или през есента, най-малко 2 месеца след прибирането на реколтата; д) директни измервания на промените във въглеродните запаси в почвата се правят за първите 30 cm от почвата; е) точките на първоначалното вземане на проби за измерване на базовите стойности на въглеродните запаси в почвата се използват при идентични полеви условия (особено влажност на почвата);

ж) протоколът за вземане на проби трябва да бъде добре документиран.

1. Измерване на съдържанието на въглерод в почвата:

а) почвените проби се изсушават, пресяват, и ако е необходимо, се смилат; б) ако се използва методът на горене, неорганичният въглерод се изключва.

1. Определяне на насипната плътност на суха почва:

а) отчитат се промените в насипната плътност с течение на времето; б) насипната плътност следва да се измерва по метода на слягането, т.е. чрез механично забиване на цилиндър в почвата, което значително намалява грешките, свързани с измерването на насипната плътност; в) ако не е възможно да се използва методът на слягането, особено при песъчливи почви, вместо него се използва надежден метод; г) пробите следва да се изсушат в пещ преди претеглянето. Прилагането на горепосочената методология по отношение на esca и изчисляването на действителните стойности на емисиите на ПГ се проверяват надлежно от сертифициращите органи и се документират в одитните доклади. Доброволните схеми са задължени да издават подробни насоки за икономическите оператори и сертифициращите органи относно прилагането на тази методология, включително за своите валидирани модели на почвата, както и да подпомагат своите одитори при изпълнението на техните задачи по проверка. Доброволните схеми са задължени също така да включват подробна статистическа информация и качествена обратна връзка относно прилагането на методологията по esca в годишните си доклади за дейността, които се представят на Комисията.

Комисията надлежно следи прилагането на методологията по esca като част от мониторинга на дейностите на доброволните схеми, който обхваща, наред с другото: — изпълнението на проекта, което следва да дава възможност, наред с другото, да се оцени връзката на резултатите от моделирането с полевите измервания; — сравняване на заявленията и резултатите спрямо оценките за насищане на почвата с органичен въглерод (SOC), за да се изведат критерии и препоръки и евентуално изисквания за дългосрочно поддържане на дадено равновесие, за да се гарантират резултатите в дългосрочен план; — извеждане на препоръки и изисквания за подходящ избор на модел и калибриране, както и на надеждни показатели за моделиране на резултатите.

L 168/32 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Комисията може да преразгледа методологичния подход, описан в настоящото приложение, както и горните граници, прилагани към годишните заявления за натрупване на въглеродни запаси, въз основа на резултатите от този мониторинг или с цел да го приведе в съответствие с развиващите се знания или с ново законодателство в тази област в бъдеще (например инициативата на ЕС за улавяне на въглерод в селскостопанските почви).

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/33 ПРИЛОЖЕНИЕ VI НЕИЗЧЕРПАТЕЛНИ СПИСЪЦИ НА ПРИМЕРИ ЗА ОСНОВНИ ПРАКТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И МОНИТОРИНГ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА УЛАВЯНЕТО НА ВЪГЛЕРОД В ПОЧВАТА И ПОВИШАВАНЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА ПОЧВАТА И ЗА МОНИТОРИНГ НА ТЕЗИ ДЕЙСТВИЯ Таблица 1 Примери за основни практики за управление на почвите, с които се насърчава улавянето на въглерод в почвата (при липса на остатъци) и се подобрява качеството на почвите Изискване Редуване на поне 3 култури, включително бобови растения или зелен тор в системата за отглеждане на културите, като се вземат предвид агрономическите изисквания за последователност на културите, специфични за всяка отглеждана култура и климатичните условия. Многовидова защитна култура между насаждения от търговски култури се смята за такава. Сеитба на покривни/почвозащитни/междинни култури, като се използва подходяща за района смес от видове с поне една бобова култура. Практиките за управление на културите следва да осигуряват минимално почвено покритие, за да се избегне оголването на почвата в най-чувствителните периоди. Предотвратяване на уплътняването на почвата (честотата и графикът на полевите операции следва да се планират така, че да се избегне движението върху влажна почва; обработката на почвата следва да се избягва или значително да се намали при влажни почви; може да се използва планиране на контролираното движение). Забранено е изгарянето на стърнища от обработваеми площи, освен когато органът е допуснал изключение по фитосанитарни съображения. Върху кисели почви, когато се прилага варуване, при почви с влошено качество и когато повишаването на киселинното съдържание влияе на продуктивността на културите. Намаляване на обработката на почвата/без обработка на почвата — Контрол на ерозията — добавяне на органични подобрители (биовъглен, компост, оборски тор, растителни остатъци) — използване на защитни култури, възстановяване на влажни зони Рекултивация: засаждане характеристики на ландшафта — агролесовъдство

(смяна на видовете, защита със сламен мулч) — разнообразие Параметър за качество на почвите Насърчаване на почвеното плодородие, на въглерода в почвата, ограничаване на ерозията на почвата, насърчаване на биологичното на почвата и на контрола на патогените Насърчаване на почвеното плодородие, задържане на въглерод в почвата, избягване на ерозията на почвата, биологично разнообразие на почвата Запазване на структурата на почвата, избягване на почвената ерозия, запазване биологичното разнообразие на почвата Задържане на въглерод в почвата, ефективно използване на ресурсите Подобрена структура на почвата, биологично и въглеродно съдържание на почвата разнообразие на Повишаване на органичния въглерод в почвата Таблица 1 Примери на практики за мониторинг с цел подобряване на качеството на почвата и смекчаване на въздействието на емисиите на въглерод Подход за мониторинг Оценка на риска Метод на проверка/доказване Определянето на районите с висок риск от влошаване на качеството на почвата спомага да се предотвратят тези рискове и да се съсредоточи вниманието върху районите с най-голямо въздействие.

Анализ на органичното вещество в почвата Последователното вземане на проби от органичните вещества в почвата подобрява мониторинга, така че да може да се поддържа или подобрява съдържанието на тези вещества. Анализ на органичното вещество в почвата Органичният въглерод в почвата се смята за добър показател за по-общо качество на почвата. Вземане на проби за определяне на индекс на състоянието на почвата Положителната стойност показва, че се очаква системата да има нарастващо количество органично вещество в почвата. Оценка на ерозията на почвите План за управление на хранителните вещества Гарантира, че ерозията е под определено допустимо ниво, например под нива „t“ на Службата за селскостопански изследвания на Министерството на земеделието на САЩ. План, в който се очертава стратегията за хранителните вещества (с акцент предимно върху N, P, K) и режимите на торене, може да предотврати дисбалансите на хранителните вещества. Редовен анализ на рН на почвата Мониторингът на рН спомага за установяването на дисбаланси в pH.

L 168/34 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. ПРИЛОЖЕНИЕ VII МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ДОБИВА ИЛИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА СУРОВИНИ За да се изчислят емисиите от добива или отглеждането на суровини, в част В, точка 5 от приложение V и в част Б, точка 5 от приложение VI към Директива (ЕС) 2018/2001 се посочва, че изчислението включва сумата на всички емисии от самия процес на добив или отглеждане; от събирането, сушенето и складирането на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали или продукти, използвани при добива или отглеждането на суровините. Улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините се изключва от изчисленията. Като алтернатива на действителните стойности може да се използват оценки на емисиите от отглеждането на селскостопанска биомаса, получени чрез използване на регионални средни стойности за емисии при отглеждането, включени в докладите, посочени в член 31, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, или информацията относно дезагрегираните приети стойности на емисиите при отглеждането, включена в настоящото приложение. При отсъствие на съответна информация в тези доклади се допуска да се изчислят средни стойности въз основа на местните селскостопански практики, например въз основа на група от земеделски стопанства като алтернативна възможност на използването на действителни стойности.

ЕМИСИИ ОТ САМИЯ ПРОЦЕС НА ДОБИВ ИЛИ ОТГЛЕЖДАНЕ Емисиите от самия процес на добив или отглеждане включват всички емисии от i) осигуряването на горивата за използваните селскостопански машини; ii) производството на посадъчен материал за отглеждане на култури; iii) производството на торове и пестициди; iv) повишаването на киселинното съдържание от торове и прилагане на варуване; и v) емисии от почвата при отглеждането на култури. 1.1. Използване на гориво (дизелово гориво, бензин, тежко гориво, биогорива или други горива) в селскосто­ панските машини Емисиите на ПГ от отглеждането на културите (подготовка на полето, сеитба, прилагане на торове и пестициди, прибиране на реколтата, събиране на реколтата) включват всички емисии от използването на горива (като дизелово гориво, бензин, тежко гориво, биогорива или други горива) в селскостопанските машини. Количеството на използваното гориво в селскосто­ панските машини се документира надлежно. Трябва да се използват подходящи емисионни фактори на горивата в съответствие с приложение IX. Когато се използват биогорива, трябва да се използват приетите стойности на емисиите на ПГ, определени в Директива 2018/2001.

1.2. Химически торове и пестициди Емисиите от употребата на химически торове и пестициди (1) за отглеждане на суровини включват всички свързани емисии от производството на химически торове и пестициди. Количеството на химическите торове и пестицидите, в зависимост от културата, местните условия и земеделските практики, се документира надлежно. За отчитането на емисиите от производството на химически торове и пестициди съгласно приложение IX трябва да се използват подходящи емисионни фактори, включително емисиите нагоре по веригата. Ако икономическият оператор познава фабриката за производство на торове и тя попада в обхвата на Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), тогава икономическият оператор може да използва производствените емисии, декларирани в рамките на СТЕ, като добави емисиите нагоре по веригата за природен газ и т.н. Транспортирането на торовете също се включва, като се използват емисиите от видовете транспорт, изброени в приложение IX. Ако икономическият оператор не знае коя е фабриката, която доставя торовете, той трябва да използва стандартните стойности, предвидени в приложение IX.

1.3. Посадъчен материал Изчисляването на емисиите от култивиране при производството на посадъчен материал за отглеждане на култури се основава на действителни данни за използвания посадъчен материал. Емисионните фактори за производството и доставката на посадъчен материал могат да се използват за отчитане на емисиите, свързани с производството на семена. Трябва да се използват стандартните стойности на емисионните фактори, посочени в приложение IX. За други семена трябва да се използват референтните стойности от следната йерархия. а) версия 5 на доклада на JEC-WTW; б) базата данни ECOINVENT; в) „официални“ източници, като например Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), Международната агенция по енергетика (МАЕ) или правителствата; г) други рецензирани източници на данни, като например базата данни E3, базата данни GEMIS; (1) „Пестициди“ означава всички продукти за растителна защита, включително хербициди, инсектициди, фунгициди и др.

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/35 д) рецензирани публикации; е) надлежно документирани собствени оценки. 1.4. Емисии от повишаването на киселинното съдържание от торове и прилагане на варуване Емисиите от неутрализирането на повишеното киселинно съдържание от торовете и прилагането на селскостопанска вар се вземат предвид по отношение на емисиите на CO2 от неутрализирането на повишеното киселинно съдържание на азотните торове или от реакциите на селскостопанската вар в почвата. 1.4.1. Емисии от неутрализиране на повишеното киселинно съдържание от торове Емисиите, произтичащи от повишеното киселинно съдържание, причинено от използването на азотни торове на полето, се вземат предвид при изчисляването на емисиите въз основа на количеството използвани азотни торове. За нитратните торове емисиите от неутрализирането на азотните торове в почвата са 0,783 kg CO2/kg N; за карбамидните торове емисиите от неутрализацията са 0,806 kg CO2/kg N. 1.4.2. Емисии от варуване на почвата (прилагане на селскостопанска вар)

Действителното количество използвана селскостопанска вар се документира надлежно. Емисиите се изчисляват, както следва:

1. За кисели почви, където pH е по-ниско от 6,4, селскостопанската вар се разтваря от киселините в почвата и образува предимно CO2, а не бикарбонат, като почти целият CO2, който се съдържа в селскостопанската вар, се освобождава (0,44 kg CO2/kg CaCO3 еквивалент на селскостопанска вар).
2. Ако рН на почвата е по-голямо или равно на 6,4, при изчислението се взема предвид емисионен фактор от 0,98/12,44 = 0,079 kg CO2/(kg CaCO3-еквивалент) за използвана селскостопанска вар, в допълнение към емисиите, дължащи се на неутрализирането на повишеното киселинно съдържание, причинено от тора.
3. Емисиите от варуване, изчислени от действителната употреба на селскостопанска вар, изчислена в точки 1 и 2 по-горе, могат да бъдат по-големи от емисиите от неутрализиране на торове, изчислени в точка 1.4.1, ако повишеното киселинно съдържание от торовете е неутрализирано от приложената селскостопанска вар. В такъв случай емисиите от неутрализирането на торове (в точка 1.4.1) могат да бъдат извадени от изчислените емисии от варуването, за да се избегне двойното отчитане на емисии.

Емисиите от повишеното киселинно съдържание от торовете могат да надхвърлят емисиите, дължащи се на варуването. В такъв случай изваждането би довело до видимо отрицателни нетни емисии от варуване, тъй като не цялото повишено киселинно съдържание от тора се неутрализира от селскостопанската вар, а само отчасти, тъй като има естествено срещащи се карбонати. В този случай нетните емисии от варуване се отчитат като нулеви, но емисиите от повишеното киселинно съдържание от торове, които така или иначе възникват, се запазват в съответствие с раздел 1.4.1. Ако не са налични данни за действителната употреба на селскостопанска вар, се приема употребата на селскостопанска вар, препоръчана от Асоциацията за селскостопанска вар. Това зависи от вида на културата, от измереното рН на почвата, от вида на почвата и вида на материала за варуване. Съпътстващите емисии на CO2 се изчисляват, като се използват точки 1 и 2 от процедурата по-горе. В този случай обаче не се прилага посоченото в точка 3 изваждане, тъй като препоръчителната употреба на селскостопанска вар не включва селскостопанска вар, използвана за неутрализиране на тор, приложен през същата година, така че не е възможно двойно отчитане на емисиите от неутрализиране на торове.

1.5. Емисии от почвата (диазотен оксид/N2O) при отглеждане на култури Изчисляването на емисиите на N2O от управляваните почви следва методологията на МКИК. За изчисляване на емисиите на N2O, произтичащи от отглеждането на култури, се използват дезагрегирани емисионни фактори, специфични за отделните култури, за различните условия на околната среда (съответстващи на ниво 2 от методологията на МКИК). Следва да се вземат предвид специфичните емисионни фактори за различните условия на околната среда, почвените условия и различните култури. Икономическите оператори могат да използват валидирани модели за изчисляване на тези емисионни фактори, при условие че тези аспекти са взети предвид в моделите. В съответствие с насоките на МКИК (2) се отчитат както преките, така и непреките емисии на N2O. Използва се инструментът GNOC, който се основава на формулите по-долу, като се спазват правилата за наименованията в насоките на МКИК (2006 г.): N2Ototal – N = N2Odirect – N + N2Oindirect – N (2) МКИК (2006 г.), том 4, глава 11: Емисии на N2O от управлявани почви и емисии на CO2 от прилагането на вар и уреа.

L 168/36 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Където: По отношение на минералните почви: N2ODirect – N = [(FSN + FON) • EF1ij] + [FCR • EF1] По отношение на органичните почви: N2ODirect – N = [(FSN + FON) • EF1] + [FCR • EF1] + [(FOS,CG,Temp • EF2CG, Temp] + [FCROS,CG, Trop • E2CG,Trop] Както за минерални, така и за органични почви: N2ODirect – N = [((FSN • FracGASF) + (FON • EracGASM) • EF4] + [(FSN +FON + FCR) • FracLeach-(H) • EF5] 1.5.1. Внесен N от остатъци от селскостопански култури Той трябва да се изчислява за: а) захарното цвекло, захарната тръстика съгласно МКИК (2006 г.), том 4, глава 11, екв. 11.6, без да се вземат предвид остатъците под земята и с добавяне на N от винаса и филтърен кек в случая на захарната тръстика; FCR = Yield • DRY • (1-FracBurnt • Cf) • [RAG • NAG • (1 - FracRemove)] + FVF б) кокосови насаждения и насаждения от маслодайна палма, в които се прилага фиксирано внасяне на N въз основа на референтни данни, тъй като МКИК (2006 г.) не предоставя приет метод за изчисление за стандартни емисионни фактори съгласно приложение IX;

в) за всички останали култури съгласно МКИК (2006 г.), том 4, глава 11, екв. 11.7a 11.11, 11.12, като F = (1-FracBurnt • Cf) • AGDM • NAG • (1-FracRemove) + (AGDM + Yield • DRY) • RBG-BIO • NBG Където: N2Ototal - N = преки и непреки годишни емисии на N2O–N, получени от управляваните почви; kg N2O–N ha-1 a-1 N2Odirect - N = годишни преки емисии на N2O–N, получени от управляваните почви; kg N2O–N ha-1 a-1 N2Oindirect - N = годишни непреки емисии на N2O–N (т.е. годишното количество N2O–N, получено от отлагането от атмосферата на N, изпарен от управляваните почви, и годишното количество N2O–N, получено от излугването и оттичането на добавките на N към управляваните почви в районите, където се наблюдава излугване/оттичане); kg N2O–N ha-1 a-1 FSN = FON = FCR = FOS,CG,Temp = FOS,CG,Trop = FracGASF = FracGASM = FracLeach-(H) = EF1ij = EF1 = EF2CG,Temp = EF2CG,Trop = EF4 = годишно внасяне на синтетични азотни торове; kg N ha-1 a-1 годишен N в животински тор, прилаган като тор; kg N ha-1 a-1 годишно количество N в остатъци от селскостопански култури (надземни и подземни); kg N ha-1 a-1

годишна площ на управляваните/отводнените органични почви под обработваема земя в умерен климат; ha-1 a-1 годишна площ на управляваните/отводнените органични почви под обработваема земя в тропически климат; ha-1 0,10 (kg N NH3–N + NOx–N) (приложени kg N-1. Изпаряване от синтетични торове 0,20 (kg N NH3–N + NOx–N) (приложени kg N)-1. Изпаряване от всички прилагани органични азотни торове 0,30 kg N (kg N добавки) -1. Загуби на N от излугване/оттичане в райони, в които се случва излугване/ оттичане Специфични за културата и мястото емисионни фактори за емисиите на N2O от синтетичен тор и прилагане на органичен N в минерални почви (kg N2O-N (kg N2O–N (внесени kg N)-1); 0,01 [kg N2O–N (внесени kg N) -1] 8 kg N ha-1 a-1 за органични култури и пасищни почви в умерения пояс 16 kg N ha-1 a-1 за органични култури и пасищни почви в тропическия пояс 0,01 [kg N2O–N (kg N NH3–N + NOx–N volatilised) -1]

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/37 EF5 = Добив = DRY = FracBurnt = Cf = RAG = NAG = 0,0075 [kg N2O–N (излугване/оттичане на N в kg) -1] годишен добив на културата (kg ha-1) дял на сухото вещество на събрания продукт [kg d.m. (тегло в прясно състояние)-1] (вж. таблица 1) дял от площта на културите, които се изгарят годишно [ha (ha)-1] коефициент на горене [безразмерен] (вж. таблица 1) съотношение на надземните остатъци, сухо вещество, към добива на сухо вещество от реколтата, за културата [kg d.m. (kg d.m.)-1] (вж. таблица 3) съдържание на N в надземните остатъци [kg N (kg d.m.)-1] (вж. таблица 1) FracRemove = дял на надземните остатъци, отстранени от полето [kg d.m. (kg AGDM)-1] FVF = AG = годишно количество N във винаса и филтърния кек от захарна тръстика, върнат на полето [kg N-1], изчислено като Добив * 0,000508. Сухо вещество в надземни остатъци [kg d.m. ha-1] 1.5.2. Специфични за културата и мястото емисионни фактори за емисиите на N2O от прилагането на синтетичен

тор и органичен N Емисиите на N2O от почви със селскостопанско предназначение в различни земеделски полета при различни условия на околната среда и класове на използване на земеделската земя могат да се определят по статистическия модел на Stehfest и Bouwman (2006 г.) (наричан по-долу „модела S&B“): Където: E = ev = емисия на N2O (в kg N2O-N ha-1 a-1) стойност на въздействието на различните фактори (вж. таблица 2) EF1ij за културата за биогорива i на мястото j се изчислява (модел S&B) по следния начин: EF1ij = (Efert,ij — Eunfert,ij)/Nappl,ij Коефициентът (EF1) на МКИК (2006 г.) за преките емисии на N2O от внасянето на торове, основан на глобална средна стойност, се заменя със специфичен за културата и мястото EF1ij за преки емисии от внасянето на минерален тор и N в оборски тор въз основа на специфичния за културата и мястото EF1ij, като се прилага моделът S&B. Където: Efert,ij = емисия на N2O (в kg N2O-N ha-1 a-1), основан на S&B, когато внесеният тор е действителният процент на прилагане на N (минерален тор и оборски тор) към културата i в място j

Eunfert,ij = N2O емисия на културата i в място j (в kg N2O-N ha-1 a-1) въз основа на S&B. Процентът на прилагане на N е зададен като 0, а останалите параметри не се променят. Nappl,ij = внасяне на N от минерален тор и оборски тор (в kg N ha-1 a-1) в културата i в място j

L 168/38 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Специфични за културата параметри за изчисляване на внасяния N от растителни остатъци (3) Таблица 1 Постоянни стойности и стойности на въздействието за изчисляване на емисиите на N2O от земеделските земи въз основа на модела S&B Таблица 2 (3) Източник на данни: JRC report „Definition of input data to assess GHG default emissions from biofuels in EU legislation“ JRC 2019 (EUR 28349 EN) [Доклад на СИЦ „Определяне на входните данни за оценка на приетите емисии на ПГ от биогорива в законодателството на ЕС“ СИЦ 2019 г. (EUR 28349 EN)]. https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/7d6dd4ba-720a- 11e9-9f05-01aa75ed71a1

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/39 ЕМИСИИ ОТ СЪБИРАНЕТО, СУШЕНЕТО И СКЛАДИРАНЕТО НА СУРОВИНИ Емисиите от събирането, сушенето и складирането на суровини включват всички емисии, свързани с използването на гориво при събирането, сушенето и складирането на суровини. Емисии от събирането Емисиите от събирането на суровини включват всички емисии, произтичащи от събирането на суровини и транспортирането им до склада. Емисиите се изчисляват, като се използват подходящи емисионни фактори за вида на използваното гориво (дизелово гориво, бензин, мазут, биогорива или други горива). Сушене на биомаса Емисиите от отглеждането включват емисиите от сушенето преди складиране, както и от складирането и обработката на суровините от биомаса. Данните за използването на енергия за сушене преди складиране включват действителни данни за процеса на сушене, използван с цел спазване на изискванията за складиране, в зависимост от вида биомаса, размера на частиците, съдържанието на влагата, метеорологичните условия и др. За отчитане на емисиите от използването на горива за производство на топлинна или електрическа енергия, използвана за сушене, се прилагат подходящи емисионни фактори, включително емисиите нагоре по веригата. Емисиите от сушене включват само емисиите от процеса на сушене, необходим за осигуряване на подходящо съхранение на суровините, и не включват сушенето на материалите по време на обработката.

ОТЧИТАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, ИЗПОЛЗВАНА В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ДЕЙНОСТИ При отчитане на потреблението на електроенергия, която не е произведена в рамките на инсталацията за производство на гориво, интензитетът на емисиите на ПГ на произведената и разпределена електроенергия се приема за равна на интензитета емисиите на произведената и разпределена електроенергия в определен район, който може да бъде на ниво NUTS2 (4) или на национално ниво. В случай че се използват национални коефициенти на електрически емисии, се прилагат стойностите от приложение IX. Чрез дерогация от това правило производителите могат да използват средна стойност за отделна електроцентрала за производство на електроенергия за електроенергията, произведена от тази електроцентрала, ако тя не е свързана с електропреносната мрежа и ако има достатъчно информация за извеждане на емисионен фактор. (4) Номенклатура на териториалните единици за статистически цели

L 168/40 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. ПРИЛОЖЕНИЕ VIII МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЦЕСА И МЕТОДА ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА БИОМАСА С НИСЪК РИСК ОТ НЕПРЕКИ ПРОМЕНИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО (НПЗ) А. Процес на сертифициране на нисък риск от НПЗ За да започне процесът на сертифициране, икономическият оператор трябва да подаде заявление до сертифициращ орган, признат от доброволна схема за сертифициране на биомаса с нисък риск от НПЗ. Заявителят може да бъде земеделско стопанство, първа точка на събиране или ръководител на група, действащ от името на група земеделски стопани. Заявлението за сертифициране на нисък риск от НПЗ съдържа най-малко следната информация: а) името и данните за контакт на заявителя или заявителите, включително, когато е уместно, членовете на групата за групово сертифициране (1); б) описание на предвидените мерки за допълняемост с нисък риск от НПЗ, включително: i) подробности за очертания участък, където ще бъде приложена мярката за допълняемост, включително за текущото използване на земята, текущите практики на управление, текущите данни за добива от участъка, и ако е приложимо, декларация дали земята е неизползвана, изоставена или със силно влошено качество;

ii) описание на мерките за допълняемост и оценка на допълнителната биомаса, която ще бъде произведена след прилагането им (или чрез увеличаване на добива, или чрез производство върху неизползвана, изоставена земя или земя със силно влошено качество); в) информация за всяко съществуващо сертифициране по доброволна схема, призната от Комисията (наименование на доброволната схема, номер на сертификата, статус и срок на валидност). Ако заявлението е подадено след прилагането на мерките за допълняемост, само допълнителната биомаса, произведена след датата на сертифицирането за нисък риск от НПЗ, може да бъде заявена като такава с нисък риск от НПЗ.

1. Съдържание на плана за управление

След като заявлението за нисък риск от НПЗ бъде прието, икономическият оператор разработва план за управление и го представя на сертифициращия орган. Планът за управление се основава на информацията в заявлението за сертифициране и включва: а) определение на очертания поземлен участък; б) описание на мерките за допълняемост;

в) проверка наустойчивостта на мярката за допълняемост спрямо изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001; г) когато е уместно, доказателство за оценка на допълняемостта (тест за финансова привлекателност или тест за нефинансова бариера); д) определяне на динамичната базова линия на добива, включително: i) за мерки за увеличаване на добива: данни за добива от културите, свързани с очертания поземлен участък, за минал период от най-малко три години; ii) за отглеждане върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество: доказателство за статута на земята (базовият добив при отглеждане на култури върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество се смята за нулев) е) оценка на допълнителния добив на биомаса за година с посочване на динамичната базова линия на добива за очертания участък. Планът за управление трябва да дава възможност за сравнение между използването на очертания участък преди и след прилагането на мярката за допълняемост. (1) Ако се кандидатства за групово сертифициране, заявлението трябва да включва името и данните за контакт на ръководителя на групата,

както и имената, данните за контакт и местонахождението на земеделските стопанства/насажденията, които са част от групата.

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/41

1. Неизчерпателен списък на мерките за допълняемост

Таблица 1 Неизчерпателен списък на мерките за допълняемост за увеличаване на добива Категория на допълняемост Мярка за допълняемост Например Механизация Машини Приемане на машини, които намаляват/допълват използваната съществуваща работна сила, за да се увеличи производството или да се намалят загубите. Това може да включва сеитба, прецизно земеделие, машини за прибиране на реколтата или машини за намаляване на загубите след прибиране на реколтата. Отглеждане на няколко култури Последователно отглеждане на култури Въвеждане на втора култура върху същата земя през същата година. Управление на почвите Мулчиране вместо оране, плитка оран. Торене Оптимизиране на режима на торене, използване на прецизно земеделие. Управление Растителна защита Промяна в борбата с плевелите, вредителите и болестите. Опрашване Подобрени практики за опрашване. Друго Оставя възможност за иновации, комбинации от мерки и непредвидени събития.

Презасаждане (за трайни насаждения) (1) Избор на сортове култури Сорт с по-висок добив, по-добра адаптация към еко- физиологичните или климатичните условия. (1) При трайните насаждения винаги е необходимо презасаждане в края на жизнения цикъл на културата. За да може презасаждането да се смята за мярка за допълняемост, икономическият оператор трябва да докаже, че презасаждането надхвърля рамките на обичайната дейност. Мерките за допълняемост са мерки, които надхвърлят общите селскостопански практики. Таблица 1 съдържа неизчерпателен списък на видовете мерки за допълняемост за увеличаване на добива, които икономическите оператори могат да прилагат. Мерките или комбинациите от мерки трябва да увеличават производството, без да се нарушава устойчивостта. Мярката за допълняемост не трябва да компрометира бъдещия потенциал за отглеждане, като създава компромис между краткосрочните печалби от продукцията и средносрочното/дългосрочното влошаване на качеството на почвата, водата и въздуха, както и на популациите на опрашителите. Мерките за допълняемост не трябва да водят до хомогенизиране на земеделския ландшафт чрез премахване на ландшафтни елементи и местообитания, като единични дървета, жив плет, храсти, краища на полета или цветни лехи.

Само допълнителен добив над динамичната базова линия на добива може да бъде заявен като такъв с нисък риск от НПЗ. Освен това дадена мярка за допълняемост може да бъде сертифицирана само ако има за цел постигането на допълнителни добиви в резултат на подобрение на селскостопанската практика. Ако се прилага мярка, която има за цел само да подобри устойчивостта на участъка, без да се подобряват добивите, тя не се смята за мярка за допълняемост. Това не се отнася за отглеждането на култури върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество, в който случай самото отглеждане е мярката за допълняемост. Икономическият оператор ще трябва да докаже, че в плана за управление са поставени разумни очаквания за увеличаване на добива, като се позове например на научна литература, на опит от полеви изпитвания, на информация от агрономически дружества, на разработчици на семена/торове или на прости изчисления. За да бъде сертифициран проектът, са необходими задоволителни доказателства в подкрепа на очакваното увеличение на добива от приложената мярка за допълняемост.

В случай на селскостопански подобрения прилаганите селскостопански практики, машини и средства преди и след прилагането на мярката за допълняемост се документират подробно като част от плана за управление. Това дава възможност за сравнение с цел i) да се определи дали е приложена мярка за допълняемост; ii) да се прецени дали тази мярка за допълняемост може да се смята за допълнителна в сравнение с продължаването на обичайната практика.

L 168/42 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Б. Оценка на допълняемостта: Тестове за финансовата привлекателност или тестове за анализ на бариерите

1. Тест за финансова привлекателност

Тестът за финансова привлекателност трябва да докаже, че инвестицията, необходима за мярката за допълняемост, става финансово привлекателна само ако полученият допълнителен добив е сертифициран като такъв с нисък риск от НПЗ. Анализът се състои от прост финансов анализ на предвидената инвестиция в мярката за допълняемост с нисък риск от ILUC. Тестът включва само онези разходи и добиви, които са пряко свързани с инвестицията по мярката за допълняемост. Поради това нормалните оперативни разходи на цялото земеделско стопанство не се включват в анализа. Разходите и приходите, включени в теста, са свързани с подготовката, прилагането, поддръжката и прекратяването на мярката за допълняемост, които не биха били направени в противен случай. Финансовата привлекателност произтича от икономическа обосновка, при която нетната настояща стойност („ННС“) (2) на инвестицията е положителна, което означава, че инвестицията може да бъде извършена от самия икономически оператор. В резултат на това само мерките, за които анализът на икономическата обосновка е отрицателен (без включване на премия), преминават успешно теста за финансова допълняемост и могат да бъдат сертифицирани като мерки с нисък риск от НПЗ. Резултати над нулата (положителна ННС) все пак могат да бъдат допустими, но само ако преминат теста за нефинансова бариера.

Формула за изчисляване на ННС на дадена инвестиция: Където: P = L = i = t = очакван приход от допълнителна биомаса (оценка на допълнителната биомаса х продажна цена на суровината без ниска премия за НПЗ) разходи за мярката за допълняемост (CAPEX и OPEX) дисконтов процент времеви период Параметрите, използвани при изчисляването на ННС, трябва да са в съответствие с данните, включени в плана за управление. В изчислението на ННП се включват следните параметри: а) оценка на допълнителния обем биомаса; б) продажна цена на суровината [валута/тон]: i) ii) продажната цена на суровината може да бъде единствено число, екстраполирано за целия жизнен цикъл на инвестицията в допълнителен добив; това единствено число може да се основава на средната стойност на действителните стойности на продажбите на суровини, постигнати от икономическия оператор в минали периоди. Средната стойност се основава на данни за същите три години от минали периоди, които са използвани за определяне на динамичната базова стойност на добива;

iii) в случай на въвеждане на нова култура, за която икономическият оператор не разполага с актуални данни за цените, тази стойност може да се основава на данни за цените от FAOSTAT (3); в) дисконтов процент, който трябва да се използва: 3,5 % за държавите с високи доходи (4) и 5,5 % за всички останали държави; г) за целия жизнен цикъл на инвестицията: i) използва се срок до 10 години в съответствие със срока на валидност на сертификата за нисък риск от НПЗ (базова валидност); ii) в някои случаи максималният жизнен цикъл на инвестицията може да бъде определен на 25 години въз основа на обичайния жизнен цикъл на трайните насаждения (т.е. на маслодайната палма в случай на презасаждане на маслодайна палма); д) инвестиционни разходи, свързани с мярката за допълняемост [CAPEX + OPEX]. (2) ННС е разликата между настоящата стойност на входящите парични потоци и настоящата стойност на изходящите парични потоци за определен период от време. ННС се използва в капиталовото бюджетиране и в инвестиционното планиране за анализ на рентабилността на бъдеща инвестиция или проект. Източник: https://www.investopedia.com/terms/n/npv.asp

(3) Производствени цени на FAOSTAT. Източник: http://www.fao.org/faostat/en/#data/PP (4) Държави от ОИСР

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/43

1. Тест за нефинансови бариери

Анализът на нефинансовите бариери обхваща само нефинансовите бариери за проекта, които възпрепятстват изпълнението на мерките за допълняемост в случай на липса на сертифициране за нисък риск от НПЗ. Всяка бариера, чиито разходи могат да бъдат оценени, се включва в анализа на финансовата привлекателност, а не в анализа на нефинансовите бариери. Икономическият оператор, който планира мярката за допълняемост, е отговорен за обосноваването на наличието на нефинансови бариери. Обосновката се състои от ясно и проверимо описание на ситуацията, която възпрепятства прилагането на мярката за допълняемост. Икономическият оператор предоставя всички необходими и проверими доказателства в подкрепа на заявлението и показва как сертифицирането на нисък риск от НПЗ ще гарантира преодоляването на нефинансовата бариера. Валидността на заявлението на оператора се оценява и потвърждава от базовия одит преди издаването на сертификат за нисък риск от НПЗ.

В. Определяне на динамичната базова линия на добива и изчисляване на действителния обем биомаса с нисък риск от НПЗ Динамичната базова линия на добива се определя индивидуално за всеки очертан участък въз основа на културата и вида или на комбинацията от приложените мерки за допълняемост. За изчисляването на началната точка на динамичната базова линия на добива се използватспецифични за участъка данни от минали периоди за добива на култури от поне 3-те години, предхождащи прилагането на мярката за допълняемост. Това се комбинира със специфична за отделните култури глобална линия на тенденциите за очакваните добиви въз основа на данни от минали периоди за действителните добиви през последното десетилетие или за по-дълъг период, ако има налични данни. По отношение на трайните насаждения в динамичната базова линия на добива се взема предвид също така кривата на добива през жизнения цикъл на културата.

1. Определяне на динамичната базова линия на добива за едногодишните култури

Когато в дадено земеделско стопанство се извършва редуване на културите между полетата и културата, чийто добив ще бъде увеличен („целева култура“), е била засаждана на различни полета в същото земеделско стопанство през предходните години, се предвиждат два варианта за събиране на данни от минали периоди за добива, за да се изчисли динамичната базова линия на добива:

Вариант 1: Икономическият оператор изчислява средната стойност на добивите за последните три години, през които целевата култура е била отглеждана на конкретния очертан участък преди прилагането на мярката за допълняемост. Тъй като културите се отглеждат на ротационен принцип, това може да означава да се използват данни, отпреди повече от 5 години. Вариант 2: Икономическият оператор изчислява среднопретеглената стойност на добивите от последните три години, през които целевата култура е била отглеждана в земеделското стопанство преди прилагането на мярката за допълняемост, дори ако тези добиви са получени от различни участъци с различни размери в едно и също земеделско стопанство. Ако няма данни от минали периоди за добивите на културите за последните 3 години, независимо дали те са недостъпни или не са представителни по преценка на одитора, или ако данните за добивите на културите са с недостатъчно качество, могат да се вземат допълнителни данни за по-ранни години или данни от съседно поле, където се отглежда същата култура при същия план за управление. Ако една от трите години на данните от минали периоди представлява изключително добра или лоша реколта (например разминаване от 30 % или повече в сравнение с другите референтни години), добивът на културата със стойност, силно различаваща се от нормалните, не се включва в изчислението, за да се избегне изкривяване на тригодишната средна стойност (5).

Одиторът е отговорен за определянето на стойността на добива, силно различаваща се от нормалните, въз основа на своята експертна преценка, опит на място и познаване на практиките на икономическия оператор в дългосрочен план. Одиторът е длъжен също така да прецени дали данните за добива на култури са с недостатъчно качество, за да бъдат включени като част от базовия и годишния одит, и след това да реши дали даден добив на култури трябва да бъде изключен, или не. За наклон на динамичната базова линия на добива се приема наклонът на правата линия на тенденцията, определена за развитието на добива на целевата култура през предходните 10 или повече години, ако има налични данни. Той се основава на глобални данни и се извлича от данните на FAOSTAT World+ за съответната култура. Това се извършва в началото на периода на сертифициране, а наклонът е валиден за 10-годишния базов период на валидност на сертификата за нисък риск от НПЗ. В таблица 2 е показан наклонът на динамичната базова линия на добива за най-разпространените култури за суровина за производство на биогорива. Тези стойности са получени чрез напасване на линията на тенденцията върху данни за културите, получени от FAOSTAT, за 20-годишен период в световен мащаб.

(5) В съответствие с член 2, параграф 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 колебанията в добивите следва да бъдат изключени.

L 168/44 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Таблица 2 Наклон на линията на тенденцията, получена за данните на FAOSTAT World+за добива на култури. Средно подобрение на добива (тон/ха/година) на година. Растителни култури Ечемик Царевица Плодове от маслодайна палма Рапично семе Соя Захарно цвекло Захарна тръстика Слънчогле- дово семе Пшеница Наклон-20 0,035 0,074 0,200 0,036 0,028 1,276 0,379 0,035 0,04 Наклон-20 се основава на периода 2008—2017 г. За всяка култура в таблицата се определя динамичната базова линия на добива, като се взема началната точка (тригодишната средна стойност на добивите за минали периоди преди прилагането на мярката за допълняемост) и се добавя глобалната линия на тенденцията (наклон) от таблица 2. Използва се следната формула, като се започне от годината на прилагане на мярката за допълняемост: DYBx = (starting point DYB) + (slope20)x Където: DYBx = динамична базова стойност на добива в година x след прилагането на мярката за допълняемост x = година(и) след прилагането на мярката за допълняемост

Ако мярката за допълняемост следва да замени съществуващата култура с друга култура (с по-висок добив) на очертан участък, алтернативната ситуация е отглеждането на съществуващата култура. Динамичната базова линия на добива се определя въз основа на исторически данни за добива и линията на тенденцията за съществуващата култура. Началната точка на базовата линия е тригодишната средна стойност на добива, получен за съществуващата култура с по-ниски показатели. Линията на тенденцията се основава на данните за глобалната линия на FAOSTAT на тенденцията за съществуващата култура (вж. таблица 2). Този подход се използва само ако може да се докаже, че културата с по-добри показатели за добива може да бъде въведена поради промени на пазара на биогорива, както е показано в оценката на допълняемостта.

1. Определяне на динамичната базова линия на добива за трайните насаждения

В зависимост от колебанията в добивите, наблюдавани през жизнения цикъл на различните видове трайни насаждения, са възможни различни методологични подходи.

По отношение на палмовите дървета икономическите оператори на насаждения на маслодайни палми могат да използват следните данни при определяне на тяхната динамична базова линия на добив: а) добивите за предходни периоди от културата, получени преди прилагането на мярката за допълняемост; б) годината на засаждане на палмовите дървета в очертания участък и/или техния възрастов профил; в) култивираните сортове палмови дървета в очертания участък, ако е приложимо; г) площта на земята, която се презасажда всяка година в насаждението, ако е приложимо. Тези данни се комбинират с кривата на растежа, за да се определи динамичната базова стойност на добива. Основната информация от кривата на растежа е формата, а не размерът на добива. Кривата на растежа дава формата и тя трябва да се комбинира с данните за добива в минали периоди и за възрастта на дърветата, както е посочено в букви а) и б), за да се коригира стойността на динамичната базова крива на добива за конкретния участък. Следните три варианта са на разположение за определяне на динамичната базова стойност на добива за палмови дървета.

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/45 За всеки вариант данните, необходими за определяне на динамичните базови стойности на добива, трябва да включват: а) Вариант 1а: Стандартна крива на растежа i) добиви от трите последни години на от палмовите дървета, отглеждани на очертания участък; ii) възраст на дърветата в очертания участък/година на засаждане; б) Вариант 1б: Икономическият оператор предоставя кривата на растежа (6) i) ii) добивите от последните три години от палмовите дървета, отглеждани на очертания участък; възраст на дърветата в очертания участък/година на засаждане; iii) култивари на палмовите дървета в очертания участък; iv) собствената референтна крива на растежа на икономическия оператор. в) Вариант 2: Подход за групово сертифициране i) за последните три години — общите брой хектари и общият добив в гроздове пресни плодове (FFB) за палмовите дървета, отглеждани на очертания участък/насаждение(я), произвеждащи палми като част от групата. Варианти 1а и 1б се прилагат, когато мярката за допълняемост се прилага спрямо група от дървета на една и съща възраст или ако възрастовият профил на дърветата в очертания участък (участъци) е известен и не остава постоянен година след година.

Вариант 2 може да се прилага, когато възрастовият профил на дърветата в очертаните участъци е смесен и остава относително постоянен година след година, т.е. при подход на групово сертифициране или ако всяка година се презасажда постоянен процент от площта на насаждението, което води до постоянен възрастов профил на дърветата. Вариант 2 не се използва, ако повече от 20 % от обема на групата е от едно и също насаждение или ако повече от 5 % от общата площ на групата се презасажда през същата година. В този случай за определяне на базовата линия се използва вариант 1а или 1б. Вариант 1а: Стандартна крива на растежа При първия вариант се използва формата на предварително установена „стандартна“ крива на растежа (въз основа на съществуващи научни доказателства) за определяне на динамичната базова стойност на добива за определен участък. Стандартната крива е нормализирана и е показана на фигура 1 и таблица 3 по-долу. Динамичната базова линия на добива се определя, като се използват данните за добива от последните 3 години за конкретния участък и възрастта на палмите, когато е наблюдаван този добив, като се използва годишното процентно изменение на добива от стандартната крива, за да се формира крива на добива при обичайната практика за конкретния участък.

Фигура 1 Нормализирана стандартна крива на растежа на добива от палми (6) За да използват този вариант, икономическите оператори трябва да докажат, че корелацията между стандартната крива на растежа и тяхната базова крива на растежа е по-малка от 0,8.

L 168/46 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Таблица 3 Данни за нормализирана стандартна крива на растежа на добива от палми 1 0 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 0 0,147 0,336 0,641 0,833 0,916 0,968 0,996 1 0,999 0,980 0,965 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ≥ 26 (*) 0,945 0,926 0,910 0,906 0,888 0,870 0,858 0,842 0,836 0,815 0,806 0,793 0,793 Години след засаждането Нормализиран добив Години след засаждането Нормализиран добив (*) След 25 години се очаква добивът да продължи да намалява. Въпреки това, тъй като обичайният жизнен цикъл на една маслодайна палма е около 25 години, липсват данни, които да потвърдят размера на спада след 25 години. Поради това е възприет консервативен подход, при който се приема, че кривата на добива ще остане на нивото от 25-та година. Вариант 1а включва следните методологични стъпки:

1. За да се определи средният добив за минал период, се събират трите последни добива, наблюдавани на очертания участък преди прилагането на мярката за допълняемост, както и съответната възраст на дърветата, когато са наблюдавани тези добиви;

1. Изчислява се средната стойност на трите добива за минали периоди;
2. Въз основа на възрастта на дърветата, от които произхождат данните за минали периоди за добива, се определя мястото, на което трябва да се намира този среден исторически добив върху стандартната крива на растежа (например ако данните за добива са от дървета на възраст 7, 8 и 9 години, следва да се смята, че средният добив за минал период е през година 8);
3. За да се определи следващата точка от динамичната базова линия на добива, средният добив за минал период от стъпка 2 се умножава по съответната изчислена годишна процентна промяна, получена от стандартната крива на растежа (таблица 4 по-долу). Посочената процедура се повтаря за всяка следваща точка, за да се начертае динамичната базова линия на добива;

Таблица 4 Годишно процентно изменение на добива, получено от стандартната крива на растежа Години след засаждането 1—3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Годишна промяна в % 128,0 % 90,6 % 30,0 % 10,0 % 5,6 % 2,9 % 0,4 % - 0,1 % - 1,9 % - 1,6 % - 2,0 %

Години след засаждането 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ≥ 26 (*) Годишна промяна в % - 2,1 % - 1,7 % - 0,5 % - 1,9 % - 2,0 % - 1,4 % - 1,8 % - 0,8 % - 2,5 % - 1,1 % - 1,6 % 0 % (*) След 25 години се очаква добивът да продължи да намалява. Въпреки това, тъй като обичайният жизнен цикъл на една маслодайна палма е около 25 години, липсват данни, които да потвърдят размера на спада след 25 години. Поради това е възприет консервативен подход, при който се приема, че кривата на добива ще остане на 25-годишно ниво.

1. За да се включи глобалната тенденция на добива в динамичната базова линия на добива, към всяка точка от динамичната базова линия на добива се прилага съставният годишен темп на растеж (CAGR), изчислен от данните на FAOSTAT World + за добива (таблица 5 по-долу), за да се получи коригираната с CAGR динамична базова линия на добива.

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/47 Таблица 5 Съставен годишен темп на растеж на добива при маслодайната палма (20 години) Годишно увеличение на показателите — обичайната практика 1,37 % Въз основа на FAOSTAT World+ 2008—2017 г. Вариант 1б: Икономическият оператор предоставя кривата на растежа Този вариант може да се използва в изключителни случаи, ако икономическият оператор може да докаже, че вариант 1а не е подходящ за неговия конкретен случай. В такъв случай, ако икономическият оператор разполага с очаквана крива на растежа, определена въз основа на наличните данни за палмовите разсади (които се отнасят до неговата обичайна практика), тази крива може да се използва като основа за динамичната базова линия на добива, вместо да се използва стандартната крива на растежа. Следват се всички стъпки, описани във вариант 1а, като стандартната крива на растежа се заменя със собствената крива на икономическия оператор. Поради това икономическият оператор изчислява годишното процентно изменение.

Кривата на растежа за конкретния участък все пак се коригира за развитието на добива в световен мащаб, като се използва изчисленият CAGR по данни на FAOSTAT World+ за добива (таблица 5). Вариант 2: Подход за групово сертифициране В случай на групово сертифициране или когато първата точка на събиране или преса действа като единица за сертифициране, динамичната базова линия на добива може да се определи, като се използва подобен подход на „права“ динамична базова линия на добива, както при едногодишните култури. Този подход може да се използва, ако ръководител на група, първа точка на събиране или преса желае да сертифицира група, която прилага същата мярка за допълняемост, и когато насаждението или площта, от която се снабдява предприятието, съдържа смесица от дървета с различна възраст, което означава, че годишният добив, от който се снабдява пресата, остава относително постоянен. За да се определи динамичната базова стойност на добива, ръководителят на групата трябва да запише общата площ на насажденията (ha), с които се снабдява пресата, и общия добив (гроздове пресни плодове), който съответства на тази площ през всяка от последните три години. Това се използва за определяне на годишния добив от хектар за всяка от последните три години (в тонове/ha). След това тези точки от данни се осредняват и се използват като отправна точка за динамичната базова линия на добива. Началната точка се комбинира с наклона на глобалната линия на тенденцията за маслодайната палма от данните на FAOSTAT World+ (таблица 2), за да се определи динамичната базова линия на добива.

Захарната тръстика се третира като едногодишна култура при определяне на динамичната базова стойност на добива.

1. Определяне на динамичната базова стойност на добива при последователно отглеждане на култури

Ако се използват практики за отглеждане на няколко култури, като например последователното им отглеждане, икономическите оператори имат три възможности за изчисляване на допълнителната биомаса:

1. Доказва се, че втората култура не намалява добива от основната култура.
2. Ако втората култура намалява добива от основната култура:

а. определя се динамична базова линия на добива за система, в която основната култура е една и съща всяка година; б. определя се компенсационен коефициент за система, в която основната култура е различна всяка година; Вариант 1. Доказва се, че втората култура не намалява добива от основната култура Ако икономическият оператор може да докаже, че въвеждането на втората култура не намалява добива от основната култура, целият добив от втората култура може да бъде заявен като допълнителна биомаса.

Това може да се докаже например чрез сравняване на наблюдавания добив от основната култура преди (тригодишна средна стойност за минал период) и след въвеждането на втората култура.

L 168/48 BG Официален вестник на Европейския съюз 27.6.2022 г. Вариант 2а. Определя се динамична базова линия на добива за система, в която основната култура е една и съща всяка година Динамичната базова линия на добива се основава на обичайната практика за очертания участък. Когато основната култура е една и съща всяка година, базовата линия се определя въз основа на най-малко тригодишния среден добив за минал период от основната култура на този участък, комбиниран с глобалната линия на тенденцията за основната култура, както се прави за едногодишните култури. Този подход може да се използва също така, когато редуването на културите следва ясно определен модел на редуване, който може да се наблюдава въз основа на историческите данни и който дава възможност за ясно определяне на обичайната практика. В този случай може да се наложи да се използват данни, по-стари от три години, за да се определи средният добив на основната култура за минал период. След въвеждането на последователно отглеждане на културите нетната допълнителна биомаса се изчислява като разликата между общия годишен добив от очертания поземлен участък (т.е. добивът от основната култура плюс добива от втората култура) и динамичната базова линия на добива от основната култура.

Ако основната и втората култура са различни суровини, от които се произвежда различна комбинация от растителни компоненти (например масло, протеиново брашно, нишесте, влакна), когато добивите от основната и втората култура се сумират, изчислението се основава на подходящи мерни единици, за да се изчисли една представителна стойност за допълнително произведената нетна биомаса. Съответно методологията позволява ефективно компенсиране на загубата на биомаса от основната култура. Например изчислението може да се направи въз основа на просто тегло (в тонове) или въз основа на енергийно съдържание (например ако цялата втора култура се използва за енергия, например за биогаз). Изборът на методология се обосновава от икономическия оператор и се потвърждава от одитора. Вариант 2б. Определя се компенсационен коефициент за система, в която основната култура е различна всяка година Когато основната култура е различна всяка година в сеитбообращението и не следва редовен модел, икономическият оператор трябва да оцени всяка загуба на добив от основната култура, дължаща се на втората култура, и да я отчете в обема на заявената допълнителна биомаса.

Икономическият оператор трябва да сравни наблюдавания добив на основната култура след въвеждането на втората култура спрямо добива за минал период на същата (основна) култура. Сравнението може да се направи въз основа на наблюдаваните добиви в съседни полета (например ако едно и също земеделско стопанство отглежда едни и същи култури на ротационен принцип, но в различни полета) или въз основа на обоснована научна литература, в която се описва въздействието на последователното отглеждане на тези култури в съответния район. Въздействието на основната култура върху добива се превръща в компенсационен коефициент, който се приспада от обема на втората култура, за да се изчисли допълнителната биомаса. Както при вариант 2а, коефициентът може да се основава на теглото или на енергийното съдържание и дава възможност за ефективно компенсиране на загубата на биомаса от основната култура. Изборът на методология се обосновава от икономическия оператор и се потвърждава от одитора.

1. Изчисляване на допълнителния обем биомаса

След прилагането на мярката за допълняемост икономическият оператор определя обема на биомасата с нисък риск от НПЗ, който може да бъде заявен, като сравнява действителния добив на културата, постигнат на очертания участък, с динамичната базова стойност на добива. При годишния одит одиторът трябва да провери дали постигнатият обем допълнителна биомаса съответства на прогнозите в плана за управление и да поиска обосновка, ако има несъответствия с повече от 20 % в сравнение с прогнозите в плана за управление. Ако целта е сертифициране за мярка за допълняемост, приложена в миналото, допълнителният добив на биомаса може да бъде изчислен и записан в плана за управление. Въпреки че това позволява да се изчисли точно действителният обем на биомасата с нисък риск от НПЗ, тя може да бъде заявена само след издаване на сертификат за нисък риск от НПЗ. Не могат да се подават заявления със задна дата за биомаса, доставяна в миналото. За да изчисли допълнителния обем биомаса, икономическият оператор трябва да записва пълния добив от очертания участък за всяка година, считано от началото на прилагането на мярката за допълняемост. Икономическият оператор трябва да докаже връзката между конкретния очертан участък и постигнатия добив от културата (тон/ha).

27.6.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 168/49 Ако обемът на реколтата се измерва (претегля) само в първата точка на събиране, където пристигат продукти от различни земеделски стопанства или участъци, тогава документацията от първата точка на събиране може да се използва като доказателство за обема на реколтата (добива) за съответните земеделски стопанства и участъци. Запис на стопанската операция между икономическия оператор и първата точка на събиране може да се използва като доказателство, ако може да се докаже връзката с конкретния очертан участък. В този случай първата точка на събиране на данни отговаря за събирането и записването на данните за добива от културата. В нея се записват добивите на биомаса, събрани в едно земеделско стопанство (и ако е необходимо, в определен очертан участък в земеделското стопанство), въз основа на образец, който се издава от доброволната схема. В случай на групово одитиране и ако първата точка на събиране действа като ръководител на групата, тя отговаря за записването на данните за добива за всички очертани участъци.

За да се изчисли допълнителният обем биомаса, данните за добива на културите, получени за дадена година, се сравняват с динамичната базова линия на добива. Допълнителният добив на биомаса е равен на разликата между наблюдавания добив на културите и добива, прогнозиран от динамичната базова линия на добива за същата година, умножена по площта A (ha) на въпросния очертан участък. Този допълнителен обем може да бъде заявен като биомаса с нисък риск от НПЗ. Допълнителна биомаса = (Yx – DYBx) x A Където: Yx = наблюдаван добив в година х (в тонове/ha/година) DYBx = динамична базова линия на добива в година х (в тонове/ha/година) A = площ на очертания участък (ха) Г. Минимално съдържание на сертификата за нисък риск от НПЗ Сертификатите за нисък риск от НПЗ трябва да съдържат следната информация: а) данни за контакт на основния сертифициран субект (наименование и адрес на дружеството, данни за определеното лице за контакт); б) обхват на сертифицирането (вид на мярката за допълняемост и прилагания тест за допълняемост, както и вид на

икономическия оператор (ако е дребен стопанин); в) координати на географската дължина и ширина (за земеделски стопанства и насаждения сертифицирани като отделни единици); г) списък на обектите, попадащи в обхвата на сертификацията (наименование и адрес); д) общ обем на сертифицираната биомаса с нисък риск от НПЗ; е) данни за контакт със сертифициращия орган (име и адрес) и лого; ж) (уникален) номер или код на сертификата; з) място и дата на издаване; и) дати на валидност на сертификата от/до (и дата на сертифициране, ако е приложимо); й) печат и/или подпис на издаващата страна.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX СТАНДАРТНИ СТОЙНОСТИ НА ЕМИСИОННИТЕ ФАКТОРИ параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини мерна единица: gCO2,eq/g gCO2/kg gCH4/kg gN2O/kg gCO2-eq/kg MJизкопаем ресурс/kg 1 28 265 Потенциал за глобално затопляне CO2 CH4 N2O Влагани селскостопански ресурси: Азотни торове (kg N) Амониев нитрат (AN) Амониев сулфат (AS) Амониев сулфат нитрат (ANS) Амоняк Калциев амониев нитрат (CAN) Калциев нитрат (CN) Уреа Карбамиден амониев нитрат (UAN) Тор P2O5 (kg P2O5) Троен суперфосфат (TSP) Природен фосфат 21 %P2O5 23 %SO3 Моноамониев фосфат (MAP) 11 %N 52 %P2O5 Диамониев фосфат (DAP) 18 %N 46 %P2O5 2 671 2 560 2 561 2 662 2 863 2 653 1 703 2 182 517 95 967 1 459 6,9 6,5 8,9 6,8 7,3 7,0 9,3 7,5 0,9 0,0 2,5 3,7 2,1 0,0 1,3 0,0 2,1 5,1 0,0 1,1 0,0 0,0 0,0 0,0 3 469 2 724 3 162 2 832 3 670 4 348 1 935 2 693 544 95 1 029 1 552 L 1 6 8 / 5 0 B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з . . 2 7 6 2 0 2 2 г .

параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини мерна единица: gCO2,eq/g gCO2/kg gCH4/kg gN2O/kg gCO2-eq/kg MJизкопаем ресурс/kg . . 2 7 6 2 0 2 2 Тор от калиев оксид K2O (kg K2O) Калиев хлорид (MOP) 60 %K2O 409 0,17 Други торове NPK 15-15-15 MgO (kg MgO) Натриев (Na) тор (kg Nа) Семена — ечемик Семена — евкалиптови резници Семена — царевица Семена — тополови резници Семена — рапица Семена — ръж Семена — соеви зърна Семена — захарно цвекло Семена — захарна тръстика Семена — слънчоглед Семена — тритикале Семена — пшеница 4 261 769 1 620 189,5 0,0 189,5 0,0 451,0 191,0 0,0 2 363,0 4,97 451,0 180,0 163,7 10,0 0,0 0,0 0,08 0,00 0,08 0,00 0,27 0,08 0,00 1,37 0,00 0,27 0,04 0,04 0,0 1,7 0,0 0,0 0,4001 0,0000 0,4001 0,0000 1,0024 0,4001 0,0000 4,2096 0,0000 1,0024 0,4000 0,4000 413 5 013 769 1 620 310,6 0,0 310,6 0,0 756,5 312,1 0,0 3,23 3,23 8,33 3,23 3 651,7 38,44 5,0 756,5 300,2 283,9 0,06 8,33 3,00 2,76 г . B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я

с ъ ю з L 1 6 8 / 5 1

параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини мерна единица: gCO2,eq/g gCO2/kg gCH4/kg gN2O/kg gCO2-eq/kg MJизкопаем ресурс/kg Остатъци (суровини или влагани ресурси): Фермантационен продукт, получен при добива на биогаз Компост от празни гроздове от палмови плодове (палмово масло) Филтърен кек от кал 0,0 0,0 0,0 0,00 0,00 0,00 0,0000 0,0000 0,0000 0,0 0,0 0,0 параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини Плътност 0,00 0,00 0,00 LHV (долна топлина на изгаряне) MJ/kg мерна единица: gCO2/MJ gCH4/MJ gN2O/MJ gCO2-eq/MJ MJизкопаем ресурс/ kg MJизкопаем ресурс/ MJ kg/m3 (на суха основа) Горива —газове Природен газ (микс на ЕС) ВНГ Метан Горива — течни (също влагани продукти за преобразуване) Дизел Бензин Мазут (тежко гориво) Етанол Метанол Диметилов етер (DME) Метилов естер на мастни киселини (FAME) Хидрогенирани растителни масла (HVO) Чисто растително масло (PVO) 66,00 66,30 0,0000 0,0000

0,0000 66,00 66,31 95,1 93,3 94,2

95,10

93,30 94,20 97,08 0,0001 0,0000 97,09 1,2000 1,2000 1,2300 1,2000 1,1600 1,7639 49,2 46,0 50,0 43,1 43,2 40,5 26,81 19,95 28,4 37,2 44,0 37,0 832 745 970 794 793 670 890 920 L 1 6 8 / 5 2 B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з . . 2 7 6 2 0 2 2 г .

параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини Плътност LHV (долна топлина на изгаряне) MJ/kg мерна единица: gCO2/MJ gCH4/MJ gN2O/MJ gCO2-eq/MJ MJизкопаем ресурс/ kg MJизкопаем ресурс/ MJ kg/m3 (на суха основа) Синтетичен дизел (BtL) Палмово масло Рапично масло Соево масло Слънчогледово масло 780 920 920 920 920 44,0 37,0 37,0 37,0 37,0 параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини Плътност Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg мерна единица: gCO2/MJ gCH4/MJ gN2O/MJ gCO2-eq/MJ MJ изкопаем ресурс/MJ kg/m3 (на суха основа) Горива — твърди (също влагани продукти за преобразуване) Антрацитни и черни въглища Лигнитни въглища Дървесни трески Дървесни пелети 102,62 116,68 0,3854 0,0014 0,0003 0,0001 112,32 116,73 1,0909 1,0149 0,0080 26,5 9,2 19,0 19,0 155 650 параметър: Плътност Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg мерна единица: kg/m3 (на суха основа) Горива/суровини/странични продукти/остатъци/отпадъци Бали от селскостопански остатъци

Животинска мазнина (лой) Багаса (остатъци от захарна тръстика) Багаса след смилане (суха) 120 18,0 38,8 17,0 17,0 . . 2 7 6 2 0 2 2 г . B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з L 1 6 8 / 5 3

Горива/суровини/странични продукти/остатъци/отпадъци параметър: Плътност Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg мерна единица: kg/m3 (на суха основа) Бали от багаса (суха) Пелети от багаса (суха) Ечемик Биобензин Биоотпадъци Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (ечемик) Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (царевица) Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (ръж) Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (тритикале) Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (пшеница) Евкалипт (SRC) Мастни киселини Гроздове от пресни плодови (FFB) Остатъци от горското стопанство Глицерол Промишлени остатъци (дървесни) Оборски тор Царевица (само зърна) Царевица цяла култура Кюспе от палмово семе Масло от палмово семе 165 650 570 17,0 17,0 17,0 44,0 20,7 24 от 17,8 точки 19,2 17,8 18,0 24 от 18,1 точки 19,0 37,0 24,0 19,0 16,0 19,0 12,0 17,3 16,9 18,5 37,0 L 1 6 8 / 5 4 B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з . . 2 7 6 2 0 2 2 г .

Горива/суровини/странични продукти/остатъци/отпадъци параметър: Плътност Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg мерна единица: kg/m3 (на суха основа) Топола (SRC) Рапично семе Кек от рапично масло Ръж Дървесни стърготини Соеви зърна Кек от соево масло Стволова дървесина (бор) Слама Бали от слама Нарязана слама Пелети от слама Захарно цвекло Пулп от захарно цвекло Захарна тръстика Слънчогледово семе Кек от слънчогледово масло Тритикале Винаса Отпадни готварски мазнини Пшеница Пшенична слама 125 50 600 19,0 27,0 18,4 17,1 19,0 23,0 19,1 19,0 17,2 17,2 17,2 17,2 16,3 16,1 19,6 27,2 18,2 16,9 14,0 37,0 17,0 17,2 . . 2 7 6 2 0 2 2 г . B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з L 1 6 8 / 5 5

параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg мерна единица: gCO2/kg gCH4/kg (при 0 % вода) gCO2-eq/kg gCO2/MJ gCH4/MJ gN2O/MJ gCO2-eq/MJ MJизкопаем ресурс/kg MJизкопаем ресурс/MJ (на суха основа) Суровини за преобразуване Амоняк Амониев сулфат ((NH4)2SO4) Антипенител (допуска се, че е пропиленгликол) Алфа-амилаза Глюкоамилаза 2 350,6 420,9 3 119,5 1 000,0 7 500,0 0,00 1,29 4,96 0,00 0,00 0,0022 2 351,3 0,0002 453,2 0,105 3 274,8 0,0000 1 000,0 0,0000 7 500,0 Калциев хлорид (CaCl2) 38,6 0,002 0,001 38,8 Циклохексан Диамониев фосфат (DAP) Фулерова пръст n-хексан Солна киселина (HCl) Смазочни масла Магнезиев сулфат (MgSO4) Монокалиев фосфат (KH2PO4) Азот 723,0 653,2 197,0 977,1 947,0 191,4 238,7 52,6 0,00 0,81 0,04 2,91 0,00 0,04 0,91 0,12 0,0000 723,0 0,004 674,4 0,0063 199,8 0,0376 1 061,1 0,0000 947,0 0,002 191,8 0,012 264,9 0,0024 56,4 Фосфорна киселина (H3PO4) 2 808,9 11,36 0,1067 3 124,7 Калиев хидроксид (KOH) Чист CaO за процеси

Натриев карбонат (Na2CO3) Натриев хлорид (NaCl) 403,0 1 188,5 1 133,5 12,7 0,40 0,10 4,39 0,02 0,0208 419,1 0,0080 1 193,2 0,0060 1 245,1 0,001 13,3 42,50 7,56 34,97 15,00 97,00 0,50 9,90 10,23 2,54 80,08 0,0146 0,0003 80,53 0,3204 45,1 14,84 53,28 3,24 4,43 1,08 28,61 11,47 7,87 14,92 0,23 L 1 6 8 / 5 6 B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з . . 2 7 6 2 0 2 2 г .

параметър: Коефициент на емисии на ПГ Влагана енергия от изкопаеми суровини Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg мерна единица: gCO2/kg gCH4/kg (при 0 % вода) gCO2-eq/kg gCO2/MJ gCH4/MJ gN2O/MJ gCO2-eq/MJ MJизкопаем ресурс/kg MJизкопаем ресурс/MJ (на суха основа) Суровини за преобразуване Натриев хидроксид (NaOH) Натриев метоксид (Na(CH3O)) SO2 Сярна киселина (H2SO4) Уреа 485,5 2 207,7 52,0 210,2 1 790,9 1,45 7,56 0,03 0,24 1,92 0,0271 529,7 0,0965 2 425,5 0,001 53,3 0,0046 217,5 0,027 1 846,6 10,16 45,64 0,78 4,02 31,71 Транспортна ефективност — камиони Камион (40 тона) за сух продукт (дизел) Камион (40 тона) за трески (и сух продукт с подобен размер) (дизел) Камион (40 тона) за течности и пелети (дизел) Камион (40 тона) за оборски тор (дизел) Камион (40 тона) за биоотпадъци (дизел) Камион (40 тона) за превоз на захарна тръстика Камион (12 тона) за превоз на гроздове пресни плодове (FFB) (дизел) Камион-самосвал MB2213 за превоз на филтърен кек от кал Камион-цистерна MB2318 за превоз на винаса

Камион-цистерна MB2318 за превоз на семена от тръстика Камион-цистерна с водни оръдия за превоз на винаса Транспортна ефективност — кораби параметър: Горивна ефективност Емисии на отработили газове от транспорта мерна единица: MJ/t.km gCH4/t.km gN2O/t.km 0,81 0,84 0,87 0,88 0,84 1,37 2,24 3,60 2,16 2,61 0,94 0,003 0,004 0,004 0,004 0,004 0,001 0,002 0,000 0,000 0,000 0,0015 0,0016 0,0016 0,0016 0,0016 0,0039 0,0015 0,0000 0,0000 0,0000 . . 2 7 6 2 0 2 2 г . B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з L 1 6 8 / 5 7

параметър: Горивна ефективност Емисии на отработили газове от транспорта мерна единица: MJ/t.km gCH4/t.km gN2O/t.km Кораб от клас „Хендимакс“ за насипни товари (тежко гориво) — пшеница Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — дървесни трески с насипна плътност 221 kg/m3 Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — дървесни трески с насипна плътност 221 kg/m3 Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — пелети с насипна плътност 650 kg/m3 Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — пелети с насипна плътност 650 kg/m3 Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с ниска насипна плътност (125 kg/m3) Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с ниска насипна плътност (125 kg/m3) 0,10 0,26 0,16 0,10 0,07 0,43 0,27 Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с висока насипна плътност (300 kg/m3) 0,20 Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с висока насипна плътност (300 kg/m3)

0,13 Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — PKM Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — PKM Танкер за химикали/продукти, 12,617 kt (тежко гориво) Танкер за химикали/продукти, 15 kt (тежко гориво) за превоз на етанол Танкер за химикали/продукти, 15 kt (тежко гориво) за превоз на FAME и HVO Танкер за химикали/продукти, 22,56 kt (тежко гориво) Кораб за превоз на насипни товари по вътрешни водни пътища, 8.8 kt (дизел) Кораб за превоз на нефт по вътрешни водни пътища, 1,2 kt (дизел) Транспортна ефективност — тръбопроводи и железници Местен (10 km) тръбопровод Товарен влак САЩ (дизелов) Железопътен влак (електрически, средно напрежение) 0,13 0,07 0,12 0,17 0,16 0,10 0,32 0,50 0,00 0,25 0,21 0,093 0,030 0,000 0,005 0,0004 0,0000 0,0010 L 1 6 8 / 5 8 B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з . . 2 7 6 2 0 2 2 г .

Въглероден интензитет (ВИ) на произведената и потребена електроенергия в ЕС през 2019 г.[gCO2eq/kWh] С емисии нагоре по веригата, без емисии нагоре по веригата от строителството ВИ на нетното производство на електроенергия ВИ на използваната електроенергия високо напрежение ВИ на използваната електроенергия средно напрежение ВИ на използваната електроенергия ниско напрежение 153 204 493 757 518 389 100 654 577 245 105 74 208 277 349 352 203 79 93 455 430 742 268 238 214 504 768 526 386 135 468 585 248 127 81 329 307 357 331 312 291 311 437 415 715 282 240 215 510 772 531 388 136 471 590 251 128 82 333 310 360 333 315 294 312 441 417 720 285 245 219 532 787 549 398 139 485 610 263 130 86 349 322 374 343 325 305 316 454 426 741 299 Австрия Белгия България Кипър Чехия Германия Дания Естония Гърция Испания Финландия Франция Хърватия Унгария Ирландия Италия Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия . . 2 7 6 2 0 2 2 г . B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я

с ъ ю з L 1 6 8 / 5 9

Румъния Словакия Словения Швеция ЕС-27 Исландия Норвегия Швейцария Обединено кралство Албания Босна и Херцеговина Косово Молдова Черна гора Северна Македония Сърбия Турция Беларус Русия Украйна 388 168 269 20 288 7 12 32 271 0 799 421 316 281 25 295 7 20 107 277 302 766 427 319 283 25 298 7 20 108 280 308 776 454 329 291 26 308 7 21 112 292 332 818 1 099 1 067 1 097 1 224 246 472 794 807 487 449 459 407 446 588 760 819 508 458 474 419 453 599 774 833 516 462 479 423 476 646 831 892 546 479 496 439 L 1 6 8 / 6 0 B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з Емисии от работа с машини, вкл. производство на трески (за MJ дизел) Емисии на CH4 и N2O от използване на дизел (транспорт) Емисии на CH4 и N2O от използване на дизел (горско стопанство) Емисии на CH4 и N2O от използване на дизел (селско стопанство) 0,0008 0,0008 0,0013 0,0032 0,0032 0,0032 0,97 0,97 0,97 параметър: Коефициент на емисии на ПГ мерна единица: gCH4/MJ gN2O/MJ gCO2-eq/MJ . . 2 7 6 2 0 2 2 г .

Емисии от котел или инсталация за КПТЕ (за суровина в MJ) параметър: Коефициент на емисии на ПГ мерна единица: gCH4/MJ gN2O/MJ gCO2-eq/MJ Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на селскостопански отпадъци Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на селскостопански отпадъци Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на багаса Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на багаса Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с газов двигател с използване на биогаз Емисии на CH4 и N2O от биогазов котел Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на антрацитни и черни въглища Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на лигнитни въглища Емисии на CH4 и N2O от котел, работещ с природен газ Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ, работеща с природен газ Емисии на CH4 и N2O от двигател, работещ с природен газ Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на палмови шушулки и фибри Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на палмови шушулки и фибри

Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на PKM Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на PKM Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на дървесни стърготини Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на пелети от слама Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на пелети от слама Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на дървесни трески Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на дървесни трески Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на дървесни пелети Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на дървесни пелети 0,0017 0,0017 0,0025 0,0025 0,3400 0,0025 0,0018 0,0007 0,0025 0,0042 0,0030 0,0030 0,0030 0,0017 0,0017 0,0049 0,0017 0,0017 0,0049 0,0049 0,0030 0,0030 0,0007 0,0007 0,0012 0,0012 0,0014 0,0010 0,0050 0,0028 0,0010 0,0008 0,0001 0,0040 0,0040 0,0007 0,0007 0,0010 0,0007 0,0007 0,0010 0,0010 0,0006 0,0006 0,24 0,24 0,43 0,43 8,92 0,36 1,53 0,86 0,36 0,36 0,10 1,27 1,27 0,24 0,24 0,41 0,24 0,24 0,41 0,41 0,25 0,25 . .

2 7 6 2 0 2 2 г . B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з L 1 6 8 / 6 1

параметър: Коефициент на емисии на ПГ мерна единица: gCH4/MJ Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на течно гориво Емисии на CH4 и N2O от комбинираното изгаряне на дървесни пелети (електроцентрала с изгаряне на въглища в кипящ слой) Емисии на CH4 и N2O от комбинираното изгаряне на дървесни пелети (електроцентрала с използване на прахообразни въглища) Емисии от складиране на ферментационен продукт (за MJ биогаз) Емисии от CH4 и N2 от складиране на открито на ферментационен продукт от биологични отпадъци Емисии от CH4 и N2 от складиране на открито на ферментационен продукт от царевица Емисии от CH4 и N2 от складиране на открито на ферментационен продукт от оборски тор 0,0009 0,0010 0,0009 0,4930 0,4422 1,9917 gN2O/MJ 0,0004 0,0610 0,0014 0,0319 0,0082 0,0663 gCO2-eq/MJ 0,14 18,20 0,44 21,82 13,51 69,56 Кредити за намаляване на емисиите на метан от оборски тор (за MJ биогаз) Кредити за намаляване на емисиите на CH4 и N2O от оборски тор gCO2/kg gCH4/kg gN2O/kg gCO2-eq/kg gCO2/MJ gCH4/MJ

gN2O/MJ gCO2-eq/MJ Коефициент на емисии на ПГ 1,4700 0,0279 45,05 Без емисии 0,0 0,00 0,0000 0,0 0,00 0,0000 0,0000 0,00 L 1 6 8 / 6 2 B G О ф и ц и а л е н в е с т н и к н а Е в р о п е й с к и я с ъ ю з . . 2 7 6 2 0 2 2 г .