Чл. 146

Чл. 146.(1) Информационната система за горските територии и за дейностите в тях съдържа:

1. пространствена и атрибутна база данни от инвентаризацията на горските територии;
2. горскостопанските планове и програми, плановете за управление на природните паркове, плановете за ловностопанските дейности и плановете за дейностите по опазване от пожари;
3. информация за извършените дейности в горските територии;
4. информация за учредени вещни права върху горски територии;
5. баланс на горските територии по видове собственост, общини, области, горски териториални единици, държавни горски и ловни стопанства и държавни предприятия почл. 163 от Закона за горитеза:

а) разпределение на площта по групи и видове гори; б) разпределение на площта по дървесни видове и класове на възраст; в) разпределение на запаса по дървесни видове и класове на възраст; г) разпределение на площта и запаса по функционално предназначение; д) разпределение на площта и обема на планираните и проведените сечи по вид на сечта, групи гори/видове гори и дървесни видове; е) разпределение на площта по видове гори и пълноти; ж) разпределение на площта по видове насаждения и бонитети;

1. информация за наличието и състоянието на горските автомобилни пътища;
2. информация за защитените територии поЗакона за защитените териториии на защитените зони поЗакона за биологичното разнообразиев горските територии;
3. информация за протичащите в горските територии ерозионни процеси, регистрираните водосбори с поройна активност и свлачища;
4. регистри на горските разсадници, на доставчиците на горски репродуктивни материали и на одобрените базови източници за добив на горски репродуктивни материали;
5. други регистри и информация, изискващи се по нормативен акт.

(2) Информацията за горските територии се базира на географска информационна система. (3) Информацията по ал. 1 се публикува наинтернет страницатана Изпълнителната агенция по горите.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "потенциална лесопригодна площ" е недървопроизводителна площ (поляна, ливада, дивечова нива, просека, временен склад, дивечова ливада, обработваема площ), върху която може да бъде създадена гора;
2. "лесонепригодна" е горска площ, обрасла с дървесна и храстова растителност, където повече от 60 % от площта е покрита със скали и където при изсичане на сега съществуващата растителност друга не може да се създаде;
3. "насаждение" е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа, и с обща цел на стопанисване;
4. "големите реки" са Марица, Тунджа, Арда, Искър, Места, Струма, Камчия, Огоста, Вит, Росица, Янтра, Лом, Черни Лом, Осъм, Цибрица, Скът, Съзлийка, Стряма, Русенски Лом, Резовска, Велека в частта им до 600 м н.в.;
5. "горскостопанска единица" са имотите на отделни физически и юридически лица или техни обединения, държавата и общините, за чието управление се изработват отделни горскостопански планове или програми, в района на дейност на една регионална дирекция по горите;
6. "природни нарушения" са повреди в насажденията от: ветровали; снеговали; снеголоми; пожари; болести и вредители; съхнене в резултат от продължителни засушавания, настъпили при климатичните промени;
7. "естествени горски екосистеми" са семенни гори, достигнали естествена зрялост и за този период в тях не са водени никакви дейности или същите не са довели до никакви промени в развитието им;
8. "полуестествени горски екосистеми" са семенни и издънкови насаждения, които са били обект на човешка дейност - водени мероприятия, но са запазили естествения си произход и ход на развитие, отговарящ на естествената растителна среда;
9. "изкуствени горски екосистеми" са култури и насаждения, създадени с прякото и пълното съдействие на човека;
10. "допустим размер на ползването" - стойностно изражение на обема на ползване от конкретно насаждение в зависимост от вида на сечта, съобразно функционалната принадлежност, възрастта на насаждението, таксационните показатели и цел на стопанисване;
11. "оптимално ползване" - приетото годишно ползване от възобновителни сечи в зависимост от алтернативните (изчислени) норми на ползване, след извършен обстоен анализ и разчет, свързан с динамиката на възрастовата структура за периода, равен на турнуса на сеч, приет за съответния стопански клас и/или вид гори, т.е. подобряване на възрастовата структура на гората, като се отчитат обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на насажденията, хода на възобновителния процес, функционалната принадлежност на насажденията и други особености, които обуславят забавянето или ускоряването на ползването;
12. "дивечонепригодна площ" е площта, която не се обитава от видовете, посочени в тази наредба (застроени и оградени терени, асфалтови пътища, плажни ивици, депа за битови отпадъци, хвостохранилища и др.);
13. "производствени стопанства" са големи биотехнически съоръжения, които осигуряват интензивно дългогодишно развъждане на отделни видове дивеч - фазанарии, ферми за патици, кеклици, яребици, зайци, глухари и др.; капацитетът на производствените стопанства зависи от основните насоки за развитие на ловното стопанство в Република България и насоките на стопанисване на устройвания район; при необходимост от планиране на ново или разширяване (или реконструкция) на съществуващо производствено стопанство лицето, на което е възложено изработването на плана за ловностопански дейности, отразява в самостоятелен план схемата на фермата в подходящ мащаб, катостроителни петна, проектираните съоръжения (зимни дворове, клетки за снасяне на яйца, инкубаторни помещения, волиери, складови помещения, фуражни площи, стопански огради, санитарни възли, ферми и т. н.);
14. "аклиматизационни дворове" са съоръжения за аклиматизация и/или реаклиматизация на даден вид дивеч, създадени за запазването на местната флора и фауна;
15. "карантинни дворове" са съоръжения за задължително престояване на интродуциран от друг район дивеч в продължение на 2 - 3 месеца с цел проверка или укрепване на здравословното му състояние;
16. "възпроизводствени дворове" са съоръжения за едър дивеч за опазване на основното възпроизводствено стадо и на половата и възрастовата структура на разплодните животни по време на интензивно ловуване или разселване;
17. "изолационни дворове" са съоръжения за изолиране на заболели животни от основното стадо за укрепване на здравето им и за опазване на ценни разплодни животни по време на ловния сезон;
18. "отраслови дворове" са съоръжения за отглеждане на пернат дивеч на свобода.

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. (1) Изработените до влизане в сила на тази наредба лесоустройствени планове и проекти имат силата на горскостопански планове. (2) Изработените до влизане в сила на тази наредба лесоустройствени програми имат силата на горскостопански програми.

§ 3. Инвентаризациите на горските територии и горскостопанските планове и програми, възложени до влизане в сила на тази наредба по реда наНаредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони в Република България(обн., ДВ, бр. 27 от 2004 г.; изм., бр. 80 от 2005 г.), се изработват, приемат и утвърждават по досегашния ред.

§ 4. Действащите до влизане в сила на тази наредба лесоустройствени проекти, планове или програми и горскостопанските планове и програми се прилагат до утвърждаването на възложените за изработване горскостопански планове или програми, без да се надвишава определеният размер на ползването по площ от възобновителни сечи за 10-годишния период, доколкото не противоречат наЗакона за горитеи подзаконовите актове по прилагането му.

§ 5. Актовете, с които са обявени категоризираните защитни и специални горски територии, запазват действието си.

§ 6. С тази наредба се отменятглава първа,глава втора,глава трета, раздели I,III,IV,V,VI,VIIиVIII,глава четвърта,глава пета,глава шеста,глава седма,глава осмаиглава деветаот Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони в Република България.

§ 7. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

§ 8. Наредбата се издава на основаниечл. 18, ал. 1 от Закона за горите.

§ 9. Наредбата заедно с приложенията към нея ще бъдат обнародвани в притурка към "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 13, ал. 1 ЗАДАНИЕ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ Увод Посочват се заповедта за обособяване на горската териториална единица, обект на инвентаризация; номера и датата на писмото, с което Изпълнителна агенция по горите съобщава на регионалната дирекция по горите за предстоящата инвентаризация; общините и населените места в района; основни методики, указания и изисквания, по които ще се извършва инвентаризацията. Глава I Площ за инвентаризация

1. Площ на горските територии

Прави се анализ на промените в площта, станали между двете инвентаризации. Уточняват се границите и площта за инвентаризация, съгласночл. 9, ал. 1от Наредбата. Описват се населените места по общини. Прилагат се копия на всички налични документи, свързани с настъпилите промени.

1. Характеристика на площта за инвентаризация

Прави се характеристика на площта по собственост, по начин на трайно ползване на горските територии и по категории. За защитните и специални горски територии се прави подробна характеристика, като се посочват документите за обявяването им, отдели, подотдели и площ. Прилагат се копия от всички налични документи, свързани с промяна в собствеността, на предназначението на горските територии, учредяване на ограничени вещни права върху поземлени имоти в горски територии и др. Описва се в таблична форма разпределението на залесената площ по видове насаждения и бонитети. Посочват се проекти, планове и програми, изработени за цялата или за част от горската териториална единица, срокът на действие на които не е изтекъл. Глава II Теренни проучвания

1. Измерване и картиране

Посочва се картния материал за изработването на горскостопанската карта и наличие на аерофотоснимки и други материали. Включват се изисквания на възложителя за извършване на допълнителни дейности по измерването и картирането, освен тези посочени в Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии.

1. Почвени проучвания

Регламентира се начина на извършване на почвените проучвания.

1. Типологични проучвания

Определя се типологичната основа на инвентаризацията, като се посочва действащата към момента класификационна схема на типовете горски месторастения.

1. Проучване на растителността.

Посочва се възприетата класификационна схема, по която ще се извърши определянето на видовете гори. Дава се информация за налични картирания и проучвания на растителността в района на обекта на инвентаризация. Посочват се методиките, по които да се извърши определянето, инвентаризацията и оценката на благоприятното природозащитно състояние (БПС) на горските природни местообитания отПриложение № 1на Закона за биологичното разнообразие в зоните от Натура 2000.

1. Проучване на здравословното състояние по насаждения (приложение № 7)
2. Разделяне горската териториална единица на отдели

Посочва се необходимостта от промяната номерацията на отделите от последната инвентаризация. Регламентира се номерирането на отделите на терена и затвърждаването на границите между тях.

1. Таксиране на горските площи

Посочват се видовете дейности при теренните работи, изисквания и критерии за обособяване на подотдели, както и методите за таксиране на насажденията (приложение № 8).

1. Пробни площи

Регламентира се възстановяването и залагането на постоянни пробни площи.

1. Стопански класове, цел на стопанството и турнуси на сеч

Въз основа на разпределението на залесената площ по видове насаждения и бонитети се определят условни стопански класове и турнуси на сеч.

1. Видове гори, насоки за стопанисване.

Въз основа на разпределение на залесената площ по видове гори се дават насоките за стопанисване.

1. Други дейности, допустими по Наредбата - проучване на биологичното разнообразие, обем мъртва дървесина и други съгласно утвърдени методики, установява състоянието на сервитутите на енергийните обекти и на дърветата в прилежащите насаждения, които представляват потенциална опасност за енергийните обекти

Глава IІІ Съдържание Дава се подробно описание на дейностите по инвентаризация на горските територии, с всички карти и приложения. Глава ІV Срокове при извършване на инвентаризацията Посочват се препоръчителния период и срок за извършване на теренните работи и обработка на информацията. Глава V Видове дейности и категории на трудност Посочва се обема на дейностите по видове и по категории на трудност, съгласноприложение № 2.

Приложение № 2 къмчл. 14, ал. 1 ВИДОВЕ ДЕЙНОСТИ И КАТЕГОРИИ НА СЛОЖНОСТ ПРИ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ За целите на инвентаризация, горските територии, съобразно характера на терена, се разпределят на следните категории на сложност: I категория - горски територии (гори и голи горски площи) в равнинен, полуравнинен и хълмист терен с преобладаващ наклон от 0одо 10овключително. II категория - горски територии (гори и голи горски площи) в полупланински терен с преобладаващ наклон от 11одо 20овключително. III категория - горски територии (гори и голи горски площи) в планински терен от 1000 до 1500 метра надморска височина или терен с преобладаващ наклон от 21одо 30овключително, независимо от надморската височина, или гори и голи горски площи по речни острови или заблатени площи, независимо от наклона. IV категория - горски територии (гори и голи горски площи) във високопланински терен над 1500 метра надморска височина; терен с преобладаващ наклон над 30о; гори и голи горски площи обрасли с храсти върху повече от 50 % от площта; гори и голи горски площи в комплекси по-малки от 50 ха, разположени сред обработваеми или други комплекси земеделски територии. I.1. Теренно-проучвателни дейности 1.1. Измерване и картиране на гори, чийто запас се определя чрез таксационни описания и опитни таблици, вкл. на лесонепригодни площи. 1.2. Измерване и картиране на полезащитни горски пояси 1.3. Ограничаване на терена на границите на насаждения за семепроизводство, защитени местности и природни забележителности 1.4. Картиране на незалесени горски тгеритории а) Дървопроизводителни (вкл. клекови формации) б) Недървопроизводителни 1.5. Установяване и картиране на горски типове месторастения и на почвената ерозия, с определяне на видовете, подходящи за месторастенето 1.6. Актуализиране на типовете горски месторастения и/или определените видове, подходящи за месторастенето 1.7. Проучване и картиране на здравословното и санитарно състояние на насажденията, резултат на въздействието на биотични и абиотични фактори на засегната площ 1.8. Ограничаване границите на обекта за инвентаризация, природните паркове и отделите ІI.2. Обработване на информацията 2.1. Създаване и обработване на атрибутната база данни 2.2. Създаване на графичната база данни 2.3. Нанасяне на имотни граници или на хоризонтали върху картния материал, независимо от мащаба, при всеки един от случаите, цената се завишава с 10% определена за засегнатата площ 2.4. За горски територии, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2,0 ха ІІІ. Други дейности 3.1. Залагане на постоянни пробни площи 3.2. Проучване и картиране на биологичното разнообразие: 3.2.1. Определяне и картиране на тип/вид гора 3.2.2. Определяне и картиране на природозащитно състояние, в т.ч.: горски хабитати и/или защитени видове 3.2.3. Определяне и картиране на гори с висока консервационна стойност 3.2.4. Определяне запаса на стояща и паднала мъртва дървесина по насаждения, 3.2.5. Установяване и картиране на лечебни растения и билки съгласно Закона за лечебните растения 3.2.6. Други проучвания, предвидени със заданието, включително цената за проучването за всяко едно от тях, само за проучваната площ 3.3. Актуализиране на вече проучени и картирани дейности по т. 3.2

Приложение № 3 къмчл. 15, ал. 4,чл. 20, ал. 1ичл. 100 Трайни видими знаци за обозначаване на границите на отдели, подотдели, видове собственост, семепроизводствени насаждения, защитени територии Границите на горските територии - собственост на отделни лица, се обозначават трайно с две ивици боя върху стоящи дървета, дървени или бетонни стълбове. Ивиците боя са широки по 3 см с разстояние между тях, равно на широчината им, поставени от вътрешната страна на имота. Цветът на боята, с която се ограничават горите, е:

1. зелен - за държавните горски територии;
2. бял, когато горите и земите са собственост на физически лица, на училища, читалища и на други юридически лица;
3. червен, когато горите и земите са собственост на религиозни организации;
4. жълт, когато горите и земите са собственост на общините.

На видими места под двете ивици боя, върху площадка от бяла боя се изписват буквата "К" и последните четири цифри от кадастралния номер на имота по картата на възстановената собственост или номера на поземления имот по кадастралната карта. Фиг.3. Око с размери, което се поставя на граничното дърво, скала и на други подходящи места, когато те заменят граничен стълб. Фиг.4. Размери на граничен стълб между отдели Фиг. 5. Дърво - граница между два обекта с обозначени 2 бели и една черна ивица боя в средата.

Приложение № 4 къмчл. 17, ал. 4,чл. 22, ал. 2 и 3,чл. 26, ал. 1,чл. 62, ал. 3 ТАКСАЦИОННО ОПИСАНИЕ

1. Общи данни

В този раздел се вписват следните данни: Наименование на горската териториална единица и на горскостопанската единица Община Землище Вид собственост (за горскостопанските планове и програми се посочва наименованието на горскостопанската единица или собственика). а. Номер на отдела. Ако номерацията на отделите при провеждане на настоящата инвентаризация е променена, се посочва и старият номер на отдела. б. Номер на подотдела. Първоначално се номерират таксационните описания, а след уточняването им се означават и номерата на съответните подотдели. в. Стопански клас. Определя се на терена, съгласно указанието на заданието и решението на съвещанието почл. 39. При прилагане на метода за стопанисване по насаждения се записва вида на производствената група. Вид на горите. Определя се принадлежността към видовете гори съгласноПриложение № 5. Тип природно местообитание. Определя се принадлежността към типовете природни местообитания съгласноПриложение № 1на Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ - само за горите в границите на ЗЗ. г. Групи гори. Определя се принадлежността към групите гори - иглолистни, широколистни високостъблени, издънкови за превръщане във високостъблени, нискостъблени и тополови. д. Вид на подотдела. Определя се като: насаждение (естествено, семенно или издънково), култура (склопена, несклопена и изредена), сечище, голина, поляна, ливада, нива, сипей, грохот, скали, чакълище, път, просека, калище, временен склад, разсадник, клек, изкуствен водоем за нуждите на горскостопанската единица и други. Определянето вида на подотдела става съобразно следните указания: Разсадник - горска територия, с трайно предназначение за разсадниково производство. Горски автомобилен път Просека - видове просеки в горските територии (отбелязва се за какво е създадена и кого обслужва). Дворно място - горски територии, застроени или незастроени, свързани с жилищно, административно, стопанско и другостроителство за нуждите на горскостопанската единица. Лесонепригодна голина - незалесени горски територии, в които повече от 60% от площта е покрита със скали, плаващи камъни, морени и др. Скала Чакълище Свлачище Лесонепригодна площ - горски територии, обрасли с дървесна и храстова растителност, където повече от 60% от площта е покрита със скали, плаващи камъни, морени и др. и където при изсичане на сега съществуващата растителност друга не може да се създаде. Мочур - горски територии, в които не може да се развива нормална горска растителност поради прекомерно овлажняване. Блато - горски територии заети целогодишно с безотточни води. Изкуствен водоем - горска територия, върху която са изградени водни площи за нуждите на горското и ловното стопанство и за дейностите по опазване на горските територии от пожари. Водна площ - всички останали изкуствени и естествени водоеми и водни течения, които в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта са посочени като вид територия "горска". Кариера - горска територия, от която са се добивали или се добиват чакъл, пясък, глини, камъни, торфища, рудници и др. Табан - горска територия, върху която са депонирани изкопни материали. Хвостохранилище - изкуствен утаител от минно-добивната промишленост. Склопена култура - насаждение от изкуствен произход, образувало склоп. Несклопена култура - насаждение от изкуствен произход, което още не е образувало склоп или се нуждае от попълване. Изредена култура - насаждение от изкуствен произход, с наличие от 10 до 30% от необходимия брой фиданки, съобразно схемата на създаването й. Пожарище - горска територия, в които растителността е унищожена вследствие на пожари. Голина - незалесена дървопроизводителна горска територия. Сечище - горска територия, временно лишена от дървостой, вследствие на проведена сеч. Тук не се отнасят площите след проведена гола сеч с последващо издънково възобновяване. Същите се описват като едногодишно насаждение. Обработваема площ - горска територия, която трайно се използва за производство на зърнен фураж или земеделски култури. Ливада - недървопроизводителна горска територия, предназначена за добив на сено. Поляна - недървопроизводителна горска територия, трайно покрита с трева, която не се използва за косене. е. Функции на горите. Определя се съответната функционална категория - горски територии със защитни, специални и стопански функции. Горите със защитни и специални функции се означават конкретно вида им, съгласноЗакона за горитеи Наредбата.

1. Числена характеристика на дървостоя

а. Състав по дървесни видове. Видовият състав на насажденията се определя по елементи гора, според участието по запас на отделните дървесни видове, ако средната височина е над 3 м. За млади насаждения с височина до 3 м, на които не се определя запас, съставът се определя по процентното участие на броя на отделните дървесни видове от общия брой дървета. Дървесните видове се означават с условните им обозначения, а участието им в състава на насажденията се описва с цели числа (с цифри от 1 до 10), в зависимост от процентното им участие по запас. Видове, чийто запас не надвишава 0,1 от запаса на насаждението, се посочва, че участват единично. В състава на младите насаждения семенниците и надлесните дървета се описват отделно, а запасът им не се включва в запаса на насаждението и се показва на отделен ред. При установяване на видовия състав на насажденията от дозряващия и зрелия клас, запасът на надлесните дървета се включва в общия запас на насаждението. Съставът на несклопените култури, когато не се разчита на появилите се издънки да участват в бъдещия състав, се определя като:

1. При залесяване с нормален брой фиданки на 1 хa, когато всички фиданки са се прихванали, насаждението се описва като чиста култура (10 десети с пълнота 1,0) и единично участие на издънки.
2. Когато не всички залесени фиданки, съгласно възприетата схема, са се прихванали, културата се описва с участие на видовете 10, 9 и т.н. десети в зависимост от процента на прихващане, а останалите 1, 2 и т.н. десети от състава се посочват като издънки (независимо от броя им).

При вписването на видовия състав трябва да се спазва последователността в посока на по-малкото участие на отделните дървесни видове, така че на първо място да фигурира преобладаващия дървесен вид. При еднакво участие на два или повече вида на първо място се вписва видът, чието участие в състава е лесовъдски най-оправдано. Точността при определяне на състава е до 1/10 (+/- 10%). Храстите не участват в състава на насажденията. Дървесни видове, които участват в общия склоп на насажденията, но в зряла възраст не могат да достигнат височината на основния дървостой, се описват като подлес. б. Площ по дървесни видове. Определя се и се вписва площта на всеки дървесен вид от общата площ на насаждението, според неговото участие в състава на насаждението. Общата площ и площта по дървесни видове се дава с точност от 0.1 хa. в. Възраст. Възрастта на дървостоя се определя както следва:

1. За абсолютно едновъзрастните насаждения - чрез отсичане на дървета или по пъновете на отсечените вече дървета, както и по данни за годината на голата сеч или на създаването на културата.
2. За относително едновъзрастните (в границите на един клас на възраст) - чрез средни пробни дървета по класове или степени на дебелина, възрастта на които се отчита в основата на дървото, след отсичане; с помощта на проба от Преслеров свредел; чрез засек или на пънове от наскоро отсечени дървета.
3. За разновъзрастните чисти насаждения (с разлика във възрастите на отделните дървета повече от два класа):

• когато могат да се обособят етажи (възрастови поколения), възрастта на всеки етаж се определя, както при относително едновъзрастно насаждение;
• когато не могат да се обособят етажи (при разкъсан склоп) - по средната възраст на преобладаващите относително едновъзрастни групи от дървостоя с най-важно стопанско значение, които дават облика на насажденията. Определят се и се вписват и възрастите на по-младите или по-стари групи от дървостоя, установени по начина, описан за относително разновъзрастните.

1. За разновъзрастните смесени насаждения се определя възрастта на всеки дървесен вид. Възрастта на преобладаващия дървесен вид се приема за средна възраст на насаждението.

При определяне на границите на възрастите и средната възраст не трябва да се взема под внимание възрастта на единичните стари дървета, за които възрастта се дава отделно в таксационното описание. Закръгляването на възрастта е една година - за насаждения и култури до 30 годишна възраст, и пет години - за останалите, независимо от произхода, възрастовите групи или класовете на възраст и състава на насажденията.

1. Определената възраст на насажденията (без тополовите и нискостъблените гори) се запазва без изменение до края на действието на инвентаризацията.
2. В случаите, когато горскостопанския план и програма се изработват след годината за извършване на инвентаризацията, към определената с инвентаризацията възраст, се прибавят и изминалите години до изработването на плана и програмата, като се спазват условията на т. 4 и т. 5.

г. Пълнота. Пълнотата на пълно или частично (по репрезентативните методи) измерените насаждения се определя като отношение на запаса на хектар на насаждението към запаса на нормалното насаждение, взет от съответните растежни таблици за същата възраст и бонитет. В тези насаждения, както и в пробните площи, се допуска определянето на пълнотата по отношението на кръговата площ на насаждението на 1 ха да е по-висока от тази определена по растежните таблици. Пълнотата на неклупираните насаждения се определя по отношението на кръговата площ за хектар на насаждението, установена по метода на Битерлих, призмата на Анучин, по комбинирания метод или друг метод и кръговата площ на нормалното насаждение при същата възраст и бонитет, взети от съответната растежна таблица. При наличие на части от насаждението, които се отклоняват от преобладаващата пълнота, но са разположени мозаично и на малки площи, поради което не могат да се определят като отделни насаждения, се посочват и отклоненията й при описание на строежа. Пълнотата на несклопените култури се приема за 1,0 при пълен брой на фиданките по приетата схема на залесяване и 0,9, 0,8, 0,7 и т.н. при съответното намаление броя на фиданките. При смесените насаждения пълнотата се определя като сума от частните пълноти на дървесните видове. Участието на видовете се получава като процент на частната пълнота от общата пълнота. В двуетажните насаждения пълнотата се определя поотделно за всеки етаж. Сумата от пълнотите на етажите може да бъде по-голяма от 1,0. За всички насаждения се определя склопеност на дървостоя. Точността при определяне на склопеността е +/- 0,1. За насажденията, за които пълнотата не може да се определи, същата се приема за равна на склопеността. д. Среден диаметър. Определя се по следните начини:

1. На клупираните насаждения - по правилото на Вайзе или по средна кръгова площ. За тополови и други култури, създадени при редки схеми, средният диаметър се определя като средно аритметичен от измерените диаметри.
2. На неклупираните насаждения - по средния диаметър на не помалко от 10 клупирани дървета, окомерно преценени като средни по отношение на диаметъра.

При двуетажните и смесени насаждения се определя среден диаметър на всеки етаж или отделен дървесен вид. За насаждения с избор на структура, средният диаметър се определя по елементи гора, съобразно групирането на дърветата по възрастови поколения или по размери. Диаметърът на всяко дърво се определя с точност 2 cm или 4 cm в зависимост от възприетите степени на клупиране. Точността при определяне на средния диаметър на насаждението е +/- една степен на дебелина. е. Средна височина. Определя се по следния начин:

1. чрез крива на височините за научни цели и при необходимост от по-точно установяване;
2. на клупираните насаждения се измерват височините до 10 дървета за всеки дървесен вид, с диаметър около средния, с точност 0,5 m от трите централни степени на дебелини, като средната височина се изчислява като средно аритметична.
3. на насажденията, запасът на които ще се определя по растежни таблици, се измерват височините на 10-15 дървета, с диаметър около средния за всеки дървесен вид.

Средната височина се изчислява като средно аритметична 3.за насажденията, запасът на които ще се определя по таблични методи, се измерват височините на 10 - 15 дървета, преценени като средни за всеки дървесен вид. На двуетажните насаждения се определя средната височина на всеки етаж. На разновъзрастните насаждения, средната височина се определя по елементи гора (възрастови поколения или групи по размери). За средна височина на насаждението се приема средната височина на преобладаващия дървесен вид или възрастово поколение. Точността при определяне на средната височина е +/- 5 %. ж. Бонитет. Определя се по средната възраст и средната доминираща височина за всеки дървесен вид с точност до един бонитетен клас. Когато липсват таблици по доминираща височина бонитетът се определя по възрастта и средната височина. При сложните насаждения за бонитет на насаждението се приема бонитетът на първия етаж, а при смесените - бонитетът на преобладаващия дървесен вид. Бонитетът на младите несклопени насаждения и култури се определя според бонитета на месторастенето. з. Запас на насаждението. Определя се съобразно възприетия метод за таксиране. и. Запас на единични (вкл. надлесни) дървета. Определя се чрез обемни таблици за единични дървета. к. Запас на мъртва дървесина. Определя се съобразно възприетата методика. л. Ползване. Посочва се интензивността на сечта и общото количество дървесна маса, което се предвижда да се добие. Интензивността на сечта се определя по склопеността на насажденията, а размера на добивите се изчислява по пълнотата им.

1. Текстово описание на дървостоя

Текстовото описание на дървостоя по дървесни видове обхваща следните показатели: а. Произход. Семенен (естествен или изкуствен), издънков (вегетативен), автовегетативен (от коренови и стъблени резници, пръти и фиданки произведени ин-витро), хетеровегетативен (с присадени фиданки). Подреждането на думите, определящи характера на произхода, става като предно място заема преобладаващия произход. Например: семенен и издънков, естествен и изкуствен. б. Групи гори. Иглолистни, широколистни високостъблени, издънкови за превръщане, нискостъблени, тополови. в. Строеж. Равномерен или неравномерен въз основа на:

1. начина на разположението на дърветата върху площта; за издънковите насаждения се описва и брой стъбла от едно гнездо.
2. характера на склопа, който бива равен, вълновиден, стъпаловиден, разкъсан от празнини и др.

Описват се също така и стъблените форми и короните. Тук се посочват процента настроителна дървесина, процента на короната от общата височина на дърветата и др. г. Състояние. Добро, средно или лошо на основата на здравословното състояние, хабитуса, очистеност на стъблата от клони и дуги. състояние на сервитутите на енергийните обекти и на дърветата в прилежащите насаждения, които представляват потенциална опасност за енергийните обекти; д. Вид на сместа. В смесените насаждения, освен видовия състав, който се характеризира числено, се дава и формата на сместа на отделните дървесни видове като:

1. единична - дървесните видове са размесени и относително единично;
2. групова - дървесните видове са смесени във формата на групи;
3. редова - сместа на дървесните видове е на редове;
4. поясна - сместа на дървесните видове е във вид на редуващи се ленти (най-малко по 3 реда на лента);
5. на ивици - сместа на дървесните видове е във форма на неправилни ивици.

е. Надлесни дървета. Описват се по дървесен вид, възраст, среден диаметър, средна височина, произход, разпределение, брой. ж. Ландшафтна оценка. Отбелязват се ландшафтния клас и тип по възприетата класификация, указани в заданието. з. Проведени сечи (попълва се при изработване на горскостопански план или програма). Посочва се вида на проведените сечи за последния 20 годишен период и оценка на резултатите от тях.

1. Описание на условията на месторастенето

Месторастенето се определя съгласно възприетата класификационна схема на типовете горски месторастения. Изложение. Изразява се чрез четирите главни посоки (север, изток, юг, запад) и четирите междинни (североизток, северозапад, югоизток, югозапад) и се означава съкратено с началните букви на съответните посоки. Наклон. Определя се преобладаващия наклон в градуси, след което се отразява като равно - до 5°, полегато - от 6 до 10°, наклонено - от 11 до 20°, стръмно - от 21 до 30° и много стръмно - над 30°. Надморска височина. Определя се с точност до 50 m. Релеф. Определя се като: плато, било, падина, склон долна част, склон горна част, равнина, крайречно и др. На заливните месторастения се определя нивото на подпочвените води с точност 1.0 м. Горскорастително райониране. Извършва се съгласно възприетата схема за горскорастително райониране на Република България. Основна скала. Определя се видът на основната почвообразуваща скала. Почва. Описанието на почвата се извършва според Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България и обхваща: а) Почвен вид. б) Механичен състав - определя се по процентно участие на глина по преценка и чрез пипане. Използват се четири разновидности на почвите по механичен състав - песъчлива, глинесто-песъчлива, песъчливо-глинеста и глинеста. Установява се по следните нормативи: песъчлива - под 10% участие на глина, глинесто-песъчлива - от 10 до 20% глина, песъчливо-глинеста - от 21 до 50% глина и глинеста - над 50% глина. в) Дълбочина - определя се по следните степени: твърде плитка - до 15 см, плитка - 16 - 30 см, средно дълбока - 31 - 60 см, дълбока - 61 - 120 см и много дълбока - над 120 см. г) Влажност - определя се по следните степени: много суха, суха, свежа, влажна, мокра. Преценява се по индикаторна тревна и дървесна растителност, изложението, надморска височина и др. д) Каменливост - определя се по участието на каменисти елементи със среден диаметър над 2 см в проценти от обем на почвата; слабо каменлива - под 25%, средно каменлива - от 25 до 50%, силно каменлива - над 50% каменисти елементи. е) Богатство на почвата - определя се според плодородието на почвата като много бедна, бедна, средно богата и богата. ж) Ерозия - определя се вида на ерозията и степента на ерозираност. Тип месторастене. Определя се за дървопроизводителните площи и поляните, ливади, просеки, временен склад, обработваеми площи, дивечови ниви и ливади, съгласно приетата Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България и се вписва в таксационното описание за всеки подотдел. Видове, подходящи за месторастенето. На базата на определения тип месторастене и съгласно възприетата класификация за типовете месторастения се записва подходящия състав на дървостоя. Постилка. Тя се описва по състав, дебелина, разпространение и други особености. Покривка. Определя се степента на затревеност: единична, средно гъста, гъста и зачимена или буренясала. Дават се от три до пет растителни вида с индикаторно значение, както и тези, които най-добре характеризират дадения тип месторастене. Обръща се внимание на къпината, малината и ядливите треви - житни и бобови, които служат за храна на дивеча. Храсти. Описват се по реда на тяхното участие и се отбелязва разположението им като равномерно или групово и процент на покритие на площта. Технически ценни и лечебни растения. Описват се растенията и храстите, които имат такова значение, като се прави преценка на срещаемостта им (рядко, често или изобилно). Описването на техническите и лечебните растения се прави само тогава, когато това е заложено в Заданието.

1. Възобновяване

Оценката на възобновяването в зрелите насаждения се извършва на терена, а резултатът и преценката се записват в таксационното описание в графата подраст. Подраст- характеризира се по състав, възраст, височина. Описва се процента на покритие и разположението. Подлес- Нежелани дървесни и храстови видове, на които не се разчита при възобновяването на насажденията и затрудняват същото и се характеризира по състав, възраст и височина.

1. Здравословно състояние

Записват се вида и степента на различните увреждания на насажденията от биотичен, абиотичен и антропогенен характер, съгласноПриложение № 7

1. Пътно-транспортни условия

При възлагане, в този раздел се записват данни, свързанис условията за дърводобив и транспорта на дървени материали: извозно разстояние в метри, категория на пътя, разстояние до населено място и категория на сечището, както и други данни, посочени в методика за икономическа оценка на горските територии. Разстоянията се измерват по основната карта на горскостопанската единица. Категорията на пътя и на сечището се определят и записват съгласно Приложения № 11 и № 13 от наредбата почл. 86, ал. 2 от Закона за горите.

1. Планирани мероприятия

Планирането на мероприятията става непосредствено след оформяне на таксационното описание на терена, и включва: а) сечи Определя се насоката за стопанисване на гората за плановия период чрез определяне на целта и интензивността на планираната насока за стопанисване :

1. възобновяване;
2. отглеждане;
3. техническа;
4. главосечна;
5. за трансформация на насажденията.

б) залесяване. Планира се по следните показатели :

1. По насоките на залесяване. Отбелязва се вида (характера) на площите, предвидени за залесяване: ново залесяване, за възстановяване, в зрели невъзобновени насаждения, попълване на редини и двуетажни насаждения, на които се отбелязват и съответните площи.
2. По вид и начин на почвоподготовка. Отбелязва се вида на почвоподготовката: пълна и частична в техните разновидности, опростена и без почвоподготовка и в съответствие с Наредба почл. 95, ал. 2 от Закона за горите.
3. По дървесни видове. Отбелязват се дървесните видове, които ще се използват при залесяването и участието им по площ в ha, съгласно определените видове, подходящи за месторастенето.
4. Други сведения

Височини за определяне на височинния разред.Записват се измерените диаметри и височини, съгласно изискванията на настоящия раздел за определяне на височинния разред и по дървесни видове. Отсечени дървета.Отбелязват се следните таксационни данни за отсечените дървета: дървесен вид, възраст, височина, диаметър на гръдна височина и други таксационни данни, според целта на изследването. При попълване на таксационните описания се използват следните съкратени цифрови и буквени кодове: Подпис................................ Дата............................................. Когато насаждението не е клупирано, класът на сортиментност се определя чрез преброяване на сортиментируемите стъбла на пробна площ (т. е. на стъблата, годни за получаване настроителна дървесина).

Приложение № 5 къмчл. 21,чл. 22, ал. 1,чл. 67, ал. 1,чл. 76, ал. 3 и 5ичл. 96, ал. 3 ДТ - група насаждения за производство на дебели трупи НТ - група насаждения за производство на нормални трупи СТ - група насаждения за производство на средни трупи СД - група насаждения за производство на средна дървесина Видове гори

Приложение № 6 къмчл. 22, ал. 1, т. 4 УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ УСЛОВИЯ

1. Физико-географска характеристика

а) географско положение Географското положение се установява, като се посочва местоположението, формата и площта на горската териториална единица, средните размери (дължина и ширина), астрономичните географски координати и граници със съседни горски териториални единици. б) релеф При проучването на релефа се вземат данни за релефната форма, наклона на терена, надморската височина и изложението. Отбелязва се степента на пресеченост на терена, характерни планински хребети и върхове и други особености на района. Събраната информация се обобщава в таблици №№ 1, 2 и 3. Средните надморски височини в таблица № 1 се дават през 50 или 100 м, в зависимост от разположението на горската териториална единица. Разпределение на дървопроизводителната площ на горската териториална единица по средни надморски височини Разпределение на дървопроизводителната площ на горската териториална единица по наклон на терена Разпределение на дървопроизводителната площ на горската териториална единица по изложение на терена в) хидроложки условия При характеризирането на хидроложките условия се установяват основните водни течения, тяхната посока, воден дебит, по-важните им притоци, дълбочина и стръмнина на доловете, характерни особености на бреговете. Освен това при равнинни терени се вземат данни за подпочвените води (дълбочина и подвижност). За събиране на тази информация се ползуват литературни източници или се провеждат собствени проучвания и наблюдения. г) геоложки строеж и петрографски състав В този раздел се посочват основните скали на територията на обекта, и тяхното разпространение, степен на напукване и изветряне. Тези данни се вземат от литературни източници, петрографски карти или от направените в миналото и в момента почвени профили, както и по скатовете на пътищата от различни категории.

1. Проучване на климата

Проучването на климата включва определянето на географската област, подобласт и район, както и климатичните пояси и подпояси. Това става като се използува възприетото климатично райониране, климатичния атлас на Република България и горскорастителното райониране на страната, което е в основата на класификационната схема на типовете горски месторастения (типове гора). Климатът се характеризира с: температура на въздуха (средна месечна, средна годишна и амплитуда); валежи (обща сума, разпределение по месеци и сезони); продължителност на вегетационния период; снежна покривка (начало, дебелина, начало и продължителност на топене); късни пролетни и ранни есенни слани; влажност на въздуха (средна, относителна и абсолютна по месеци и за годината, максимална и минимална); преобладаващи ветрове и други особености на климата (периодични засушавания, суховеи, проливни дъждове, мразоизхвърляне, снеголоми, ветроломи и ветровали и др.). Посочените данни се вземат от литературни източници и налични метеорологични станции в района на устройвания обект. Те се обобщават в приложените таблици. Освен това се установява наличието на промишлено замърсяване на въздуха, вредни въздушни емисии, замърсяване от транспортни средства и наличието на киселинни дъждове. Тези данни се вземат от бюлетините на МОСВ и РИООС, ХЕИ или от мониторинга за влиянието на вредните емисии върху горските екосистеми. За средните температурни данни по климатични райони и горскорастителни пояси За разпределение на средните месечни суми на валежите 3.Проучване на почвите и почвената ерозия 3.1. Почвени проучвания Проучването на почвените условия се провежда по отдели и подотдели и е насочено към установяване на основните показатели на почвеното плодородие: мощност; механичен състав; каменливост; плътност; влажност и химичен състав. Тези показатели се определят по данни от досегашни проучвания при минали инвентаризации. При необходимост могат да се направят допълнителни почвени профили или проби от копки, чийто брой се определя от ЗП. По искане на инвеститора могат да се направят специални проучвания за определяне на киселинността и наличието на тежки метали и други замърсители на почвата. Определянето на почвените показатели се извършва в специализирани почвени лаборатории за почвени анализи. Резултатите от почвените проучвания се обобщават таблично За площното разпределение на видовете (типовете и подтиповете) горски почви За разпределение на дървопроизводителната площ на проучвания обект по дълбочина на почвата За съдържанието на хумуса, общия азот и физическата глина в почвите Проучването на почвените и климатичните условия е в основата на определянето и картирането на типовете горски месторастения. За целта се използва приложената форма 1. След определянето на типовете горски месторастения се изготвят таблици Форма 1 КАРТОТЕЧЕН лист ГОРСКА ТЕРИТОРИАЛНА ЕДИНИЦА Форма 1 Продължение Форма 1 Продължение За разпределение на дървопроизводителната площ по типове горски месторастения, горскорастителни области и подобласти, пояси и подпояс За сравнение на размера на условния общ зрелостен прираст и площта по дървесни видове присегашния и бъдещия състав на гората За сравнение на площта по дървесни видове при сегашния и бъдещия състав на гората 3.2. Оценка на ерозията Наред с почвените проучвания във всеки подотдел се извършва и оценка на ерозията и протичащите ерозионни процеси. 3.2.1. Определения. При таксация, за всеки подотдел се установяват достигнатата степен на ерозия и процесите на ерозия. Степента на ерозия е указание за това, докъде е стигнало отнасянето на почвата. Тя има значение главно за определяне на типа на месторастенето. С висока степен на ерозия се характеризират бедните месторастения. В случаите, когато ерозията е в ход (активна ерозия), процесите на ерозия се описват чрез показателя вид на ерозията. Активна ерозия се наблюдава предимно в неерозирани площи и площи с ниска степен на ерозия. В площите с активна ерозия се проектират противоерозионни почвозащитни мероприятия. Различават се площна, сруйчеста, браздова, ровинна и дълбочинна ерозия. Ерозията е площна, когато водата или вятърът отнасят почвата равномерно от засегнатата площ. Струйчестата и браздовата ерозия се дължат главно на дъждовната вода. Те се наблюдават най-често по силно наклонени дълги склонове. При струйчестата ерозия почвата е нарязана на бразди с дълбочина до 20-25 см. При браздовата ерозия браздите са с дълбочина 25-70 см. Ровинната (или линейна) ерозия е още по-силно врязване на браздите, при което отделни бразди бързо се разширяват и задълбочават. Дълбочинната ерозия обхваща тежките случаи на ровинната ерозия - порои, поройни реки и големи ровини, за овладяване на които са необходими едроразмерни прегради (баражи и др.). б. Съкратени означения. Степента на ерозия се означава с арабски цифри. Ако ерозията е активна, към цифрата на степента се дописва една буква, която задава вида на ерозия, и едно число, което уточнява обхвата на ерозионните процеси, например 2 р 200 2 степен на ерозия, ровини с дължина 200 м Означенията на видовете ерозия са, както следва: п площна При ровинна и дълбочинна ерозия се записва общата дължина на ровините в метри, например 1 д 50 1 степен на ерозия, дълбоки ровини, 50 м При площна, струйчеста и браздова ерозия се записва обхванатата от ерозия площ в проценти спрямо цялата площ на подотдела, например 1 б 30 1 ст., браздова ерозия върху 30% от площта. Ако ерозията е започнала, но още никой почвен хоризонт не е изнесен, се записва само буквата на вида ерозия, напримерп 100 площна ерозия на цялата площ Където е необходимо, могат да се описват два вида ерозия, например 1 б 30 р 500 1 степен, браздова ерозия върху 30% от площта и 500 м ровини Обобщаването на данните от оценка на ерозията се извършва чрез попълване на таблици. Третиране и рекапитулиране на ерозията при проектиране на мероприятията. Преглед на степента на ерозия в различните видове гори се прави в таблица Този преглед е от значение при обосновка на типовете горски месторастене. Преглед на процесите на ерозия в различните видове гори се представя таблично. Цялата площ на подотдела се отнася към най-тежкия вид ерозия, описан в него. Големи площи в тази таблица говорят за повсеместна ерозия, а малки - за локализирана. Точна рекапитулация на обхванатата от ерозията площ отразено в таблица,като се отчита само действителната част от площта на подотдела, обхваната от активна ерозия. Големи площи в тази таблица говорят за необходимост от специален противоерозионен проект, като част на горскостопанския план или програма. При наличие на площна, струйчеста или браздова ерозия се проектира противвоерозионна почвоподготовка (терасиране) или противоерозионно залесяване (с погъсти схеми). Списък на площите с такава ерозия се отразява във ведомост. Противоерозионното мероприятие в подотдела се счита за достатъчно, ако предвидената за залесяване или терасиране площ е по-голяма от площта, обхваната от процеси на ерозия. При наличие на ровинна ерозия се проектират дребноразмерни прегради - каменни прагчета и клейонажи. На всеки метър ровина се проектират 1 кв.м. в клейонажи. При наклон над 360това число се удвоява. Ако ровината не се овлажнява достатъчно, вместо 1 кв.м клейонажи горското/ловно стопанство може да изпълни 1 куб.м каменни прагчета. Рекапитулация на установените ровини и необходимите клейонажи или прагчета се отразява във ведомост. Дълбочинната ерозия включва порои, поройни реки и големи ровини, за овладяване на които са необходими едроразмерни прегради (баражи и др.). Такива прегради се строят по отделен проект. Рекапитулация на подотделите, нуждаещи се от такъв проект, се посочват във ведомост. Разпределение на общата площ по степени на ерозия и вид на горските територии Разпределение на общата площ на горската териториална единица по вид на ерозията и вида на горските територии Разпределение на подложената на ерозия площ по вид на ерозията

Приложение № 7 къмчл. 22, ал. 1, т. 6 Указания за оценка на здравословното и санитарно състояние на насажденията Най-често срещаните външни признаци за уврежданията в горите със съответните им съкратени означения (кодове) са посочени в дадения по-долу списък. Този списък съдържа както болести (мани, ръжди и др.), повреди от насекоми (корояди, нагризвания и др.), така и видими повреди, които могат да се дължат на неизяснени причини (например издребняване на листата). Таксаторът следва да запише онова, което вижда и в което е сигурен. Списъкът на повредите може да се допълва по данни от собственика или ползвателя на горскостопанската териториална единица или от лесопатологично проучване. За да се запише повредата в реда на дървесния вид се записва буква от степента, дял от повредените стъбла в десети и буква на повредата. Допълнителните белези за здравословното състояние на иглолистните са повредите по наличната листна маса - некрози (мъртви участъци), жълт, червеникав и кафяв цвят и др. Тези повреди се степенуват според процента на засегнатите листа: Силните повреди на листата повишават степента на повреденост на дървото с 1 степен, а цялостната - с 2 степени. При определяне на степента на повреда на насаждението се измерват дървета от господствуващата му част. Степента на повреда на едно дърво се измерва с вероятността то да отпадне преди достигане на турнус на възраст. Забележка: За някои цели категории 0 и 3 могат да се разпадат на две подкатегории. Категория 0 се разпада на подкатегории 0а(растения без никакви видими повреди) и 0б(растения с известни видими повреди, които растението очевидно ще преодолее). Категория 3 се разпада на подкатегории 3а(загиващи растения, т.е. живи, но лишени от перспектива) и 3б(загинали растения). Когато повредата не се свързва с листната маса, например при ветролом и др. механични повреди, тя се степенува според вероятността за оцеляването на дървото. Повредите се определят за всеки вид, който участва в състава, включително надлесните дървета, подраста и долния етаж. За да се запише повредата, в реда на дървесния вид се записва (1) буква на степента, (2) дял на повредените стъбла в десети и (3) буква на повредата: Когато освен обезлистването няма други видими признаци на повреда, не се пише буква на повредата: Когато един и същи вид е засегнат едновременно от различни повреди, се записва само най-важната. Изключение се прави за гниенето. То може да се записва като втора буква, когато гнилите са 30 и повече процента: Когато наличните повреди са усложнени с насекомен или друг каламитет, към означението на повредата се прибавя удивителен знак. Това означава, че е необходимо да се мине срочно със санитарна сеч: По правило отделните дървета в насаждението са засегнати в различна степен. При подробно изследване се определя и записва участието на всички степени: Очевидно е, че 700 е същото, както л7 070 е същото, както с7. Когато е записана повреда само към преобладаващия вид, тя се отнася до цялото насаждение: Когато за някой вид не е описана повреда, се подразбира, че тя е като при по-горния: За да се означи, че даден вид и следващите са без повреди, в съответната графа се поставя черта: Ако се срещне повреда, която липсва в списъка на повредите, вместо код се пише въпросителен знак и повредата се записва със свободен текст по-долу: Рекапитулиране и отчитане на повредите при проектиране на мероприятията се извършва в таблици

Приложение № 8 къмчл. 23, ал. 1 и 2,чл. 26, ал. 2,чл. 27,28,29, ал. 1 и 2ичл. 72, ал. 2 МЕТОДИ ЗА ТАКСИРАНЕ НА НАСАЖДЕНИЯТА Методите за таксиране на отделните насаждения са в зависимост от желаната точност и ефективност. Таксирането на отделните насаждения се извършва по дървесни видове в плътни кубически метри в стоящо състояние на стъблената маса. Теренна работа. Установяване на запасите и обема на сортиментите

1. По метода на пълното клупиране

Пълното клупиране се прилага в изборните гори, както и във високостъблени зрели и презрели насаждения с пълнота от 0,1 до 0,3 независимо от площта, в зрели насаждения с площ до 2 ха, независимо от пълнотата им, както и в зрели насаждения с по-голяма площ и пълнота от ценни дървесни видове, които поради разположението си във вид на дълги ивици или друга форма не са удобни за приложението на друг метод. Клупираните дървета се записват в карнет за клупиране (форма 2). Клупирането се извършва в степени на дебелина през 4 см от 10 см нагоре включително, а за изборните гори - от 6 см. При наклонени терени клупирането се извършва от горната страна на склона. При засмолените борови дървета, ако е деформирано стъблото на височината на измерването, рамената на клупата се поставят в незасегнатите (ненаранени) пояси. Когато клупата попада в наранен участък, записва се следващата по-висока степен на дебелина от измерената. Раздвоените дървета се измерват като отделни стъбла, ако мястото на измерване (1,30 м от основата) е над мястото на разклонението. Определянето запаса на клупираните насаждения става чрез използване на разредни обемни таблици . За определяне на височинния разряд се измерват височините на не по-малко от 10 дървета от трите централни степени на дебелина. Изчисляването на обемите на стъблата става по степени на дебелини за съответния височинен разряд. Сортиментирането се извършва с помощта на сортиментни таблици за цели дървостои. За целта в среднопредставителни части на насажденията, в които се правят допълнителни измервания и оценки за оформяне на таксационното описание, върху определена произволно очертана площ се установява общият брой дървета и броят на онези от тях, които са негодни за строителна дървесина. На тази основа след това се определя класът на сортиментност. Когато сортиментирането се извършва с разредни обемно-сортиментни таблици, при клупирането дърветата се разделят на три групи по степен на годност за строителна дървесина, а именно: годни (строителни); полугодни (полустроителни) и негодни (дървета за дърва). Точността при работа с разредни обемни таблици при пълно клупиране се приема (±) 10%, като средна грешка за цели насаждения.

1. По математико-статистически методи

а) пробни ленти.Чрез пробни ленти се установява запасът на зрелите високостъблени насаждения, които не подлежат на пълно клупиране и за които не могат да се приложат реласкопичните методи - липсва добра видимост и/или хомогенност (метод на Битерлих). Ширината на пробните ленти е постоянна - 10 м. Интензивността на обхвата на извадката се определя в зависимост от необходимата точност (±)10% и от големината на насажденията, а именно: от 3 до 5 ха - 20%, от 5 до 10 ха - 15% и над 10 ха - 10 %. Минималната междинна раздалеченост между средите на пробните ленти е 30 м при интензивност 20%. При по-голяма интензивност от 20 % методът не се прилага поради икономическа неизгодност. При стръмни терени посоката на лентата следва посоката на хоризонталите. В останалите случаи пробните ленти се залагат по посока на късата страна на насаждението. Оста на първата пробна лента се залага на половината от разстоянието между лентите. На стръмни терени се вземат данни за наклона с оглед редуциране площта на лентите в хоризонтална или за привеждане на хоризонталните разстояния в наклонени и обратно. Данните от клупирането се записват в карнет за пробни ленти (форма 3). Определянето на дървесния запас и сортиментирането става както при пълното клупиране. б) метод на Битерлих.Прилага се за установяване на дървесния запас в насаждения с добра видимост, които не се таксират по други методи. Съобразно с площта на определеното за таксиране насаждение и неговата хомогенност, се изменя броят на пунктовете (реласкопични пробни площи) и разстоянието между тях. По хомогенност насажденията се разпределят на три групи, а именно: Iгрупа: Насаждения със слабо до умерено вариране на дървесния запас, с вариационен коефициент до 20%, едновъзрастни, с равномерна склопеност, с правилен строеж по дебелина, чисти или с преобладание на един дървесен вид над 70% и пълнота над 0,8. IIгрупа: Насаждения със средно вариране на запаса по площта с вариационен коефициент от 21 до към 32%. Те могат да бъдат чисти и смесени, със сравнително равномерно разположение на дървесните видове по площта, едновъзрастни и относително разновъзрастни, с неравномерен строеж по дебелина и неравномерна склопеност, частично разстроени, с наличие на прозорци с малка големина и започнал възобновителен процес и пълнота 0,6 - 0,7. IIIгрупа: Насаждения със силно вариране на запаса по площта и вариационен коефициент над 33-35%, едновъзрастни и разновъзрастни, с ясно изразена неравномерна склопеност - по начало наличие на прозорци както с малка, така и с голяма площ, с изведени предпоследни фази на групово-изборната и котловинно-постепенните сечи, напреднал възобновителен процес. Определянето на групата на хомогенност на насажденията става чрез стереоскопско наблюдение и анализ на аерофотоснимки, или чрез предварително обхождане. Върху картата с мащаб 1:10 000 се залага квадратна мрежа, при която всяка възлова точка е пункт на реласкопирането. Когато броят на площадките е по-малък от 4 вкл., те се разполагат в различни части на насаждението, в места най-типични за неговата характеристика. За изпълнение на теренните работи по този метод може да се използва реласкопа на Битерлих, опростения прибор на Битерлих, призмата на Анучин и др. За установяване на видовата височина на таксираното насаждение е нужно да се определи неговата средна височина. За целта във всяка реласкопична площадка се измерва височината на средното дърво, а също и дължината на короната. За определяне на средния диаметър на същото дърво се измерва и диаметъра на гръдна височина. При наклонени терени, във всеки пункт се измерва и ъгълът на наклона за привеждане на общата кръгова площ на 1 хектар от наклонена към хоризонтална площ. За определянето на общата кръгова площ е достатъчно само броенето (форма 4), а за изчисляването и на запаса - определянето и на средната височина. Когато освен общият запас е необходимо да се знае и разпределението на дърветата по степени на дебелина, се извършва клупиране на всички преброени дървета (форма 5). Забележка: Целите дървета се отбелязват в карнета с h В каква форма ще се прилага методът на Битерлих, се определя в заданието за изработване на горскостопанския план. За бялборовите насаждения със смолодобиване задължително се прилага вариантът с пълно клупиране на реласкопираните дървета. За нуждите на контрола, на картата на насаждението задължително се отбелязва мястото на тръгване и посоката на движение по квадратната мрежа и първият пункт на реласкопиране. На терена този първи пункт се обозначава със забито в земята колче. Сортиментирането се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои. За определяне на класът на сортиментност, в пунктовете през един, се определя броят на негодните дървета от общия брой на преброените дървета. в) Метод на диференцирания брой и големина на пробните площи. Този метод се прилага в зрелите насаждения, за които не се предвижда пълно клупиране. Той се основава на залагането на пробни площадки по определена система и определяне на целия дървесен запас въз основа на установения запас в отделните пробни площадки в съответствие с теорията на вероятностите и математическата статистика. Всяка площадка трябва да съдържа най-малко 25 - 30 броя дървета. Площите, които съответстват на горните радиуси, са в зависимост от гъстотата и са: И тук, както при метода на Битерлих, броят на площадките и разстоянието между тях при квадратна мрежа в мащаб 1:10 000 се определя по данните в таблица 24. При наклонен терен мрежата от площадки се разполага така, че разстоянието между пробните площи и техният радиус да съответствува на хоризонталните разстояния от картата. Радиусите на площадките се вземат по данните в таблица 25. Граничните дървета, чиито център на стъблото съвпада с граничната линия на площадката, се включват в нея през едно, или пък се отбелязват отделно, като само 50% от запаса им се включва към този на площадката. В пробните площадки се извършва пълно клупиране и измерване на необходимия брой височини за установяване на височинния разред. За повторно намиране на площадките и за контрол техните центрове се означават с колчета и задялване или отбелязване с траен знак върху най-близкото дърво до центъра. Когато някоя площадка попадне в незалесени части на таскираното насаждение, под номера на площадката се пише (0). Движението от площадка към площадка се направлява с компас или екер-бусола, а разстоянието се измерва с мерна лента или въже. При наклонен терен разстоянието се удължава съгласно данните посочени по-долу. Сортиментирането се извършва с помощта на сортиментните таблици за цели дървостои или с разредни сортиментни таблици. Това налага успоредно с клупирането да се извършва и окачествяване на дърветата по годност за строителна дървесина или в пробните площи, през една, да се установява броят на негодните дървета. г) метод на разстоянията.Прилага се в чисти едновъзрастни насаждения от I и II група на хомогенност с площ над 10 ха и пълнота над 0,6 вкл. Броят и разстоянията между пунктовете се определят в зависимост от групата на хомогенност; площта на насажденията и желаната точност по отношение на средното разстояние между дърветата, въз основа на данните в таблица. Точките се отбелязват на карта в мащаб 1:10 000 посредством шаблонни квадратни мрежи в същия мащаб на прозрачна милиметрова хартия. При стръмни терени ходовите линии се ориентират по хоризонталите На предварително определените на картата и установени на терена пунктове се измерва разстоянието от най-близкото до пункта дърво до третия му най-близък съсед с точност ± 5 см. Освен това се измерват и диаметрите на нулевото (най-близкото до пункта) дърво и в зависимост от хомогенността, на 4-6 най-близки съседи, като се използват степени на дебелина 1 см. След приключване на работата във всички пунктове се определя средната степен на дебелина и се измерват височините на дърветата и дължината на короните (около 10 - 12 дървета) от трите централни степени за определяне на височинния разред, както при пълното клупиране. Сортиментирането се извършва с разредни сортиментни таблици или със сортиментни таблици за цели дървостои. Когато се използуват разредни сортиментни таблици, успоредно с клупирането се установява и степента на годност на измерваните дървета. Във втория случай в пунктовете през един се определя броят на негодните за строителна дървесина дървета. д) Комбиниран метод.Прилага се за установяване на дървесния запас на чисти насаждения с пълнота над 0,5 и с площ над 2,0 ха. Същността на метода се свежда до следното: При стереоскопско наблюдение на аерофотоснимките на насажденията - обект на таксиране, се очертава среднопредставителната им част по отношение на пълнотата (склопеността) и състава. По средата на така очертаните площи се прекарва права линия, по която на равни разстояния се залагат на терена от 3 до 5 кръгови пробни площи. За чистите насаждения от I група на хомогенност се залагат 3, от втора степен - 4, от трета степен - 5 пробни площи. Големината на пробните площи е такава, че да включва в себе си 40-50 дървета. Във всяка пробна площ се установява броят на дърветата. След това се измерват диаметрите на по 3 - 5 дървета, окомерно преценени като средни по дебелина с точност ± 5 mm, както и тяхнaтa височина и дължина на короната. При наклон над 4° се измерва и наклона на терена. При липса на аерофотоснимки, след обхождане на насажденията на картата се прекарва права линия, така че да се обхване разнообразието им по отношение на пълнотата. В отсечката заключена в границите на равни разстояния се залагат от 3 - 5 пробни площи, в които се извършват съответните измервания. Големината на кръговите пробни площи се определя в зависимост от гъстотата на таксираните насаждения. При този метод може да се определя и кръговата площ на насажденията, особено когато отгледните сечи се извършват на основата на оптималната кръгова площ. Сортиментирането се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои . За целта в пробните площи при установяване на общия брой дървета се определя и броя на негодните за строителна дървесина дървета.

1. По таблични методи.

По табличните (окомерни) методи се таксират насаждения, запасът на които не се определя по друг метод. Определянето на запаса става чрез растежни) или обемни таблици за цели дървостои въз основа на данните за възрастта, средната височина, участието на всеки дървесен вид, бонитета и пълнотата, които се установяват при таксирането на насаждението и са вписани в таксационното описание. Определянето на средната възраст, средната височина, средния диаметър и процента на короната става с преки измервания, а останалите показатели - окомерно. Таксирането се извършва при обхождане на насаждението, и извършване на необходимите измервания в техните среднопредставителни части на височините и диаметрите на 3 - 5 дървета. На същите дървета се вземат прирастни проби за определяне на възрастта и се измерва дължината на короните. Състава и пълнотата се определят окомерно. За определяне на класът на сортиментност в пунктовете, на произволна площ се установява общият брой и броят на негодните дървета. Минималният брой записи (места за таксация) в насаждението зависи от неговата големина както следва: до 3 ха - 2 записа; 3 - 10 ха - 3 записа; 11 и повече ха - 4 записа. Всяко ново описание се провежда при устойчиво изменение на един или няколко таксационни показатели в сравнение с предишното място на таксация не по-малко от една степен, установена за даден показател. Общата таксационна характеристика по данните от две и повече места на таксация се съставя в насаждението веднага след завършването на неговата таксация, с отчитане величината на частта от насаждението, характеризирана с всяко описание. Сортиментирането се ивършва със сортиментни таблици за цели дървостои. За осигуряване на по-висока точност на окомерната таксация на насажденията в местата на таксация задължително се правят по 1-2 измервания на кръговата площ по метода на Битерлих. 4.Дешифровъчен метод на таксация по аерофотоснимки Дешифровъчният метод на таксация се основава на аналитико-измерително дешифриране и качествени и количествени характеристики на насажденията по тяхното изображение на аерофотоснимки. Този метод може да се прилага при наличие на специално дешифровъчна техника и съответно разработена технология. 5.Други методи При установяване запаса на насажденията могат да се прилагат и други методи, които не противоречат на изискванията за точност, имат предимства пред изброените дотук методи и са посочени в Заданието за изработване на горскостопански план. 6.Установяване запаса на тополови насаждения При тополовото стопанство запасът на дървостоите се установява както следва: За зрелите култури - чрез клупиране на представителни редове - 5 - 10% от броя на дърветата в подотдела. За младите и средновъзрастни култури - чрез средно пробно дърво, като височината и диаметърът на средното дърво се определят от измерване на 10 представителни дървета в две посоки или чрез растежни таблици. При тополови култури със силно нарушена първоначална схема на залесяване - чрез пълно клупиране или по някой математико-статистически метод. Камерална работа

1. Изчисляване на запасите и обема на сортиментите.

а) изчисляването запасите на насажденията, таксирани чрез метода на пълното клупиране,пробните ленти и пробните площи се извършва върху сборен лист (форма 5), съставен въз основа на рекапитулацията на карнета за проведеното клупиране. За изчисляване на стъбления обем се използват разредни обемни таблици. Използването на други обемни таблици става с разрешението на Изпълнителна агенция по горите, с приемане на заданието за изработване на горскостопански план. За приложението на обемните разредни таблици е необходимо да се определи височинният разряд. Това става по средните височини за трите централни степени на дебелина и разредните таблици. Изчислението на стъблените запаси се извършва по степени на дебелина - през 4 см за високостъблените и през 2 см за културите, издънковите, тополовите и върбовите насаждения. Минималната степен на дебелина, за която се изчислява запасът е 10 см за високостъблените и 4 см за културите, издънковите и тополите. Изчисляването на запасите при приложение на метода на диференцирания брой и големина на пробните площи се извършва с обемни таблици за всяка отделна пробна площ по самостоятелен височинен разред, определен по измерените на терена среден диаметър и средна височина. Обемът на стъблата и запасът на 1 хектар по дървесни видове и общо за всяка площадка се изчислява на самите карнети за клупиране. Така изчисленият запас за всяка площадка се пренася в сборния лист, където се извършва обобщението му за цялото насаждение. Обемът на клоните се изчислява по обемните таблици за клоните или по таблица за определяне на обема на клоните в процент от стъбления обем в зависимост от средния процент на короната. Закръглението при изчислителите работи е както следва: за броя на дърветата - 1 стъбло; за обема на 1 стъбло според заклъглението на съответната таблица; за обема на всички стъбла от една степен на дебелина - 0,1 m3, за обема на стъблата от всички степени на един дървесен вид и за всички дървесни видове - 0,1 m3; за обема на стъблата на 1 ha - 1 m3; за запаса на цялото насаждение - 5 m3за общ запас по-малък от 50 m3и 10 m3за общ запас по-голям от 50 m3. Изчисляването на обема на сортиментите се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои. За целта е необходимо да се знае средният диаметър, средната височина и класът на сортиментност. Средният диаметър е определен още на терена по правилото на Вайзе. Средната височина се изчислява като средноаритметична от тритецентрални степени на дебелина. Класът на сортиментност се определя в зависимост от процента на годните спрямо общят брой дървета, а именно: I клас - над 91%; II клас - от 71 до 90% и III клас под 70%. Сортиментирането по разредни обемно-сортиментни таблици се извършва върху сортиментна ведомост. б) изчисляване на запаса при приложение на метода на Битерлих Извършва се чрез умножение на кръговата площ за цялото насаждение с видовата височина, която отговаря на средната височина на таксираното насаждение Изчисленията се правят по дървесни видове (форма 6). При използването на опростения уред на Битерлих или призмата на Анучин при наклонен терен, полученият резултат за кръговата площ на всяка площадка се коригира с коефициент Когато при реласкопирането е извършено и клупиране, изчисленията се извършват във форма 6 в) Изчисляване на запасите при приложение на метода на разстоянията.По данните от измерванията на височините за трите централни степени на дебелина се изчисляват средноаритметичните височини и се определя височинният разред (форма 7). Изчислява се и средният процент на короните, а по него и обемът на клоните в проценти от стъблената маса. По обемната таблица за така определения височинен разред се извършва кубиране на всички измерени на пунктовете дървета. След това се изчислява средноаритметичната стойност на измерените разстояния от нулевото дърво до третия му най-близък съсед. По средноаритметичното разстояние (а3) се определя гъстотата на дървостоя. Стъбленият обем на 1 ha се изчислява по формулата: V = VnC, където V - обем на дървостоя в м3/ха; Vn- обем на измерените на пунктовете дървета в м3; С - преводен коефициент, който се изчислява като отношение на броя на дърветата, отчетен от таблица 14 (Nr) и броя на измерените дървета (Nn), или С=Nr:Nn Изчисляването на обема на сортиментите се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои. Класът на сортиментност се определя, както при метода на пълното клупиране, пробните ленти и пробните площи. От обема на насаждението на 1 хектар се изчислява обемът на цялата площ. Обемът на клоните се изчислява, както и при другите методи. г) Изчисляване на запасите при приложение на комбинирания метод.То се извършва въз основа на измерванията на терена, като се прави обща обработка за всички пробни площи, като измерените радиуси се редуцират според наклона. Изброените дървета по дървесни видове се привеждат към един хектар по формулата: Nha= ?Ni: ? fi, където ?Ni- сумата на броя на дърветата в отделните пробни площи, а ?fi- сумата на площите на пробните площи в хектари. След това се определя средното разстояние между дърветата по формулата: , където N е броят на дърветата на 1 хектар. От всички измерени диаметри се изчислява средния диаметър по кръгова площ, а от измерените височини - съответно средната височина. Обемът на насажденията се изчислява въз основа на следните формули за основните дървесни видове: Обемът на насажденията се изчислява въз основа на следните формули за основните дървесни видове (Михов, 2005): където: V - обем на насажденията в м3/ха dср- среден диаметър в см аср- средно разстояние между дърветата в м Н - средна височина на насаждението в м. Обемът на клоните се определя както при останалите методи. Изчисляването обема на сортиментите се извършва чрез сортиментните таблици за цели дървостои. Класът на сортиментност се определя в зависимост от процента на годните дървета от общия брой дървета в пробните площи. д) Изчисляване на запасите на неклупираните насаждения.Извършва се с растежни таблици по данните за възрастта, средната височина, пълнотата и участието на всеки дървесен вид на насажденията със средна височина 3 m и нагоре. По установената възраст и средната височина се определя бонитетът за всеки дървесен вид. Съгласно средната възраст и бонитета от растежните таблици за съответния дървесен вид се отчита запасът на стъблената маса на 1 ха (без клони). Може да се използва и опростеният метод за изчисляване на запаса само по средна височина, по обемните таблици за цели дървостои. Полученият обем на 1 хa се редуцира на установената пълнота на насажденията и на процентното участие на дървесния вид в състава на насаждението. Когато в таблицата липсват данни за установената средна възраст на насаждението, извършва се интерполация или екстраполация по най-близките възрасти. Запасът на сложните насаждения се изчислява поотделно за всеки дървесен вид и етаж от дървостоя по описания начин, като се използват съответните таксационни данни. Закръглението на данните е както следва: за възрастта и височината - според изискванията на таксацията; за запаса на 1 хa - 1 м3; за запаса на цялата площ - 5 м3за насажденията със запас, по-малък от 50 м3и 10 м3за насажденията със запаси, по-големи от 50 м3. Използването на други таблици за изчисление на запасите или за бонитиране на насажденията става с решение от ведомството на горите, с приемане на Заданието за изработване на горскостопански план. Изчисляването на обемите на сортиментите става чрез сортиментни таблици за цели дървостои. Класът на сортиментност се определя както при другите методи. Забележка: За бялборови, зимендъбови и букови семенни насаждения могат да се използуват и бонитетни сортиментни таблици за първи клас на сортиментност на К. Богданов и Т. Тончев, 2000 г. (сп. "Лесовъдска мисъл"). За целта е необходимо да се определи средната доминираща височина.

1. Установяване на текущият прираст по обем на насажденията

Текущият прираст по обем на насажденията се определя в зависимост от приложеният метод на таксиране. При измерителните (пробностъблени методи), той се определя директно от пробните дървета, на които се прави частичен стъблен анализ за установяване на обема в момента и в началото на определен период от време (5 или 10 години). При насаждения, в които е извършено клупиране (пълно клупиране, метод на пробните ленти, метод на пробните площи, метод на разстоянията и др.) определянето на текущият обемен прираст се извършва косвено, чрез формулата на Шнайдер. За целта, след клупирането с помощта на Преслеровия свредел се вземат прирастни проби от средни пробни дървета от всяка степен на дебелина. Пробните дървета се избират така, че да съответствуват по диаметър на средния диаметър на степента на дебелина и да бъдат нормално развити. Освен вземането на прирастни проби на същите дървета се измерват дължините на короните и височината и се оценява окомерно интензивността на растежа по височина в следните 5 степени: спрял, слаб, умерен, добър, много добър и превъзходен. Дължината на короната от височината на дърветата може да се определи и окомерно в три относителни степени, а именно: над 1/2; от 1/4 до 1/2 и по-малка от 1/4. От взетите прирастни проби се установява броя на годишните пръстени в 1 см, измерен отвън навътре. Изчисляването на прираста се извършва по формулата на Шнайдер, а именно: където:к- коефициент, който се движи от 400-800 и се отчита в зависимост от интензивността на растежа и дължината на короната;d- диаметър на дървото без кора в cm иn- брой на годишните пръстени в 1 см. След кубирането, на основата на така изчисленият процентен прираст и данните в сборния лист се изчислява прираста по обем на степените на дебелина по формулата: n Zvitеk= 0,01. vi. Pvi/м3/ , i=1 където:Zviтек- текущ прираст по обем на i-тата степен на дебелина;vi- обем на i-тата степен на дебелина;Pvi- процент на текущия прираст на i-тата степен иn- брой на степените на дебелина. При насаждения, таксирани по методи без клупиране прирастът по обем може да се определи също по формулата на Шнайдер. В този случай прирастните проби се вземат от 3-4 дървета със средни размери. След изчисляването на процентния прираст на всяко дърво се изчислява средноаритметичен процент, който се използува за изчисляване на общия текущ обемен прираст на насаждението по формулата: Zvтек= 0,01.V. Pv/м3/, където:Zvтек- текущ прираст по обем на насаждението;V- стъблен обем на насаждението в м3иPv- средноаритметичен процентен прираст на пробните дървета. Текущият прираст на насажденията, таксирани по методи без клупиране може да се определи и с помощта на растежните таблици по известните формули на Герхардт, а именно: Zvтек= Zvттек(1,7 - 0,7.к).к - за светлолюбиви видове; Zvтек= Zvттек(2,0 - к).к - за сенкоиздръжливи видове, където:Zvтек- текущ прираст по обем на насаждението в м3/ха;Zvттек- текущ прираст по обем, отчетен по бонитета и средната възраст на насаждението от растежните таблици за наличния дървостой в м3/ха ик- пълнота на насаждението. Пълнотата на насаждението при математико-статистическите методи без клупиране е масова, а при окомерните (таблични) методи е окомерна. Тези формули могат да се прилагат и при насаждения, таксирани с пълно или частично клупиране. Тук също се използува изчислената масова пълнота на дървостоите. При смесените и сложни насаждения, текущият прираст се изчислява по дървесни видове и етажи, като се използува или пълнотата изчислена по маса за всеки дървесен вид или пък се отчита и участието на видовете, когато пълнотата е оценявана общо за насаждението.

Приложение № 9 къмчл. 139, ал. 3 Условни знаци за картите по противопожарно устройство на горските територии Съществуващите естествени и изкуствени прегради и други съоръжения се означават с черен условен знак, а проектираните- със син. Оцветяването на подотделите според класа на пожарна опасност на насажденията е както следва: първи клас- със светлочервен цвят; втори клас- с оранжев цвят; и трети клас- със зелен цвят. Всички водни площи се оцветяват със светлосин цвят.

Приложение № 10 къмчл. 30ичл. 69

Приложение № 11 къмчл. 31, ал. 1 ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА УВОД Описват се накратко дейностите, които се поставят за изпълнение при извършване на инвентаризацията на горските територии в съответната горска териториална единица, както и тяхната последователност. Глава първа ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ, ТИПОВЕ МЕСТОРАСТЕНИЯ И ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ

1. Име и местонахождение на горската териториална единица

Посочва се в коя част на България попада горската териториална единица, географски район, планина, наименования на по-важните местности, в коя административна област се намира горскостопанската единица, община, кметства и населени места, кратко описание на инфраструктурата, административна принадлежност, регионална дирекция по горите.

1. Физико-географска характеристика

а) географско положение: прави се описание в коя част (планина, склонове и пр.) се намира горската териториална единица, каква фигура образува и средните й размери. б) релеф: особености, най-голяма, най-малка и средна надморска височина, характерни хребети, низини, плата и пр. Таблица - характеристика на релефа по надморски височини, наклон, изложение (таблици 1, 2 и 3 отПриложение № 1). Значение на релефа за формирането на различните типове месторастения. в) хидроложки условия: по-главни водни течения, характер на хидрографската мрежа, леглата и бреговете на реките, дебита им, наличие на естествени и изкуствени водоеми, и пр., подпочвени води.

1. Геоложки строеж и петрографски състав

Кратки сведения за геологията на горската териториална единица. Петрографският състав се описва въз основа на приложената петрографска карта в мащаб, определен със заданието. Основни почвообразуващи скали, разположение, степен на изветряване.

1. Климатични условия

Кратко описание на климатичното райониране и на съответните климатични райони. Анализ на отделните климатични елементи: температурен режим, валежен режим, индекс на сухотата, снеговалежи, влажност на въздуха, засушливост. Продължителност на вегетационния период. Климатични екстремуми. Преобладаващи и местни ветрове. Данните се вземат от метеорологични справочници, от книгата "Климатични райони на България и техният климат" от Събев и Станев, "Горскорастително райониране" от Боян Захариев и други източници и се онагледяват с таблици и карти. Изводите се свързват с типологията на горските месторастения.

1. Почва

Описват се срещаните типове, подтипове, видове, механичния състав, физическите свойства и пр. Прилага се почвена карта в мащаб, определен със заданието, аргументирана с резултатите от заложените почвени профили (през различни периоди на инвентаризация) и анализи. Дават се таблици и диаграми за изясняване на почвената характеристика. Прилага се таблица за разпределение на площта по дълбочина на почвата (Приложение № 1). Ерозия.Описват се ерозионните процеси върху територията на горската териториална единица, където и доколкото ги има. Класифицират се по особености и по вредност, и отражението им върху типологичната характеристика на горските месторастения. Анализира се изпълнението и ефекта на изградените противоерозионни съоръжения в миналото.

1. Растителност

Извършва се характеристика по горскорастителни райони и растителни формации на: състав на горите, обем, вертикална зоналност на горската растителност и разпределението й по формации, срещани в горската териториална единица, дървесни и храстови видове. Дава се информация за разпределение на площта на инвентаризираната територия по видове гори. Въз основа на данните за произход на горите се прави анализ за степента на естественост на растителността.

1. Типове месторастения

Метод за проучване - съгласно класификационната схема за типовете месторастения и инструкцията за определянето им (2011 г.). Описание на установените типове месторастения и техния лесорастителен район. Наименование и сигнатура. Установените в горската териториална единица типове месторастения се дават в таблична форма по площ и по горскорастителни подпояси и пояси. Кратки характеристики за всяко месторастене поотделно. В характеристиката се посочва площното му разпространение, почвата, основната скала, наличната горска растителност и нейната продуктивност, видовете, подходящи за месторастенето с неговата потенциална продуктивност. Глава втора ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

1. Обща площна горската териториална единица и разпределението й по категории според основните им функции.

а) Разпределение на общата площ на горската териториална единица по вид на териториите и вид на (Приложение № 9) (общо и по видове собственост). Лесистост на района. б) Характеристика на горските територии, подлежащи на залесяване и на недървопроизводителните горски територии. в) Настъпили промени в общата площ от извършването на предишната инвентаризация и причини за това. г) Разпределение на общата и залесената площ и общия дървесен запас по категории гори според функциите им и основание за това (цитират се документи за категориите гори). Съставя се протокол за категоризирането на горите по категории (приложенията). д) Описание на установените лечебни растения и защитени растения и животни, по отделна методика или по налична в района на горската териториална единица информация (РДГ, РИОСВ, областен план за развитие на горските територии, БАН и др. ). Прилага се и таблица (Приложение № 9) - общо и по видове собственост. е) За защитените зони от НАТУРА 2000, които попадат на територията на горскостопанската единица, се представя разпределение на залесената площ и запаса на насажденията по типове горски природни местообитания отПриложение № 1на ЗБР, резултатите от анализа на благоприятното им природозащитно състояние (БПС).

1. Таксационна характеристика на насажденията

Прави се по категории гори според функциите им и по стопански класове (стопански групи) общо за горската териториална единица. Разпределение на залесената площ и запаса по типове месторастения в границите на отделни стопански класове (Приложение № 11). За всеки стопански клас, вид гори и по категории гори (стопански, защитни и специални) се прилагат таблици отПриложение № 11: а) За разпределение на залесената площ, общия дървесен запас и средния дървесен прираст по класове (с подкласове) на възраст. б) За разпределение на залесената площ по дървесни видове и по класове на възраст. в) За разпределение на залесената площ по класове на възраст и бонитети. г) За разпределение на залесената площ по подкласове на възраст и бонитети. д) За разпределение на залесената площ по класове на възраст и пълноти. е) За разпределение на залесената площ по класове на възраст и по степени на дебелина. ж) За разпределение на дървесния запас по класове на възраст и бонитети. з) За разпределение на общия дървесен запас по дървесни видове, клас на възраст и бонитети. и) За разпределение на дървесния запас по дървесни видове и класове на възраст. Прави се сравнение в таблична форма на залесената площ и общия дървесен запас по класове на възраст по видове гори и общо за гората при предишната и сегашната инвентаризация. и) Посочват се изчислените средни таксационни показатели общо за цялата горска териториална единица по видове гори и по стопански класове: състав по дървесни видове в проценти, средна възраст в години, среден бонитет до един десетичен знак, средна пълнота до два десетични знака, среден запас на 1 ha. За онагледяване се прилагат следните диаграми: 1.) Разпределението на залесената площ по стопански класове и по видове гори се дава в кръгови диаграми. 2.) Разпределението на залесената площ и общия дървесен запас на високостъблените гори по класове на възраст се дава в диаграма с правоъгълници. При наличие на високостъблените гори и издънкови гори за превръщане във високостъблени се съставя отделна диаграма. 3.) Разпределението на залесената площ и общия дървесен запас по дървесни видове общо за горската териториална единица се дава в кръгови диаграми. Въз основа на горните таблици и диаграми се прави подробен анализ за изменението на отделните показатели, като се посочват и причините на които се дължат.

1. Стопански класове

а) Видове и брой стопански класове (производствени групи) в сравнение с предишната инвентаризация. б) Основания за отделяне на всеки стопански клас (производствена група) с оглед на изискванията на наредбата и на данните от таксационната характеристика. В обяснителната записка се прави кратка характеристика на всеки стопански клас въз основа на изводите от горните таблици (средните таксационни данни и други особености). След характеристиката на горите, включени в стопанските класове, се прави в т.ч. и характеристика и на категориите гори със защитни и специални функции по видове гори.

1. Турнуси на сеч

Турнусът на сеч се определя по стопански класове (производствени групи), съобразно: а) техническата зрелост; б) възрастта на количествената, защитната и други специални зрелости; Посочват се основанията за използване на съответната зрелост (техническа, защитна и др.). Съпоставя се определения турнус с турнуса от предишната инвентаризация.

1. Видове гори

За всеки вид гори се прави кратка характеристика на установените средни таблични показатели. Прави се кратък анализ на причините довели до изменение на показателите и се отчита в каква степен са в резултат на естествени процеси и в каква от извършената стопанска дейност. ПРИЛОЖЕНИЯ 1.Протоколи, заповеди и други документи, свързани с инвентаризацията; 2.Таксационни описания в електронен формат (Приложение № 4); 3.В табличен вид данни-извадка от таксационните описания на подотделите (Приложение № 4). 4.Карти - основна и тематични; 5.Данни за постоянните пробни площи; 6.Отчетни форми за баланса на горските територии (ГТ) - №№ 1, 2, 3, 4, 6 и 7 отПриложение № 12- по общини, землища и видове собственост. Информацията се предоставя в електронен формат, позволяващ извършването на анализи и справки. 7.Ведомост за почвените профили. 8.Списък по землища (в електронен вид) на имотите собственост на физически и юридически лица, в който за всеки имот да бъде отразено в кой (кои) подотдел (подотдели) попада и с каяква площ. Забележка:В случаите почл. 13, ал. 10 от Закона за горите, обяснителната записка може да се изработи общо с обяснителната записка на горскостопанския план, като в този случай текстовете за горските територии - държавна собственост са в отделни точки към всяка глава или в отделна глава.

Приложение № 12 къмчл. 31, ал. 2

Приложение № 13 къмчл. 52, ал. 5

Приложение № 14 къмчл. 52, ал. 8

Приложение № 15 къмчл. 54, ал. 1 ЗАДАНИЕ за изработване на Областен план за развитие на горските територии Посочват се основните дейности и задачи, както и методите, които се използват при изработване на областния план:

1. Кратко описание на природни условия и горските територии, което включва обобщени климатични характеристики (климатични райони, температури, валежи); хидрографска мрежа и воден отток; релеф (надморски височини, разчлененост); основни типове гора
2. Характеристика на собствеността на горските територии. Като източник на информация се ползва КВС или кадастрална карта
3. Съществуваща структура на управление на горите. История на горското стопанство в района.
4. Лесистост на областта и общините (изчислява се на базата на действително залесени територии към момента на планиране)
5. Анализ и оценка на потенциала на горските ресурси. Включва оценка на дървесните и недървесни горски ресурси. Извършва се на базата на данни от действащите горскостопански планове.
6. Роля и значение на горското стопанство за икономиката на областта Определя се на базата на данни от общините за регистрираните стопански субекти в горскодобивната и преработвателна промишленост и заетите лица в отрасъла. Роля на дървата за огрев като източник на енергия спрямо други източници на енергия.

ЧАСТ ПЪРВА ЕДИННА ГОРСКОСТОПАНСКА КАРТНА ОСНОВА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ В заданието задължително се посочват източниците, които ще бъдат ползвани за създаване на картната основа - актуална инвентаризация, карта на възстановената собственост, кадастрална карта, ортофото карта/карта на физическите блокове. Поставя се изискване за идентифициране на явни фактически грешки при обединявани на данните от различните източници. ЧАСТ ВТОРА ФУНКЦИОНАЛНО ЗОНИРАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

1. Категоризация на горските територии:

1.1. Защитни горски територии 1.1.1. за защита на почвите 1.1.2. за защита на водите 1.1.3. за защита на урбанизираните територии 1.1.4. за защита на сградите и обектите на техническата инфраструктура, вкл и от лавини 1.1.5. горна граница на гората 1.1.6. защитни пояси 1.1.7. гори създадени по технически проекти за борба с ерозията 1.2. Специални горски територии 1.2.1. защитени територии по смисъла на ЗЗТ 1.2.2. защитени зони по смисъла на ЗБР 1.2.3. с особени статути и режими определени по реда на други закони 1.2.4. семепроизводствени насаждения 1.2.5. семепроизводствени градини 1.2.6. горски разсадници 1.2.7. опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове 1.2.8. дендрариуми 1.2.9. научноизследователски гори 1.2.10. учебно-опитни гори 1.2.11. токовища 1.2.12. до 200 м около туристическите хижи 1.2.13. до 200 м около обекти с религиозно значение 1.2.14. бази за интензивно стопанисване на дивеча 1.2.15. с рекреационно значение 1.2.16. за поддържане на ландшафта 1.3. Стопански горски територии Категоризацията на горските територии се извършва на основание определенията в Глава трета, Раздел I от Наредбата.

1. Горски територии предоставящи обществени екосистемни ползи за:
2. защита срещу ерозия на почвата от лавини и наводнения;
3. обезпечаване на количеството и качеството на водата;
4. поддържане на биологичното разнообразие;
5. екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на микроклимат;
6. осигуряване на условия за рекреация и туризъм;
7. поддържане на традиционния ландшафт;
8. защита на природното и културното наследство;
9. защита на инфраструктурни обекти и съоръжения;
10. забавяне и регулиране на въздействията от промените на климата.

За основа се изполва категоризацията от актуалната инвентаризация. Изготвя се таблица/баланс за обвързаност между функционалното зониране и обществените екосистемни ползи, като за всяка категория и съответната й екосистемна полза се посочват площ и процент (Приложение № 13)

1. Зони за защита от урбанизация

В заданието могат да се посочват/описват и други критерии и методики за определяне на горски територии предоставящи обществените екосистемни ползи. ЧАСТ ТРЕТА ВЪЗМЕЗДНО ПОЛЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ЕКОСИСТЕМНИ ПОЛЗИ Посочват се възмездните екосистемни ползи, както и методите, които се използват за тяхното определяне и оценяване.

1. Горски територии определени за възмездно ползване на обществени екосистемни ползи.
2. Списък на видовете стопански дейности, за които се дължи плащане за обществени екосистемни ползи в горските територии.

Към изпълнителя се поставят изисквания по отношение начина на определяне на горските територии за възмездно ползване на обществени екосистемни ползи - например социологически проучвания, интервюта с ключови заинтересовани страни и официални източници на информация като общински и областни администрации. Посочват се методики, по които да се изчисли размера на дължимите плащания за конкретните възмездни екосистемни ползи в конкретни територии. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ЦЕЛИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ И НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО Посочват се основните цели, режими и насоки:

1. Цели на управление по категории гори.
2. Цели на управление по общини и на областно ниво.
3. Режими и ограничения изисквани по нормативни документи и административни актове.
4. Насоки за управление, забрани и ограничения по категории гори.
5. Режими в зоните за защита от урбанизация.
6. Списък на дървесните и храстови видове с които ще се залесява.
7. Цели на управление на ловното стопанство.
8. Насоки за управление на ловното стопанство.

ЧАСТ ПЕТА ЕКОЛОГИЧНА И СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ПЛАНА Посочват се основните изисквания за:

1. Анализ на планираните мерки, свързани с горските територии, от стратегиите за развитие на общините и областта.
2. Социално-икономическа оценка на целите на управление на горските територии и на ловното стопанство.
3. Оценка на въздействието на плана върху състоянието и развитието на горските ресурси по видове гори
4. Екологична оценка на областния план за развитие на горските територии.
5. Оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000, включително определяне на благориятното природозащитно състояние на представените в областта горски местообитания.

ПРИЛОЖЕНИЯ 1.Единна горскостопанска картна основа на горските територии; 2.Карти на горските територии по категории гори; 3.Карти на горските територии предоставящи обществените екосистемни ползи 4.Карти на горските територии, в които ползването на обществени екосистемни ползи е възмездно; 5.Карта на зоните за защита от урбанизация; 6.Списък на видовете стопански дейности, за които се дължи плащане за обществени екосистемни ползи в горските територии ; 7.Образци,таблици, списъци и диаграми, съгласно текста; 8.Свитък "Обществени консултации". Списъци на заинтересованите лица, протоколи от обсъждания и други резултати от консултативните дейности; 9.Доклад по екологична оценка и решение на компетентният орган 10.Доклад по оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000 и становище на компетентният орган 11.Източници на използваната информация. 12.Динамично приложение с административните актове почл. 6, ал. 2, с които се променя приетите с областният план категории гори, приети след утвърждаването на областният план 13.База данни (цифров модел)

Приложение № 16 къмчл. 61, ал. 5 ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ. 31, АЛ. 7 ОТ ЗАКОНА ЗАБИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА ВЕРОЯТНАТА СТЕПЕН НА ЗНАЧИТЕЛНО ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕйСТВИЕ НА ГОРСКОСТОПАНСКИЯ ПЛАН/ПРОГРАМА, ЛОВНОСТОПАНСКИЯ ПЛАН И ПЛАНА ЗА ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ ИЗАЩИТА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ ОТ ПОЖАРИ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ОТ НАТУРА 2000 Част I. Горскостопански план. ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

1. Име и местонахождение на горскостопанската единица

Посочва се разположението на горскостопанската единица - административна област, община, населени места.

1. Защитени зони и защитени територии

а)Описание на защитените зони и защитените територии:Представя се информация за защитените зони и защитените територии или за частите от тях, попадащи в горските територии, предмет на горскостопанския план/програма, плана за дейности по опазване и защита на горските територии от пожари и горските и земеделски територии, предмет на плана за ловностопански дейности (Наименование, Код, Заповед за обявяване/решение на МС); б) площ на защитените зони и защитените територии и/или части от тях, попадащи в обхвата на горскостопанската единица:за всяка защитена зона и защитена територии се посочва площта им, кои отдели или подотдели (когато част от отдела е в ЗЗ или ЗТ) попадат в границите им. в) типове местообитания:описват се всички природни местообитания, установени в защитените зони, като се представят в таблична форма по площно разпределение. г)информация за териториите повидове собственостза ловностопанските дейности и за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари. ПЛАНИРАНИ МЕРОПРИЯТИЯ

1. Сечи

а) Възобновителни сечи. Сечите се описват общо по площ според вида, фазата и възобновителния период на сечите, в т.ч. и по природни местообитания в защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Информацията се представя и в таблична форма, вкл. и за защитените зони за опазване на дивите птици. б) Отгледни сечи. Описват се особеностите им общо по вид на сечта с площи, в т.ч. и по природни местообитания в защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Информацията се представя и в таблична форма, вкл. и за защитените зони за опазване на дивите птици. в) Технически сечи Описват се по вид и площ за всяко местообитание. г) Други сечи Описват се по вид и площ за всяко местообитание.

1. Възобновяване и залесяване

а) Площ за подпомагане на естественото възобновяване на насажденията, които се предвиждат възобновителни сечи, общо и по природни местообитания. б) Площ и дървесните видове за създаване на изкуствени насаждения, попълване на изредени насаждения и подпомагане, общо и по природни местообитания 3.Строителство на сгради и пътища Предвидените за строителство сгради, пътища и други обекти - брой, вид и предназначение.

1. Гори във фаза на старост.

Представя се опис на определените гори във фаза на старост по отдели и подотдели и съответните им площи, разпределени по типове местообитания.

1. План за ловностопански дейности.

Описват се предвидените ловностопански мероприятия в границите на защитените зони, попадащи в горски и земеделски територии: > Ловни просеки и пътеки /м, км/ > Фуражна база /дка, ха/ > Биотехнически съоръжения - вид и брой > БИСД - координатен регистър, кратко описание, площ, отдели и подотдели, вид дивеч и др. > Сгради, ловни заслони, пътища и др.

1. План за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари

а) Дава се разпределение на площта на горските територии по класове на пожарна опасност, попадащи в границите на защитените зони; б) Вид и площ на планираните лесокултурни и технически мероприятия, в защитените зони и защитените територии, вкл. по природни местообитания. Карти и приложения

1. Цифров модел (формат zem 2.10) на горскостопанските карти, картите на планираните ловностопански мероприятия и мероприятията по опазване и защита на горските територии от пожари
2. Картен материал на хартиен носител с нанесени граници на защитените зони и защитените територии
3. Таблици за защитените зони и защитените територии, които съдържат:

> Наименование на защитената зона/защитена територия > Наименование на природното местообитание Характеристика по подотдели: > Площ > Вид собственост > Състав > Произход > Възраст > Бонитет > Запас на 1 ха > Вид на сечта > Интензивност на сечта > Размер на ползване

Приложение № 17 къмчл. 63, ал. 1 ЗАДАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ГОРСКОСТОПАНСКИ ПЛАН Увод Посочва се основанието за изработване на горскостопански план. Описват се общините и землищата на населените места, попадащи в района на отделната горскостопанска единица и се дават някои основни изисквания при изработването на плана. Глава I Площ, подлежаща на горскостопанско планиране

1. Площ на горските територии

Посочва се площта на горските територии, подлежащи на горскостопанско планиране. Прави се анализ на промените в площта, станали след влизането в сила на последния план, като се цитират постановления, заповеди, протоколи и съответните площи. Показват се площите от горските територии, обект на плана, предоставени на други ведомства, като се посочват съответните заповеди, отдели и подотдели и площи.

1. Характеристика на горските територии

Прави се характеристика на площта по вид земи и по функции. За горите със защитни и специални функции се прави подробна характеристика по категории, като се посочват документите за обявяването им, отдели, подотдели и площ. Дава се в таблична форма залесената площ по видове насаждения и бонитети. Посочват се други проекти, планове или програми, изработени за горскостопанската единица, срокът на действие на които не е изтекъл. За горите в защитени зони от Натура 2000 се прави характеристика на идентифицираните типове горски природни местообитания отприл. 1 на ЗБР. Глава II Досегашно стопанисване Посочват се проучванията, които трябва да се извършат за анализирането на досегашното стопанисване на горските територии ПРОУЧВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДОСЕГАШНОТО СТОПАНИСВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ ОТ ГОРИТЕ Проучването на резултатите от стопанисването на горите и осъщественото ползуване през последните десет години от влизането в сила на горскостопанския план включва: Събирането на информация и документи за историята на обекта на планиране, броя на горскостопанските участъци, изработените досега горскостопански планове и основите на организацията на стопанството при изработването на последния горскостопански план - картна основа, форма на стопанството, видове гори, стопански класове (производствени групи) и турнуси на сеч, размер на ползуването, видове възобновителни, отгледни и други сечи, залесяване, избор на главни дървесни видове, горски недървесни продукти и услуги, строителство на пътища, сгради и други съоръжения, лесозащитни мероприятия и мероприятия за защита от ерозия. Прави се задълбочен анализ, чрез съпоставка на вида и обема на планираното ползване и различни горскостопански мероприятия с изпълнението им по отчетни документи. Анализа на изпълнение на планираните мероприятия се извършва общо за стопанската единица и по видове гори. Особено внимание при анализа се обръща на причините за неизпълнение на мероприятията през миналия ревизионен период. На основата и на събраната при таксационното проучване информация се анализират резултатите от проведените възобновителни и отгледни сечи, залесителни, лесозащитни и други мероприятия, като се изясняват причините за получени отрицателни или незадоволителни резултати. Преценява се доколко възобновителните сечи са правилно проектирани, правилно ли са проведени и как са се отразили на останалите съседни насаждения и естественото възобновяване. Специално внимание се отделя на голите и санитарните сечи. Дават се конкретни примери както за отклоненията от предвижданията, така и за добри управленски и лесовъдски решения. Анализират се състоянието на насажденията (останалите на корен дървета) в резултат от използуваните машини и екипировка, както и върху състоянието на подраста и почвата. Съпоставя се размерът на реализираното ползване от възобновителни, отгледни, санитарни и други сечи с предвиденото по горскостопански план и се посочват причините за неизпълнение или превишение на ползването. Прави се анализ на предвидените и изпълнени сечи и залесявания за едни и същи насаждения. Извършва се анализ на добитата дървесина и нейната сортиментна структура с тази предвидена в горскостопанския план и се изясняват причините за констатираните несъответствия. Съпоставят се и се анализират данните за изпълнение на мероприятията по възобновяването, залесяването и защита срещу ерозията. На основата на събраните данни от таксационните проучвания се установява какъв е обема и какво е качеството на изпълнение на тези мероприятия, посоката на протичащите възобновителни процеси, качеството на създадените култури, проведените отгледни мероприятия и технически съоръжения. Изясняват се причините за констатираните несъответствия и неблагоприятни тенденции и резултати. Анализира се дейността по семесъбирането и производството на посадъчен материал, състояние на разсадниците, семепроизводствените насаждения, семепроизводствените градини и специализирани горски култури за семепроизводство, състояние и използваемост на горската семепроизводствена база. Прави се съпоставка и анализ за изпълнението на предвидените ползвания на недървесни горски продукти - добив на сено, гъби, плодове, семена, билки, лико, кори и др. Прави се съпоставка и анализ на резултатите от пътното строителство и строителството на сгради, съобщителни и други съоръжения. Установява се обхвата на пътната мрежа по отношение на площта на обекта на планиране, дължина по вид и категория на пътищата, гъстота на пътната мрежа в км/ха, състояние и поддържане на пътищата. Проучването на лесозащитните мероприятия, мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари, акцентира се на обема на предвидените спрямо изпълнените мероприятия, спазването на санитарните изисквания при провеждане на сечите в горите, динамиката на появяване и разпространение на насекомни и гъбни вредители, повреди от засушаванията, съхненето на горите, повреди от абиотични климатични и антропогенни фактори, повреди от дивеч и паша в културите и зрелите насаждения, както и на използуваните методи за борба - биологични и химически, и проведени профилактични мерки за борба с вредителите в горските разсадници. Прави се анализ на нарушенията в горите от незаконна сеч, паша на добитък и др., предприетите мерки за борба с нарушителите. Установява се площта и щетите от възникнали пожари в горите на обекта на планиране, причините за тяхното възникване и ефективността на предприетите мерки и мероприятия за защита на горските територии от пожари и други предприети мерки за тяхното ограничаване. Проучванията обхващат и организацията на управлението на обекта на планиране, както и проучване на икономическите условия в района. Въз основа на проучването на икономическите условия и на досегашното стопанисване и ползване се съставят обобщителни таблици от № 90 до № 102. Таблици 94, 95 и 96 се съставят и по вид на горите с обобщени резултати от целия период. Обобшените данни за разпределение на горските територии по видове собственост, площта на недържавните гори, по категории горски територии, според функционалното им предназначение, демографската характеристика, приходите и разходите, като тези данни се представят в табличен вид в таблици от № 90 до № 102. Забележка: същата таблица се прилага и за предвидените и изпълнените залесявания по дървесни видове за едни и същи подотдели Глава III Теренни проучвания

1. Таксиране на насажденията

Посочват се теренните работи при таксацията на насажденията и начините за определяне на запаса им. Глава ІV Основни насоки за организация на обекта на планиране

1. Разделяне на горскостопанската единица на участъци

Посочват се броя, границите и наименованията на участъците.

1. Стопански класове, цел на стопанството и турнуси на сеч

Въз основа на разпределението на залесената площ по видове насаждения и бонитети се определят вероятните стопански класове, цел на стопанството и турнуси на сеч, които за държавните и общински горски територии са задължителни и се формират в съответствие с тези от инвентаризацията на горската териториална единица. Глава V Планиране на мероприятия

1. Сечи

Предвид биологическите особености на дървесните видове, хода на възобновителния процес, вида на горите и целта на стопанството, се дават насоките за стопанисване на горите. Определят се условията, при които се планира възобновяване, отглеждане, трансформация на насажденията или технически сечи.

1. Определяне размера на ползването

Посочва се, че размера на ползването от възобновителни и отгледни сечи се определя в зависимост от произхода и състоянието на насажденията, в съответствие с предвидените стопански класове за горската териториална единица.

1. Възобновяване и залесяване

Анализира се хода на естественото възобновяване и се дават някои основни указания при предвижданията на залесяванията.

1. Планиране на други мероприятия

Посочват се следните мероприятия: добив на недървесни горски продукти (паша, добив на сено, билки, горски плодове и при възможност смолодобив), необходимостта от предвиждане на ремонт, реконструкция или изграждане на пътно и сградо- строителство и строеж на противоерозионни съоръжения. Глава VІ Дейности по опазване на горските територии от пожари Посочва се, че тези дейности са извадка от предвидените в общия план за дейностите по опазване от пожари отнасящи се за горски територии, обект на горскостопанския план в горската териториална единица. Глава VІІ Обем на предвидените лесокултурни и технически мероприятия Посочват се начините за изчисляване на обемът на отделните видове лесокултурни и технически мероприятия по окрупнени показатели. Глава VІІІ Съдържание на горскостопанския план Посочва се подробно съдържанието на горскостопанския план (приложение № 26), с всички приложения и карти. Глава ІХ Срокове за планиране Посочват се указателни срокове за извършване на теренните и камерални работи и представяне горскостопанския план, с всички приложения на възложителя. Глава Х Видове дейности и категории на трудност Посочва се обемът на дейностите по видове и по категории на трудност, съгласноприложение № 2. Глава ХІ Приложения към заданието

1. Сметки
2. Списъци на зрелите насаждения, запаса на които се определя чрез пълно клупиране, математико-статистически методи и с растежни таблици.
3. Копия от заповеди и други документи отразяващи извършени разпореждания с горските територии за ревизионния период.
4. При необходимост се прилагат копия на нормативни документи, карта и други.

Приложение № 18 къмчл. 73, ал. 4 ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ Относно:Използването на оптималната кръгова площ на горските насаждения като основа на отгледните сечи I. НЯКОИ ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Оптималната кръгова площ на горските насаждения е онази, при която се получава максимален текущ прираст по обем. От това определение следва, че ако е известен режимът на оптималната кръгова площ за дървопроизводствения период на насажденията от даден дървесен вид при различните условия на месторастене и ако този режим се поддържа при всяка възраст, ще се осигурят условия за получаване на максимално количество дървесина от единица горска площ. Режимът на оптималната кръгова площ за естествените насаждения у нас е установен опитно за белия бор, смърча и бука. Съществен момент в тези разработки е отчитането на типа на растеж на насажденията, като дадените за внедряване в практиката таблици се отнасят за най-широко разпространените насаждения. Конкретните стойности на оптималната кръгова площ по дървесни видове и бонитети са дадени в таблици №№ 60, 61 и 62. Таблиците за белия бор могат да се използват на този етап и при прорежданията на естествените черборови насаждения, както и при горските култури от тези видове. Без особен риск таблиците за смърча могат да се прилагат и за еловите насаждения. 2.ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ОТГЛЕДНИТЕ СЕЧИ Използването на оптималната кръгова площ на насажденията като критерий за извършване на прорежданията и пробирките е свързано със следните теренно-измерителни работи: 2.1.Определяне на кръговата площ на насаждението на 1 хектар За определяне на кръговата площ на насажденията на 1 хa, на този етап могат да се препоръчат следните два метода: 2.1.1. Метод на Битерлих.След обхождане на насаждението за преценка на неговата хомогенност, с помощта на опростения прибор на Битерлих, със съотношение 1:50 между ширина на прицелната рамка и дължината на дървената линия, в определени пунктове на площта се извършва т.н. ъглово броене. Броят на пунктовете е от 5-10 броя в зависимост от степента на хомогенност, като долната граница се отнася до по-хомогенни, а горната - до послабо хомогенни насаждения. В горските култури броят на пунктовете е по-малък и се движи от 1 до 3 броя. Местата на пунктовете се маркират на картата, чрез развитие на квадратната мрежа, със страна , където: f - площ на насаждението в м2; n - брой на пунктовете. След това в насаждението се установява по картата първият пункт и чрез движение по азимут и измерване (може и на крачки) на разстоянието се намират следващите пунктове. За всеки пункт, въртейки се в кръг, специалистът визира, през прицелната рамка диаметрите на всички дървета на гръдна височина, които среща погледа му до пълно завъртване на 360 градуса, т.е. стигайки до онова дърво, от което е започнал броенето. При визирането всички дървета, които излизат извън прицелната рамка, се броят като цели (1), онези, които плътно се вместват в рамката за 1/2, а тези, които имат по-малки диаметри - не се броят. Сумата от така броените цели и половинки дървета дава направо кръговата площ на дървостоя на 1 хa в даден пункт. Едновременно с това във всеки пункт се измерват и височините на по 2-3 броя дървета, окомерно преценени като средни по диаметър. При наклонени терени се измерва и ъгъла на наклона, като установената кръгова площ се привежда към хоризонтална площ, като се разделя на косинуса от този ъгъл. След приключване на работата във всички пунктове се изчислява средно аритметичната стойност на кръговата площ, която е кръговата площ на насаждението. Методът на Битерлих може да се прилага само в насаждения с добра видимост и по-правилна форма. 2.1.2. Комбиниран метод (Ив. Михов, 1986 г.) Този метод се прилага в насаждения с недобра видимост, както и насаждения с добра видимост, но с площ над 10 хa. Както и при метода на Битерлих е необходимо насаждението да се обходи предварително, за да се определи неговата степен на хомогенност. След това на картата, през насаждението се прекарва права линия, така че да обхване констатираното от обхождането разнообразие в неговата пълнота. След това, на равни разстояния по нея се отбелязват центровете на 3 до 5 броя кръгови пробни площи. Разстоянието между тях се определя като дължината на правата се раздели на броя на пробните площи. Центърът на първата пробна площ се намира на 1/2 от изчисленото разстояние, мерено от началната точка на правата. След това чрез изчисленото разстояние и движение по правата се намират центровете на останалите пробни площи. Големината на пробните площи е такава, че включва в себе си минимум 30-40 броя дървета. Това изискване обикновено се осигурява при радиус на пробната площ от 10 м за младите, 15 м за средновъзрастните и 15-20 м за дозряващите насаждения. Очертаването на границите на пробните площи трябва да бъде много прецизно и се извършва с помощта на ролетка или въже, а при наличие на съответен инструментариум и оптически път. При случай на гранични дървета, в пробната площ те се включват през 1, т.е. 50%. След ограничаването във всяка една от пробните площи се установява броят на дърветата (без клупиране) и се измерват диаметрите и височините на по 2-3 средни по размери дървета. При наклонени терени се измерва и ъгъла на наклона. При горските култури, които се характеризират с висока степен на хомогенност, броят на пробните площи може да бъде и по-малък. След приключване на измерителната работа, площта на всяка пробна площ се привежда в хоризонтална по формулата: Кръговата площ на насаждението се изчислява въз основа на следното уравнение: където: d - среден диаметър на насаждението в cм изчислен като средноаритметичен от диаметрите на измерените в пробните площи дървета; a - средно разстояние между дърветата в м; fi- хоризонтална площ на отделните пробни площи в м2; ni- брой на дърветата в отделните пробни площи. 2.2. Определяне на бонитета Както е известно, бонитетът на дадено насаждение се определя от неговата възраст и средна височина. Възрастта се взема направо от таксационните описания, като се прибавят и броят на годините от началото на ревизионния период. Така получената възраст се проверява чрез възрастта на няколко средни по размери дървета в дървостоя. Средната височина се изчислява като средноаритметична от височините на измерените в пунктовете или пробните площи дървета. По-нататък, използвайки приложените таблици се определя точният бонитет на насаждението, което може в някои случаи да наложи извършването на съответната интерполация. 2.3. Определяне на метода на интензивността на прореждането Отгледните сечи в белборовите и смърчовите насаждения, се провеждат по низовия, а в буковите насаждения по комбинирания метод. Интензивността на отгледната сеч в % се определя от разликата между установената по точка 2.1. кръгова площ на насаждението и оптималната кръгова площ, отчетена от таблиците. Процентът на интензивност се изчислява спрямо действителната кръгова площ. Следвайки метода и интензивността на отгледната сеч, специалистът отбелязва за сеч отговарящите на лесовъдските изисквания дървета, като се стреми да не намалява общата кръгова площ на насаждението под оптималната.

Приложение № 19 къмчл. 73, ал. 4 МЕТОДИКА ЗА ТЕРЕННИ И КАМЕРАЛНИ РАБОТИ. ПРОБНИ ПЛОЩИ, ПРОБНИ ДЪРВЕТА И СТЪБЛЕН АНАЛИЗ І. Теренни работи Постоянни пробни площи Постоянните пробни площи се залагат за продължителни наблюдения с повторни измервания за събиране на материали, които могат да бъдат използвани за различни цели: проверка или съставяне на растежни таблици; изследване вида, интензивността и повтаряемостта на отгледните сечи; изучаване ефективността от влиянието на различни мероприятия върху хода на растежа и прираста на дървостоя и изменението на неговите таксационни показатели и др. Изборът на насаждениятав горската териториална единица / горскостопанската единица за залагане на постоянни пробни площи, трябва да отговаря на главните негови особености и стоящите за решение пред него задачи, които са свързани с дървостоите с най-голямо стопанско значение, с преобладаващите бонитети и типове месторастения. Необходимото количество пробни площи се определя съвместно с регионалната дирекция по горите и/или собственика или ползвателя на горската територия, с отчитане на конкретните условия, а също и от наличието на материали от пробни площи, заложени при предишната инвентаризация или планиране. Цялото насаждение или по-голяма част от него трябва да бъде еднородно по отношение наоколната среда(почва, експозиция, наклон, надморска височина, микроклимат и пр., установени чрез топологични изследвания). Местата на постоянните пробни площи трябва да бъдат защитени добре от външни влияния. Те трябва да бъдат отдалечени най-малко на 50 m от края на гората и на 10 - 20 m от големи пътища и просеки. Всички пробни площи, независимо от тяхното предназначение, се залагат с оглед тяхното по-широко използване за други цели. Постоянната пробна площ, в зависимост от поставената цел, се състои от един или повече парцели, които се намират един до друг или в близост. Около постоянната пробна площ, както и около отделните парцели се поставят изолационни ивици, с цел да се изключат нежеланите влияния от страна на околното насаждение. Ширината на ивиците е от 10 - 20 м според височината на насаждението. Изолационната ивица се третира от двете страни до половината по същия начин, както съседния й отделен парцел. В ивица с ширина 30 м около постоянните пробни площи не се разрешават възобновителни сечи. Заснемането на необходимите данни и анализът се извършват от парцели. Форма и размери на парцелите.В зависимост от целите на постоянната пробна площ и възможностите в насаждението, даден парцел може да има следните форми и размери: а) 0,25 хa - квадрат, с дължина на страните 50 м. Той е заобиколен от 20 м защитна ивица. б) 0,20 хa - правоъгълник, с дължина на страните 40 и 50 м и защитна зона 20 или 15 м. Тези размери се използват само тогава, когато не са налице условия за залагане на парцел с размери по т. а). в) 0,15 хa - правоъгълник, с дължина на страните 30 и 50 м и защитна зона 20 или 15 м. Тези размери се използват само тогава, когато няма възможност за използване размерите по т. а), б). В младите насаждения постоянните пробни площи се залагат със същите размери, но измерителните работи се провеждат само върху част от пробната площ. Във възрастните насаждения се спазва правилото, размерите на площта да осигуряват минимален брой на стъблата - 200. След обозначението на площта се изготвя скица на същата в мащаб 1:10 000. На скицата се отбелязват всички характерни репери, пътища, гранични знаци, строежи и др., които облекчават ориентацията. За разположението на парцелите и характерни пунктове от тяхната околност се изготвя скица в М 1:1 000. Затвърдяване на граничните точки и линии.На ъглите на пробната площ или парцела върху подходящи характерни стоящи дървета на страната към пробната площ (парцела), с блажна боя се нанася номера на пробната площ или парцела. На ъглите на парцелите се поставят стълбове от трайно дърво с височина 1,5 м и диаметър 10 - 15 cм. Върхът на стълбовете се отрязва наклонено и на 20 cм под върха се прави отрез, върху който с блажна боя се нанася номера на парцела. Брой на парцелите и тяхното разпределение върху площта.Парцелите се означават последователно с римски цифри. Според това, дали условията на околната среда и структурата на изследваното насаждение са еднородни или разнородни, се възприема един от следните варианти на разпределение на отделните парцели: а) Подреждане на отделните парцели един до друг в насаждението или във форма на квадрат, или на кръст, с необходимите изолационни ивици между тях. Този вариант е целесъобразен за хомогенни условия на насаждението. б) Мозаично разпределение на отделните парцели в 4 редици до 6 малки площи (всичко 24 малки площи - поделения на отделните парцели, със страни 20 х 20 м или 0,04 хa). Изпитваните методи на работа (например за прореждане) трябва да се повтарят равномерно във всички редици. този вариант е наложителен при хетерогенни условия (наклон, склоп, типологични различия и др.). Когато път или поляна пресича реда на парцелите, след необходимото прекъсване при определянето мястото на следващия блок, той трябва да бъде поставен при същите условия. Измерване и номериране на отделните дървета.Точката на измерването на всичките дървета е на гръдна височина и се поставя откъм северната страна на дървото или пък откъм горната страна при наклонен терен. Тя се означава с Т-образен знак или кръстче, с ширина на ивицата 2 cм, нанесени с блажна боя. Всички дървета, които могат да се измерват на гръдна височина, се номерират с блажна боя над знака на гръдна височина. Номерирането започва обикновено от левия ъгъл на парцела и се извършва на ивици, не по-широки от 5 - 8 м. Диаметрите на гръдна височина се измерват с прецизна клупа с точност до 0,1 cм. Височините се измерват по дървесни видове и етажи. Измерват се необходимия брой височини за построяване крива на височините. Всички данни за постоянните пробни площи се записват и изчисляват в специални таблици и форми (табл. 86, 87, 88, 89 и форми 6, 7, 8). Непосредствено след залагането, постоянните пробни площи се ограждат от органите на устройвания обект, а след завършване на теренните работи се предават за опазване и поддържане в течение на ревизионния период. Временни пробни площи Временните пробни площи се залагат така, че да отговарят на непосредствените нужди на лицето извършващо инвентаризация или изработващо горскостопанския план - за тренировъчни занятия, за установяване на интензивността на възобновителните и отгледните сечи, за качественото състояние и сортиментния строеж на дървостоя и добивите, пригодността на обемните и растежни таблици и др. Поради своето временно предназначение те не се означават и затвърдяват трайно на терена. Пробните площи за изучаване на сортиментния строеж и добивите се залагат с оглед възможно най-пълно да обхващат разнообразието на зрелите насаждения от различните дървесни видове по отношение на състава, бонитета, пълнотата и качественото състояние. Клупирането на дърветата във временни пробни площи се извършва по степени на дебелини през 2 или 4 cm според възрастта и вида на дървостоя. В пределите на всяка степен на дебелина всички дървета се разпределят по дървесни видове на строителни, полустроителни и дървета за дърва. При тополовото стопанство временните пробни площи се използват главно за определяне на запаса и прираста. Те може да имат правилна геометрична форма, а може да са и представителни редове. Последователността на теренните и камералните работи при временните пробни площи е както при постоянните пробни площи. Пробни дървета Пробните дървета се използват за уточняване на таксационните показатели на таксираните дървостои. Техният брой и начин на избор зависи от конкретните задачи, стоящи пред лицето извършващо инвентаризация или изработващо горскостопанския план. На тренировъчните пробни площи, с помощта на пробни дървета, се определя възрастта и височината на дървостоите, което дава възможност да се уточни бонитетът. За постигане на поставената цел е достатъчно да се отсекат три нормално растящи дървета от трите централни степени на дебелина. На пробните площи, заложени за изучаване хода на растежа на дървостоите и за проверка на растежни таблици в средновъзрастни, дозряващи, зрели и презрели дървостои, броят на пробните дървета се определя в размер 10% от броя на дърветата в пробната площ с общ брой от 15 до 25 броя. Намаляването броя на пробните дървета се допуска в чисти едновъзрастни дървостои от ниските класове на възраст, а именно: а) В I клас на възраст от иглолистни гори и в I - II клас на широколистните гори - от 7 до 10 броя на пробна площ; б) Във II клас на иглолистните и III клас на широколистните гори от 10 до 15 броя; в) От III клас нагоре за иглолистните и IV клас за широколистните гори - не по-малко от 15 броя пробни дървета на пробна площ. На пробните площи, заложени за изучаване на сортиментната структура на дървостоите, пробните дървета се вземат по статистически метод. За целта при клупирането на пробната площ се отбелязва всяко пето стъбло в пределите на отделните степени на дебелина, независимо от качественото състояние на стъблата. При изследване хода на растежа всички степени на дебелина трябва да бъдат представени с пробни дървета. За трите централни степени на дебелина се вземат не помалко от 3 пробни дървета, за следващите съседни - по 2 и по-нататък по 1 пробно дърво. За дървесните видове, които се срещат като примес, е достатъчно да се вземат 3 пробни дървета от централните степени на дебелина. При избора на пробните дървета се извършва проверка на височината и чрез сравнение с кривата на височините. Допуска се отклонение в рамките на +/- 5%. При избора на пробните дървета по дебелина, не е задължително те да съответстват точно на средното значение на съответната степен на дебелина, но не бива да се допускат отклонения по-големи от 1% в една или друга посока. При изследване хода на растежа на дървостоите, всички пробни дървета трябва да бъдат напълно здрави. Преди отсичане на пробното дърво се измерва диаметъра на гръдна височина в две взаимноперпендикулярни направления. Номерацията на пробните дървета се извършва отделно за всяка пробна площ, като в карнета на пробното дърво (форма 10) се записва неговия номер и възраст, установена чрез отчитане на пъна. Върху пъна също се записват тези данни с химически или цветен молив. Пробните дървета, като правило, се отчитат извън пробната площ, но в непосредствена близост до нея, така че върху пробната площ да може да се провеждат изследвания и при следващото инвентаризация или изработване на горскостопански план. Вземането на пробни дървета от пробната площ се допуска в случай, когато дървостоят, в който е заложена, подлежи на сеч в близките години, или когато, поради изменения в характера на дървостоя, не е възможно да се намерят подходящи пробни дървета вън от пробната площ. Измерването на пробните дървета се извършва по средата на двуметрови секции, за която цел в основата на отсеченото дърво се измерват и отбелязват нечетните метри - 1, 3, 5 и т.н. Измерването на диаметъра на пъна, на гръдна височина и по средата на двуметровите секции с кора се извършва с мерна клупа с точност до 1,0 cm. Дебелината на кората и прираста по дебелина за последните 10 години се измерват с мащабна линия с точност до 1,0 cm. Диаметрите без кора се определят като разлика между диаметъра с кора и дебелината на кората, а диаметъра 10 години назад - като разлика между диаметър без кора и прираста за последните 10 години. При сечта височината на пъна не се допуска да бъде по-голяма от 1/3 от диаметъра на гръдна височина. Прирастът по височина за последните 10 години се определя с точност до 10 cm, чрез отчитане на годишните прешлени при иглолистните дървесни видове и чрез постепенно отсичане от върха надолу при широколистните дървесни видове. Прирастът по дебелина за последните 10 години на гръдна височина и на 1/2 от височината на стъблото се определя по два взаимноперпендикулярни диаметри с точност до 1,0 mm. Разкройването на пробните дървета на сортименти се извършва с отчитане наличните недостатъци на дървесината, по качество и размери в съответствие с изискванията на стандартите за отделните сортименти. При липса на недостатъци по дървесината на стъблото разкройване на сортименти не се прави. Стъблен анализ За провеждането на стъблен анализ в гората се отрязват шайби от определените дървета за анализ, по които се извършват необходимите измервания в камерална обстановка. Първата шайба се взема при шийката на корена и се нарича нулева. След това се отрязва шайба на 1,30 м от шийката, а следващите шайби се отрязват на различни разстояния, обикновено през 2 m в местата с нечетните метри - 1, 3, 5 и т.н. метри (форма 10). За някои случаи могат да се възприемат по-къси секции. Откъм долната страна на всяка шайба се записва номера на анализираното дърво и височината, от която е взета, при което шайбата, взета от кореновата шийка, се означава с нула, а следващите с 1, 1,3, 3 и т.н Последният отрез се отбелязва с "в" (връх). ІІ.Камерални работи Обработка на пробни площи, пробни дървета и стъблени анализи Обработка на пробни площи.Обработката на всяка пробна площ става на специални формуляри (табл. 56, 57, 58, 59 и форма 8). Данните се изчисляват за всеки етаж и дървесен вид поотделно за оставащата и отпадащата част. Общо за пробната площ се изчисляват и данни за 1 хa. Преди да се пристъпи към окончателната обработка на пробната площ, се извършва проверка на нейната площ с отчитане поправката за хоризонталната проекция, ако наклонът на терена превишава 4о. Построяването на кривата на височините се извършва въз основа на средноаритметичните данни от измерването на височините на дърветата за всяка степен на дебелина и от пробните дървета в пробната площ. Чрез разделяне сумата на кръговата площ на целия дървостой на общото число на живите дървета се получава кръговата площ на средното дърво. По нея от таблицата за кръговите площи се определя точния среден диаметър на дървостоя с точност 0,1 cм. Средната височина съответства на средния диаметър и се установява чрез отчитане от кривата на височините с точност до 0,1 м срещу установения среден диаметър. Съставът се определя по запаса на всеки дървесен вид с отчитане в десети части от запаса. Пълнотата се определя чрез съпоставка с кръговата площ от растежните таблици за даден бонитет за съответния дървесен вид, установен по средната възраст и средната височина. Възрастта се изчислява като средноаритметична по данните от пробните дървета. За определяне на запаса се използват обемните разредни таблици за съответния дървесен вид. При нужда от данни за сортиментния строеж на дървостоя в пробната площ се извършва сортиментиране според съществуващата практика при маркиране на лесосечния фонд (форма 20). Резултатите от изчисленията при обработката на пробните площи се закръгляват със следната точност: а) Средни височини по степени на дебелина - до 0,1 м; б) Средният диаметър - до 0,1 cм; в) Обемът по степени на дебелина и обемът на сортиментите в него - до 0,01 м3; г) Сумата от кръговите площи по степени на дебелина - до 0,01 м2, а за дървостоя - до 0,1 м2. Резултатите за запаса по етажи и за пробната площ се закръгляват до цели кубически метри. Изчислените проценти се закръгляват до първия десетичен знак. Обработените пробни площи се поставят в обяснителната записка към инвентаризацията или горскостопанския план, и се анализират във връзка с поставената им цел. Обработка на данните за пробните дървета.Въз основа на данните, записани в карнета на пробните дървета при теренните работи, се извършват изчисления за установяване на следните показатели: а) Обема на двуметрови секции и обема на стъблото с кора и без кора с точност до 0,0001 м2; б) Коефициент на пълнодървесността с точност до 0,01; в) Видово число на стъблото с точност до 0,001; г) Текущия и среден прираст по обем с точност до 0,0001 м3; д) Обема на всеки сортимент без кора с точност до 0,0001 м3; е) Обема на цялата строителна дървесина с точност до 0,0001 м3; ж) Обема на вършината с точност до 0,0001 м3; з) Обема на кората на строителната част на стъблото с точност до 0,0001 м3. Обработка на материалите за стъблени анализи.Обработката на шайбите от стъблените анализи трябва да се извърши по възможност веднага, тъй като дървесина бързо изсъхва, шайбите се напукват и се деформират. За всяко отчитане на годишните пръстени всяка шайба първоначално се изглажда откъм лицевата страна. Лицевата страна на шайбата е тази, която се получава при пререза в точната височина, т.е. точно на 1 м, 1,30 м, 3 м и т.н. След това се пристъпва към отчитане на годишните пръстени. Най-напред се отчитат годишните пръстени на нулевата шайба, като отчетът се извършва от центъра към периферията. Всеки десети, респ. пети или едногодишен пръстен се отбелязва с химически молив и се описва затворена окръжност на последния годишен пръстен. В последния периферен отчет най-често се получава непълна десетица (респ. петица) от годишни пръстени. На останалите шайби - започвайки от тези на 1 м, отчитането на годишните пръстени се провежда от периферията към центъра. При това от периферията към центъра се отбелязва непълната десетица (респ. непълната петица) от годишни пръстени, които са се получили при отчитането на нулевата шайба, а по-нататък се отчита през десет, респ. пет, две или една година. Броят на пръстените на всяка шайба се записва в съответната графа на формуляра за стъбления анализ (форма 10). След отчитането и отбелязването на годишните пръстени се измерват и диаметрите на сеченията на всяка шайба, които се образуват в резултат на ограниченията на годишните пръстени от десетилетията (респ. петилетките или по години). Диаметрите на шайбите се измерват в милиметри по две взаимноперпендикулярни направления (СЮ-ИЗ). Диаметрите на шайбите, отнасящи се към определен период се вписват в съответните графи и в резултат се получават за една и съща възраст на дървото диаметрите на различните височини. Всички записвания от измерването на диаметрите се правят на втора страница. На третата страница се нанасят кръговите площи в квадратни сантиметри, съответстващи на изчислените средни диаметри на съответните възрасти. За определяне обема на всички секции с дължина 2 м се сумират кръговите площи и резултатът се записва на третата страница. След това на тези суми се извършва преместване на десетичната точка с четири знака в ляво (т.е. квадратните сантиметри се обръщат в квадратни метри) и се умножава по две (т.е. по дължината на секцията). Получените произведения представляват обемите на всички двуметрови секции в различните възрасти от живота на дървото. След това за всяка възраст се изчислява обемът на връшката като конус - кръговата площ в основата на връшката се умножава с 1/3 от дължината й. Сумата от обемите на всички двуметрови секции и обема на връшката определя обема на цялото стъбло с кора и без кора в настоящия момент и без кора в минало време през десет, респ. пет или една години. Последната четвърта страница се попълва по данни от страници 2 и 3. Те представляват сами по себе си изводите от анализа на дървесното стъбло. Преди всичко се изяснява ходът на растежа по височина на анализираното стъбло по възприетите периоди. Ходът на растежа по височина се установява графически, като по абсцисата на координатната система се нанася разликата между броя на годишните пръстени в основата на дървото на шайбите на различна височина, а на ординатата височината, за която се отнасят шайбите. По този начин се получава начупена крива за растежа на дървото по височина. От нея без предварително изравняване се отчитат височините за кръгли възрасти и се нанасят в съответната графа на четвърта страница. Диаметрите на гръдна височина на анализираното стъбло се вземат като средни от данните за шайбата за гръдна височина (1,30). Обемите на стъблото се преписват от заключителните резултати на 3-та страница. Средният прираст се получава чрез деление величината на съответния таксационен показател (височина, диаметър, обем) на възрастта, а текущият прираст - чрез разликата във величините на съответния показател от края и началото на периода, разделена на броя на годините в периода - 10, респ. 5 или 1 години. Освен абсолютната величина на текущия прираст се изчислява и процентът на текущия прираст по формулата: където P е процентът на прираста; n - броят на годините за изследвания период; Vaи Va-n- величината на показателя в края и началото на дадения период. По-нататък се определя видовото число на стъблото по периоди, отнасяйки обемът на стъблото към обема на цилиндър, който има еднаква височина и еднакъв диаметър с гръдния диаметър на стъблото. Освен попълването на таблиците в карнета за стъбления анализ въз основа на тези данни се построяват и редица графики. На първата страница на формуляра за стъбления анализ, а така също и на графиките и чертежите се записва датата на изпълнението и подписът на изпълнителя. Сума на кръговите площи на 2 м секции в cм2: ................................. Обем на 2 м секции в м3: ................................................................... Дължина на връшката в м: ................................................................ Кръгова площ в основата на връшката: ............................................ Обем на връшката в м3: ..................................................................... Обем на цялото стъбло в м3: .............................................................

Приложение № 20 къмчл. 75, ал. 3 ПЛАНИРАНЕ НА ГОРСКОСТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ Планирането на горскостопански мероприятия включва планирането на: сечи, залесителни мероприятия, съоръжения за защита срещу ерозия, ползуване на недървесни горски ресурси, предвиждания за строителство на сгради, пътища и др. съоръжения, лесозащитни мероприятия. Видът на отделните мероприятия се указва в Заданието за изработване на горскостопански план или програма. 1.Сечи. Планирането на сечите включва определяне на допустимия размер за ползване за всяко насаждение въз основа на възприетите насоки за стопанисване на горите и изискванията на наредбата за сечите без да се посочва конкретната сеч. За всяко насаждение се дава насоката за стопанисване на горите за плановия период чрез определяне на целите на планираните сечи - възобновяване, отглеждане, трансформация, подържане на инфраструктура (технически). 1.1.Възобновителни сечи. Планирането на насажденията за водене на възобновителните сечи става върху формуляра за таксационното описание още по време на теренните проучвания в зависимост от състоянието на насажденията и съгласно Наредбата за сечите в горите. Посочват се всички насаждения, в които е възможно провеждането на възобновителна сеч и максималния обем на възможен добив от всяко едно от тях. Възобновителните сечи се провеждат само в рамките на определената оптималната норма на ползване. В плана се посочват възможните видове сечи, максималната възможна интензивност и максимално възможната маса за отсичане. При окончателните фази в буковите и дъбовите гори се предвижда отглеждане на подраста. Планирането на възобновителните сечи се съобразява с изводите направени от анализа на стопанисването през миналия ревизионен период. При планиране на сечите е целесъобразно получаването на по-голяма концентрация на сечищата по басейни. За планирания размер на ползуване и вероятната сортиментна структура на добитата дървесина се съставят обобщителни таблици №№ 103-107. 1.2.Отгледни сечи. Планирането на насажденията за отгледни сечи също става върху формуляра за таксационното описание още по време на теренните проучвания в зависимост от състоянието на насажденията и съгласно почл. 101, ал. 3 от Закона за горите. Освен в тази наредба, интензивността на прорежданията след 30-годишна възраст и пробирките може да се определи и на основата на оптималната кръгова площ (Приложение № 18). В младите насаждения може да се планира и кастрене на дърветата, което води до подобряване на качеството на добиваната в зряла възраст дървесина, особено за добив на специални сортименти. 1.3.Технически сечи Техническите сечи се планират при планиране на ловностопански мероприятия, подържане на инфраструктурата, в това число определяне на необходимост от провеждане на мероприятия в сервитутите на енергийните обекти и на дърветата в прилежащите насаждения, които представляват потенциална опасност за енергийните обекти и при планиране на дейностите по опазване на горските територии от пожари. Тези сечи се съгласуват със съответните планове. Размерът на възможния добив по дървесни видове и категории дървесина се отразяват в отделна таблица.

1. Залесяванията

Залесяванията се планират в зрели насаждения, при планирани възобновителни сечи, за залесяване или подпомагане на естественото възобновяване, където то е трудно осъществимо, върху незалесени дървопроизводителни горски територии, в силно изредени млади, средновъзрастни и дозряващи насаждения, върху незалесени горски територии, намиращи се край магистрали, първостепенни и второстепенни пътища от републиканската пътна мрежа и покрай ЖП - линии, в горния планински пояс за повдигане на горната граница на гората, в случаите на създаване на интензивни горски култури за ускорено производство на биомаса, за изпълнение на технически проекти за борба против ерозията и на други залесявания, планирани от собствениците на горски територии. Залесяванията се групират по насоки като ново залесяване, попълване на редини, залесяване в зрели и невъзобновени насаждения, за създаване на двуетажни насаждения и други насоки, определени от Изпълнителна агенция по горите. При избора на дървесните видове за залесяване се изхожда от видовете подходящи за месторастенето, според класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България. Необходимо е да се дава приоритет на местните и устойчиви видове за създаване на смесени и сложни насаждения. Установява се количеството на необходимия посадъчен материал по видове и качество. Освен това се указва типът на културите, схемата на тяхното създаване и отгледните мероприятия. При планиране на начините на почвоподготовка и схемите за залесяване се спазват изискванията наНаредба № 2 за залесяване и инвентаризация на горските култури. Данните за планираните залесителни мероприятия се обобщават в приложените таблици №№ 108, 109 и 110. Те се съставят, както за обекта на планиране, така и по участъци, когато е извършено такова деление на горската територия. 6.Съоръжения за защита срещу ерозия Планирането се извършва по отдели и подотдели в зависимост от вида и степента на ерозия на почвата. За всеки обект (порой, свлачища, плъзгания, ровини и др.) се прави кратка обосновка за мястото, вида и обема на предвидените едроразмерни и дребноразмерни технически съоръжения. 7.Добив на недървесни горски продукти Недървесни горски продукти включва добив на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях; Пашата на домашни животни се допуска в случаи, когато няма да влияе неблагоприятно върху състава, растежа, производителността и естественото възобновяване на насажденията и изпълнението на техните екологични и социални функции (прилага се списък на забранените за паша горски територии по землища). Планирането на смолодобив се допуска в зрели чисти бял и черенборови насаждения, в които се проектира провеждането на възобновителни сечи, а също и в зрели смесени насаждения, където участието на двата дървени видове е над 0.4 от състава. Сроковете на смолодобив зависят от вида на насаждения и планираната възобновителна сеч и се определят от инвеститора. По начало за добив на смола се разчитат дървета с диаметър не по-малък от 18 cм. Не се допуска смолодобив в защитните горски територии, в горските територии с рекреационно значение и в горските територии в специалните горски територии почл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за горите. Планът за смолодобив се съставя по специален формуляр (Таблица № 112). Добивът на пънна борина се планира въз основа на данните за проведените възобновителни сечи през миналите ревизионни периоди. Той се определя в килограми и се закръглява в тонове и се дава в таблична форма (Таблица № 115). Добивът на сено, горски плодове, гъби, билки и др. се планира в насаждения, на основата на данните за тяхното количество, установено при таксиране на насажденията. Указание за това може да бъде и добивът през изминали години. Следва да се отчитат и възможностите за неговото увеличаване. За някои от тези ползвания, по искане на инвеститора могат да се разработват специални планове. 8.Строителство на горски пътища, сгради и други съоръжения в горскитетеритории Планирането за строителство на пътища, административни и обслужващи сгради, и други съоръжения се основава на нуждите на горскостопанската единица за осигуряване на нормални условия за стопанисване, ползуване, опазване и защита на горите. То се извършва съгласно предвиденото в заданието за изработване на горскостопански план или програма. Планирането се дава в табличен вид по форми 11 и 12. 9.Защита на горските територии Мероприятията за защита на горските територии обхващат мерките за предотвратяване е борба с болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия. 9.1. Мероприятията за борба с биотичните (болести и вредители) и антропогенните фактори се проектира въз основа на проучването на здравословното състояние на горите и Наредбата почл. 132 от Закона за горитеза защита на горските територии от болести и вредители и други повреди. При общо влошено здравословно състояние, планът се разработва съвместно с Лесозащитните станции. На основата на данните от инвентаризацията на полезните насекомоядни птици и мравуняците се предвиждат и мероприятия за тяхното опазване и увеличаване като: ограждане на мравуняците, залагане на изкуствени гнезда, подхранване и др. 9.2. Мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се заключават в следното: а) определяне и групиране на насажденията по класове на пожарна опасност и съставяне на карта за планираните мерки и мероприятия; б) планиране на противопожарни прегради и мероприятия за връзка на наблюдателните кули с центъра на горскостопанската единица, определяне на центрове за складиране на противопожарна техника и инвентар и др. На тази основа се изготвят: Ведомост за противопожарните дялове (Форма 11) и карта на мерките и мероприятия за защита на горските територии от пожари. Мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се планират в съответствие с Наредбата почл. 138, ал. 2 от Закона за горитеза редът и условията за защита на горските територии от пожари. Предвиждат се съвременни и ефикасни средства за откриване, комуникация и гасене на горски пожари. Форма 11 Форма 12 Форма 13

Приложение № 21 къмчл. 77, ал. 2 и 4 НОРМИ НА ПОЛЗВАНЕ ОТ ВЪЗОБНОВИТЕЛНИ СЕЧИ ОПРЕДЕЛЕНИ ПОФОРМУЛНИТЕ МЕТОДИ

1. Установяване размера на ползването от възобновителни сечи във високостъблените гори
2. 1. Изчисляване на вариантни норми по формулни методи

Размерът на ползването от възобновителни сечи при сечищната форма на стопанството се определя по формулни методи за всеки стопански клас при комбинираният лесоустройствен метод, а при участъковия лесоустройствен метод катосечище по състояние. Ползването се определя като средногодишна норма по площ и по обем. За всеки стопански клас при високостъблените гори се изчисляват най-напред вариантни норми на ползване по следните методи (вид сечище): а) Сечище по среден прираст.Средногодишната норма по обем при сечището по прираст (C"z"об, м3) се определя като сума от средните прирасти на насажденията по класове на възраст, т.е.: Средногодишната норма по площ при сечището по среден прираст (C"z"пл, хa) се определя по формулата: , хa, където м - средния запас на 1 хa на зрелите и презрелите насаждения в стопанския клас (експлоатационен запас). б) Сечище по зрелост.Средногодишната норма на ползване по площ при сечището по зрелост - (Сзр. пл, хa) се определя по формулата: Нормата по обем при сечището по зрелост (Сзр. об, м3) се определя по формулата: , където к - годините е един клас на възраст Тъй като сегашният запас на зрелите и презрелите насаждения ще бъде различен от съответния им запас към края на разчетния период, то Сзр. обможе да се определи на основата на средния зрелостен запас и изчислената норма по площ при сечището по зрелост: Сзр.бо=Сзр.пл.м, м3 в) Сечище по възраст.Средногодишната норма на ползване по площ при сечището по възраст (Свъзр.пл, хa) се определя след като в разчетите се включат и насажденията от дозряващия клас на възраст: Нормата по обем на същото сечище (Свъзр. об, м3) се определя по формулите: Така изчислено за период от 40 г. това сечище се наричапърво сечище по възраст, а когато в разчетите се включат и насажденията от средновъзрастния клас на възраст при разчетен период 3к (60 години), тогава говорим завторо сечище по възраст. Тъй като при разчетен период 60 години ще имаме силна промяна в дървесните запаси, по-подходяща формула за нормата по обем е : г) Сечище по запас.Средногодишната норма на ползване по обем при сечището по запас (Сзап. об, м3) се определя като общия дървесен запас на стопанския клас се раздели на половината от възприетия турнус на сеч (Т) : м - среден зрелостен (експлоатационен) запас - м3/ хa Формулата за определяне на обема на ползването при сечището по запас е известна като формула на Мантел. Ако знаменателят 0.5Т се горигира на 0.6Т според Ландолт се получават по-надеждни резултати, тъй като Vде по-малък от нормалния запас (Vн) средно с 20%. д)Сечище по нормален процент на ползването. Определят се като проценти на основата на площта, запаса и възприетия турнус на сечта за даден стопански клас по зависимости от теорията за нормалната гора: Формулите се използват за сравнение и анализ на определените проценти на ползване по площ и по обем при действителни стопански класове с неравномерна възрастова структура. е)Нормално площно сечище. Ежегодният размер на ползването се изчислява по формулата: , хa където F- залесената площ на стопанската единица, а Т- турнусът на сечта. Това е обща формула за регулиране нормата на ползване в горите, с която се осигуряват условия за прилагане на принципа за постоянство и равномерност на ползването. ж)Коригирано площно сечище(Скор. пл). Изчислява се на основата на нормалното площно сечище икорекционен коефициент(Ак) пряко свързан с отклоненията на действителната възрастова структура на даден стопански клас спрямо нормалното разпределение в рамките на възприетия турнус на сеч. Или Тази формула е известна е лесоустройството като формула на Штоцер. 1.2.Определяне на оптимално сечище. Оптималната норма на ползване от възобновителни сечи за стопанския клас се избира от получените средногодишни вариантни норми на ползване, след като се проведат анализи и разчети, свързани с динамиката на възрастовата структура за период равен на турнуса на сечта и се отчетат редица обстоятелства свързани със здравословното състояние на насажденията, ходът на възобновителния процес и други условия, които налагат ускоряване или забавяне на ползването от главни (възобновителни сечи). Разчетите, анализите и избора на оптималното сечище се извършват катонорма наползване по площ, след което се приема като оптимална инормата на ползване по обем засъответния вид сечище.

1. Определяне на ползването от възобновителни сечи при високостъблените гори със защитни и специални функции при сечищната форма на стопанството.

Ползването в рамките на устройствения период от тези гори се набира като сума от проектираните по вид и интензивност възобновителни сечи в отделните насаждения и се определя катосечище по състояние. При този случай набраното ползване от възобновителни сечи не се контролира по формулните методи, но е желателно да се съпостави и анализира главно със сечищата по прираст и по запас. Видът и интензивността на възобновителни сечи се проектира в зависимост от състоянието на отделното насаждение да изпълнява функционалното си предназначение. В този смисъл за всяка функция на гората следва да се използвасистема от критерииза оценка на таксационното, здравословното и функционално състояние на отделното насаждение. 3.Определяне на ползването от възобновителни сечи при издънковите гори за превръщане в семенни (стопански класове за превръщане). Нормата на ползване при тези гори в рамките на периода се установява катосечищепо състояниеи не е възприето да се контролира по формулните методи. Видът и фазата на сечта се определят от таксационния строеж на насаждението, степента на възобновителния процес и възможностите за създаване на условия за правилно насочване и регулиране на семенното възобновяване. При семеносни години и последващо добро възобновяване е желателно да се ускорят възобновителните сечи по време и по интензивност. 4.Размер на ползване в нискостъблените гори и в тополовите и акациеви стопански класове. Размерът на ползването внискостъблените гориможе да бъде определен чрез разделяне на гората на прости годишни сечища съобразно турнуса на сечта, при малки горски площи на принципа на периодичното ползване или пък като съгласувана с горовладелеца норма по обем определена на принципа на изборната сеч. Средногодишната норма на ползване трябва да бъде определена на база на периоди и стремеж към осигуряване на трайно ползване от тези гори. Размерът на ползване по запас от възобновителни сечза тополовите и акациевистопански класовесе определя като частно от запаса на насажденията към годината на сечта и годините на устройствения период. 5.Размер на ползване от отгледни и санитарни сечи. Определя се на ниво насаждение на принципа насечището по състояниев зависимост от функционалната категория, видовия състав, възрастта, таксационната характеристика, строежа и състоянието на насаждението. Съгласно Наредба за сечите в горите се определя вида, интензивността и повторяемостта на отгледната сеч спрямо отделното насаждение. Общият размер на ползването представлява сума от всички определени за отглеждане насаждения. Размерът на ползването отсанитарни сечие случайна величина, която зависи от здравословното и санитарно-хигиенно състояние на насажденията. Проектира се във всички насаждения, които имат нужда от тази сеч, при което се изсичат дървета от найразлични степени на дебелина.

1. Установяване размера на ползването при интензивно-изборното стопанство.

Определя се спрямо всяко насаждение по следната формула: където С3е годишното ползване по запас; V2- дървесния запас, установен при второто измерване (устройство); V1- дървесния запас, установен при първото измерване (устройство); М - обемът на отсечените дървета през изтеклия период; а - периодът от години между двете измервания (турнус на стопанството). Горната формула е валидна за типични разновъзрастни насаждения, за които V1= Vопти целта е постоянно да се подържа един оптимален запас. В случаите, когато се устройват за първи път изборни гори и липсват данни от две последователни измервания, размерът на ползването в отделното насаждение се определя по израза: С3= Vд- Vопт.+ Zv където С3- ползване по обем за предстоящия 10-годишен период; Vд- действителен запас, установен чрез пълното клупиране; Vопт.- оптимален запас, установен по моделни насаждения; Zv- текущ прираст запредстоящия 10-годишен период, установен по утвърдена методика. Данните за изчислените норми на ползване и възприетото оптимално сечище се представят в таблица. продължение

Приложение № 22 къмчл. 79, ал. 1ичл. 80, ал. 1 СТОЙНОСТНА ОЦЕНКА НА НАСАЖДЕНИЯТА При стойностната оценка се използуват таксационната характеристика и приложенията наНаредба за оценка на поземлени имоти в горски територии, ДВ 63/2011 г. (наричана за краткост "Наредбата за оценка"). Опростена оценка За целите на планирането оценката се извършва по агрегирани данни (опростена оценка). Земята се оценява по таблица за разпределение на залесената площ по типове месторастения). Стойността на земята от даден тип месторастене за 1 ха се определя поПриложение № 1от наредбата за оценка. Стойността на земята на голите площи, за които не е определен тип на месторастенето, се оценява като нелесопригодна площ по същотоПриложение № 1(от Наредбата за оценка). Когато средната местна цена на селскостопанските имоти С е по-висока от 3000 лв/ха (300 лв/ дка), към цената на земята поПриложение № 1(от Наредбата за оценка) се добавя разликата С-3000. Средната местна цена С се определя по статистически данни като средна за територията на общината по местоположението на обекта на планиране. Дървостоят се оценява по таблица за разпределение на запаса по дървесни видове и класове на възраст посредством паричните таблици в приложение № 21 на наредбата за оценка, по формулата: , където W е стойността в лв на насажденията от даден дървесен вид и клас на възраст, T е табличната стойност в лв/ха за съответните дървесен вид и клас на възраст, v е запасът по таблица 75 за съответните дървесен вид и клас на възраст, N е съответният нормален запас в лв/ха по растежните таблици за ІІІ бонитет. Табличната стойност Т се отчита от таблицата на дървесния вид вПриложение № 21от наредбата за оценка. При това бонитетът се приема за ІІІ, възрастта отговаря на средата на класа на възраст, а извозното разстояние се определя като средно за горскостопанската единица. Прецизна оценка По искане на възложителя, залегнало в заданието, се прави прецизна оценка по подотдели по наредбата за оценка. При прецизна оценка всеки подотдел се оценява поотделно и резултатите се сумират. Земята се оценява по реда начл. 7 ал. 1 и 2на наредбата за оценка, посредствомПриложение № 1на същата наредба. Когато средната местна цена на селскостопанските имоти С е по-висока от 3000 лв/ха (300 лв/дка), към цената на земята почл. 7се добавя разликата С-3000. Средната местна цена С се определя по статистически данни като средна за територията на общината по местоположението на обекта на планиране. Дървостоят се оценява по реда начл. 8до19на наредбата за оценка. По искане на възложителя, залегнало в задането, дървостоят може да се оцени по паричните таблици поПриложение № 21на наредбата за оценка. Стойността на дървостоя е сума от стойността на елементите на основното насаждение. В такъв случай стойността на 1 хектар за всеки елемент гора се отчита от таблицата и се редуцира по участие и пълнота.

Приложение № 23 къмчл. 82 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКОЛОГО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЕФЕКТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНИРАНИТЕ ГОРСКОСТОПАНСКИ МЕРОПРИЯТИЯ Екологическият ефектот планираните дейности се изразява в поддържането и подобряването на функциите на горите. Икономическа ефективносте постигането на целите при оптимално съотношение между разходи и стопански резултати. Принципът на икономическата ефективност се спазва при всички мероприятия, в това число екологически и ландшафтни. Еколого-икономически ефект Оценката на ефекта от изпълнението на предвидените при горскостопанското планиране мероприятия се извършва чрез система от критерии и показатели, които характеризират състоянието на горските ресурси и тяхното устойчиво управление за обекта на планиране. По всеки критерий се съпоставя стойността на определен показател при два последователни горскостопански плана или програми. Показателите за оценка на лесовъдския и екологичен ефект са посочени в таблица №121, а тези за поддържане и подобряване на социално-икономическите функции - в таблица № 122. Определянето на стойностите на отделните показатели става въз основа на обобщени таксационни таблици, както и таблиците на досегашното стопанисване, икономическите условия, здравословното състояние, биологичното разнообразие, почвените условия, ерозията и планиране на горскостопанските мероприятия и ползването. Икономическа ефективност Критерий за икономическата ефективност са средногодишните стопански резултати в лв/ха, както за изтеклия период, така и на предстоящия. За целта се попълват таблиците №№ 26, 27, 28 и 29 отПриложение № 7. Приходите и разходите за изтеклия ревизионен период се определят по счетоводни данни на собственика или ползвателя на горската територия и се сравняват с данните на съпоставими горски и ловни стопанства и със средните за страната. Приходите и разходите, свързани с изпълнението на горскостопанския план или програма, се определят въз основа на планираните мероприятия в натура аналогично на годишните разчети, по цени към годината на изработване (финансово планиране). Финансовото планиране в горскостопанския план или програма има ориентировъчен характер, прави се съвместно от автора на плана и собственика или ползвателя на горските територии и служи за обосноваване на необходимите средства. Плановият средногодишен резултат се сравнява със средногодишния резултат от миналия планов период и със средното равнище по отчетността на държавните предприятия почл. 163 от Закона за горитеза държавните горски територии, и на приходите и разходите на горските и ловни стопанства, работещи при сходни условия. Ефективност на интензивното дървопроизводство Интензивно е дървопроизводството за промишлени нужди. То е известно още като интензивно горско стопанство по аналогия с интензивните горски култури. Интензивно е горското стопанство с турнуси до 30 години. Интензивно стопанство се води с бързорастящи видове на добри месторастения с цел висока печалба. То е допустимо при ниски изисквания по отношение на опазване на природата и биоразнообразието. В рамките на един обект на планиранет (ДГС, ДЛС, частен имот и др.) интензивно може да се стопанисва цялата територия на стопанството или само един или повече стопански класа. Ефективността може да се определя за минал или бъдещ период. Оценяваните решения трябва да са лесовъдски издържани по отношение на видовия състав, турнуса, начина на отглеждане и възобновяване и др. В неинтензивносто стопанство ефективността (доходността) на стопанството се определя по формулата разходи където BCR е съотношението приход-разход (benefit to cost ratio) Стопанството е печелившо, когато BCR>1. В резултат от проектираните мероприятия доходността се повишава, когато BCR за новия планов период е по-високо от BCR за стария планов период. В интензивното стопанство ефективността може да се оценява чрез критерия net present value (чист осъвременен доход или печалба). За целта се строи график на приходите и разходите по години. Чистият осъвременен доход (NPV) се определя по формулата къдетоCt- чист доход през годината t,n- икономически живот на проекта,i- лихвен (сконтов) процент. Сконтовите проценти се задават от инвеститора като нормативен минимален процент на възвръщаемост на капиталите. Когато се работи с нает капитал, сконтовият процент е най-малко равен на лихвите по кредитите. В държавните гори се работи със сконтов процент 5%, доколкото заданието не уточнява друго. Инвестицията е оправдана, ако чистият осъвременен доход е положително число. От две инвестиции с близък ефект в натура се предпочита тази, която дава по-висок доход. Ефективност на капиталното строителство По задание на възложителя към плана може да се приложи предварителна оценка на ефективността на капиталното строителство - на пътното строителство, мелиорациите на терена, транспортните и др. съоръжения. Такава оценка може да се възлага при определяне на ползуването в затворени басейни и др. Ефективността (или рентабилността)rна капиталното строителство и придобиването на основни средства се определя по "инженерния метод", т.е. по формулата къдетоeе средногодишният ефект от инвестицията,cе размерът на инвестицията, аnе очакваният стопански живот (амортизационният срок) на инвестицията. Ефективността се измерва в проценти или в стотинки на вложен лев, т.е. 10% отговаря на 10 ст/лв. Когато стопанският живот е неограничен, се прилага формулата Инвестицията е оправдана, ако ефективността е положително число,r>0. От две инвестиции с близък ефект в натура се предпочита тази, която дава по-висока ефективност. При инвестиции в строителство и техника е желателна ефективност 5-10%. Средногодишният ефектeе увеличението на чистия доход в резултат от инвестицията, т.е. е = ч.доходСЛЕД ИНВЕСТИЦИЯТА- ч.доходПРЕДИ ИНВЕСТИЦИЯТА. Чист доход са приходите, намалени с необходимите разходи. Когато приходите и разходите не са постоянни, те се осредняват за периода на икономически живот на инвестицията. Когато инвестицията не носи преки приходи, средногодишният ефект се измерва с намалението на разходите е = разходПРЕДИ ИНВЕСТИЦИЯТА- разходСЛЕД ИНВЕСТИЦИЯТА. Срок на откупуване е величината Срокът за откупуване е мярка за стопанския риск. За намаляване на стопанския риск е желателно срокът за откупуване да е в рамките на ревизионния период.

Приложение № 24 къмчл. 82 *Забележка: Защитно-водоохранния клас на отделното насаждение се установява като средноаритметична величина от трите оценки, а за отделите и за общата площ на защитните гори, като среднопретеглена величина. Това се отнася и за изчисляване на рекреационната ценност, съгласно показателите, приведени в следващата таблица. *Забележка: Степента на устойчивост на насажденията се определя по следните признаци и условия: Първа степен: Насажденията са здрави с добър растеж и развитие. Здравите дървета са повече от 90%. Почвата е рохка, почвената покривка - типична за месторастенето и добре запазена. Втора степен: Общо добро състояние на насажденията, процента на повредените дървета не повече от 20-30%. Необходими са оздравителни мероприятия от лесовъдски характер (сечи), охрана и защита на горите. Трета степен. Насаждения с явно изразени признаци на забавен растеж и развитие. Повредените дървета са 30-50%. Подлеса и почвената покривка в незадоволително състояние. Необходими са срочни оздравителни мероприятия (санитарни сечи), комплекс от мероприятия по охрана и защита на горите и усилен санитарен контрол. Четвърта степен. Главно застарели насаждения с рязко изразени признаци на забавен растеж и развитие и начален период на загиване на дървостоя. Болните дървета 50-70%. Подраст и подлес обикновено липсва. Необходими са лесовъзстановителни сечи или реконструкции. Пета степен. Насажденията са масово повредени от биотични и абиотични фактори. Болните дървета са повече от 75%. Представляват източници на зараза за съседните насаждения. Необходимо е срочно провеждане на санитарни сечи, изгаряне на отпадъците при сечта, евентуално химическо третиране на почвата и изкуствено залесяване.

Приложение № 25 къмчл. 87, ал. 1 ПРЕДЛОЖЕНИЕ за представяне, разглеждане и приемане на обособените стопански класове, турнусите на сеч и размера на годишното ползване от възобновителни сечи С предложението се представя информация за формираните при извършената инвентаризация стопански класове (производствени групи). Аргументирано се представят производствените, стопанските и специални цели, формираните стопански класове съобразно функционалната принадлежност на горите, които са залегнали в горскостопанския план. За всеки стопански клас (производствена група) се предлагат цел на стопанство и турнус на сеч. При изработване на горскостопански планове във високостъблените гори се предлагат и възприетите оптимални норми на ползване от възобновителни сечи. Предложението дава възможност за запознаване с тези важни организационни решения и на тази основа след обсъждане в експертен съвет на Изпълнителна агенция по горите, да се вземат оптимални решения за стопанисване на насажденията. Приетите решения в тази насока представляват база за изпълнение на същинската планова дейност при изработване на горскостопанските планове. Предложението се структурира в следните основни точки: 1.Характеристика на горските територии. 2.Стопански класове (производствени групи) и вид на горите със защитни и специални функции от тях. 3.Средногодишни норми на ползване от възобновителни сечи във високостъблени гори (оптимално сечище) при изработване на горскостопанските планове. 4.Ползване от възобновителни сечи в останалите гори. Всяка от тези точки трябва да включва следното съдържание (като информация, анализ и обосновка и като предлагани решения):

1. Характеристика на горските територии

1.1. Площ на горските територии на обекта на планиране по предходния горскостопански план, разпределена по вид на земите: 1.2.Разпределение на площта на горските територии по основни функции по предходния горскостопански план. 1.3.Актуално разпределение на площта по вид на земите. 1.4.Актуално разпределение на площта на горските територии по основни функции. 1.5.Изменения (намаление и увеличение) на площта на горските територии спрямо досега действащия горскостопански план, както по отношение на вида на земите, така и промени в тяхното функционално предназначение. Всички промени се документират със съответни заповеди и протоколни решения. 1.6.Разпределение на залесената площ и дървесния запас (с клони) на обекта на планиране по класове на възраст спрямо предходния горскостопански план. Данните се представят таблично (хa, м3, %) и се анализират причините за настъпилите промени (разлики±). 2.Стопански класове (производствени групи) и вид на горите със защитни и специални функции 2.1.В обобщена таблица се представят наименованията, турнусите и площите на стопанските класове (производствени групи) и видовете гори със защитни и специални функции от тях. Тази информация е основа за сравнение на предишната и сегашната организация на дейностите по стопанисване горите, както и за обосновка на новите стопанско-организационни решения за обекта на планиране. 2.2.Последователно се представят обособените стопанските класове (производствени групи). Кратката информация за всяка от тях включва: -насаждения/култури, от които са обособени съответните стопански класове (производствени групи) - видов състав, произход, бонитет; -среден бонитет; -стопанска, специална или защитна цел (функция); -цел на производство и турнус на сеч (на стопанството); -в табличен вид се представя разпределението на залесената площ по групи месторастения, видове насаждения и бонитети; -обобщена таблица за разпределението на залесената площ, дървесния запас и общия среден прираст по класове и подкласове на възраст. 2.3.Горите със защитни и специални функции се представят като част от стопанските класове (производствени групи) и се показва разпределението на площта им (хa, м3), общо и отделно по стопански класове (производствени групи). 2.4.В табличен вид се представя разпределението на залесената площ по функционални групи гори, съгласно категоризирането им на база извършената инвентаризация. 2.5.Представя се таблица за разпределение на общата площ за всички функции, в т.ч за всяка една по отделно с цялата им площ. 3.Средногодишни норми на ползване от възобновителни сечи във високостъблените гори (оптимално сечище). 3.1.Представят се аргументирани предложения за нормата (размера) на ползването от възобновителни сечи по стопанските класове (производствени групи) във високостъблените гори, вкл. в горите със защитни и специални функции. Предлаганите норми (възприето сечище) се обосновават въз основа на задълбочен анализ по насаждения в зависимост от: възрастовата структура, зрялост съобразно турнуса на сеч, функционална принадлежност и разпределението им по склопеност и степен на възобновяване. 3.2.Представя се таблица (образец приложение № 20) за изчисляване размера на средногодишното ползване от възобновителни сечи като варианти на формулните методи и се указва избраното (възприетото) оптимално сечище. В таблицата се представят всички необходими данни, при които са извършени разчетите (турнус, залесена площ, площ на зрели и презрели насаждения, площ на дозряващите насаждения и площта на насажденията от най-възрастния клас на средновъзрастните насаждения, запас на зрелите и презрелите насаждения на базата, на който се изчислява средния експлоатационен запас - м3/хa). 3.3.Обобщава се средногодишната норма на ползването от възобновителни сечи от всички стопански класове (производствени групи), в т.ч. и на горите със защитни и специални функции. 4.Представя се размера на годишното ползване от възобновителни сечи от останалите гори по стопански класове (производствени групи) като сбор от проектираните в тях сечи по състояние, въз основа на анализ по насаждения в зависимост от: възрастовата структура, зрялост съобразно турнуса на сеч, функционална принадлежност и разпределението им по склопеност и степен на възобновяване. 5.В табличен вид се представя сравнение на проектираното годишно ползване от възобновителни сечи (без клони), сравнено с предвиденото такова в предходния горскостопански план. На тази основа се прави анализ и обобщение на решенията на горскостопанския план по отношение на ползването от възобновителни сечи през новото десетилетие в обекта на планиране. 6.Представя се в табличен вид процент на добивите категории дървесина по видове сечи, вид гори и дървесни видове.

Приложение № 26 къмчл. 91, ал. 1 СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОРСКОСТОПАНСКИ ПЛАН Част I Обяснителна записка. УВОД Описват се накратко дейностите, които се изпълняват при изработване на горскостопанския план, както и тяхната последователност. Глава първа ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ, ТИПОВЕ МЕСТОРАСТЕНИЯ И ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ

1. Име и местонахождение на горскостопанската единица

Посочва се в коя част на България попада горскостопанската единица, географски район, планина, наименования на по-важните местности, в коя административна област се намира горскостопанската единица, община, кметства и населени места, кратко описание на инфраструктурата, административна принадлежност - района на държавно предприятие по чл. 163 от закона за горите, съответното териториално поделение - държавно горско или ловно стопанство, регионална дирекция по горите, кадастрална карта и кадастралните регистри и/или карта на възстановената собственост

1. Физико-географска характеристика

а)географско положение:прави се описание в коя част (планина, склонове и пр.) се намира горскостопанската единица, каква фигура образува и средните й размери. б) релеф:особености, най-голяма, най-малка и средна надморска височина, характерни хребети, низини, плата и пр. Таблица - характеристика на релефа по надморски височини, наклон, изложение (таблици №№ 1, 2 и 3 отПриложение № 5). Значение на релефа за формирането на различните типове месторастения. в) хидроложки условия:по-главни водни течения, характер на хидрографската мрежа, леглата и бреговете на реките, дебита им, наличие на естествени и изкуствени водоеми, и пр., подпочвени води.

1. Геоложки строеж и петрографски състав

Кратки сведения за геологията на горскостопанската единица. Петрографският състав се описва въз основа на приложената петрографска карта в мащаб, определен със заданието. Основни почвообразуващи скали, разположение, степен на изветряване

1. Климатични условия

Кратко описание на климатичното райониране и на съответните климатични райони. Анализ на отделните климатични елементи: температурен режим, валежен режим, индекс на сухотата, снеговалежи, влажност на въздуха, засушливост. Продължителност на вегетационния период. Климатични екстреми. Преобладаващи и вредни ветрове. Данните се вземат от метеорологични справочници, от книгата "Климатични райони на България и техният климат" от Събев и Станев, "Горскорастително райониране" от Боян Захариев и други източници и се онагледяват с таблици и карти (таблици № 4 и № 5 отПриложение № 5). Изводите се свързват с топологията на горските месторастения

1. Почва

Описват се срещаните видове/типове, подтипове, механичния състав, физическите свойства и пр. Прилага се почвена карта в мащаб, определен със заданието, аргументирана с резултатите от заложените почвени профили (през различни периоди на инвентаризация ) и анализи. Дават се таблици и диаграми за изясняване на почвената характеристика. Прилага се таблица за разпределение на площта по дълбочина на почвата (таблици № 6 и № 7 отПриложение № 5). Описва се богатството на почвите (таблица № 8 отприложение № 5). Ерозия.Описват се ерозионните процеси върху територията на горскостопанската единица, където и доколкото ги има. Класифицират се по особености и по вредност, и отражението им върху топологичната характеристика. Анализира се изпълнението и ефекта на изградените противоерозионни съоръжения в миналото.

1. Растителност

Характеристика по горскорастителни райони и растителни формации: съставът на горите, обемът, вертикална зоналност на горската растителност и разпределението й по формации, срещани в горскостопанската единица, видове дървета и храсти. Дава се информация за разпределение на площта на инвентаризираната територия по видове гори. Въз основа на данните за произход на горите се прави анализ за степента на естественост на растителността.

1. Типове месторастения

Метод за проучване - класификационна схема и инструкцията за определянето им. Описание на установените типове месторастения и техния лесорастителен район. Наименование и сигнатура. Установените в горскостопанската единица типове месторастения се дават в таблична форма по площ и по горскорастителни подпояси и пояси. Кратки характеристики за всяко месторастене поотделно. В характеристиката се посочва площното му разпространение, почвата, основната скала, наличната горска растителност и нейната продуктивност, видовете, подходящи за месторастенето с неговата потенциална продуктивност (таблица № 9 отПриложение № 5). Данните от точки 2-7 се получават от извършената инвентаризация на горската териториална единица, в която се намира горскостопанската единица, обект на планиране.

1. Очакван технико-икономически ефект

Възприет метод - условен общ среден зрелостен прираст. Използвани опитни таблици - размер на сегашния условен общ среден зрелостен прираст при оптималния бъдещ състав на гората (таблица № 10 отприложение № 5). Изводи. Сравнение между площите при сегашния дървесен състав и дървесните видове, подходящи за месторастенето (таблица № 11 отПриложение № 5). Приложения

1. Карти на типовете месторастения в М 1:25 000.

Глава втора ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

1. Роля и значение на горите на горскостопанската единица за икономиката на общината и областта.

а) Ползватели на дървесина(дърводобивни и дървопреработващи, местни и регионални предприятия и др.). Годишна потребност и добив на дървесина, приход и разход на горскостопанската единица. б) Транспортни и експлоатационни условияв района на горскостопанската единица - пътна мрежа (съществуваща, реконструкция, разширение). Описание на временно недостъпните басейни (горска територия, до която няма изграден горски автомобилен път). Достъпност на горите за ползване и провеждане на горскостопанските мероприятия, опазване и други дейности. в) Недървесни горски продукти.Паша, сенокос, лиственици, добив на семена, събиране на билки, гъби, плодове и др. г) Други полезни функции на горите.Защитни и специални. Добиване на смола, лов, риболов и други. Глава трета ДОСЕГАШНО СТОПАНИСВАНЕ I. СЕЧИ А. Възобновителни сечи а) Сравнение по площ и запас на предвидените и проведени възобновителни сечи по вид и фаза на сечта, интензивност и размер на ползването. Сравнението да се направи по видове гори (по вид на сечта), общо за изпълнението до годината, предхождаща изработването на плана и отделно само за насажденията, в които е предвидена и проведена сеч. б) Спазвани ли са съответните нормативни документи, отнасящи се до провеждането на възобновителни сечи. Причини за отклоненията. в) Сечта провеждана ли е върху цялата площ на насажденията или само в по-достъпните или възобновени части. г) При комплектуване на лесфонда подбирани ли са насажденията от всички стопански класове, басейни и участъци и по неотложност. д) Отражение на проведените сечи върху хода на естественото възобновяване. Б. Отгледни сечи а) Да се направи сравнение по площ, запас и интензивност на предвидените и извършени отгледни сечи по вид на сечта (осветление, прочистки, прореждания, пробирки, линейноселекционна). Сравнението се прави общо за стопанството и по вид на горите. б) Спазвани ли са нормативните документи (наредбата почл. 101, ал. 3 от Закона за горитеи др.), отнасящи се до провеждането на отгледните сечи. в) Подобрени ли са видовият състав и състоянието на дървостоите в резултат от проведените отгледни сечи. В. Санитарни сечи и сечи за оформяне котли за залесяване а) Да се направи сравнение по площ и по запас на предвидените и изпълнени санитарни сечи и сечи за оформяне котли за залесяване. Резултатите от проведените санитарни сечи. Г.Други сечи(в т.ч. технически, селекционни и др.) II. ПОЛЗВАНЕ НА ДЪРВЕСИНА ОБЩО И ПО КАТЕГОРИИ ДЪРВЕСИНА а) Общ размер на ползването стояща маса, сравнен с предвиденото (таблица № 31 отПриложение № 18). б) Разпределение на ползването от стояща маса, сравнено с предвиденото по горскостопански план. в) Обем на годишното ползване по категории дървесина, сравнен с предвиденото. Сравнението да се направи по вид на сечта (възобновителна и отгледна). III. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И ЗАЛЕСЯВАНЕ А. Възобновяване а) Сравнение по площ на предвидените и изпълнени мероприятия за подпомагане на естественото възобновяване на сечнозрелите насаждения - разрохкване, сеене на семена, садене на фиданки и др. Б. Залесяване а) Сравнение по площ на предвидените и изпълнени залесявания по насоки на залесяването и по дървесни видове (таблица № 33) и отделно за подотделите, в които е предвидено по горскостопански план и извършено залесяване (таблица № 34). б) Спазвани ли са препоръките за залесяване, броя и сезона на отглежданията и др. в) Съотношение на иглолистните към широколистните при залесяванията общо и за проверените насаждения. г) Преценка за състоянието на горските култури. д) Изпълнение на предвидените за създаване интензивни промишлени култури, за тополовото стопанство и др. В. Почвоподготовка а) Сравнение по площ на предвидената и изпълнена почвоподготовка. б) Съотношение на механизираната и ръчната почвоподготовка. IV. СМОЛОДОБИВ а) Сравнение по площ и количество на добитата смола в килограми спрямо предвижданията на плана - общо и по участъци. Добивът на смола реализиран ли е от предвидените в плана насаждения. Отклонения, подотдели и обща площ. Има ли случаи на изсечени дървостои, в които по план се предвижда само засмоляване, или в които добивът на смола не е бил завършен. V. СТРОИТЕЛСТВО НА СГРАДИ И ПЪТИЩА а) Построени и ремонтирани през периода сгради по брой, вид и предназначение в сравнение с предвижданията на горскостопанския план. б) Построени и ремонтирани през периода пътища и други транспортни съоръжения в сравнение с предвижданията на горскостопанския план. VI. ДОБИВ НА НЕДЪРВЕСНИ ГОРСКИ ПРОДУКТИ а) Посочват се вида и количествените стойности на добитите недървесни горски продукти през десетилетието по години. б) Повреди на културите и насажденията от домашни животни и дивеч. VII. МЕРКИ И МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ ОТ ПОЖАРИ а) Проведени противопожарни мероприятия по горскостопански план, като извадка от планираните мерки и мероприятия за опазване на горските територии от пожари при извършване на инвентаризацията на горските територии - минерализовани ивици, противопожарни пояси, противопожарни пунктове и др. VІІІ. Опазване на горите -в табличен вид се дават отчетени нарушения, пожари, административни нарушения, издадени актове. На база предвидените и изпълнени мероприятия и извършените проучвателни и проектни работи се прави подробен анализ за ефективността от предвидените и изпълнени видове сечи и други дейности, отражението им върху продуктивността на насаждението, сортиментния му строеж, здравословното състояние, възобновяване и други, както и причините за констатирани негативни резултати (ако има такива). Този анализ следва да послужи като основа за предвижданията на новите лесовъдски мероприятия за следващия ревизионен период. VІІІ. Отчет и регистри, свързани с изпълнението на горскостопанския план а) Отразени ли са в баланса на горските територии, регистъра на горските територии, горскостопанската карта и др. промените в площта на горите и в категорията на горите: включени бивши земеделски територии към горските територии, горски територии с променено предназначение, учредени ограничени вещни права върху горски територии, извършени прекатегоризации и други промени в горските територии (нови гори със защитни и специални функции). б) Отразени ли са както се изисква извършените сечи в регистъра за добивите. в) Отразени ли са извършените залесявания по насоки, дървесни видове, агротехника и др. в книгата за културите. г) Правени ли са в таксационните описания записвания по отношение на извършените сечи по вид, общ размер на ползването и сортименти и на извършените залесявания по насоки дървесни видове и агротехника. Глава четвърта ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

1. Обща площна горскостопанската единица и разпределението по категории според основните им функции.

а) Разпределение на общата площ на горскостопанската единица по вид на земите (таблица № 63 отПриложение № 9). б) Характеристика на горските територии, подлежащи на залесяване и на недървопроизводителните горски територии. в) Настъпили промени в общата площ от изработването на предишния горскостопански план и причини за това. г) Разпределение на общата и залесената площ и общия дървесен запас по категории гори според функциите им и основание за това (цитират се документи за категориите гори, извадка от протокола за категоризирането на горските територии на горскостопанската единица). Прилага се и таблица № 64 отПриложение № 9. д) Прави се кратко описание на защитените територии в пълния им обхват. е) За защитените зони от НАТУРА 2000, които попадат на територията на горскостопанската единица, се представя разпределение на залесената площ и запаса на насажденията по типове горски природни местообитания отПриложение № 1 на ЗБР, резултатите от анализа на благоприятното им природозащитно състояние (БПС) и общи и специфични мерки за постигане или поддържане на БПС.

1. Таксационна характеристика на насажденията

Прави се по стопански класове (стопански групи) и общо за горскостопанската единица. Разпределение на залесените площи и общия дървесен запас по типове месторастения в границите на отделни стопански класове. Дава се в текста на записката (таблица № 65 отПриложение № 9). За всеки стопански клас и вид гори се изготвят и дават в приложенията следните таблици за таксационни характеристики: а) За разпределение на залесената площ, общия дървесен запас и средния дървесен прираст по класове (с подкласове) на възраст (таблица № 68 отПриложение № 9). б) За разпределение на залесената площ по дървесни видове и по класове на възраст (таблица № 69 отПриложение № 9). в) За разпределение на залесената площ по класове на възраст и бонитети (таблица № 71 отПриложение № 9). г) За разпределение на дървесния запас по класове на възраст и бонитети (таблица № 72 отПриложение № 10). д) За разпределение на общия дървесен запас по дървесни видове, клас на възраст и бонитети (таблица № 73 отПриложение № 9). е) За разпределение на залесената площ по класове на възраст и пълноти (таблица № 74.1 отПриложение № 10). ж) За разпределение на залесената площ по класове на възраст и по степени на дебелина (таблица № 74.2 отПриложение № 10). з) За разпределение на дървесния запас по дървесни видове и класове на възраст (таблица № 75 отПриложение № 10). Прави се сравнение в таблична форма на залесената площ и общия дървесен запас по класове на възраст, по видове гори и общо за гората при предишното и сегашното планиране (таблица № 66 и № 67 отПриложение № 10). е) Дават се изчислените средни таксационни показатели общо за цялата горскостопанската единица: състав по дървесни видове в проценти, средна възраст в години, среден бонитет до един десетичен знак, средна пълнота до два десетични знака, среден запас на 1 хa. За онагледяване се дават следните диаграми: Разпределението на залесената площ по стопански класове и по видове гори се дава в кръгови диаграми. Разпределението на залесената площ и общия дървесен запас на високостъблените гори по класове на възраст се дава в диаграма с правоъгълници. При наличие на високостъблените гори и издънкови гори за превръщане във високостъблени се съставя отделна диаграма. Разпределението на залесената площ и общия дървесен запас по дървесни видове общо за горскостопанската единица се дава в кръгови диаграми. Със заданието за проектиране за изработване на горскостопанския план може да се възложи да се направи и характеристика на отделни групи/категории горски територии. Глава пета ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТОПАНСТВОТО

1. Направление на стопанството

Цел на стопанисването е според категориите горски територии и областния план за развитието им.

1. Разделяне горскостопанската единица на участъци

а) Брой на участъците, названия, площи, мотиви за образуването им, седалища са съгласно приетите при инвентаризацията. Промени се допускат със заданието за изработване на горскостопанския план. б) Описват се граници на участъците и териториалното разположение на горите в тях, отдели.

1. Стопански класове

а) Видове и брой стопански класове (стопански групи) в сравнение с предишния горскостопански план. б) Основания за отделяне на всеки стопански клас (стопанска група) с оглед на изискванията на наредбата и на данните от таксационната характеристика. В обяснителната записка се дава кратка характеристика на всеки стопански клас въз основа на изводите от горните таблици (средните таксационни данни и други особености). След характеристиката на горите, включени в стопанските класове към горите със стопански функции, се прави характеристика и на категориите гори със защитни специални функции по видове гори (таблици №№ 76-85 отПриложение № 10).

1. Турнуси на сеч

Турнусът се определя по стопански класове (стопански групи), като за целта се използват: а) Главната цел на производството на отделните дървесни видове при дадените природни и икономически условия; б) Изучаванията за техническата зрелост; в) Възрастта на количествената, защитната и други специални зрелости; Посочват се основанията за използване на съответната зрелост (техническа, защитна и др.). Съпоставя се определения турнус с турнуса от предишния горскостопански план.

1. Видове гори

За всеки вид гори се прави кратка характеристика на установените средни таблични показатели. Прави се кратък анализ на причните довели до изменение на показателите и се отчита в каква степен са в резултат на естествени процеси и в каква от извършената стопанска дейност. Глава шеста ПЛАНИРАНИ МЕРОПРИЯТИЯ

1. Сечи

а) Възобновителни сечи.Описват се по видове гори и стопански класове в зависимост от особеностите на насажденията и възприетите насоки за стопанисване съгласноприложение № 5. Посочват се лесовъдски и други съображения за това. Посочват се продължителността на възобновителния период и други особености,. б) Отгледни сечи.Описват се особеностите им за отделните видове гори и насаждения. в) Сечи за трансформация.Описват се целта на планираната трансформация и особенностите им за отделните видове гори . г) Технически сечи д) Други сечи

1. Определяне на нормата на ползването на дървесина от възобновителни сечи във високостъблени гори.

За всеки стопански клас ползването на дървесина се изчислява по площ и по маса по различните формулни методи. Данните се поместват в таблица (таблица № 86 отПриложение № 20). Преценяват се евентуалните резултати от различните видове ползвания и се възприема със съответната мотивировка най-изгодното ползване за горскостопанската единица на база на разпределението по класове на възраст в перспектива.

1. Определяне на нормата на ползването на дървесина от възобновителни сечи в издънкови гори за превръщане във високостъблени, нискостъблените и тополовите гори, и при отгледни сечи

Нормата на ползването от възобновителни сечи в издънкови гори за превръщане във високостъблени, нискостъблените и тополовите гори, както и при отгледните сечи от всички видове гори, се определя сумарно на база състоянието и строежа на насажденията и процента на ползването.

1. Общ размер на ползваната дървесина

Дава се площта и запаса за отсичане общо за горскостопанската единица по видове сечи и по стопански класове (таблица № 88 отПриложение № 29).

1. Добиви общо и по категории дървесина от лесосечния фонд

Дават се общо за горскостопанската единица по вид на сечта и по дървесни видове: а) От възобновителна сеч б) От отгледни сечи - по видове сечи в) От санитарни сечи г) Други сечи д) От сечи за оформяне на котли за залесяване в изредени млади и средновъзрастни насаждения (да се види в наредбата за залесяване) Общо за горскостопанската единица (таблица № 90 отПриложение № 29)

1. Възобновяване и залесяване

а) Мероприятия за естествено възобновяване на насажденията, които се предвиждат за възобновителна сеч през десетилетието. б) Мероприятия за залесяване в зрели насаждения, предвидени за възобновителна сеч и др. в) Залесяване в млади и средновъзрастни насаждения г) Залесяване за създаване на двуетажни насаждения д) Попълване на култури е) Залесяване на голи площи ж) Обосновка на избраните за залесяване дървесни видове, начин за обработване на почвата, методи на залесяване и гъстота на културите з) Отглеждане на културите и) Указание за начините и метода за добиване и производство на необходимия посевен и посадъчен материал; елитни семенни дървета и семенни бази, разсадници.

1. Здравословно състояние на гората

Информация за здравословното състояние на насажденията, вид и степен на повреди, засегнати площи, посочени в табличен вид.

1. Добив на недървесни горски продукти и услуги

а) Паша - описват се подотделите забранени за паша по участъци и землища на населени места. б) Косене на трева за сено. В кои местности и подотдели се разрешава; върху каква площ средногодишно; среден годишен добив на сено. в) Смолодобив. Дават се подробни обяснения за проектирането, попълва се формуляр по образец. г) Добив на кори. Дават се подробни обяснения за проектирането. д) Добив на пънна борина. Дават се подробни обяснения за проектирането. е) Добив на смрадлика. ж) Добив на билки и горски плодове. з) Други недървесни горски продукти и услуги. Влияние на добива на недървесни горски продукти и услугите за развитието на горскостопанската единица. 8.Строителство на сгради и пътища а) Предвидените за строителство през предстоящия десетгодишен период сгради. Брой, вид, предназначение и разпределението им по територията на горскостопанската единица и обосновка за необходимостта им. Попълва се формуляр по образец. б) Строителство на пътища, телефонни линии и пр. и обосновка за необходимостта им. Попълва се формуляр по образец. При поискване от собственика се прилага една план-схема за перспективното развитие на пътната мрежа в горскостопанската единица. в) Стойност на проектираното строителство по окрупнени показатели.

1. Дейности по опазване на горските територии от пожари

а) Разпределение площта на горскостопанската единица по класове и подкласове на пожарна опасност. Попълва се формуляр по образец. б) Проект за противопожарна охрана в) Техническа оценка на набелязаните мероприятия и ефективност.

1. Обем на проектираните лесокултурни мероприятия и мероприятия за защита от ерозия

Изчислява се обемът на отделните видове лесокултурни и технически мероприятия по окрупнени показатели.

1. Общи бележки

Описва се екипът изработил горскостопанския план, ползвана литература и нормативна уредба, ползвана изходна база данни, таблици, лицензирани софтуерни продукти, използвана техника и други. Задължително се подписва и подпечатва от изпълнителя. ЧАСТ II Таксационни описания с работен проект 1.Таксационни описания - работен проект за сечите и залесяванията 2.Опис-ведомост за предвиденото строителство на пътища и сгради, борба срещу ерозията, мерки и мероприятия за опазване на горските територии от пожари и др. (таблица .... карнет....) (форми 11, 12 и 13 отприложение № 29) ЧАСТ III Горскостопански карти и различни приложения

1. Протоколи - от съвещания и експертни съвети, протокол за категоризация съгласночл. 5 от Закона за горите, протокол за определяне на базови източници и др.
2. Таблици за обща характеристика на горските територии (площ, запас, ползване и др.)
3. Таблица за таксационна характеристика по стопански класове и групи гори
4. Списъци: на горските територии по землища; на несъответствията с КВС и кадастралната карта; на основните дървесни видове; на насаждения, чиито запас е определен по математико-статистическите методи; на съкратените наименования на дървесни и храстови видове и обозначенията на повредите
5. Отчетни форми за баланса на горските територии (ГФ) от № 1 до № 7 (Приложение № 11)
6. Опис на проекти с отношение към територията, обект на горскостопанския план, чийто срок на дейност не е изтекъл
7. Други (ведомости)- на постоянните пробни площи, на почвените профили, на предвиденото строителство на пътища и сгради, борба срещу ерозията, мерки и мероприятия за опазване на горските територии от пожари и др.
8. Сборни листове
9. Картен материал (опис на отделните видове карти и броят им)

Забележка:В случаите почл. 13, ал. 10 от Закона за горите, обяснителната записка се изработва общо с обяснителната записка за извършената инвентаризация, (в този случай текстовете са и в т.ч. за горските територии - държавна собственост).

Приложение № 27 къмчл. 104, ал. 2,чл. 112 І.ОбластДунавска хълмиста равнинасе разделя на пет подобласти:

1. Западно-Дунавска;
2. Средно-Дунавска;
3. Лудогорска;
4. Добруджанска;
5. Острови на р. Дунав с площ над 500 ха.

В Западно-Дунавската подобластглавен вид едър дивеч може да бъдат сърната, дивата свиня и еленът лопатар. ВСредно-Дунавската подобластглавен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони и еленът лопатар. ВЛудогорскатаподобластглавен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната - полски и горски екотип и муфлонът. ВДобруджанската подобластглавен вид едър дивеч може да бъде сърната, включително и полският екотип, а в някои ловностопански райони и благородният елен, еленът лопатар и муфлонът. Наостровите на р. Дунавс площ над 500 ха главен вид едър дивеч може да бъде дивата свиня. Във всички подобласти на област Дунавска хълмиста равнина главен вид дребен дивеч може да бъдат заекът, яребицата и фазанът. На големите острови на р. Дунав главен вид дребен дивеч може да бъде фазанът. ІІ.В областПредбалканглавен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородният елен и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът. В област Предбалкан съпътстващ вид дребен дивеч може да бъдат заекът, яребицата, а в някои ловностопански райони - фазанът и планинският кеклик. ІII.ОбластСтара планинасе разделя на три подобласти:

1. Западна Стара планина;
2. Средна Стара планина;
3. Източна Стара планина.

ВЗападнаСтара планинаглавен вид едър дивеч може да бъде благородният елен, сърната и дивата свиня. ВСредна Стара планинаглавен вид едър дивеч може да бъде благородният елен, сърната и дивата свиня. ВИзточна Стара планинаглавен вид едър дивеч може да бъде благородният елен, сърната и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът. Във всички подобласти на област Стара планина съпътстващ вид дребен дивеч може да бъде заекът. IV.ОбластЮгозападна Българиясе разделя на три подобласти:

1. Пограничните планински вериги по западната граница; 2. Високите полета на Средна Западна България;
2. Долните течения на Струма и Места.

ВПограничните планински веригипо западната граница главен вид едър дивеч може да бъдат дивата свиня и сърната. ВъвВисокитеполета на Средна Западна Българияглавен вид едър дивеч може да бъде дивата свиня, а в някои ловностопански райони - сърната. ПоДолните течения на реките Струма и Местаглавен вид дребен дивеч може да бъде колхидският фазан в подходящите за него местообитания. V.ОбластСредна горасе разделя на две подобласти: 1. Ихтиманска Средна гора; 2. Сърнена Средна гора. ВИхтиманска Средна гораглавен вид едър дивеч могат да бъдат дивата свиня и сърната. ВСърнена Средна гораглавен вид едър дивеч могат да бъдат дивата свиня и сърната, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът. VІ.Рило-Родопскатаобласт се разделя на четири подобласти:

1. Витоша - Плана - Верила;
2. Рила и Пирин;
3. Западни Родопи;
4. Източни Родопи.

В подобластВитоша - Плана - Верилаглавен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а в някои ловностопански район - дивата свиня и сърната. В подобластРила и Пиринглавен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородния елен и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - дивата коза, алпийският козирог и глухарът. В подобластЗападни Родопиглавен вид едър дивеч може да бъдат сърната, дивата свиня и благородният елен, а в някои ловностопански райони - глухарът. В подобластИзточни Родопиглавен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната, дивата свиня, еленът лопатар, муфлонът и глухарът. Във всички подобласти на Рило-Родопската област главен вид дребен дивеч могат да бъдат заека и планинския кеклик. VІІ.ОбластТракийска низинаиПодбалкански полетасе разделя на три подобласти:

1. Тракийска;
2. Подбалканска;
3. Причерноморска.

В подобластТракийскаглавен вид едър дивеч в някои ловностопански райони може да бъде сърната, дивата свиня, благородния елен и еленът лопатар, а главен вид дребен дивеч - колхидският фазан, заекът и яребицата. В подобластПодбалканскаглавен вид едър дивеч е сърната, а главен вид дребен дивеч може да бъдат заекът и яребицата. В подобластПричерноморскаглавен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а главен вид дребен дивеч може да бъдат заек, колхидски фазан и яребица. VIIІ.ОбластЮгоизточнаБългария (Странджанско-Сакарска област)се разделя на три подобласти:

1. Странджа;
2. Сакар;
3. Горнотракийска.

В подобластСтранджаглавен вид едър дивеч могат да бъдат благородният елен, сърната, еленът лопатар и дивата свиня. В подобластСакарглавен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната, еленът лопатар и дивата свиня. ВГорнотракийскатаподобласт главен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар, а от дребния дивеч - колхидският фазан.

Приложение № 28 къмчл. 105, ал. 2 Методи за провеждане на таксацията на дивеча

1. Установяване на дивеча върху цялата площ

Това е най-точният метод, но е трудоемък и много скъп. Използва се главно при едрия дивеч, който се преброява по няколко начина. Ако има на разположение достатъчно хора, ловната площ може да се раздели на участъци и дивечът да се прогони последователно. Следи се един и същи дивеч да не се брои два пъти, затова посоката на гонките е към проверените вече участъци. Най-често пълното преброяване на едрия дивеч не се извършва на цялата площ, а само там, където е съсредоточен. Пролетната таксация се извършва по време, когато едрият дивеч все още е съсредоточен в зимните си местообитания. Те се установяват чрез предварително обхождане. Освен това, преди всяко преброяване се заличават пресните следи. След гонката, при повторното обхождане се следят следите, оставени върху снежната покривка, или мократа почва. По следите добрият познавач на дивеча може да установи не само количеството, но и неговия пол и приблизителна възраст. За да се избегне преброяването на едни и същи животни, дивечът който има пообширен район на движение (като дивата свиня), се преброява едновременно върху целия горски комплекс. Така се постига по-голяма точност и се избягва повторното му преброяване.

1. Установяване на дивеча върху част от площта

Прилага се за видове, които населяват сравнително равномерно цялата площ. Върху минимум 20 % от нея се залагат пробни площи, които да покрият разнообразието на терена в зависимост от начина на трайно ползване (работни земи, трайни насаждения, пасища и ливади). Последователно дивечът се преброява поотделно във всяка пробна площ, изчислява се запасът на отделния тип местообитание и пропорционално на площта му се пресмята запасът върху цялата площ. 3.Пробни площи с предварително определена площ. Използват се при хълмисти, пресечени терени, когато няма добра видимост. Самите пробни площи трябва да са най-малко 10 хa. Използват се естествени парцели по трайни теренни форми с определена площ от карта, или с правоъгълна форма, измерени с крачки. Гоначите се нареждат от едната страна, а преброителите - П-образно на останалите три страни така, че да могат да се виждат. Всеки брои дивечът, който е минал между него и колегата му от лявата страна.

1. Маршрутни пробни площи.

Това е основният метод за таксиране на дребен дивеч в равнинните и слабо хълмисти терени. Гоначите (от 4 - 5 до 10 - 12) се нареждат в линия, дълга 100 - 150 м, а ръководителят им застава в средата. Маршрутната ивица трябва да обхване цялото разнообразие на терена. Дължината й се измерва по карта, с транспортно средство, или с крачкомер. При движението ръководителят записва дивеча. Гоначите не трябва да бързат. С гоначите трябва да има и 1 - 2 кучета - птичари.

1. Пряко наблюдение на дивеча

Извършва се целогодишно от служителите по ловно стопанство от изградените чакала край хранилките, дивечовите ниви, сечища, ловни просеки, външната граница на гората с работните земи и др. При съпоставяне на данните от няколко наблюдателя за броя на наблюдаваните стада, половата и възрастовата им структура, рогата, здравословното състояние и някои характерни белези на индивидите, както реално отчитане на сезонната миграция, може да се очертае задоволителна преценка за общото количество на дивеча.

1. Прослушване на дивеча

По време на сватбуването по рева и брачните песни на мъжките се определя със задоволителна точност техния брой. Този метод се прилага у нас при елените, фазаните и глухара. Всеки рогач си избира място, където в продължение на цял месец реве (ако не бъде обезпокоен). Около него се събират кошутите, задържат се и младите рогачи. Привечер и рано сутрин се прослушват всички места и се отбелязва броят на сватбуващите мъжкари. По гласа им се определя приблизително и тяхната възраст. Неколкократните наблюдения дават добри резултати. Глухарите се преброяват най-лесно през април в токовищата. По едно и също време трябва да се посещават всички токовища в района. Чрез системни наблюдения могат да се получат данни и за кокошките, както и за младите петли - годинаци, които обикновено не пеят. В устроените фазанови ловища петлите могат да се преброят по крясъците, които издават през април - май. След това в един, или два квартала се прогонват всички птици като се преброят кокошките и младите петли - годинаци, които обикновено не пеят, за да се установи съотношението между половете.

1. Отчет на отстреляния дивеч

Прилага се най-често при хищниците в райони където се предават кожите или части от отстреляните животни. Удобен е за прилагане при дивата свиня, заека, фазана и др. При съпоставяне на отсрела за последните 3 години с коефициента на прираст може сравнително точно да се определи действителния запас. При отчет на отстрел до 10 % спрямо планирания за текущата година, се намаляват резултатите от таксацията на 50 % и съответно планираният отстрел за следващата година се ограничава.

1. Провеждане на есенна таксация

Есенната таксация се провежда през есента или зимата, с цел коригиране на плана за ползване под формата на контролна таксация, от която се съди дали планираният прираст е налице. Държавните горски стопанства (ДГС), държавните ловни стопанства (ДЛС), юридическите лица, които имат сключени договори за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци и ловните сдружения ежегодно до 31 март извършват таксиране на дивеча. Резултатите от извършената таксация в ловностопанските райони на ловните сдружения се представят за одобряване от държавното горско стопанство или от държавното ловно стопанство. Таксацията за ловностопанските райони почл. 11и по§ 69от Закона за лова и опазване на дивеча и в националните паркове се организира от лицата, които стопанисват дивеча в тях, и от лицата почл. 36, ал. 1от Закона за лова и опазване на дивеча. Резултатите от проведената таксация в тях се одобряват от ИАГ. До 15 октомври в ловностопанските райони на ловните сдружения, в които има одобрен план за ползване на заек, се провежда контролна есенна таксация. При изработването на плана за ползване, в случаите когато се установи явно несъответствие между последната извършена пролетна таксация на дивеча и условията на местообитанието, се извършва контролна таксация. Всички резултати от проведените таксации се нанасят в стандартни образци, и се предават за одобряване съответно на ДГС (ДЛС), РДГ и ИАГ. Стандартни образци за таксации и ползване на дивеча Всички резултати от проведените таксации, плановете за ползване и реалният отчет на отстрела се вписват ежегодно на местно и регионално ниво в стандартни образци и се представят на по-висша инстанция - РДГ; ИАГ. Образците се отнасят за държавните ловностопански райони и за предоставените ловностопански райони на ловни сдружения:

Приложение № 29 къмчл. 107, ал. 2,чл. 110, ал. 3,чл. 111, ал. 3,чл. 115, ал. 2,чл. 116, ал. 4 и 8 Бонитиране на местообитанията, определяне на допустимите запаси и коефициентите на прираст на едрия дивеч В зависимост от биологичните изисквания на различните видове дивеч към словията на средата, общата площ на ловностопанския район се разпределя на типове местообитания със съответен бонитет. Допустимите запаси зависят от бонитета на местообитанието и интензивността на ловностопанските мероприятия. Бонитирането на местообитанията на видове дивеч с локално разпространение се извършва съгласно опитните резултати от Лесотехническия университет, Института за гората и Изпълнителната агенция по горите, както и на базата на световните достижения на ловностопанската наука. За муфлона, дивата коза и глухара то се съобразява с таблицата, посочена в приложението. При паша на домашен добитък обхващаща над 50 % от площта, бонитетът на местообитанието се намалява с една степен. Благороден елен (Cervus Elaphus) При благородния елен подлежат на бонитиране местообитанията, в които има целогодишно благоприятни условия за стопанисването му. Бонитетът на местообитанията на благородния елен се определя въз основа на таблица № 1 Допустимите запаси на 100 ха площ за благородния елен се определят въз основа на таблица № 2. Допустимите запаси за благородния елен, определени въз основа на естествената производителност на местообитанията, се редуцират при наличие на залесявания върху поголеми площи или при наличие на интензивно земеделие в ловностопанския район. Елен лопатар (Dama dama) Бонитетът на местообитанията на елена лопатар се определя въз основа на таблица № 1. Допустимите запаси на 100 ха площ за елена лопатар се определят въз основа на таблица № 2. Сърна (Capreolus capreolus) Бонитетът на местообитанията на сърната се определя въз основа на таблици № 1 и № 3. Допустимите запаси на 100 ха площ за сърната се определят въз основа на таблица № 2. Дива свиня (Sus scrofa) Бонитирането на местообитанията на дивата свиня е едроплощно. Бонитетът на местообитанията на дивата свиня и допустимите запаси на 100 ха. площ се определят въз основа на таблица № 1 и таблица № 2. При определяне на допустимите запаси на дивата свиня се отчита интензивността на селското стопанство в ловностопанския район и предполагаемите щети, които видът нанася на земеделската продукция. В райони с основен селскостопански отрасъл - картофопроизводство, допустимият запас се намалява на 50%. Бонитиране на местообитанията, определяне на допустимите запаси и коефициентите на прираст на дребния дивеч Бонитиране на местообитанията за дребен дивеч се извършва във всички подходящи за обитаване от дадения вид ловностопански райони независимо дали са едродивечови или дребнодивечови. При ловностопански райони с еднообразни по характер местообитания, бонитирането се извършва обобщено за цялата площ на района. Производителността на дребнодивечовите местообитания се определя чрез оценка на основните екологични фактори, от които зависи разпространението и числеността на всеки вид дребен дивеч. Бонитирането на местообитанията на заека, яребицата и тракийския кеклик се извършва чрез количествено изразяване на стойностите на бонитетообразуващите фактори, а на фазана - чрез описание на типовете местообитания. Бонитетообразуващите фактори за всеки вид дребен дивеч са различен брой. Те условно са разделени на:

1. непроменливи фактори на средата - надморска височина, релеф, хидрографска мрежа, почви, климат;
2. относително непроменливи фактори, които могат да бъдат повлияни от стопанската дейност - горска растителност, убежища, селскостопански култури;
3. променливи фактори, които зависят изцяло от стопанската дейност - степен на механизация и химизация в селското стопанство, ловностопански мероприятия, палене на стърнища, паша на домашни животни, численост на хищниците.

По първите две групи фактори на ал. 1 всяко местообитание получава определен брой точки, в зависимост от стойността на фактора, като точките са повече за факторите, които са с по-голяма значимост. Въз основа на тях се определя бонитетът на местообитанието, което всъщност е потенциалната му производителност. Променливите фактори отразяват отрицателното въздействие на стопанската дейност върху качеството на местообитанията и тяхната производителност за дребния дивеч. За тях се получават отрицателни точки при бонитирането, които понижават бонитетната степен. Определеният чрез тях бонитет показва настоящата производителност на местообитанието. При отстраняване на негативните последствия от въздействието на отрицателно действащите фактори местообитанието не получава отрицателни точки и това води до повишаване на неговия бонитет. Оценката на настоящата производителност на местообитанието се извършва по всеки един от факторите по ал. 1, като бонитетът на местообитанието е общата сума от точките, получени при оценката на всички фактори съгласно съответните бонитетни таблици. Допустимите запаси за всеки вид дребен дивеч се определят в зависимост от бонитета на местообитанието и независимо от запасите на останалите видове дивеч в същия ловностопански район. Допустимите запаси за дребния дивеч определят възможното ползване на вида. Определените допустими запаси за даден вид дребен дивеч са минимални за съответния ловностопански район. Ловностопанските райони се бонитират поотделно за всеки вид дребен дивеч. В една и съща ловна площ може да има различни бонитети за различните видове дребен дивеч. Заек (Lepus еuropaeus) Местообитанията на заека за всички ловностопански райони са:

1. открити местообитания;
2. горски местообитания.

Бонитетът на местообитанията за заека се определя въз основа на бонитетните таблици №№ 6 и 7.. Бонитетът на ловностопанските райони с лесистост до 30% се определя въз основа на бонитетната таблица № 6 за открити местообитания. Бонитетът на ловностопанските райони, включени в границите на големи горски масиви, с лесистост над 90%, се определя въз основа на бонитетната таблица № 7 за горски местообитания. Ловностопанските райони с лесистост от 30 до 90% се разделят на няколко участъка с еднакъв характер на местообитанията и всеки от тях се бонитира по бонитетната таблица съответно за открити или горски местообитания. В зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането, бонитетът на откритите местообитания на заека е, както следва:

1. над 62 точки - I бонитет;
2. от 49 до 62 точки - II бонитет;
3. от 35 до 48 точки - III бонитет;
4. от 21 до 34 точки - IV бонитет;
5. под 21 точки - V бонитет.

В зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането, бонитетът на горските местообитания на заека е, както следва:

1. над 49 точки - I бонитет;
2. от 39 до 49 точки - II бонитет;
3. от 28 до 38 точки - III бонитет; 4. от 17 до 27 точки - IV бонитет;
4. под 17 точки - V бонитет.

Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст за заека по бонитети са определени въз основа на таблица № 2. Яребица (Perdix perdix) Бонитетът на местообитанията на яребицата се определя въз основа на бонитетна таблица № 8. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на яребицата е, както следва:

1. над 55 точки - I бонитет;
2. от 40 до 55 точки - II бонитет;
3. от 24 до 39 точки - III бонитет;
4. под 24 точки - IV бонитет.

Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст за яребицата по бонитети са определени въз основа на таблица № 2. Тракийски кеклик (Alectoris chukar) Местообитанията на тракийския кеклик се включват в три ловностопански области - Тракийска низина, Подбалкански полета, Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област) и Рило-Родопска област (Източнородопска подобласт). Бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик в ловностопанските области Тракийска низина, Подбалкански полета и Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област), се определя въз основа на бонитетна таблица № 9 Бонитетът на местообитанията на планинския кеклик в ловностопанските области Предбалкан, Старопланинска, Югозападна България, Средна гора и Рило-Родопска, се определя въз основа на бонитетна таблица № 10. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик е, както следва:

1. над 39 точки - I бонитет;
2. от 24 до 39 точки - II бонитет;
3. под 24 точки - III бонитет.

Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст за тракийския кеклик по бонитети са определени въз основа на таблица № 2. Фазан (Phаsianus colchicus)Местообитанията на фазана са: а) ФМ-1 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на богати и свежи почви; б) ФМ-2 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на бедни и сухи почви; в) ФМ-3 - дъбрави на свежи и богати почви; г) ФМ-4 - дъбрави на сухи и бедни почви; д) ФМ-5 - едновъзрастни дъбови гори; е) ФМ-6 - акациеви гори; ж) ФМ-7 - млади култури от черен бор; з) ФМ-8 - крайречни и околоводни. Екологичните характеристики на местообитанията на фазана по ал. 1 са посочени вПриложение № 29. Бонитират се всички площи, върху които има дървесна и храстова растителност. Включват се и групите от храстова и закелявяла растителност с площ над 1 дка, на разстояние не повече от 2 kм от основния горски комплекс. Не се бонитират следните местообитания: а) големите компактни горски комплекси с площ над 200 ха, ако не са устроени като фазанови ловища; б) изредените (ажурни) горски пояси без храстова растителност способни да пропускат 15 - 25% от въздушния поток и откритите пространства, на разстояние по-голямо от 2 kм от гора или трайни насаждения; в) всички местообитания с надморска височина над 700 м. Бонитетът на местообитанията на фазана се определя въз основа на таблица № 11. Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст по бонитети спрямо женските при фазана, са определени въз основа на таблица № 2. Особености при определяне на допустимите запаси в ловностопанските райони В държавните ловни стопанства допустимите запаси на дивеча могат да се завишат спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва:

1. за благородния елен - със стопански коефициент от 1.5 до 2;
2. за елена лопатар - със стопански коефициент от 1.5 до 2.5; 3. за сърната - със стопански коефициент от 1.5 до 2.

В райони където стопанисването на дивеч в допустим запас е в ущърб на основния селскостопански отрасъл и води до щети над 10 % се допуска стопанският коефициент на съответния вид да бъде снижен до 0.5. В дивечовъдните участъци се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици, а при възможности за по-ефективно стопанисване на дивеча, се допуска запасите да бъдат завишени с коефициентите за държавните ловни стопанства. В базите за интензивно стопанисване на дивеча стопанските запаси за вида дивеч се определят спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва:

1. за благородния елен - със стопански коефициент до 10;
2. за елена лопатар - със стопански коефициент до 50;
3. за муфлона - със стопански коефициент до 20; 4. за дивата свиня - със стопански коефициент до 20.

В ловностопанските райони почл. 7, ал. 5, т. 1от Закона за лова и опазване на дивеча се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици. Зимните загуби спрямо есенния запас в зависимост от бонитета по видове дивеч са, както следва:

1. за благородния елен - от 5 до 10%;
2. за елена лопатар - от 5 до 10%;
3. за сърната - от 10 до 25%;
4. за дивата свиня - от 5 до 10%;
5. за заека - от 10 до 30%;
6. за яребицата - от 20 до 50%; 7. за тракийския кеклик - от 20 до 40%;
7. за фазана - от 20 до 50%.

Намаление на допустимите запаси на дивеча от междувидовото взаимодействие се определя с таблица № 12. Числеността на хищниците се определя съобразно изискването на Закона за лова и опазването на дивеча и плановете им за управление. Използвани съкращения в таблицата: бе - благороден елен мф - муфлон ел - елен лопатар дк - дива коза сг - сърна горски екотип гл - глухар дс - дива свиня Определяне на средния бонитет на ловностопанските райони Средният бонитет на ловностопанските райони се изчислява по формулата: където: Бср е средният бонитет на ловностопанския район; Бi - бонитетът на съответния тип местообитание, чийто бонитет се изчислява; ni - частта в % на съответния тип местообитание спрямо общата площ на района. Таблица № 6 Таблица № 7 Таблица № 8 Таблица № 9 Таблица № 10 Таблица № 11 Таблица № 12

Приложение № 30 къмчл. 117, ал. 2ичл. 124, ал. 1 Задание за изработване на план за ловностопанските дейности УВОД Посочва се предметът и основанието за изработване на плана за ловностопанските дейности. Описват се общините и землищата на населените места, попадащи в района на планиране и се дават някои основни изисквания при изработването на плана. Глава I Площ на териториите, обект на плана за ловностопанските дейности. Посочва се площта на горските и земеделски територии, подлежащи на ловностопанско планиране. Прави се анализ на промените в площта, станали след влизането в сила на последния план, като се цитират постановления, заповеди, протоколи и съответните площи. Показват се площите по ловностопански райони, съгласно заповедите за обявяването им. Посочват се площта на урбанизираните територии и недивечопригодните площи. Глава ІІ Досегашно стопанисване Посочва се сигнатурата (вид, номер, издател и дата) на всички актове, които определят историята и статута на ловностопанските райони, попадащи в района на ловностопански план. Границите на ловностопанските райони се определят от площите, предоставени за ползване съобразноЗакона за лова и опазване на дивечаи други актове, като от тази площ се изключват всички резервати. Посочват се особеностите на ловностопанските райони (природни условия, фауна, ловностопанска зоналност и досегашното стопанисване), които трябва да се имат предвид при изготвяне на плана. Посочва се хронологичният ред на управление и стопанисване на обекта на ловностопанско планиране. Отразяват се изготвените до момента ловоустройствени проекти и планове за ловностопански дейности. Глава ІІІ Планиране на мероприятия Основни насоки на планирането. Поставя се задача (при необходимост) за ловностопанско деление на държавния ловностопански район половища, комплекси, квартали и пр.; Определя се основното направление на стопанисване на устройвания обект по ловностопански райони и, ако е необходимо - на конкретни ловища. Определя се методът на устройство. Посочва се режимът на стопанисване на горските насаждения и земеделските площи в ловностопанските райони, съгласно действуващите нормативни документи като се отбелязват горските територии със защитни и специални функции. Ловностопански мероприятия. Посочват се всички основни ловностопански мероприятия, които трябва да залегнат в плана, като някои от тях предварително са зонирани териториално. Дават се конкретни мероприятия по опазване и възстановяване на защитените видове дивеч. Посочват се дейностите, свързани с механизацията на ловностопанската дейност, транспортните нужди и техническата обезпеченост, нуждата от нови пътища, сгради и други съоръжения. Дават се указания за изработване на картния материал, работни схеми и чертежи на съоръженията. Посочва се в колко екземпляра да се размножи планът. Посочва се редът за съхраняване на плана. Глава ІV Съдържание на ловностопанския план Посочва се подробно съдържанието на плана, с всички необходими приложения и карти. Глава V Срокове за планиране Посочват се указателни срокове за извършване на теренните и камерални работи и представяне ловностопанския план, с всички приложения на възложителя. Глава VІ Обем и видове дейности

1. Устройство на едродивечово стопанство

1.1. Проучване на местообитанията и бонитиране 1.2. Парцелиране и организация на територията 1.3. Проектиране на защитна и фуражна база

1. Устройство на БИСД

2.1. Проучване на местообитанията и бонитиране 2.2. Парцелиране и организация на територията 2.3. Проектиране на защитна и фуражна база 2.4. Организация на стопанисването на дивеча

1. Устройство на дребнодивечово ловно стопанство

3.1. Парцелиране и организация на територията, вкл. обработка на цифрови модели и изработка на картния материал Приложения към заданието -протоколи, заповеди и други.

Приложение № 31 къмчл. 117, ал. 4 ДЕЙНОСТИТЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНА ЗА ЛОВНОСТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ I. Устройство на едродивечово стопанство

1. Проучване на местообитанията и бонитиране
2. Парцелиране и организация на територията
3. Проектиране на защитна и фуражна база

ІІ. Устройство на БИСД

1. Проучване на местообитанията и бонитиране
2. Парцелиране и организация на територията
3. Проектиране на защитна и фуражна база
4. Организация на стопанисването на дивеча

IІI. Устройство на дребнодивечово ловно стопанство

1. Парцелиране и организация на територията, вкл. обработка на цифрови модели и изработване на картен материал

Приложение № 32 къмчл. 123 Проучване на досегашното стопанисване

1. Установяват се проведените ловностопански мероприятия до годината на изработване на плана за ловностопански дейности - по отчетни данни и чрез оглед на място. На работните карти се отбелязват местата на фуражната база, построените биотехнически съоръжения, годни да издържат следващия 10-годишен период и тези, които е целесъобразно да се ремонтират.
2. Проучват се и се отбелязват на картата на личната пътно-транспортна мрежа, стопанските и битови сгради и складови помещения.
3. Установява се добива на дивечово месо за износ и организиран ловен туризъм, добив на земеделска продукция и странична дейност - рога, зъби, крака, кожи и др.
4. Проучват се съставените актове за нарушения по лова.

Събират се данни за разходите и приходите от ловностопанска дейност за изтеклия ревизионен период с оглед определяне на ефективността на бъдещия план.

Приложение № 33 къмчл. 124, ал. 2 Проучване на екологическите фактори 1.Екологическите фактори, които оказват влияние върху развъждането на главния и съпътствуващите видове дивеч, се проучват чрез непосредствени наблюдения на терена и по статистично-документален метод. 1.1. Климат - установяват се средните месечни температури и техните екстремни стойности, абсолютно минималните и максимални температури, интензивността на валежите и дебелината на снежната покривка. 1.2. Релеф - отчитат се надморската височина, нагънатостта и разнородността на терена, наклоните и изложението. 1.3. Почви - отчитат се почвеният тип, дълбочина и структура. 1.4. Хидрография - описват се водните течения, които определят възможностите за водопой.

1. Растителност - проучва се по отношение на главния и съпътстващите видове дивеч дървесната, храстова и тревна растителност; съставът и структурата на горските насаждения; наличието на подлесен етаж, горскоплодни дървесни и храстови видове; изобилието на житни и бобови треви под склопана насажденията и в горските поляни и ливади; възможностите за бръстене и жирене с буков жълъд; достъпността и едливостта на растителността; наличието на гъсти групи за осигуряване на спокойствието. В откритите земеделски площи се проучват основните отглеждани култури; големината на блоковете и тяхното площно разпределение при сеитбения план; наличието и степента на участие на житни култури (особено есенници), люцерна, есперзета, фуражен грах, фий и др., и тяхната мозаечност.

Приложение № 34 къмчл. 126, ал. 1 и 2 Биотехнически мероприятия за подобряване на естествената хранителна и защитна база

1. Дивечови ниви- планират се на сравнително равни терени, като се използуват съществуващи поляни и голини или се изкореняват малоценни дървостои. Под "малоценни дървостои" тук се разбират: издънкови насаждения; насаждения с преобладаващ издънков произход или самозалесени площи с млада растителност с височина до 3 м. Изсичане и изкореняване на дървостои в горските територии се допуска само в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци на площи от 0.1 до 3.0 хa. На голи площи големината им е неограничена. Формата на дивечовата нива може да бъде произволна. В използваемата площ на дивечовата нива се включва и изсечената, но не изкоренената част от дървостоя, определена за бръстене от дивеча, ако площта й е под 1.0 хa, както и съществуващите неразорани части на поляната, заета с тревна растителност. Дивечовите ниви се разпределят по възможност мозаично върху цялата площ на ловностопанския район (в зависимост от приетия метод на ловоустройство), като предпочитание се дава на нивите, разположени в централната част на обособените ловища, с оглед ограничаване миграцията на дивеча. Планираните и съществуващите дивечови ниви се обозначават на терена с червена хоризонтална линия и знак "ДН" срещу мястото на нивата.
2. Ловни просеки- система от просеки с цел от една страна привличане и насочване на дивеча към дивечови ниви и ловностопански съоръжения и от друга - разделяне гората на квартали за прогонване. Могат да се използват и като противопожарни просеки. Планират се в залесени райони, по ново трасе или край съществуващи просеки (далекопроводни, газопроводни, противопожарни и др.), горски пътища и пътеки. Просеки по ново трасе се планират само в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци. Разполагането им зависи от условията на терена, целта на стопанисване и метода на ловоустройство. Изпълнителят на ловоустройствената дейност отбелязва на терена предвидената ловна просека с червена хоризонтална линия край едната страна на просеката и с червени букви "ЛП" и стрелки началото и края на просеката.

2.1. Ловните просеки, които ще бъдат обработвани и засявани с фуражни култури, трябва да имат ширина най-малко два пъти по-голяма от височината на дървостоя в сечно зряла възраст, и не по-малка от 20 м. 2.2. Просеките, които ще се подържат под форма на сечище за бръст, както и тези, които се предвиждат за трайно затревяване или захрастяване, трябва да имат широчина от 10 до 30 м. 2.3. В едродивечовите ловища се планират просеки с широчина от 10 до 30 метра според теренните особености. 2.4. В дребнодивечовите ловища (предимно фазанови) се планират просеки с широчината от 30 до 50 м и разстояние между просеките 300 - 500 м. От двете страни на просеката чрез изреждане на дървостоя и залесяване на горскоплодни храсти се създава 10-метров дървеснохрастов пояс. 2.5. За подобряване видимостта около чакалата се планират лъчеви просеки с широчина 5 - 10 м и дължина 100 - 150 м.

1. Дивечови ливади- Планират се предимно върху естествено затревени площи, като се предвижда подобряване на естествения тревен състав чрез: почистване от неядлеви треви, плевели и храсти; наторяване; разкъсване на чима; повърхностно засяване на сортови житни и бобови треви. Най-малката им площ е 0.1 хa.
2. Дивечови сечища- предназначени са за бръст на дивеча в продължение на минимум 10 годишен период. Планират се в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци. Това са съществуващи се чищ а или млади насаждения на възраст до 40 години, чиято височина се поддържа до 1 м чрез периодично изсичане. Площ та им е от 1.0 до 2.0 хa.

В интензивни фазанови ловища в ниско стъблени гори се изсичат цялостно или частично един или няколко квартала за създаване на укрития за фазаните и същевременно за възобновяване на гората при намален турнус на сеч.

1. Ограничаване на пашата на домашен добитък- с цел осигуряване първостепенно значение на ловностопанската дейност и подходящи условия за хранене, укритие и размножаване на дивеча, в държавните ловни стопанства, дивечовъдните участъци и в горските територии със специални функции - базите за интензивно стопанисване на дивеча и токовищата на глухарите се забранява пашата на домашен добитък.
2. Отваряне на котли. В гъсто склопените насаждения се отварят котли с площ до 0.10.2 hа, чрез изсичане на голо или изреждане на склопа до пълнота 0.3, за да се появи млада сечищна растителност или подлес. Котлите се разпределят мозаично (равномерно) или групово. Площта им може да бъде до10 % от общата площ на насажденията, в които се създават. Не се поддържат под формата на дивечови сечища, а се оставят за възобновяване. През следващия 10-годишен период се отварят други котли в останалата част на насаждението, или в други насаждения.
3. Залесяване на иглолистни петна в широколистните насаждения. Създават се в чисто широколистните млади и средновъзрастни насаждения чрез залесяванена иглолистни видове, в зависимост от условията на месторастене. Площта на петната и тяхното разпределение е както при отваряне на котли. Тези групи се оставят за прерастване. През следващия 10-годишен период се създават други петна на подходящи места.
4. Създаване на периферни дървесно-храстови пояси. Проектират се обикновено в чисто широколистни горски насаждения, разположени всред работни земи, или насаждения, насечени от ловни просеки и дивечови ниви. Периферната ивица на гората се изрежда до пълнота 0.3-0.5, за да се създадат условия за развитие на гъст подраст и подлес под склопа. Средната широчина на пояса е до 10 m. На определени места в него се предвижда залесяване на иглолистни игорскоплодни дървесни видове.
5. Създаване на залесени укрития в незалесените площи. Проектират се на площи до 30 hа върху крайпътни ивици, брегови земи на дерета, долове и водни течения, както и под форма на петна върху незърнопроизводителни площи.Минималната им широчина е 2 m. Могат да се залагат и частично или на петна в зависимост от конкретните условия. Мероприятието се съгласува предварително със собственика на земята.
6. Развъдници. Обособяват се на основаниечл. 12 ЗЛОД.
7. Зони на спокойствие. Обособяват се за видовете, които не понасят безпокоене от страна на човека - глухара. Площта им варира в приблизителни граници от 50 до 500 hа. В тях се забраняват дърводобивните и лесокултурни мероприятия за определен период от време - най-малко 10 години. Зони на спокойствие се обособяват и на някои постоянни места на сватбуване наблагородния елен. В такива зони се спират горскостопанските работи по времена брачния период по реда начл. 70 ЗЛОД. Такива зони се обособяват и около местата за раждане на муфлон, елен и други едри бозайници, както и около местата където се концентрира пернат дивеч за гнездене (водоплаващ, фазани идр.) чрез регулиране на туризма, страничната дейност, пашата на домашен добитък и др.

Приложение № 35 къмчл. 126, ал. 3 Проектиране на биотехнически съоръжения 1.Оградени площи.Проектират се в интензивни ловностопански райони за по-голяма ефективност на развъждането и ловуването. Оградите имат различни размери и различна големина на отворите, съобразно биологичните изисквания на дивеча и вида на оградената площ (ловно стопанство, производствено стопанство, база за интензивно стопанисване на дивеч, възпроизводствен двор, карантинен двор, аклиматизационен (респ. реаклиматизационен) двор, волиер, отраслов двор и пр), разгледани подробно в чл. 102 от настоящата наредба. На терена изпълнителят на ловоустройственото проектиране означава мястото на проектираната трайна ограда със знак "О", насочен към вътрешността на оградената площ. Планира се и временно ограждане на дивечови ниви за производство на фураж. 2.Хранилки и солищаза зимно, допълнително и минерално подхранване. Предвиждат се по вид и брой в зависимост от видовия състав и големината на дивечовите запаси, съобразно установените нормативи вчл. 51 от ППЗЛОД. В местообитанията на едър дивеч със стаден начин на живот се планират на предварително проучени постоянни зимни обитания хранилища, съставени от: сеновал с хамбар; ровник за клубеноплодни; силажовместалище; 4 - 5 хранилки (ясли); 1 - 2 комбинирани хранилки; 1 - 2 хранилки за листник; 2 - 3 солища. Останалите хранилки, отразени в нормативите на ловния съвет, се разполагат предимно край дивечовите ниви, ловни просеки и най-често посещаваните от дивеча места през зимния период. Наземните хранилки за диви свине се планират далеч от хранилките за тревопасните видове дивеч, за да се предпазят последните от разрушаване. 3.Водопоища и водни огледала.Водопоищата са с площ от няколко квадратни метра, а водните огледала - от 100 м? до 0.1 - 0.2 ха. Строят се в ловностопански райони с целогодишен или сезонен недостиг на вода за дивеча. Използва се наличната хидрографска мрежа. В равнинни райони се предвижда изграждането (ако е възможно) на водопроводна мрежа, или направата на изкуствени водопоища, поддържани с водоноски. 4.Калища.Планират се в райони, обитавани от благороден елен и дива свиня, при недостиг или неравномерно разпределение на съществуващите калища, край хранилищата и по-често посещаваните от тези видове места. 5.Високи и ниски чакала.Планират се за наблюдение и отстрел на дивеча, по типови или друг и модели, на места, трайнообитавани от дивеча (ниви, просеки, хранилища, ливади, пасища, водопоища и вървища). Броят им се определя от интензивността на ловностопанските мероприятия и дивечовите запаси. В оградените площи броят на чакалата зависи от целта на площта. На терена ловоустроителят означава мястото на планираните чакала със знак "Ч". 6.Ловни просеки.Планираните просеки за подобряване на фуражната база се използват и за лов на дивеча чрез спокойно вдигане, издебване и изчакване. За подобряване видимостта, около чакалата се планират лъчеви просеки с широчина до 5 м. и дължина 100 - 150 м. 7.Ловни пътища и пътеки.Трасират се в хълмистите и планински райони за лесно и безшумно придвижване на ловците до чакалата и местата за ловуване, както и на гоначите преди гонката. По възможност се използува наличната пътна мрежа. В интензивни ловища (ловни дворове) за лов на дива свиня от двете страни на ловните пътища и пътеки се проектира просветляване на насажденията с обща широчина до 60 м. В този случай подлежащите на прореждане участъци от ловните пътища и пътеки се маркират със стрелки и началн и знаци "ЛП" и междинни червени хоризонталн и линии. 8.Капани.Планират се за улов на жив дивеч (благороден елен и др.) за разселване, опресняване на кръвта, ветеринарно-медицински контрол и т. н. Освен тях се използват и селективни касетъчни и други капани за лов на хищници, разрешени от МОСВ. Капани за улов на дива свиня се планират само в заградените площи. 9.Пътища.В интензивните ловностопански райони се предвиждат пътища до главните пунктове за подхранване и ловуване. По искане на инвеститора се изготвя отделен работен план по реда на капиталното строителство. Планирането на път и ща та за усвояване на временно недостъпни басейни може да се извърши едновременно с ловностопанското планиране. 10.Крупни съоръжения- стопански сгради, ловни домове, хижи и заслони за битови нужди, нощуване и подслоняване на персонала и ловците, фазанарии, конюшни, микроязовири, електропроводи, водопроводи и други - предвиждат се за изграждане в интензивните ловностопански райони по реда на капиталното строителство съобразно плана за ловностопански дейности.

Приложение № 36 къмчл. 132 Обяснителна записка към плана за ловностопанските дейности Увод. Посочва се предметът и основанието за изработване на плана за ловностопанските дейности. Описват се общините и землищата на населените места, попадащи в района на планиране и се дават някои основни изисквания при изработването на плана. Глава І. Местонахождение, екологически фактори, фауна. 1.Административна и ловностопанска принадлежност.Посочват се името, административната и ловностопанската принадлежност на ловностопанския район към годината на изработване на плана. Описват се общините и землищата на населените места, попадащи в района на планиране и се дават някои основни изисквания при изработването на плана. 2.Екологически фактори- дава се кратка характеристика на екологическите фактори свързани с ловното стопанство и развъждане на дивеча, като релеф, почви, хидрография, климат, растителност в горските територии и земеделски земи съгласноПриложение № 33. 3.Фауна- бозайници, птици.Посочва се зоогеографският район, в който попада обектът на планиране. Описва се накратко влиянието, което оказват екологическите фактори, имащи от значение за развитието и разпространението на обитаващите и предвидените за аклиматизация видове съобразно изискванията за бонитиране на дивечовите местообитания в Република България. Ловните видове бозайници и птици се посочват систематично подредени, с кратко описание относно историята на аклиматизация и сегашното разпространение на съответния вид. Посочват се и защитените видове, които обитават обекта при наличие на такива данни. Глава ІІ. Досегашно стопанисване.

1. Посочва се историята на образуването и хронологията в промените на ловностопанските райони, на управление и стопанисване на обекта на ловностопанско планиране. Посочват се всички заповеди за границите на ловностопанските райони. В Приложение № 1 на плана се прилагат валидните правни актове за обособяване на ловностопанските райони с подробно описани граници.
2. Отразяват се изготвените до момента ловоустройствени проекти и планове за ловностопански дейности.
3. Посочват се всички изградени по-големи биотехнически съоръжения.
4. Изпълнението на ловностопанските мероприятия се отразява в таблица (Приложение № 37), като се взимат предвид само тези съоръжения, които са годни да издържат следващия 10 годишен период и таксацията на дивеча в годината на провеждане на теренните работи и отстрела от предходната година. В Приложение № 2 на ловностопанския план по възможност се посочват проведените таксации и отстрел през изтеклия 10 годишен период.
5. Прави се кратък анализ на ловностопанската дейност и стопанисването на дивеча през ревизионния период.

Глава ІІІ. Характеристика на площта, хранителната и защитна база. 1.Площи - обща, дивечопригодна. Планът за ловностопански дейности третира гор ски територии, земеделски територии, водни площи и др.. Въз основа на уточнените площи от общинските служби по земеделие и службите по геодезия, кадастър и картография на горските територии, земеделските територии и населените места в рамките на общините, се посочва общата площ на устройвания обект. Населените места и резерватите се изключват от площта на ловностопанските райони. За получаване на дивечопригодната площ (площта, която се обитава от видовете, посочени в настоящата наредба) от общата площ на района се изваждат всички недивечопригодни площи (застроени площи, стопански дворове, оградени пътно-транспортни магистрали, военни полигони, обездивечени табани и др). 2.Типове местообитания.Въз основа на изискванията за бонитиране на дивечовите местообитания в Република България се извършва подробна характеристика на наличните типове местообитания в устройвания район. Разпределението на площта на ловностопанския район по видове територии и типове местообитания се дава с "Изходна база данни" (отПриложение № 37), като Приложение № 3 към плана и със сбор на таблица (Приложение № 37) в текстовата част на плана. Въз основа на направената характеристика на типовете местообитания се прави анализ на условията за развъждане на дивеч. Глава ІV. Основни насоки за организация на ловното стопанството. 1.Направление на стопанисване.Тук се описват: а) основното направление за организация и стопанисване на обекта на планиране; б) главните и съпътстващи видове дивеч (ако е необходимо - диференцирано по комплекси и ловища), както и начините за отглеждането им (на свобода или в оградени площи); в) основните ловностопански мероприятия, които се предвиждат в плана за постигане на поставените цели. 2.Ловностопанско деление.Ловностопанското деление се представя в таблица (Приложение № 27) по ловностопански райони и ловища. Глава V. Планирани мероприятия. 1.Разпределение на дивечопригодната площ по пригодност за обитаване от отделните видове дивеч и бонитиране на дивечовите местообитания. а) В зависимост от екологическите фактори в ловностопанския район или отделно ловище могат да съществуват условия за развитие на един или няколко вида дивеч. Обобщени в типове местообитания, означени с индекс, тези условия синтезирано се представят в Приложение № 3 на ловностопанския план (Приложение № 37). б) В зависимост от биологическите изисквания на различните видове дивеч към условията на средата, общата площ на района се разпределя по бонитети на местообитанията, като се прави анализ на условията за развъждането на главните и съпътстващи видове. Разпределението на площта се отразява в таблица (Приложение № 37). 2.Допустими запаси и перспектива за развитието им. а) Допустимият запас зависи от бонитета на местообитанието и стопанската цел. б) Зависимостта между бонитета на местообитанията и запаса на дивеча е зададена таблично вПриложение № 37. в) При интензивни мероприятия за подобряване на фуражната база допустимият запас на дивеча, отглеждан на свобода може да бъде до два пъти по-висок от табличния. Обратно, по искане на инвеститора или на обществеността допустимият запас за даден вид дивеч в даден район може да бъде намален до 50% (например дива свиня в планинска област с развито картофопроизводство). г) При отглеждане в оградени площи запасът на дивеча се определя от биологично определната гъстота, специфична за всеки вид, като стопанският коефициент варира съгласно чл. 173 от настоящата наредба. д) При отглеждане на два или повече видове със сходни изисквания към хранителната и защитна база, допустимите им запаси се редуцират в зависимост от междувидовото взаимодействие. е) Допустимите дивечови запаси се отразяват в таблица (Приложение № 37). В таблицата се отразяват запасите в целите ловностопански райони, включително и тези, начислени за земеделски територии. ж) Коефициентите на прираст се определят съгласноПриложение № 37в зависимост от начина на отглеждане и проектираното полово съотношение. з) Въз основа на действителните дивечови запаси в годината на изработване на плана (преценени с контролни таксации и наблюдения от лицето, извършващо ловоустройствената дейност), допустимите запаси и коефициента на прираст се прави десетгодишен перспективен план за развитие на дивечовите запаси - таблица (Приложение № 37), като се взима предвид начина на отглеждане на дивеча. и) Ако в обекта на планиране са налице достатъчно данни за прираста и отпада (най-малко от 5 пред ход ни го ди ни, или наблюдения минимум на 50 % от дивечовия запас), се изчислява действителният прираст на запаса до годината на изработване на плана. Тогава развитието на перспективния план започва с този прираст, като постепенно се достига планираният прираст. Ако липсват такива данни се приема, че коефициентът на прираст е равен на планирания. к) При разчетите на отстрела трябва да се има предвид, че при естествени условия се раждат и отпадат приблизително еднакъв брой мъжки и женски индивиди. Затова, когато желаем запазване на естественото полово съотношение, бройката на планираните за отстрел мъжки и женски животни трябва да бъде една и съща. Различен отстрел на мъжки и женски животни ще има само при планирана промяна на половото съотношение. л) Планът за отстрел трябва да бъде такъв, че броят на отстреляните животни да се променя от година на година плавно, без отстъпления и скокове, като през ревизионния период достигне допустим запас. При условие, че в рамките на следващия 10-годишен период не може да се достигне допустимият запас по естествен път, се прибягва до забрана на лова или допълнителна интродукция. м) Планът за отстрел се съгласува с резултатите на ежегодната пролет на таксация на дивеча. Ако пролетната таксация установи непланирано чувствително намаляване на дивеча (поради природни екстреми или антропогенно въздействие), бройката на загубите се изважда от ползуването, предвидено за тази и при нужда - за следващите години. 3.Формиране на едродивечовите запаси по пол и възраст. а) Посочват се оптималните (проектни, целеви) полово-възрастови структури, които отговарят на целта на стопанисване на дивеча и към които трябва да се стреми стопанисващият персонал при изпълнение на перспективния план за развитие на дивечовите популации с оглед осигуряване на постоянство и равномерност в ползването. б) Оптималната структура на дивечовия запас се планира в зависимост от поставената цел. Когато допустимият запас на даден вид е най-малко 50 броя, структурата се представя графично и таблично в таблица (Приложение № 37). По нея се определя разпределението на допустимия запас, отстрела и отпада по възрастови групи и полове, в проценти и в бройки. При планирането се съобразяваме с меродавните структури, отразени в таблица (Приложение № 37). в) Посочва се и начинът за поддържане на оптималните полови и възрастови структури след достигането им. 4.Ограничаване на миграцията и опреснява не на кръвта. а) Набелязват се планираните мероприятия за ограничаване миграцията на дивеча и повишаване ефективността на ловностопанската дейност. б) Посочват се и мерките за осигуряване опресняването на кръвта, за да се предотврати израждането на дивеча в резултат на близкородствено кръстосване, до което може да се стигне при отглеждане в оградени площи и в самостоятелни териториалноотдалечени комплекси. в) Посочват се видовете дивеч, предвидени за аклиматизация и реаклиматизация в района; необходимата първоначална бройка; препоръчваният първоизточник от където да бъдат доставени; начинът и средствата за провеждане на аклиматизацията. г) Необходимите съоръжения се отбелязват на приложената ловностопанска карта със съответен знак. д) Описва се технологията на разселване на дивеча. е) Оградените площи се разработват съгласно изискванията на членове 186, 187 и 188 от настоящата наредба.

1. Фуражна база.

а) Обемът и начинът на стопанисване на фуражната база в района на планиране се определят съгласно изискванията, посочени при определенията на основните биотехнически мероприятия за подобряване на естествената хранителна база. б) Местонахождението, общата площ, видът на фуражните площи, използваемостта им, начинът на обработване и видът на предпочитаните фуражни култури при сеитбооборота се дават във ведомостите за площите на фуражната база, които са Приложение № 4 към ловностопанския план. В обяснителната записка се дава сборната таблица (Приложение № 37) за разпределение на фуражните площи по ловностопански райони, ловностопански комплекси и ловища. В таблицата е посочена използваемата площ на фуражната база. в) Въз основа на рекапитулацията на предвидените фуражи и на възможностите на естествените местообитания се изчисляват хранителните възможности на проектната фуражна база в кръмни (хранителни) единици (Приложение № 37).Съгласно системата SI енергията се измерва в J (джаули). За превръщане на енергията от кръмни единици в джаули се използва формулата: 1 кр. ед. = 5.96 MJ г) За поясняване последователността на сеитбооборота, начина на обработка на почвата, начина на торене и сеитбените норми, в плана се прилага и таблица (Приложение № 37). Основа за изработването й е посочената в таблица (Приложение № 37). д) За да се провери достатъчността на кръмните единици, които ще се получат от проектираната фуражна база при целогодишна паша и за да се предотвратят повреди от дивеча върху горското и селското стопанство, се изготвя сравнителната таблица (Приложение № 37). е) От анализа на таблиците се установява степента на задоволеност на хранителните нужди на дивеча чрез проектираната фуражна база и необходимостта от допълнителна доставка на фураж. ж) По този начин се планира фуражната база в горските територии при спазване на определените нормативи върху неговата площ. з) В земеделските територии за всеки ловностопански район се отразява съществуващата фуражна база. Планирането на нови фуражни площи се извършва съгласно разпоредбите начл. 49, ал. 3 и 4 от ППЗЛОД. 6.Подобряване защитните и хранителни условия на местообитанията. Подобряване на условията за ловуване. Планиране биотехнически съоръжения. а) Описват се планираните ловностопански мероприятия съобразно действуващите нормативни документи и конкретните условия в района. б) Уточняват се начините и методите на ловуване на различните видове дивеч и планираните за тази цел биотехнически съоръжения в зависимост от основното направление на ловностопанския район (Приложение № 37). в) Посочват се предпочитаните от съответния вид дивеч фуражи, налични в района, или в съседни райони, с които следва да се зареждат хранилките (Приложение № 37). г) Необходимите количества фуражи за подхранване на дивеча се посочват в таблица (Приложение № 37). 7.Пътна мрежа, сгради, техника. Посочват се необходимите пътища, сгради и съоръжения. Разработването на проекти за тях, както и доставянето на машини и съоръжения, става по реда на капиталното строителство, с допълнително задание. 8.Количествена сметка на планираните ловностопански мероприятия. а) В общата количествена сметка (Приложение № 37), се посочват количествата материали, необходими за планираните ловностопански мероприятия за ревизионния период, по следните раздели:

• мероприятия за подобряване на хранителната база;
• спецификация на необходимите за тях материали;
• строеж и поддържане на съоръжения.

б) Спецификации на съоръженията, предвидени за строеж, или на техни детайли, както и работни схеми, чертежи и примерни количествени сметки на същите се дават в Приложение № 5 към ловностопанския план. 9.Очакван ефект. а) Ефектът от планираните мероприятия е пряк (материален) и косвен (нематериален). б) Основен ефект по отношение състоянието на дивечовите популации е косвеният. Той се състои в: обогатяване ловната фауна на района; повишаване жизнеността на дивечовите запаси; оптимално използване хранителните възможности на дивечовите местообитания; повишаване ловната култура на населението и др. в) Материалният ефект се определя от: приходи от международен ловен туризъм; тарифни такси за ползва не на района, продажба на дивечово месо или жив дивеч за разселване; продажба на земеделска продукция и др. 10.Общи бележки- посочват се лицата, изработили плана и етапите на изработването му. 11.Литература- съдържа приложената нормативна уредба, използувана литература при изготвяне на плана, и литература, която може да бъде полезна на стопанисващия персонал за правилното изпълнение на плана. Приложения към плана за ловностопански дейности

1. Заповеди и протоколиза определяне границите на ловностопанските райони и начинът на стопанисването им.

2.Таксации и ползване на дивеча- официални данни по възможност за последните 10 години. 3.Изходна база данни.(Приложение № 37) Посочват се основните параметри, съдържащи се в съответния ловностопански район, съставен от елементарни площи. В горските територии най-малките елементарни площи са подотделите, а в земеделските - всеки обособен полигон, включващ подходящи местообитания за дадения вид дивеч. 4.Ведомости за площите на фуражната база.(Приложение № 37) В нея подробно се описват вида територия, местонахождението на фуражната площ, вида й, частта, годна за използване за фуражни култури, необходимостта от изкореняване на единични дървета в площта предвидена за оране, препоръчваните фуражи за засяване, частта, заета от ливадна трева, бръст, или негодна за използване. На края на всяко ловище или ловностопански район се прави рекапитулация на дивечовите ниви, ливади, сечища и ловните просеки. Работни схеми и количествени сметки на биотехническите съоръжения.Прилагат се примерни схеми и количествени сметки на проектираните съоръжения. Схеми на по-големи съоръжения като фазанарии, оградени площи и др. се комплектоват към картния материал.

Приложение № 37 къмчл. 132 Таблиците са примерни. Същите могат да се редактират в зависимост от броя на ловностопанските райони, видовете дивеч, ловностопански съоръжения и др. Забележка:В таблица 1 са посочени примерни ловностопански мероприятия, разходи, приходи, щатно разписание и техника. В таблицата се отразява отстрелът за последния ловен сезон. Посочват се годишните разходи и приходи на ловностопанска продукция за предходната календарна година. Отразяват се стопанисващият персонал, налична техника и др. Таблицата се разработва по ловностопански райони (ЛР). В БИСД при успешно наблюдаване на повече от 50 % от наличния дивечов запас, проведените наблюдения се посочват в таблица 1-1. Въз основа на тези наблюдения състоянието на наличните популации се посочва в графичен и табличен вид. Прави се анализ на половите и възрастовите структури и се изчислява действителния коефициент на прираст. Забележка: Посочват се резултатите от таксацията на дивеча за последния десет годишен период. Таблицата се разработва по ловностопански райони. Текстово се описват причините за състоянието на дивечовите популации в резултат на досегашното стопанисване, резултатите от наблюденията при теренно-проучвателните работи, развитието на бракониерството, състоянието на хищниците, пашата на домашен добитък, евентуалните огнищни заболявания по дивеча и се прави ветеринарно-санитарна оценка съобразно действащите инструкции за ветеринарна профилактика. Отразява се състоянието на сградния фонд, пътната мрежа, контролни органи. При проведена контролна таксация в годината на изработване на плана за ловностопански дейности, резултаите от нея се отразяват в таблица № 2а Забележка :Площта се посочва с точност до 0.1 хa; бонитетът в общия сбор с точност до 0.1. Таблицата се разработва по ловностопански райони. Таблица № 6 Таблица № 7 Забележка :Възрастта се посочва с точност до една година; броят на дивеча - с точност до 1; процентите - с точност до 1%. Таблицата се разработва по ловностопански райони. Забележки:1. Посочените структури се отнасят за есенните дивечови запаси при II бонитет на местообитанията и съответния им коефициент на прираст от раздел V - бонитиране на дивечови местообитания; 2.При графично представяне на планирана структура с различни показатели от посочените тук (бонитет, коефициент на прираст, целева възраст и др.) да се запази камбановидната структура за съответния вид дивеч с цел осигуряване на постоянство и равномерност в ползването. 3.В графичното представяне на структурите да се отразят линиите между възрастовите групи. Забележка :Площта се посочва с точност до 1 дка. Таблицата се разработва по ловностопански райони и ловища. Забележка :В таблицата една и съща площ може да бъде посочена два пъти, ако се предвижда част от фуража да бъде оползотворен във вид на сено, а друга част - като зелена маса (например люцерна), или една част като зелена маса, а друга - като зърно (например овес) и т. н. Площта се посочва с точност до 1 дка; добивът от дка - с точност до 10 кг; кръмните единици в 1 кг - с точност до 0.01, а общото им количество - с точност до 10. Таблицата се разработва по ловностопански райони. Таблица № 12 Забележка :Есенният запас и броят на хранодните се посочват с точност до 1; кръмните единици за един ден с точност до 0.01; кръмните единици за 1 година - с точност до 10. Таблицата се разработва по ловностопански райони. Таблица № 15 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БИОТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ ПО ЛОВНОСТОПАНСКИ РАЙОНИ И ЛОВИЩА Забележка :Фуражната база се дава с точност до 1 дка; броят на горскоплодните - с точност до 100; количествата на необходимия посевен материал - с точност до 0.01т; проектираните биотехнически съоръжения - с точност до 1. Таблицата се разработва по ловностопански райони. Таблицата се разработва по ловностопански райони.

Приложение № 38 къмчл. 134, ал. 1 ЗАДАНИЕ за изработване на план за мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари

1. Прави се преглед и анализ на възникнали горски пожари и тяхната характеристика през изминалия ревизионен период, както и на организацията на територията в противопожарно отношение и на изпълнението на предвидените противопожарни мероприятия.
2. Оформяне на концепция за пожарозащита.
3. Уточняват се теренно-проучвателните работи за изработване на плана:

? уточняване на районите с висока пожарна опасност; ? уточняване на обекти, разположени до горите или в близост до тях, около които ще се планират противопожарни прегради; ? уточняват се местата, където ще се предвиди изграждане на съоръжения - наблюдателни пунктове, водоизточници, пътища за движение на противопожарна техника и др., включително и съгласно изискванията наНаредба № 8 /11.05.2012 г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари.

1. Посочват се основните изисквания при обособяването на насажденията с различна степен на пожарна опасност и се указват изискванията при определяне на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари.
2. Определят се видовете и броя на картите с планирани мерки и мероприятия за защита на горските територии от пожари.
3. Указват се показателите за анализ на изпълнението на предвидените с предишния план мерки и мероприятията за защита на горските територии от пожари.
4. Посочват се указателни срокове за извършване на теренните работи и обработката на информация, и представяне на плана за дейностите по опазване от пожари с всички приложения на възложителя.
5. Посочва се в таблична форма обема и видове дейности по класове на пожарна опасност, както и изчислената стойност за тях:

? Теренно-проучвателни дейности ? Обработване на атрибутната база данни и изготвяне на обяснителна записка ? Планиране на дейности ? Изработване на тематични карти ? Изработване на допълнителен свитък-извлечение от плана

Приложение № 39 къмчл. 134, ал. 2 Мерки и мероприятия за опазване на горските територии от пожари Изискванията към мерките и мероприятията за опазване на горските територии от пожари са следните: 1.Бариерни прегради Това са просеки, почистени от растителност и растителни отпадъци. Бариерни прегради могат да бъдат и естествени прегради за огъня - реки, езера, скали и други, както и съоръжения, построени за други цели (пътища, напоителни канали, просеки за линейни съоръжения, голи ловни просеки и др.), отговарящи на посочените изисквания. Широчината на бариерните прегради е 15 - 20 метра (без това да важи за естествените такива) и се залагат през 5 км в горските територии от І клас на пожарна опасност, през 10 км в горските територии от ІІ клас на пожарна опасност и през 15 км в горските територии от ІІІ клас на пожарна опасност.

1. Лесокултурни прегради

Това са просеки, почистени от растителност и растителни отпадъци, отговарящи на посочените изисквания. Широчината на лесокултурните прегради е 6 - 15 метра и се залагат през до 2 км в горските територии от І клас на пожарна опасност, през 2 до 5 км в горските територии от ІІ клас на пожарна опасност и през 5 до 7 км в горските територии от ІІІ клас на пожарна опасност.

1. Минерализовани ивици

Това са незалесени ивици, където растителната покривка е отстранена до минералния почвен слой. Минерализованите ивици се залагат по средата на бариерни и лесокултурни прегради, по периферията на горските територии откъм страната на пожарния риск в комбинация със санитарна ивица и самостоятелно около постоянни нелинейни обекти в горските територии, ж.п. линиите и републиканските пътища, както и около местата за спиране и паркиране, къмпинги, лагери и др. По реда на наредбата почл. 138, ал. 1 от Закона за горитесе проектират минерализовани ивици около временни обекти в горските територии. Широчината на минерализованите ивици е: от 1.5 до 3 метра в случаите когато са по средата на бариерни и лесокултурни прегради, около постоянни нелинейни обекти в горските територии, ж.п. линиите и републиканските пътища. от 3 до 6 метра в случаите, когато са по периферията на горските територии, граничещи с пасища и земеделски територии.

1. Санитарни ивици

Това са ивици, почистени от суха маса, паднали дървета и други растителни остатъци по краищата на горските територии и от двете страни на републикански пътища и ж.п. линии. В иглолистни гори се прилага и окастряне на клоните на височина до 2 метра. В незалесени площи санитарните ивици представляват окосени и почистени площи. Широчината на санитарните ивици е не по-малка от 10 м.

1. Пътища за движение на противопожарни автоцистерни

Изискванията към пътищата за движение на противопожарни автоцистерни са:

• 1 надлъжен наклон не по-голям от 17 градуса (30 %), напречен наклон 6 %, обща товароносимост 18 t, натоварване на ос 14 t, ширина на платното минимум 5.5 - 6 m;
• на всеки 300 - 500 m се предвижда уширение на платното до 6 - 7 m, което служи за разминаване на автоцистерните, когато това не е възможно при съществуващата ширина на платното. На всеки 3-5 km при липса на подходящи места се проектират площадки за обръщане с размери 12 х 12 m;
• не се проектират за движение на пп автоцистерни пътища без изход с дължина поголяма от 500 m.;
• гъстота на пътната мрежа, използвана за движение на противопожарни автоцистерни минимум 0.5 km/100 ha за всеки стопански участък.

Забележка:При изчисляване на гъстотата на пътната мрежа се включват всички налични пътища в горските територии или в непосредствена близост до тях, които отговарят на посочените изисквания. Ако съществуващата гъстота е по-малка от посочената, горски камионни пътища с подходящи характеристики и разположение се проектират за ремонт с оглед привеждането им в състояние, подходящо за използване на противопожарни автоцистерни и достигане на желаната гъстота. На картите се нанасят всички пътища, по които е възможно движението на противопожарни автоцистерни, както и тези за които е предвиден ремонт за привеждане в желаното техническо състояние, а също и местата за обръщане.

1. Водоизточници за нуждите на опазването и защитата на горските територии от пожари

Изискванията към водоизточниците, използвани за нуждите на опазването и защитата на горските територии от пожари са: обем - минимум 40 куб.м, площадка за разполагане на автоцистерната 12 х 12 m, вертикално разстояние от водното ниво до пътя, върху който е разположена автоцистерната не повече от 5 m, отстояние от горските масиви, които е предназначен да обслужва до 5 km; гъстота на водоизточниците минимум 5 бр. по 40 куб.м за всеки стопански участък с площ 2000 - 3000 ha и клас на пожарна опасност на насажденията II-ри III-ти; Забележка:Водоизточниците се разполагат равномерно по територията на участъка, на достъпни за противопожарните автоцистерни места. На картите по противопожарно устройство се нанасят всички водоизточници (съществуващи и проектирани за изграждане), които отговарят на посочените изисквания, и от които е възможно зареждането на противопожарните автоцистерни. Ако съществуващата гъстота е по-малка от посочената, се проектира изграждането на нови водоизточници, които могат да бъдат:

• вирове, които се оформят на подходящи места по реките (в близост до мостове, бродове и тн.);
• резервоари от различен тип, изградени или поставени на удобни места покрай пътищата за движение на противопожарните автоцистерни;
• противопожарни кранове, монтирани във вилни зони, курортни местности, населени места с водопроводна мрежа и разположени в близост до горските територии.

1. Стационарни наблюдателни пунктове

Проектират се и се изграждат на места, където могат да се наблюдават поне 1000 - 1500 ha. горски територии от първи клас на пожарна опасност или 2500 - 3000 ha от втори клас, като се дава приоритет на автоматизирани системи за наблюдение и откриване на горски пожари. От една кула се предвижда за наблюдение окръжност с радиус до 15 km. По възможност се използват и съществуващи телевизионни кули, ретранслатори, съоръжения на мобилни оператори, метеорологични станции или други подходящи за целта постройки с друго основно предназначение, като задължително се означават и на картите по противопожарно устройство.

1. Табели и билбордове с противопожарно съдържание

Проектира се поставянето на табели и билбордове с противопожарно съдържание на подходящи места покрай населени места, вилни зони и курортни местности, места за паркиране, отдих и палене на огън в горските територии или в непосредствена близост до тях, на входовете в по-големи горски масиви независимо от класа на пожарна опасност. Покрай пътищата в зависимост от класа на пожарна опасност табелите и билбордовете с противопожарно съдържание се разполагат, както следва: за първи клас на пожарна опасност на всички кръстопътища и поне по една табела на всеки 3 - 5 км; за втори и трети клас на пожарна опасност на по-важните кръстопътища и поне по една табела на всеки 5 - 7 км.

1. Места за палене на огън

Устройството им е съгласно изискванията на наредбата почл. 138, ал. 1 от Закона за горите.

1. Противопожарни депа

Оборудването им е съгласно наредбата почл. 138, ал. 1 от Закона за горите. Броят и местата им се съобразяват с броя гасачи, които трябва да бъдат обезпечени, но за всеки стопански участък трябва да има минимум едно депо. Депата се устройват в седалищата на ДГС/ДЛС, УОГС, общински и други структури, горски пунктове, стопански и жилищни сгради, по възможност в близост до пожароопасните насаждения. Където няма подходящи за целта помещения, се предвижда изграждането на специализирани противопожарни депа.

1. Хеликоптерни площадки за нуждите на опазването и защита на горските територии от пожари

Хеликоптерните площадки се проектират да отговарят на следните изисквания: диаметър на площадката - най-малко 45 m (включително зоната за приземяване и излитане, зоната излитане и краен етап на подход за кацане, зоната за безопасност и зоната свободна от препятствия), общ наклон на площадката не по-голям от 3 %, неравности по повърхността всяка с наклон не поголям от5 %. Всички обекти, на разстояние до 320 m извън периметъра на площадката трябва да бъдат с височина Н < L/7, където L е отстоянието им от края на площадката. Не се допуска наличие на препятствия по площадката (напр.камъни, клони др. подобни). Не се проектира изграждането на площадки върху глинести и песъчливи почви. На картите до площадката се записват и географските координати на нейния център.

1. Маршрути за патрулиране

За нуждите на опазването и защитата на горските територии от пожари се проектират маршрути за пеши, конни или моторизирани патрули. В горите от първи и втори клас на пожарна опасност маршрутите се проектират с такава дължина, че да осигурят на патрулиращите в рамките на деня, поне 5 - 7 кратно преминаване на патрула покрай избраните за наблюдение пожароопасни обекти или горски територии, а в горите от трети клас на пожарна опасност - 3 - 5 кратно. Конкретният избор на трасето на маршрута се съобразява с повишеният риск от пожари в близост до постоянните обекти в горите или други обекти по тяхната периферия, както и с възможността да се осигури максимална видимост към контролираните горски територии.

1. Бариери на горските автомобилни пътища

На всички горски автомобилни пътища, които не са за обща употреба и водят в горски масиви от първи клас на пожарна опасност, могат да се проектират и поставят бариери, за ограничаване достъпа във вътрешността на горите при висока текуща пожарна опасност.

1. Други противопожарни съоръжения

За нуждите на опазването и защитата на горските територии от пожари могат да се проектират и други противопожарни мерки и съоръжения, съобразени със спецификата и нуждите на конкретните горски територии или обект в тях.

Приложение № 40 къмчл. 137, ал. 2 Иглолистни гори:насаждения и култури чисти и смесени, с участие на иглолистни 5 и повече десети в състава, независимо от пълнотата и височината. Незалесени дървопроизводителни и недървопроизводителни площи с растителна покривка, разположени в съседство или сред такива насаждения и култури. Широколистни гори:насаждения и култури чисти и смесени с преобладание на широколистни (6 и повече десети в състава), независимо от пълнотата и височината. Незалесени дървопроизводителни и недървопроизводителни площи с растителна покривка, разположени в съседство или сред такива насаждения и култури.

Приложение № 41 къмчл. 139, ал. 2 Съдържание на плана за дейностите по опазване на горските територии от пожари Част I Обяснителна записка. Прави се кратък анализ за потенциалния риск от възникване на пожари в горските територии в териториалния обхват на обекта, както и преглед на възникналите пожари и опожарени площи за предходния планов период. Оценява се процента, качеството и целесъобразността на планираните мерки и мероприятия за опазване и защита на горските територии от пожари до момента Дава се описание и разпределение в табличен вид на горските територии по класове на пожарна опасност. Част ІІ Изграждане и поддръжка и описание на необходимите противопожарни съоръжения. 1.Бариерни прегради 2.Лесокултурни прегради 3.Минерализовани ивици 4.Санитарни ивици 5.Пътища за движение на противопожарни автоцистерни

1. Водоизточници за нуждите на опазването и защитата на горите от пожари

7.Стационарни наблюдателни пунктове - автоматизирани системи или с пожаронаблюдатели. 8.Табели и билбордове с противопожарно съдържание 9.Места за палене на огън и 10.Противопожарни депа 11.Устройване на хеликоптерни площадки 12.Маршрути за патрулиране 13.Бариери на горските автомобилни пътища

1. Други противопожарни съоръжения

Дава се описание на съществуващите и нуждата от изграждане на нови противопожарни съоръжения. Предвиждат се необходимите средства за тяхното изграждане или поддръжка, ако е необходимо. Съоръженията се означават и на картите за противопожарно устройство. Карти Изработват се карти с проектирани мерки, мероприятия и съоръжения за опазване от пожари в М 1:25 000.