Чл. 169
НАРЕДБА № 14 ОТ 15 ОКТОМВРИ 2012 Г. ЗА ЛЕТИЩАТА И ЛЕТИЩНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
На летище, предназначено за използване нощем, се осигурява опознавателен маяк, когато летището не може лесно да бъде опознато от въздуха с други средства.
Опознавателният маяк излъчва импулси със зелена светлина на летище, разположено на суша, и с жълта светлина на летище, разположено във вода.
Опознавателните сигнали се предават с международната морзова азбука.
Скоростта на предаване е между 6 до 8 думи на минута, като съответната продължителност на предаване на една точка от морзовата азбука е от 0,15 до 0,2 s.
Опознавателният маяк се разполага в зона на летището с ниска фонова осветеност.
Маякът се разполага така, че да не се закрива от обекти във важните направления и да не заслепява пилота, подхождащ за кацане.
Опознавателният маяк на летище, разположен на суша, е необходимо да се вижда от всички направления.
Разпространението на светлината на маяка във вертикална равнина е необходимо да е в границите от ъгъл с превишение не по-голямо от 1° до ъгъла, който Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е определила за приемлив за ориентация при максимален ъгъл с превишение, от което ще се използва маякът, а ефективната интензивност на светлинните импулси (светкавиците) е не по-малка от 2000 сd.
Практика по чл. 169
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.