Чл. 557

Чл. 557.(1) Палубни вертолетни площадки, намиращи се върху съоръжения, се прилагат при разработване на полезни изкопаеми, проучвания, строеж на съоръжения. (2) На палубните вертолетни площадки зоната FATO и зоната за приземяване и излитане TLOF съвпадат. (3) Споменаването на зона за краен подход за излитане и кацане (FATO) в раздел III за Палубни вертолетни площадки на тази наредба включва зона за приземяване и излитане (TLOF). (4) Спецификациите по ал. 12 и 13 от този член се прилагат за палубни вертолетни площадки, завършени на или след 1 януари 2012 г. (5) На палубните вертолетни площадки се предвижда да има най-малко една зона FATO. (6) Зоната FATO може да има всякаква конфигурация, но да е с достатъчни размери, за да побере:

1. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) над 3175 kg, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва;
2. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 0,83 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

(7) Препоръчително е за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчна големина, така че да включва площ, която да може да побере кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва. (8) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да издържа на динамично натоварване. (9) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да осигурява влиянието на земята. (10) Около границите на зоната FATO не се допуска наличието на неподвижни обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които поради своята функция е необходимо да се намират там. (11) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им на границата на зоната FATO, не може да са по-високи от 25 сm, с изключение на случаите, когато диаметърът на зона FATO е по-малък от 1 D, максималната височина на такива обекти не може да превишава 5 сm. (12) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) (например осветление или мрежи и платна), не може да превишават височина от 2,5 cm. (13) Обекти почл. 12се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите. (14) Потенциални опасности са мрежите или платната и издигнато оборудване на палубната площадка, които могат да предизвикат динамично преобръщане на вертолети, оборудвани с плъзгачи. (15) Предпазните мрежи или платна се разполагат около ръба на палубната вертолетна площадка, като не надвишават височината на палубната вертолетна площадка. (16) Повърхността на зоната FATO е изградена така, че да не позволява приплъзване на вертолети и хора и да има наклон с цел да се избегне събиране на вода. (17) За защита на персонала по периметъра на палубната вертолетна площадка се поставя предпазна мрежа освен на местата, където защитата е осигурена от елементи на конструкцията. (18) Предпазната мрежа се изготвя от еластичен негорим материал и отговаря на следните условия:

1. вътрешният ръб на мрежата се закрепва на равнище малко по-ниско от ръба на палубната вертолетна площадка, включвайки в нея дренажните улеи;
2. широчината на мрежата е не по-малка от 1,5 m, а външният й ръб се повдига над ръба на вертолетната площадка не повече от 25 cm, като външният ъгъл на наклона на мрежата е не по-малък от 10°;
3. да издържа падане на тяло с маса 75 kg от височина 1 m, без да се поврежда;
4. да поема падналото тяло като хамак, а не като батут.

Глава шестдесет и пета.ВЕРТОЛЕТНИ ЛЕТИЩА НА ПАЛУБАТА НА КОРАБ